№ 1
гр. Шумен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500344 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №167/8.06.2022г. гр.д.№186/2022г. по описа на НПРС, съдът е
признал за установено по предявения иск с правно основание чл.3 във вр.с чл.1,ал.1 т.3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, предявен от Н. Г. Х.
с ЕГН:********** от гр. Н.п...., с посочен съдебен адрес, срещу ТП на НОИ –гр.П...
представлявано от директора Г.С. и срещу Детска градина „Снежанка“ с. Р..., че ищцата Н.
Г. Х., в периода от 13.03.1983 г. до 31.08.1983 г. е работила на длъжност „детска учителка“,
в ОДЗ „Снежанка“ с. Р..., на пълен работен ден, с трудовото си възнаграждение в размер на
135 лева, получавано в брой и срещу подпис във ведомост, което време се зачита за трудов
стаж и стаж при пенсиониране.
Решението е обжалвано от ТП на НОИ –гр.Плевен като недопустимо , а в условията на
евентуалност и като незаконосъобразно и неправилно в частта му с която съдът е приел за
установено че ищцата е била с трудовото си възнаграждение в размер на 135 лева,
получавано в брой и срещу подпис във ведомост, по изложените във въззивната жалба
съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено в обжалваната му част при
условията на евентуалност отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от Н. Г. Х., като същата не се
явява и в съдебно заседание .
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна , при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Делото е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК във вр. с чл.1 ал.1, т.3
от ЗУТОССР от страна на ищцата Н. Г. Х. от гр. Нови пазар, обл. Шумен, представлявана от
адв. М. М. от ШАК, с посочен съдебен адрес, против ответниците ТП на НОИ –гр. Плевен и
детска градина „Снежанка“ с. Р... с искане съдът да признае за установено ,наличието на
трудов стаж за периода от 13.03.1989 г. до 31.08.1993 г. при работодателя ДГ „Снежанка“ с.
Рупци, общ. Червен бряг, като правоприемник на ОДЗ „Снежанка“ с. Радомирци, положен
от ищцата при пълен работен ден на длъжността „детска учителка“
Предмет на въззивното обжалване пред ШОС е решението само в частта му относно
установеният с него размер на получаваното от ищцата трудово възнаграждение за исковия
период в размер на 135 лева, като ищцата не е предявила с исковата си молба иск за
установяване на размера на получаваното от нея трудово възнаграждение . Следователно
решението на НПРС в обжалваната му част е постановено в нарушение на принципа на
диспозитивното начало , с който съдът е длъжен да се съобразява при разглеждането на
делото . На осн. чл.6 ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. В случая НПРС е излязъл извън искането на ищцата и
се е произнесъл по непредявено такова и следователно е налице произнасяне свръхпетитум
относно размера на получаваното от ищцата трудово възнаграждение за исковия период в
размер на 135лв. Също така на основание чл.1 ал.3 от ЗУТОССР по реда на този закон не
може да се установява размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход.
Предвид гореизложеното решението на НПРС следва да се обезсили в частта му с
която НПРС е признал за установено , че ищцата е била с трудовото възнаграждение в
размер на 135 лева, получавано в брой и срещу подпис във ведомост за исковия период .
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №167/8.06.2022г. гр.д.№186/2022г. по описа на НПРС, в
частта му с която НПРС е признал за установено ,че Н. Г. Х. с ЕГН:********** от гр. Н.п....,
за периода от 13.03.1989 г. до 31.08.1993 г. е била с трудово възнаграждение в размер на
135лв. получавано в брой и срещу подпис във ведомост като недопустимо.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3