РЕШЕНИЕ № 260410
гр. Пловдив, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 13594 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от П.Г.М. против М.З.З. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 3045/11.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4773/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 1 500 канадски долара,
представляваща незаплатена главница по договор за заем от 07.02.2014 г. и
сумата в размер на 657 канадски долара - обезщетение за забава за периода от
01.12.2014 г. до 26.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответната
страна М.З. договор за заем от 07.02.2014 г., предал на последната сумата в
размер от 1 500 канадски долара срещу насрещното задължение на
заемополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок до 01.12.2014 г.
За удостоверяване на възникналото облигационно правоотношение била подписана
разписка за получени пари в заем. Сочи, че на основание чл. 410 ГПК в негова
полза била издадена заповед за изпълнение за дължимата главница и обезщетение
за забава в размер от 657 канадски долара, като предвид връчването на заповедта
за изпълнение на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, предявил в срок иск за
установяване на вземането по чл. 422 ГПК. По изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна М.З.З., чрез адв. М., е депозирал, в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата
молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че
представената по делото разписка не е издадена и подписана от ответната страна.
Оспорва подписа върху представената разписка, като твърди, че последният не е
изпълнен от ответника. Оспорва и текста на разписката, като сочи, че последният
не е изписан от ответника и не обективира неговата воля. Твърди, че изписаният
след името на ответника текст бил с неясно значение. Сочи, че дори ответникът
да е получил сумата от 1500 канадски долара, последният не е изразил воля да ги
получи в заем и да ги върне. При условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите за забава. По
така изложените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По своята правна природа договорът за паричен
заем представлява неформален, реален,
едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито правни последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената
парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Възникването на претендираното от ищеца
субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при
условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от
негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на
претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за
заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума – изтичане на уговорения срок.
По делото е представена разписка от 07.02.2014
г., издадена от ответника М.З.З., в която последният е посочил, че на
07.02.2014 г. е получил от ищеца П.Г.М. сумата от 1 500 канадски долара,
която сума се задължава да върне до 01.12.2014 г.
Задължението за връщане на получена сума пари
на основание договор за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно
правоотношение. Тъй като договорът за заем е неформален, последният може да
бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или
от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. В този смисъл е и
константната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл.
290 ГПК с Решение № 142/27.04.2015 г. по
гр.д. № 5917/2014 г. на IV г.о. на ВКС.
Основанието, на което се сключва един договор,
подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, поради което ищецът
следва да установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на
основание договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало
задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер.
В случая от представената по делото разписка
съдът намира за установено в производството по делото, че ответникът е получил
от ищеца сумата от 1 500 канадски долара на основание договор за заем,
сключен между страните, със задължение да върне тази сума в същата валута и
размер. Разписката е издадена от ответника в качеството му на длъжник и
удостоверява, както получаване на сумата, така и основание, на което последната
е предадена от ищеца на ответника, а именно възникнало заемно правоотношение. От
представената по делото разписка се установява волята на страните, доколкото
последната обективира изявление на ответника, че получава от ищеца сумата от
1 500 канадски долара, която се задължава да върне в срок до 01.12.2014 г.
Самият факт на предаване на сумата, при посочване
на основанието, на което се предава посочената сума, може да обоснове извод, че
страните сключват договор за заем.
Ответникът
е оспорил истинността, в частност автентичността, на представената в
производството по делото разписка, в който смисъл съдът е открил производство
по чл. 193 ГПК и по искане на ответника е допуснал изслушване на съдебно-графологична
експертиза, която да даде отговор на въпроса дали представената по делото
разписка носи подписа на лицето, сочено като неин автор. Съдът е определил
депозит от 120 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от откритото
съдебно заседание, в което е допуснато това доказателствено искане - 29.01.2020
г. В съдебното заседание на 24.06.2020 г. на ответника е предоставена още една
възможност за внасяне на определения от съда депозит, който не е внесен от
ответника в срок до следващото съдебно заседание от 20.08.2020 г., поради което
съдът е отменил определението, с което е допуснал по искане на ответника
съдебно-графологична експертиза.
В този смисъл ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване неистинността на оспорения документ,
не установи при условията на пълно и главно доказване, че подписът положен на
представената по делото разписка не принадлежи на ответника. Следователно и на
основание чл. 180 ГПК последната се ползва с формална доказателствена сила,
която не е оборена и следва да се приеме, че изявлението в разписката изхожда
от лицето, посочено като негов автор и положил подпис върху документа. По така
изложените съображения следва да се приеме за безспорно установено, че
ответникът е получил от ищеца сумата от 1 500 канадски долара на основание
договор за заем, в който смисъл е изявлението, обективирано в подписаната от
ответника разписка.
В разписката е установен и падеж на
задължението на заемополучателя за връщане на сумата – 01.12.2014 г., който към
настоящия момент е настъпил.
Обстоятелството, че възникналите от процесния
договор за заем парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно
доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се
извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с
писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на
своето правно задължение. В производството по делото ответникът не установи
този правнорелевантен факт, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на седмични
вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно обезщетение за забава следва да
бъде присъдено с начален момент – денят, следващ деня на настъпване на падежа –
02.12.2014 г. По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата
от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която е определила
размера на обезщетението за забава за претендирания период от 01.12.2014 г. до
26.03.2019 г. върху главницата от 1 500 канадски долара, в същата валута.
Вещото лице е установило, че размерът на обезщетението за забава за посочения
период е в размер на сумата от 657, 45 канадски долара.
В отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по
отношение на задължението за лихва, поради което същото следва да се разгледа
като въведено в процеса в преклузивните за това срокове,установени в
разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението за заплащане на обезщетение за
забава се погасява с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност – чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
Съдът намира, че по арг. на разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК давността следва да се счита прекъсната от момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент
се счита предявена и исковата молба. В този смисъл е константната практика на
Върховния касационен съд, съгласно която ако кредиторът спази едномесечния срок
за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му.
Така - Определение № 687/15.05.2012 г. по
гр.д.. № 1711/2011 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Определение № 290/01.04.2010 г. по
ч. т. д. № 244/2010 г., ТК, І т. о. на ВКС и Определение № 390/22.06.2010 г. по
т. д. № 70/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
С оглед изложеното, в конкретния случай
следва, че за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години
преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство – или за
периода от 01.12.2014 г. до 27.03.2016 г. вкл., задълженията за заплащане на
лихва са погасени по давност.
Следователно предявения иск по чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за периода от 28.03.2016 г. до
26.03.2019 г. или за сумата от 455, 89 канадски долара, като за разликата до
пълния й предявен размер от 657, 45 канадски долара и за периода от 01.12.2014
г. до 27.03.2016 г. вкл., предявеният иск следва да се отхвърли, поради
погасяването му по давност. Така определеният размер на обезщетението на забава
съдът установи посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), като взе предвид и заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Така установените вземания следва да се
присъдят в претендираната от ищеца валута по арг. на разрешенията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на правния спор, с оглед
уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 4773/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 356,
34 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 323, 12 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 57, 36 лв. и депозит за вещо лице в размер на 80 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство
е 137, 26 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да
бъде присъдена сумата от 124, 55 лв.
При този изход на делото в полза на ответника
се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но не подлежат на
присъждане в настоящото производство, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД по отношение на М.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, че П.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
3045/11.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 4773/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав,
както следва: сумата от 1 500 канадски
долара, представляваща незаплатена главница по договор за заем от
07.02.2014 г. и сумата в размер на 455,
89 канадски долара - обезщетение за забава за периода от 28.03.2016 г. до
26.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.03.2019 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
установения размер от 455, 89 канадски долара за разликата до пълния й предявен
размер от 657, 45 канадски долара и за периода от 01.12.2014 г. до 27.03.2016
г. вкл., поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА М.З.З. да
заплати на П.Г.М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 323, 12 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 4773/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав и сумата от 124, 55 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 13594/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК