Р Е Ш Е Н И Е
№ 124/03.06.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД №
76/ 2020 год. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Добрич, подадена чрез старши юрисконсулт Г.Н., срещу Решение
№ 444 от 16.12.2019 г. по НАХД № 1077/
2019 год. по описа на Районен съд – Добрич.
Според касатора Решението е неправилно и
незаконосъобразно. Настоява, че е неправилен изводът на съда относно характера
на отношенията между ***и „***“ ЕАД, които са приети за гражданскоправни, а не
трудови. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства установяват
единствено трудово правоотношение. Иска
отмяна на първоинстанционното Решение и потвърждаване или изменение на НП, като
претендира на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от старши
юрисконсулт Г.Н., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и искането за
разноски.
Ответникът – „***“ ЕАД, редовно
призован, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение,
намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав счита Решението на Районния
съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената
от закона форма, по допустима жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1
от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на Решението, като за правилното приложение на
материалния закон следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
По същество съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
С НП № 08 – 001237/ 222 от 20.06.2019 г.
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, на основание 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 61, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Районният съд е приел фактическата
обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП, като е отбелязал, че същата
не се оспорва.
Същевременно е счел, че отношенията
между ***и „***“ ЕАД са граждански, а не трудови. Позовал се е на приложения
към административната преписка Договор за търговско посредничество при
предоставяне на финансови услуги от 13.11.2018 г. Обсъдил е приложимия към
посредничеството чл. 1, ал. 1, т. 4 от Търговския закон, като е приел, че
Колева не е била регистрирана като търговски посредник по смисъла на чл. 49 от
Търговския закон, но е счел, въпреки това, че са налице и трите предпоставки за
реализиране на отношенията по посредническия договор. При така сторените изводи
е отменил НП изцяло.
Настоящият
състав не споделя тези изводи на съда.
Дружеството
е било наказано за това, че на 19.03.2019 г., в 15.45 часа, при проверка на
офис за бързи кредити „Кеш Кредит“, находящ се в гр. Добрич, бул. „25 – ти
септември“ № 23, стопанисван от „***“ ЕАД, е заварена ***, облечена във фирмено
облекло, на бюро, обозначено с табела, надписана с името и длъжността ѝ,
без да има сключен трудов договор. Същата е декларирала, че работи в офиса от
13.11.2018 г. въз основа на граждански договор, като последното получено
възнаграждение е било на 10.03.2019 г. Декларирала е, че има трудов договор, но
с друг работодател. На 02.04.2019 г. е бил представен гражданският договор,
предметът на който е предлагане и продажба на финансови продукти на дружеството
- възложител, книга за начален инструктаж с удостоверен инструктаж за
безопасност и здраве. При така установените факти и събрани доказателства
административно-наказващият орган (АНО) е приел, че „***“ ЕАД, в качеството си
на работодател, е приело, на 19.03.2019 г. ***, като кредитен специалист в
проверявания офис, като ѝ е осигурило работно място, униформено облекло,
инструктаж, при условия, присъщи на трудово правоотношение, без да е изпълнило
задължението си да сключи трудов договор с нея преди постъпване на работа. АНО
е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда и е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
Съставът на ДРС е счел жалбата за
допустима. Приел е, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, но с оглед представения договор за
посредничество е направил заключение, че се касае за граждански, а не за
трудови отношения между дружеството и кредитния специалист.
Този извод на съда на отговаря на
събраните по делото писмени доказателства и на приложимия материален закон.
Вярно е, че по делото е приложен Договор за търговско посредничество при предоставяне
на финансови услуги. Този факт не е достатъчен, за да се приеме, че се касае за
гражданскоправни отношения. Предмет на договора е предлагане и продажба на
финансови продукти, но не за сметка и от името на физическото лице, а от името
на дружеството. Същевременно по договора лицето следва да извършва и рекламна
дейност, да подпомага събирането на изискуемите вземания, да комплектова
документи. Кредитният специалист е длъжен да пази доброто име и интересите на
дружеството, да се ръководи от актуалната методика на дружеството, да участва в
провежданите срещи на екипа, като няма право да продава сам финансови услуги,
няма право да сключва с клиентите от свое име каквито и да било споразумения.
Той следва да посредничи при попълване на искания за кредит. Заплаща се
договорно възнаграждение, като договорът е за неопределено време. От
приложените по делото доказателства е видна справка за нормата на работа през
месец март. В Раздел V. от Договора между страните са уредени организацията на
работното време, почивки и отпуски, вкл. продължителност на работния ден. В
лично написаните сведения от лицето е отразено, че работата му е да прави
реклама чрез разнасяне на брошури., че последното му трудово възнаграждение е в
размер на 300 лв. Първоначално е записано работно време, след което е
задраскано. Налице са подписи в книгата за инструктаж. При така описаните
доказателства правно значимо в случая е обективното наличие на клаузи, които
макар да не са посочени в този граждански договор, определят правоотношението като
трудово. Такива именно клаузи са посоченото в офиса работно време, работно
място, почивки и възнаграждение, съответно униформено облекло и табела с името
и длъжността на лицето.
Неправилно и незаконосъобразно Районният
съд е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че Детелина
Колева е престирала работна сила, след като по време на проверката е заварена
да изпълнява трудови функции на обекта при определено работно време и на
определено работно място, с униформено облекло.
При преценката на естеството на
договорните отношения следва да се държи сметка за действителното съдържание на
уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги отличават от
другите видове правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения се характеризират
с различни права и задължения на страните по тях. Основната разлика между
трудовия договор и договора за изработка/услуга, в случая за посредничество, се
състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както и в йерархическата зависимост на
работника. В противовес, при договора за услуга изпълнителят е независим от
насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване
на гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е
определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за
качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския
договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с
полагането на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния
продукт, предмет на договора, каквато самостоятелност в случая безспорно не е
налице, видно от самия договор.
При анализа на така събраните
доказателства настоящият състав на съда намира, че възникналото между страните
правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена
престация на работна сила, а не продукт от нея. Така описаните условия на труд,
естеството и организацията на възложената работа налагат извода, че за
посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето на характерния за
гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирало работна сила при
съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се
на въведен от работодателя режим на работа. Включително е бил проведен и инструктаж
за безопасност и здраве, който е част от задълженията на работодателя спрямо
наетите работници по трудово правоотношение. Нещо повече, в случая са касае за
безсрочно правоотношение, каквото няма как да е по граждански договор. Като е
третирал взаимоотношенията между наказаното дружество и Детелина Колева като
граждански, а не трудови, Районният съд е стигнал до неправилни фактически и
правни изводи, които противоречат на материалния закон и събраните по делото
доказателства.
Съобразно императивната разпоредба на
чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква
трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди
постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият
договор се сключва в писмена форма. С оглед изложеното следва да се приеме, че липсата на сключен
трудов договор между наказаното дружество и наетото лице правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Правилна и законосъобразна е преценката
на наказващия орган и по отношение на индивидуализацията на наказанието, която
го е мотивирала да наложи имуществена санкция в минимален размер. Така
определеното наказание в минимален
размер е справедливо, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.
С оглед изложеното настоящият касационен
състав счита, че постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно
поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Спорът е изяснен от
фактическа страна, поради което касационната инстанция следва да постанови ново
решение по същество, с което да потвърди НП.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното от процесуалния представител на касатора искане, на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на същия
за касационната инстанция, като
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 100 лв.
предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, І
касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 444 от 16.12.2019 г. по
НАХД № 1077/ 2019 год. по описа на
Районен съд – Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
08 – 001237/ 222 от 20.06.2019 г., с което Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Добрич, на основание 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда за нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда е наложил на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, 1309, район Илинден, ж.к. ***, ул. Зографски манастир №
15, вх. Г, ет. 6, представлявано заедно от изпълнителните директори З.К.Я. – А.
и Л.О.Т., имуществена санкция в размер
на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, 1309, район Илинден, ж.к. ***, ул. Зографски
манастир № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано заедно от изпълнителните директори З.К.Я.
– А. и Л.О.Т. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич сумата от
100 лв. (сто лева) съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: