Решение по дело №2523/2017 на Районен съд - Асеновград

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 №                                                           гр. Асеновград,  02.07.2018г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.  с-в в публично заседание на петнадесети май  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА  като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2523  по описа за 2017г. и като обсъди:

 

             Предявени искове  по реда на чл. 422   ГПК.

            А.Г.Д. ***    моли да бъде постановено решение, с което да  признато за установено вземането му  по отношение на    И.Д.Г. и Н.Д.Г., и двамата     с посочен адрес за призоваване гр. Асеновград, ул. „Полковник Дрангов“ № 41   в размер на    4516,25лв, представляващо обезщетение за забава  в размер на законната лихва върху главница от 10500лв  по договор за заем от 21.12.2009г, считано от 21.12.2012г до 14.03.2017г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението     до окончателното плащане. Твърди, че  е предоставил  сумата от 10500лв на ответниците  по силата на договор за безлихвен заем от 21.12.2009г,  която сума е следвало да бъде върната  в срок до 21.12.2012г.  За обезпечаване на  предоставената в заем сума е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, оформена с НА 97  т 1  д 97/2009г на нотариус Лардева. Дадената в заем сума не е върната от длъжниците на заемодателя в уговорения срок, поради което и същият се е снабдил със ЗИ по реда на чл. 417 ГПК в образуваното  ч.гр.д. 507/2017г на АРС, образувано на 14.03.2017г. Ответниците  дължат обезщетение  за забава върху претендираната главница от деня на забавата – 21.12.2012г.   За вземането си  ищеца  се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена  в образуваното ч.гр.д.1878/2017г на АРС, а настоящия иск предявява след постъпило възражение от длъжниците в заповедното производство. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

              Ответниците оспорват иска като неоснователен. Оспорват твърдението ищецът да им е предоставил заемната сума,  поради което и не дължат връщането й – главница, нито пък лихва за забава . Заявяват, че към момента на подписване на договора за заем парична сума не е предадена, като в договора е посочено, че получаването на сумата ще бъде извършено след представяне в оригинал на даденото по договора обезпечение , а именно договорна ипотека. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено, че А.Г.Д. ще предостави съгласно договор за заем от 21.12.2009г  на Н.Г. и И.Г. паричната сума, но при подписването на договорната ипотека парите не са били предадени на ответниците. Оспорват иска по основание и размер, като заявяват че заем не е предоставен, поради което и не се дължи лихва, тъй като не са изпадали в забава. Оспорват и началната дата на изпадане в забава, като заявяват че същата следва да бъде 22.12.2012г. Ангажират събиране на доказателства, претендират разноски.  

            Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: На 21.12.2009г между А.Г.Д. от една страна, в качеството му на заемодател и Н.Д.Г. и И.Д.Г.  от друга, в качеството на заемополучатели е сключен договор за заем, с предмет на договора - предоставяне сумата от 10 500лв на заемополучателите   и краен срок  за погасяване на заема – 21.12.2012г. В чл.4 от Договора е посочено, че сумите по заема ще бъдат предоставени в брой на заемополучателите в деня на подписване на договора, като   заемополучателите имат право да усвоят заема след представяне в оригинал на даденото по договора обезпечение по чл.13, а именно -   учредената в полза на заемодателя договорна ипотека върху ПИ с идентификатор 32341.35.77(ал.3 чл. 5 от Договора) .   На 21.12.2009г е учредена договорна ипотека в полза на А.Г.Д.    от страна на Н.Д.Г. и И.Д.Г., за обезпечаване вземането по договор за заем от 21.12.2009г, върху ПИ с идентификатор 32341.35.77. собственост на  Н.Д.Г. и И.Д.Г.. Представените и приети по делото, приложени на л.44-47вкл писмени доказателства са неотносими и не се коментират. Не е спорно обстоятелството, че изп. д 175/2017г на ЧСИ Добринова е образувано за събиране вземането по ИЛ изд. по ч. гр. д. 507/2017г на АРС, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства(л.48). На 21.12.2009г Димитър Райчев Ангелов и съпругата му Олга Събева Ангелова са продали на Н.Д.Г., И.Д.Г., Славейко Илиева Г. и Теменужка Трендафилова Г. при квоти – 1/3 ид. ч. за Н.Д.Г. и И.Д.Г., 1/3 ид. ч. за Славейко Илиев Г. и 1/3 ид. ч. за Теменужка Трендафилова Г. ПИ с идентификатор 32341.35.77, ведно с построените в имота сгради   за сумата от 6 500лв, която продажба е оформена с НА 96 том 1 дело 96/2009г вписан в СВ с Акт № 103 д.3043/2009г.

             Съгласно заключението по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно компетентно и безпристрастно изготвено,  за времето от 21.12.2012г до 14.03.2017г размерът на мораторната лихва върху главница от 10500лв изчислен съгласно ПМС  от 2012г и ПМС от 2014г по ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта, възлиза на 4511,30лв.

            В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св. Славейко Г.(тъст на ищеца) твърди, че е присъствал при нотариус при закупуване на къщата обратно от семейството. А.Д. е дал парите на продавачите – Димитър и Олга, те са ги взели и са подписали нотариален акт за продажба на къщата   на свидетеля и Йордан Г.. Твърди, че ищецът дал парите на продавачите, тъй като един от продавачите – Димитър - бил платил дълга на брата на свидетеля. Твърди, че И. , Н. и Теменужка са подписали договор, че за три години ще върнат парите,  договора е подписан пред нотариус, подписан и от свидетеля, а сумата представляваща покупната цена на къщата е следвало да бъде заплатена и от ответниците , съобразно дела им от къщата.  Не е виждал договора за заем от 21.12.2009г и  твърди, че това е между ищеца  и ответниците(племенници на свидетеля). Според свидетеля, че при подписване на договорната ипотека, други пари освен тези за купуването й на продавача не са давани, парите от ищеца са дадени   на продавачите Димитър и Олга, и е бил направен договор, че за три години ответниците  ще върнат парите на ищеца, ищецът дал парите, Димитър ги преброил пред нотариуса и тогава подписал че „връща“ къщата, а свидетелят се подписал за това че  до три години ответниците и тяхната майка ще върнат парите на ищеца.    

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявения иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът  дължи сумите,   за които е издадена ЗИ  по ч.гр.д. 1878/2017г    на АРС. От приложеното в настоящото производство   ч.гр.д. 1878/2017г се установява, че   исковете са  допустими,   като   предявени от взискателя в законоустановения срок.

             Разгледани  по същество. Претендира се установяване вземането за обезщетение за забава върху главница по договора за заем от 21.12.2009г, като се твърди от ищеца предаване на сумата от 10500лв на ответниците по цитирания договор за заем, с уговорката сумата да бъде върната от последните в тригодишен срок. Твърденията за наличие на подписан договор за заем не се оспорват от ответниците, а и се потвърждават от представените и приети по делото писмени доказателства. Оспорва се от ответниците  реалното предаване на сумата. Договорът за заем е реален договор, поради което   част от фактическия му състав е реалното предаване на сумата. В представения по делото договор за заем от 21.12.2009г е посочено, че заемодателят ще предостави сумата на заемополучателите в деня на подписване на договора, но не е посочено дали сумата е предадена. В договора за учредяване на договорна ипотека също не е посочено дали е предоставена заемната сума. В производството по ч. гр. д. 507/2017г на АРС  е издадена ЗИ  № 265/15.03.2017г, с длъжници И.Д.Г. и Н.Д.Г., за сумата от 10500лв дължима по договор за заем от 21.12.2009г, обезпечен с договорна ипотека  върху недвижим имот, съгл. НА 97 том 1 дело 97/2009г на нотариус Лардева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. От постъпилото  ч. гр. д. 507/2017г на АРС се установява, че  за събиране на вземането по ИЛ издаден в  заповедното производство е образувано   изп. д. 175/2017г на ЧСИ Добринова.  В  изпълнителното производство на длъжниците е връчена издадената ЗИ на 12.04.2017г и не се установява да   е постъпило възражение от тях в срока  по  чл. 414 ГПК. Ето защо,   съдът приема че е налице извънсъдебно признание на  обстоятелството за предаване на заемната сума от страна на ответниците. Предвид горното и като взе предвид в  съвкупност събраните по делото доказателства, намира за доказано твърдението на ищеца за предаване в заем на ответниците   сумата от 10 500лв по силата на договор за заем от 21.12.2009г. Ето защо за ответниците – заемополучатели е възникнало задължението да върнат дадената в заем сума  на падежа, посочен в договора - 21.12.2012г. Няма твърдения заемната сума да е била върната падежа, поради което се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съдът намира основателно възражението на ответниците, че заемополучателите са изпаднали в забава на деня, следващ деня на падежа, или на 22.12.2012г(арг. чл. 84 ал.1 ЗЗД). В заключението по допуснатата ССчЕ размерът на обезщетението за забава е изчислен, считано от 21.12.2012г. Размерът  на законната лихва, изчислена с онлайн калкулатор,    възлиза на 4513,28лв. Ето защо   следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. 1878/2017г на АРС в размер на 4513,28лв, представляващо обезщетение за забава  в размер на законната лихва върху главница от 10500лв  по договор за заем от 21.12.2009г, считано от 22.12.2012г до 14.03.2017г, като се отхвърли за горницата до пълния претендиран  размер от 4516,25 и   за периода 21.12.2012-22.12.2012г.

            Съобразно с изхода на делото, следва да се разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер на  90,27лв.

           При този изход на делото, направеното искане и  на основание  чл.78 ал.1 ГПК  ответниците  следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по производството съобразно уважената част на иска, представен списък и доказателства за направени такива  в размер на  188,42лв.

           Мотивиран така, съдът

                                                             Р  Е  Ш  И:

               

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на А.Г.Д. ЕГН ********** *** по отношение на И.Д.Г. ЕГН **********  и  Н.Д.Г. ЕГН **********,*** в качеството им на солидарни длъжници, по Заповед за изпълнение № 1140/31.08.2017г издадена по ч. гр. д 1878/2017г на АРС в размер на 4513,28(четири хиляди петстотин и тринадесет лв и двадесет и осем ст)лв,  представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 10 500лв, за периода 22.12.2012-14.03.2017г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4516,25лв и  за периода 21.12.2012-22.12.2012г.

          ОСЪЖДА И.Д.Г. ЕГН **********  и  Н.Д.Г. ЕГН **********,***  да заплатят на  А.Г.Д. ЕГН ********** *** разноски по заповедното производство  в размер на 90,27(деветдесет лв и двадесет и седем ст)лв

            ОСЪЖДА И.Д.Г. ЕГН **********  и  Н.Д.Г. ЕГН **********,***  да заплатят на  А.Г.Д. ЕГН ********** *** разноски по   производството  в размер на 188,42( сто осемдесет и осем лв и четиридесет и две ст)лв  

            

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: