№ 47
гр. П. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:И. Ат. Джунева
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от И. Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215200600358 по описа за 2021 година
С присъда № 260023 от 16.04.2021г. постановен апо НЧХД № 2264/2019г.
Пазарджишки районен съд е признал подсъдимия ВЛ. Н. Я. за виновен в това,
че на 03.11.2021г. в гр. П. на „****“ публично е казал ***** за честа и
достойнството на Ц. С. ИЛ. и на основание чл.78а от НК, за престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, е освободен от наказателна
отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размера
на 1000лв.
Призната е подсъдимата С.Й.Я. за виновна в това, че на 03.11.2021г. в
гр. П. на „****“ публично е казала ***** за честа и достойнството на Ц. С.
ИЛ. и на основание чл.78а от НК, за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във
връзка с чл.146 ал.1 от НК, е освободена от наказателна отговорност като и е
наложено административно наказание глоба в размера на 1000лв.
Осъден е В.Я. да заплати на Ц.И. сумата от 1000лв. за причинените и
неимуществени вреди като до 2000лв. иска е отхвърлен.Присъдени са и
сторените разноски в размера на 306,50лв.
Осъдена е С. да заплати на Ц.И. сумата от 1000лв. за причинените и
неимуществени вреди като до 2000лв. иска е отхвърлен. Присъдени са и
сторените разноски в размера на 306,50лв.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
двамата подсъдими, чрез а. А.Т.. В жалбата се иска да се отмени присъдата и
1
да се прекрати наказателното производство по отношение на С.Я.. Твърди се,
че в тъжбата е сгрешено името и е изтекъл 6 месечния срок за изменение на
обвинението. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на
нова оправдателна такава. Също при условията на Алтернативност се иска да
се измени присъдата и да се намали размера на присъденото обезщетение.
По отношение на подсъдимия В.Я. се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна такава. Твърди се, че е налице превратно
тълкуване на доказателствата, постановена при предположения и е в
нарушение на материалния закон.
Постъпило е и възражение то тъжителката , чрез а. Б.. В това възражение
се иска да се остави жалбата без уважение и да се потвърди присъдата като се
излагат доводи за неоснователност на жалбата и по отношение и на двамата
подсъдими.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Повереникът моли да се потвърди присъдата.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата и във възражението към нея
и като взе предвид становището на страните в процеса и провери така
атакуваната присъда изцяло направи следните изводи:
От събраните пред решаващият съд доказателства може да се установи
следната фактическа обстановка Тъжителката Ц.И. работела като продавач на
сергия на **** в гр.П.. Отляво на сергията, на която работела тъжителката, на друга
сергия продавали подсъдимите В. и С. Я.и, които били съпрузи.
Постепенно с времето отношенията между тъжителката и подсъдимите се
влошили, тъй като подсъдимите се държали лошо с тъжителката, отправяли обиди, за
което последната подавала жалби до управителя на БМ „*****“ гр.П..
На 03.11.2019 г. се провеждал втори тур от местните избори, т.е. балотаж за избор
на кмет. Сутринта подсъдимите Я.и пристигнали на пазара и още докато разтоварвали
продукцията си, започнали да говорят на висок тон и да се карат със свидетелката В.Б.,
тъй като оставените от последната празни касетки им пречели. В този момент се
намесила тъжителката Ц.И., която казала на подсъдимите да млъкнат, защото никой не
длъжен да ги слуша. Тогава подсъдимите се обърнали към нея и започнаха да я
обиждат. Подсъдимият В.Я. нарекъл тъжителката „****** ******“. Заканил й се,
****. Даже тръгнал към нея заплашително, но свидетелката М.А. го спряла.
Подсъдимата С. Я. от своя страна също обиждала тъжителката И., наричайки я
„******, *******“ и още подобни обидни епитети.
В резултата от насочената към нея агресията и обидите на подсъдимите,
тъжителката се разтреперила и сигнализирала за скандала на тел.112. Посъветвана от
оператора, отишла в РУ П. и падала жалба, като свидетелката А. останала да наблюдава
продаваните от тъжителката стоки.
2
Преди да се посочи, защо и настоящият състав приема тази фактическа
обстановка следва да се отговори на искането за прекратяване на делото по отношение
на С.Я..
Тъжбата е подадена от Ц. С. ИЛ. против С. Й. Я. и В. Й. Я.. Тъй като
подсъдимите не са били редовно призовани, с отразяване, че са в чужбина, е направено
запитване до ОД на МВР-П. в което е дадена информация за С. Й. Я. с ЕГН-
**********. На 05.05.2020г. В.Я. е получил призовката и на лицето С. Я. за съдебно
заседание. На стр. 38 от делото е налично пълномощно в което С. Й. Я. е
упълномощила а. А.Т..Едва след като е представено св. За съдимост на подсъдимата
защитата е направила искане за прекратяване на наказателното производство тъй като
лицето посочено в тъжбата е С., а лицето е с име С..
Решаващият съд не е уважил това искане като е приел, че с тази грешка не се
нарушава правото на защита на подсъдимата . Настоящият състав приема за
законосъобразни изводите на районния съд в тази насока. Касае се за грешка която не
нарушава правото на защита на подсъдимата. Същата е била редовно призовавана с
името посочено в тъжбата, самата тя се е именувала С. при подписване на
пълномощното на защитника. Още повече, че в справката на ОД на МВР , дали е
напускала пределите на страната също е посочена като С. със точното ЕГН. С оглед на
всичко това настоящият състав намира искането, в жалбата, за прекратяване на
наказателното производство спрямо С.Я. за неоснователно.
По същество на жалбите досежно превратното тълкуване на доказателствата:
Налице е обаждане от тъжителката на телефон 112 приобщен по делото. С това
обаждане се фиксира и точната дата 03.11.2019г. ,както и от жалбата до РУ-П.
входирана на посочената дата. По делото е налично писмо от Управителя на **** от
което се установява, че тъжителката е входирала при него жалби от поведението на
подсъдимите на 27.06.19г. и на 06.06.19г. От това писмо се прави извода за влошени
отношения между страните доста преди инкриминираната дата.
Защитата е заела позиция, че на инкриминирания ден подсъдимите не са били
на пазара. Тази теза на защитата се подкрепя от свидетелите И. К.-снаха на
подсъдимите и св.Г.. От друга страна обаче прави впечатление показанията на
свидетелката Ч.. Тази свидетелка, е също както и подсъдимите и тъжителката,
продавач на пазара. Не се твърди свидетелката да има влошени отношения със
страните по делото. Нейните показания изцяло подкрепят изложеното в тъжбата, а в
проведената очна ставка същата е заявила, че подсъдимите са я уговаряли да казва, че
този ден не са били на пазара. Тази свидетелка установява и наличието в този ден и час
и на св. А.. Св. А. е първа братовчедка на тъжителката, но въпреки родствената и
връзка показанията и съвпадат с тези на Ч. и Б.. Св. Ч. е установила, че след като
тъжителката е отишла да подава жалба в полицията на сергията и е останала една жена
която не е можела да се оправя с кантара и цените. Това наложило Ч. да и помага.
Показанията на свидетелките Б., Ч. и А. се подкрепят и от свидетелката Р.В..
Последната също не е в родствени връзки със страните и е незаинтересована от изхода
на делото.
Защитата твърди, че има разминаване в показанията на свидетелките Б. и А..
Разминаването е в това, според защитата, че Б. сочи, че Сасенка е възпирала
подсъдимия, когато е тръгнал към масата на тъжителката, а св. А., че тя го е спряла.
Това „разминаване“ не е от категорията на съществените, че да опорочи показанията на
3
свидетелките досежно главните факти. От друга страна напълно логично е както
подсъдимата така и св. А. да се намесили да спрат подсъдимия.Св.Б. е била до масата
на подсъдимата и е възприела нейното поведение, а св. А. на масата на тъжителката.
Защитата твърди, че св. Р.В. не си спомня св. А. да е била там. От протокола за разпит
на св. Р.В. ясно е вписано, че е заявила, че не си спомня кога св. А. е дошла на пазара,
дали преди инцидента или след това. Така, че в тази насока разминаване няма и е
логично един свидетел да забрави отделни незначителни факти.
Не основателни са доводите на защитата, че св. А. не е чула думите на
подсъдимите към св. Б., а е чула тези отправени към тъжителката. Логично е св. А. да
не се интересува от думите отправени към Б., а от тези към нейната братовчедка. Св.
А. ясно е заявила, че чула скандал между подсъдимите и св.Б., но не разбрала за какво
се карат.
Напълно правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите К., Г. и П..
Показанията на тези свидетели са в противоречие с показанията на описаните по-горе
свидетелки. И не на последно място при очната ставка св. Ч. е заявила, че
подсъдимият е ходил при нея да я уговаря да каже, че в този ден не са били на пазара.
С оглед именно на това и на почни пълното съвпадение на показанията на
свидетелките на тъжителката съдът правилно не е кредитирал тези на защитата.
Прави се възражение и ,че в мотивите на съда досежно гр. Иск е посочено други
имена. Този довод е верен, но явно се касае за техническа грешка и волята на
решаващият съд е ясна.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и на подсъдимите е
наложено минималното предвидено в закона административно наказание като е
съобразено имотното им състояние.
Размера на присъдените обезщетения е справедливо. Съдът не може да се
съобразява с имотното състояние на подсъдимите когато определя обезщетението за
неимуществени вреди. Вредите се определят с оглед на деянието и претърпените
страдания от пострадалата, а не според имуществото на подсъдимите. При определяне
на обезщетението се прилагат разпоредбите на чл.52 от ЗЗД. Няма основание за
намаляване на размера на присъдените обезщетения и поради факта, че се касае не за
обикновена обида, а за публична такава пред голям кръг от хора.
С оглед на изложеното настоящият състав прие, че жалбата е неоснователна и
присъдата следва да се потвърди. При служебната проверка на акта не се констатираха
допуснати съществени нарушения даващи основание за неговата отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260023 от 16.04.2021г. постановена по
НЧХД № 2264/2019г. на Пазарджишки районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5