Р
Е Ш Е Н И Е
№ 640/28.8.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 545 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 268,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата
на В.Т.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. Б. *** против мълчалив
отказ по жалба, подадена до Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, срещу Разпореждане
с изх. № С200013-035-0240679/24.04.2020 г., с което частично е прекратено
производството по изп. дело № *********/2016 г.
В жалбата се твърди, че с
обжалваното разпореждане са събрани по принудителен ред суми по изп. дело №
*********/2016 г. и са погасени по давност само част от публичните задължения
по ЗДДФЛ и лихви за 2007 г. и 2008 г., които са предмет на Ревизионен акт №
*********/25.05.2011 г. Останала е непогасена сума в размер на 2969,83 лева,
която незаконосъобразно е събрана по принудителен ред на 24.03.2020 г. Счита,
че са налице предприети действия по изпълнение на погасени по давност публични
задължения (с погасено право за събиране на публични вземания по принудителен
ред). Моли съда да отмени мълчаливия отказ, ведно със съответните задължителни
указания към ТД на НАП гр. Пловдив.
В съдебно заседание
жалбоподателката – В.Т.П. – редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Б., който по изложени съображения моли съда да отмени обжалвания мълчалив
отказ на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със съответните задължителни
указания за правилното приложение на относимия закон. Представя писмени
бележки. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Директор на ТД на НАП
гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Ш., която оспорва
жалбата, като счита същата за недопустима, поради липса на предмет на
обжалване. Счита, че в жалбата, с която е сезиран административният орган, не е
налице конкретизация на предмета на оспорване, поради което и не е налице
започнала процедура по решение за въпросната жалба, съответно не се е формирал
и мълчалив отказ. Моли съда да остави без разглеждане подадената жалба и
прекрати производството по делото. Претендира направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
В ТД на НАП гр. Пловдив, офис
Пазарджик е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. срещу В.Т.П. за
принудително събиране на задължения по Ревизионен акт № *********/25.05.2011 г.
Ревизионният акт, с който са установени задължения за данък върху доходите на
физическите лица е за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., като данъкът е
следвало да бъде деклариран до 30.04.2008 г. и платен през 2008 г. За
задълженията, които са установени за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.,
данъкът е следвало да бъде деклариран до 30.04.2009 г. и платен през 2009 г. За
установените задължения са наложени обезпечителни мерки: вписана възбрана върху
имот на 10.06.2013 г. и запор върху банкова сметка, *** „Райфайзен България“
ЕАД на 24.03.2020 г., с които действия, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК,
давностният срок е спрян. С Разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение, административният орган е приел, че
са приложими разпоредбите на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, т.е. независимо от
спирането и прекъсването, за задълженията за 2007 г. към 01.01.2019 г. и
съответно за задълженията за 2008 г. към 01.01.2020 г. е изтекъл 10-годишният
давностен срок. Предвид на това, с посоченото разпореждане частично е
прекратено производството по изпълнителното дело в частта за сумата от общо
9709,67 лева.
Установи се по делото, че против
разпореждането за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение е подадена жалба с вх. № 13/РД-16-97 от 28.04.2020 г. до ТД на НАП
гр. Пловдив, на основание чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Административният орган е
приел, че същата не съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4
и т.7 от АПК и съгласно чл. 145, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. За отстраняване на
тези нередовности е изпратено уведомление изх. № 94-00-2765#1 от 04.05.2020 г., което е изпратено чрез лицензиран
пощенски оператор на посочения от лицето адрес. От пощенския оператор
административният орган е получил известие, че пратката не е връчена, поради
направени две неуспешни посещения на адреса, поради което същата следва да бъде
върната на подателя й, т.е. жалбоподателката не е редовно и своевременно
уведомена за това, че следва да отстрани констатираните в жалбата й
нередовности.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК, поради което същата е
допустима.
Жалбата против Разпореждане с изх. № С200013-035-0240679/24.04.2020
г., с което частично е прекратено производството по изп. дело № *********/2016 г.,
е подадена на 28.04.2020 г. и входирана с № 13/РД-16-97 от 28.04.2020 г., като
административният орган е следвало да се произнесе по нея в 14-дневен срок,
съгласно чл. 267, ал. 2 от ДОПК, а именно до 12.05.2020 г. От тази дата за жалбоподателката е започнал да тече едномесечният срок
за обжалване на мълчалив отказ. В законоустановения срок е подадена и жалба с
вх. № 2990/22.05.2020 г. до Административен съд гр. Пазарджик.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Съгласно нормата на чл. 267, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган следва в 14-дневен срок от постъпване на жалбата да се
произнесе с решение. Мълчалив
отказ ще е налице при неизпълнена процедура и
изтекъл срок за произнасяне от решаващия за това орган. Ако решаващият административен
орган прецени, че жалбата е нередовна и не съдържа необходимите реквизити, то
съгласно чл. 147, ал. 2 от ДОПК, същият следва да уведоми жалбоподателя, като
му укаже срок да отстрани нередовностите. В конкретния случай административният
орган е изпратил уведомление изх. № 94-00-2765#1 от 04.05.2020 г., с което е
указал на жалбоподателката, в 7-дневен срок да отстрани констатираните
нередовности. Същото обаче не е редовно съобщено чрез лицензирания пощенски
оператор, поради което и съдът намира, че административният орган не е изпълнил
задължението си в срок да уведоми жалбоподателката за констатираните
нередовности.
В случая безспорно по делото се установи, че след
подаване на жалбата от жалбоподателката на 28.04.2020 г. не е налице
произнасяне от решаващия орган по нея, поради което се е формирал и мълчалив
отказ за произнасяне по нея. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт. Отказ за
издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при посочени обстоятелства
в хипотезата на определена правна норма за административния орган възниква
задължение за издаване на акт с определено съдържание, т.е. когато по искането
на жалбоподателя за овластения от закона административен орган се вменява
задължение да издаде индивидуален административен акт.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът
приема, че в случая е налице мълчалив отказ
на решаващия орган да се произнесе по подадената жалба, който е и предмет на
настоящото съдебно производство.
С оглед изложеното съдът намира, че мълчаливият отказ
следва да бъде отменен, а преписката – върната на административния орган за
произнасяне с изричен акт по жалба № 13/РД-16-97/28.04.2020 г.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателката, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да й заплати сторените
по делото разноски в размер на 410 лева, от които 10 лева – държавна такса и 400
лева – адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик – III състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ по жалба, подадена до Директора на ТД на НАП гр. Пловдив,
срещу Разпореждане с изх. № С200013-035-0240679/24.04.2020 г., с което частично
е прекратено производството по изп. дело № *********/2016 г.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив
да заплати на В.Т.П. с ЕГН **********,***,
сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, съставляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/