РЕШЕНИЕ
№ 2065
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110104495 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
РС Варна е сезиран с Молба, подадена от молителката Г. Е. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, представлявана от адв.М. Ж. от АК Варна, със
съдебен адрес: ***, С ИСКАНЕ за защита по ЗЗДН против ответника Н. И. С., ЕГН ****, с
постоянен адрес: ***.
В депозираната пред съда Молба , молителката твърди, че от 2017 г. с ответника
живеят на семейни начала и имат родени две деца Г. С. и И. С., като представя и копия от
удостоверенията за раждане на двете деца. Сочи се от молителката, че по време на
съвместното й съжителство с ответника последният започнал да употребява и злоупотребява
с алкохол. С течение на времето ответникът системно упражнявал над молителката
психически тормоз, заплашвал я , че ще я убие, направил опит самия той да сложи край на
живота си чрез поглъщане на свръх доза транквиланти, бил хоспитализирал във ВМА, но
въпреки всичко молителката му помагала да преодолее трудностите които имал.
На 04.11.2024 г. ответникът отнел без съгласието на молителката мобилния й телефон
и разглеждайки комуникацията в телефона й попаднал на съобщение от сегашния й
партньор. Това довело до сериозна ескалация на напрежение , макар и молителката вече да
била сложила край на отношенията си с него, той я обвинил, че тя му изневерява и че го
предала. В изблик на ярост ответникът посегнал и нанесъл няколко удара в лицето на
молителката с длан - удрял й шамари, след което я изхвърлил от жилището. Така
молителката прекарала пред вратата около 10 минути, опитвайки се да влезе вътре, а след
като децата отключили тя се прибрала в жилището. При така развиралата се ситуация
молителката била принудена да отиде до съседите й , които подали сигнал на телефон 112.
Малко след това пристигнали органите на реда които установили, че спрямо молителката
има насилствени актове и че телефона й бил също насилствено отнет, като го задържали.
След 2 часа отв. С. се прибрал в жилището и двамата с молителката провели разговор
касаещ децата йм, обсъждайки раздялата им да се случи по цивилизован начин. Тогава
ответникът започнал да плаче и да убеждава молителката да не се разделят, т.к. не намирал
смисъл да продължи сам живота си. Молителката от своя страна опитала да успокои
ответника и да му обясни, че няма да го препятства да вижда децата си, след което тя
излязла с детето Г. до близкия магазин.Когато молителката и сина й Г. се върнали в
1
жилището установила, че ответникът изпил три блистера от медикамента „Ксанакс“, около
30 хапчета и веднага подала сигнал на тел.112 и извела децата от жилището за да не стават
свидетели на неприятни сцени с техния баща. По този повод ответникът бил реанимиран и
отведен от екип на спешна помощ във ВМА, но макар и в неадекватно състояние вечерта
ответникът се обадил на молителката да го прибере, тя го прибрала, а на другия ден понеже
състоянието му било влошено го откарала отново във ВМА, където останал на лечение. От
този момент молителката взела крайното решение по най-бързия начин да организира
напускането на жилището с децата , но въпреки това се отнесла човешки с ответника -
успяла да го принуди да посети психиатър, където било обсъдено поведените му през
последните дни, както и алкохолната му зависимост, без да му дава повод той да си мисли,
че отново ще се съберат. През м. март, твърди молителката, че Н. за пореден път инициирал
скандал с молителката като й отправял заплахи , че ще я убие и не се страхува от това да
влезе в затвора или да се самоубие след това. При тези словесни заплахи молителката
прозвънила на Емилия В. като по време на разговора ответникът заявил на Е.В., че ще убие
Г. Д. и че не му пука какво ще се случи. На 03.4.2025 г. молителката окончателно напуснала
семейното жилище находящо се на адрес *** и се устроила в ново жилище с адм. адрес ***.
От момента на напускане на жилището няколко пъти молителката била заплашвана от
ответника .
С оглед гореизложеното, счита молителката, че спрямо нея е извършен акт на
домашно насилие от страна на лице, с което е живяла на семейни начала и от което има две
деца, изразяващо се във физическо, емоционално и психическо насилие, поради което за нея
възниквал правния интерес за завеждане на настоящата молба за защита.
Искането на молителката е да бъде постановено съдебно Решение, с което молбата й
защита да бъде уважена и да бъдат наложени следите мерки за защита:
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - да бъде задължен извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие над молителката и
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН- забрана на ответника да приближава молителката,
жилището й находящо се на адрес: ***, местоработата й - ***, както и обичайните за нея
места на разстояние по-малко от 20 метра и за максимално допустимия срок (18 месеца).
В подкрепа на твърденията и искането си молителката е обективирала искания за
събиране на доказателства .Молителката е отправила и искането на основание чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН да й бъде издадена заповед за незабавна защита, считайки, че е налице
непосредствена опасност за здравето и живота й, като се задължи ответника да се въздържа
от домашно насилие и му се забрани да доближава молителката, жилището на молителката
и местоработата на молителката .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 30.05.2025 г. молителката се е
явила лично пред съда с надлежно упълномощения от нея процесуален представител
адвокат М. Ж. от АК Варна.
В откритото съдебно заседание ответникът се е явил лично пред съда.
В хода на устните състезания адв.Ж. моли съда да постанови Решение и да издаде
Заповед за защита с посочените от молителката мерки, с уточнението че местоработата на
молителката ще бъде във фирма „***“ ЕООД в ***.
Ответникът от своя страна не е оспорил молбата на молителката, но е заявил , че не
може да плати разноските и отказва да плаща разноски .
СЪДЪТ , въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства ,
след съвкупен и поотделен анализ на целия доказателствен материал, съобразно
приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по
делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Производството по делото както е посочено и по-горе е образувано по молба на
молителката Г. Е. Д. за защита по ЗЗДН , като молбата й защита е била изпратена във ВРС от
РУ А. -ОД МВР Варна ведно със собственоръчно написана и подписана от молителката
Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Искането си до съда и твърденията си молителката е уточнила с нарочна молба от
17.4.2025 г., подадена чрез упълномощения от молителката адвокат от АК Варна-М. Ж. (
л.12 - 17). В подписаната от молителката Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН( приобщена на лист
16-ти по делото, гръб ) молителката е декларирала под страх от наказателна отговорност по
чл.313 НК, че ответникът Н. И. С. е осъществил над нея акт на домашно насилие изразяващ
2
се в следното : На 04.11.2024 г. около 5.00 ч. Н.С. ругал ,обиждал и заплашвал Г. Д. за
живота и здравето й и и нанесъл няколко удара с длан в лицето (шамари ) като след това й
отнел насила мобилния телефон. Прояви на домашно насилие спрямо Г. Д. от същото лице
били ежедневие и представлявали психически и физически тормоз както преди така и след
описания акт.
Декларираното от молителката не е оспорено от ответника в откритото съдебно
заседание , а напротив ответникът е потвърдил, че е удрял молителката като е обяснил пред
съда действията си с това, че установил че тя му изневерява, съзнавайки, че не това е начина
по който е следвало да постъпи.
Страните по делото не спорят въобще върху изложените от молителката факти , че са
живели на семейни начала, че имат две деца, че помежду йм е било образувано друго
производство за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права над
децата . В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
молителката е свел до знанието на съда, че страните са постигнали споразумение относно
упражняването на родителските права над децата йм в производство по чл.127 СК пред РС
Варна. Наведено е твърдение за новонастъпило обстоятелство , че молителката , с оглед на
това, че на предната си работа - тази, която е посочена в сезиращата молба - хотел „***”,
била на сменен режим и й било трудно да си прибира децата от детска градина, подала към
работодателя уведомление, че прекратява трудовото правоотношение и започва работа в А.
на редовно работно време, за да може да си прибира децата от детска градина. Също така
адв.Ж. е известил съда, че и след като била издадена Заповедта за незабавна защита,
молителката многократно получавала текстови съобщения в различни социални платформи
със заплашително съдържание, обиди и т.н., въпреки това решението на молителката било
да спести това по някакъв начин в настоящото производство, включително и пред залата бил
правен опит за някакъв диалог. Касателно децата, категорично заявява процесуалният
представител на молителката, че в момента са при молителката и проблем от тази страна
няма, за децата. Умишлено децата не били включени в настоящото производство, въпреки че
станали свидетели на различни ситуации и сцени, но целта на молителката не била да
ограничи бащата . В тази връзка с о.с.з. молителката, чрез адв.Ж. поддържа пред съда
искането си ответникът да не упражнява актове на насилие към нея , както и да не
доближава на 20 м нея, жилището й в А. и местоработата й, която изменя, -в ***.
При тези допълнителни твърдения ответникът е заявил , че не оспорва исканията на
молителката . Така изложеното по-горе , дори и само на база Декларацията по чл.9 , ал.3
ЗЗДН и изявленията на ответника обосновава извод за доказаност на твърденията на
молителката затова, че над нея е бил осъществен описания по-горе акт на домашно насилие.
Декларирания акт на домашно насилие от 4.11.2024 г. следва да бъде съобразен и всички
други доказателства за да бъде изведена правилна преценка какви мерки следва да се
наложат за защита по реда на ЗЗДН а и за какъв срок.
Установено и доказано е по делото, че молителката и ответника са живели заедно на
семейни начала и от съвместното си съжителство имат две деца Г. Н.в С., ЕГН **********
род. на 31.08.2018 г. и И. А. Н.в С., ЕГН ********** род. на *** г.(л. 6, 7 , л.16). Ответникът
не е оспорил, че са живели на семейни начала с молителката в гр.А. от 2017 г. и че през
м.април 2025 г.е настъпила фактическата раздяла между него и молителката.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора и предвид императивните
разпореди на закона, съдът е изискал и необходимата информация относно психичния
статус на страните и съдебното им минало.
Изяснено е по делото на база информацията от УМБАЛ „Св.Марина „ ЕАД -Варна ,
че към 2.5.2025 г. в болничната информационна система няма данни молителката и
ответника да са настанявани на лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св.Марина
„ ЕАД Варна .(л.52).
Видно е от служебно изисканите справки за съдимост за молителката и за ответника (
приобщени на л. 47 и л. 45), че молителката е с чисто съдебно минало , но ответникът е
осъждан.С влязла в законна сила на 03.04.2025 г. Присъда № 82/18.03.2025 г. по НОХД №
2779 по описа на ВРС за 2024 година, РС Варна, Трети наказателен състав е признал за
виновен подсъдимия Н. И. С., ЕГН ********** в това , че в периода 30.08.2019 г. до
06.11.2019 г. в гр. А., обл. Варна, в условията на продължавано престъпление и чрез
използване на моторно превозно средство отнел от владението на Д. Р. Р. без неговото
съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими - 503,17 литра гориво
3
бензин на обща стойност 1119,29 лева, собственост на „***“ ЕООД, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. и чл. 54, ал. 1 от НК
му е опредено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
което на основание чл.58А, ал.1 от НК е намалено с една трета и му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Приобщени по делото на листи 49, 50 , 54 ,56 -90 са и изисканите от Национален
телефон 112 - РЦ Варна данни за подаден сигнал относно конкретния акт на домашно
насилие от 04.11.2024 г.ведно с преписката на РУ А. , които напълно кореспондират с
изложената от молителката фактическа обстановка и доказват отново факта на извършване
на домашно насилие от ответника върху молителката .
Съгласно Справката изготвена от Инспектор група „ОП“ РУ А. Д.Х. (приложена на л.
56 –ти) се изяснява и доказва твърдението на молителката за системност на актовете на
домашно насилие , а именно : Г. Д. е подавала жалби и сигнали против Н. С. на 04.11.2024
г.затова, че С. й отправил обиди, заплахи и нанесъл удари в условията на домашно насилие;
на 05.11.2024 г., че С. направил опит за самоубийство като погълнал хапчета „ксанакс „,; на
07.04.2025 г., че С. отправил закани и заплахи с убийство срещу Д. и настоящия й партньор ;
на 25.04.2025г. бил посетен сигнал за скандал в гр.А. на ул. *** , детска площадка относно
влошени отношения между Д. и С. който не й давал да види децата ; на 07.05.2025г.бил
посетен сигнал в гр.А., *** относно влошени отношения между Д. и С..
Изложеното в цитираната справка напълно кореспондира и с твърденията на
молителката като в сезиращата съда молба, така в уточнителната и подкрепя правния извод
на съда , че безспорно е доказано осъществяването на акт на домашно насилие от ответника
върху молителката на 04.11.2024 г. , така както е вписано в декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН,
който акт не само ,че не е спорадичен , а последван от следващи от дати: 05.11.2024 г.,
07.04.2025 г., 25.04.2025 г. и 07.05.2025 г.
Допълнително наведените твърдения в о.с.з. от молителката, че и след издаването на
заповедта за незабавна защита по настоящото дело ( Заповед № 76/17.04.2025 г. , приложена
на л. 21 –ви по делото ) ответникът е отправял обидни думи и заплахи чрез социални
платформи не са оспорени от ответника, но макар и да не са предмет на делото , следва да
бъдат взети предвид при постановяване на акта по същество.При така изложената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира ,че депозираната по делото на дата 07.04.2025 г. молба
за защита от молителката е процесуално допустима, заведена от лице което попада в кръга
на лицата които могат да търсят защита по този закон (лице по чл. 3, т. 2 и т.3 от ЗЗДН) , в
срока по чл.10 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН . Молбата на молителката както бе изложено и по-горе
освен допустима е и основателна и доказана, като този извод съда прави след съвкупен
анализ на събраните доказателства по делото, трайната съдебна практика по приложението
на ЗЗДН и актуалните редакции на Закона за защита от домашно насилие. Съдът намира, че
правилния краен акт следва да бъде постановен след цялостен и поотделен анализ на
събраните по делото доказателства и тяхното правно значение. Определянето на един
конкретен като акт на домашното насилие следва да се извърши на база разпоредбата на
чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Законово е определено в чл.2 ЗЗДН, че това
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция
за понятието „емоционално насилие“, но в практиката, като такива се окачествяват всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице.
Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие
(отправяне на обидни думи и квалификации и или заплахи ), унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално и или психическо насилие следва
да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически
и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Необходимо и да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие.
Психическото насилие, съгласно създадената до момента практика на
първоинстанционните и въззивни състави, представлява въздействие върху психиката на
дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано
през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически
4
действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които
могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо
насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в
състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и
други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно
мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху
психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, водещо
до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително
отношение. Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се
припокриват, доколкото чрез действията ( вербални и физически ) се засягат емоциите и
психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в
продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и
дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие се приема в
практиката , че представлява по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни
негативни изменения в психиката на засегнатото лице. На следващо място следва да се
съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция, за да се
прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“.
В случая по делото е доказано, че на 4.11.2024 г. ответникът е удрял шамари по
лицето на молителката, обиждал я и заплашвал, които действия представляват безспорно
физическо насилие причинило физическа болка и страдание.
Твърденията на молителката затова, че на 04.11.2024 г. ответникът е осъществил над
нея акт на домашно насилие под формата не само на физическо, но и на психическо насилие
са напълно доказани . В настоящия случай действията на ответника от 04.11.2024 г.съдът
намира за установени и доказани на база Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , изявленията на
самите страни и приобщените материали от РУ А..Установено на база изложеното в
сезиращата съда молба и изявленията на ответника, че страните по делото макар и
дългогодишни партньори,живущи на семейни начала с родени две малолетни деца са в
конфликти отношения ,очевидно провокирани от решението на молителката заедно с децата
да напуснат ответника. Изявлението на ответника, че е ударил молителката понеже я хванал
в изневяра напълно кореспондира с подадения от молителката пореден сигнал в РУ А.,че
ответникът заплашвал и нея и новия й партньор и вероятно е причината за
осъществяването на актовете на физическо и психическо домашно насилие от ответника
върху молителката . Въз основа на написаното собственоръчно от молителката пред РУ А. ,
пояснено с уточнителната молба , скрепено с доказателствената сила на Декларацията по чл.
9 , ал.3 ЗЗДН за настоящия състав установяват актовете на физическо и психическо насилие
осъществено от ответника към молителката .
ЗЗДН не изисква настъпването на вредоносен резултат за да е налице състав на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Достатъчно е според създадената до момента
съдебна практика да е налице негативно изменение върху психиката на пострадалия и
поведението на извършителя да въздейства негативно на пострадалия . Смисълът и целите
на ЗЗДН се свеждат до защита на особена категория посегателства извършвани от и срещу
лица, намиращи се в най-близки взаимоотношения, като с последните изменения в ЗЗДН
кръга на лица бе разширен . Именно поради спецификата на връзката между страните и
поради факта ,че обичайно преки свидетели на посегателствата няма законодателят изрично
е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има
самостоятелна доказателствена сила. За да бъде годно доказателствено средство, същата
трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е описан в
депозираната молба за защита, т. е следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
процесния акт на домашно насилие. Независимо от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, молителят в производството носи тежестта да установи, в условията на пълно и
главно доказване, извършените от ответницата актове на домашно насилие с техните
обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието. Обвързващата
доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само
ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява
частен документ. В доказателствена тежест на ответника, при направено оспорване, че са
извършени актове на домашно насилие, бе да проведе успешно насрещно доказване, което
да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната
5
доказателствена сила. В настоящия случай доказателствената сила на декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН не е оборена. Безспорно между страните по делото са били конфликтни
отношения настъпили след като ответникът установил, че молителката има друг партньор .
В тази връзка следва да бъде подчертано, че последните не могат да бъдат разрешени в
рамките на производството за защита от домашно насилие. От дефиницията, дадена в чл. 2
ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва
поведението на страните не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява
основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка/мерки за
защита и всички други наведени от страните твърдения за влошени отношения помежду им
са неотносими към настоящия спор и не подлежат на изследване.В настоящия случай
всички цитирани по-горе дооказателства установяват актове на психическо насилие по
отношение на молителката считано от 04.11.2024 г. и физическо насилие извършено на
4.11.2024 г. Настоящият първоинстанционен съдебен състав, след анализ на доказателствата
по делото и преките впечатления придобити в о.с.з. ,достига до извод, че процесните
действия на ответника следва да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед че
интензитетът на тяхното въздействие е излязъл извън рамките на обичайния житейски
конфликт, довел е и до сезиране на съда с молбата за защита по ЗЗДН, но не е рефлектирал
или поне няма данни да е рефлектирал пряко върху децата на страните.
Както бе посочено и по-горе , Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат
негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична
травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно, каквато е и
настоящата хипотеза, върху психическото спокойствие и уравновесеност на пострадалия ,
като предизвика у него уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите
стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за
квалификация на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Също така, освен да даде бърза и ефективна защита и да
осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, Законът
има за цел и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на
насилието. Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна
на извършителя, въздигнати от закона като противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и
квалифицирани като домашно насилие, от една страна и исканите от молителката мерки,
като се прецени адекватността им за постигане целите на закона, но едновременно с това да
не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да се
въздържа от насилие по отношение на молителя на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С
налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се извършват актове на
домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й са сериозни.
Съдът отчита и възрастта на страните по делото, съдебното минало на ответника , факта, че
молителката и ответника имат две малолетни деца за които следва да се грижат , както и
обстоятелството че в производството по реда на чл.127 СК страните са съумели да постигнат
споразумение относно упражняването на родителските права над децата си. Настоящият
съдебен състав , вземайки предвид степента на въздействие върху личността на пострадалата
( очевидно възприемане на действията и думите на ответника като пряка заплаха за живота и
здравето й), както и интензитета на осъщественото насилие спрямо нея (не един, а отделни
актове на психическо и насилие в рамките на по-малко от шест месеца) счита, че освен
мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН следва да бъде наложена и мярката по чл.5,ал.1
т.3 ЗЗДН като се забрани на ответника да приближава на по-малко от 20 метра молителката
и жилището й . При налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителка, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки (арг. чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В този смисъл съдът преценява характера и тежестта на
извършеното домашно насилие и последиците от него, факта че страните по делото са
родители на две деца и именно затова и за да се осуети възможността ответника да извърши
домашно насилие над молителката или в жилището й съдът допуска и посочената мярка по
чл. 5 , ал.1 т.3 ЗЗДН.Обективно по делото молителката не сочи места за социални контакти и
съдът не прилага мярката по чл.5 , ал.1 т. 3 ЗЗДН досежно местата за социални контакти на
молителката.На последно място съдът не прилага мярката по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН относно
бъдещата месторабота на молителката, т.к. за да бъде допусната тази мярка следва да е
доказано че на месторабота на молителката е извършен акт на насилие от ответника. Ето
защо и съдът не налага забрана на ответника да приближава адреса на който ще бъде
6
бъдещата месторабота на молителката . Предвид всички особености на случая и страните по
делото, исканията на молителката за налагане на мерките по чл. 5 , ал.1 ,т.3 от ЗДДН съдът
намира за частично неоснователни досежно задължаването на ответника да не приближава
молителката и жилището й . Неоснователно е искането да бъде задължен ответника да не
приближава бъдещата местоработата на молителката,т.к. това искане е очевидно в
противоречие с целите на закона.Евентуални други мерки за защита не следва да се налагат
,т.к.биха ограничили прекомерно личната свобода на ответника , а и не са необходими . Въз
основа на изложеното по-горе, съдът намира молбата на молителката за основателна и
доказана и я уважава в смисъла вложен по-горе чрез налагане на мярката за защита по чл.5 ,
ал.1 т.1 ЗЗДН и мярката по чл. 5 , ал.1 т.3 ЗЗДН.
Определяйки мерките за защита по ЗЗДН съдът отича факта, че на 17.04.2025 г. е
издадена Заповед по чл.18 ЗЗДН , за да определи срока за който мерките по чл.5 , ал.1 т.3
ЗЗДН следва да бъдат наложени.Молителката е отправила искането мерките да бъдат
наложени за максималния законово определен срок от 18 месеца. Този срок съдът намира за
несъразмерно прекомерен спрямо конкретния акт на насилие от м.11.2024 г. Срокът за който
следва да се наложат мерките по чл. 5,ал.1 т.3 ЗЗДН според настоящия съдебен състав от 12
месеца е максималния, за който мерките следва да се допуснат. Период от 1 година съдът
намира за напълно адекватен на търсената от молителката защита. В този период ответникът
би могъл да коригира поведението си спрямо молителката и да не извършва актове на
домашно насилие , а ако наруши Заповедта за защита, то тогава ще следва да понесе други ,
по-тежки санкции , но вече по реда на Наказателния кодекс. С оглед изложеното и съгласно
нормата на чл. 5,ал.(2) от ЗЗДН (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и
доп., бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) съдът налага мярката по ал.1 т.3 за срок от 12
месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна
защита по чл. 18 – т.е. считано от 17.04.2025г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Варна
сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото .
Ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на
молителката сумата от 600 лева – съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един
адвокат пред настоящата инстанция, който разход е доказан и по основание и размер въз
основа на приобщения по делото на л. 61-ви договор за правна защита и съдействие ,
имащ характер на разписка.
За пълнота на мотивите , макар и в частта за разноските, които са последица от
изхода на спора , съдът подчертава, че в ЗЗДН, в чл. 11, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г.,
в сила от 22.12.2009 г., доп., бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) е посочено , че при
подаване на молба по чл. 8, ал. 1 не се внася държавна такса, а в ал.(2) : при издаване на
заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на
домашното насилие.Т.е. характера на производството и императивните разпоредби на чл.11
, ал.1 и ал.2 ЗЗДН в действащите редакции на Закона повеляват съдът при уважаване на
молбата за защита от домашно насилие да възложи държавната такса за водене на делото,
която е в размер на 25 лева, в тежест на ответника, а при искане на молителя и да присъди в
полза на молителя разноските по делото.В случая е налице и искане за присъждане на
разноски , представен е списък за разноски и договор за правна помощ и съдействие с
вписан адвокатски хонорар в минималния размер от 600 лв. ,поради което и съдът присъжда
в полза на молителката сторените от нея разноски за адвокатски хонорар и в тежест на
ответника.
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Г. Е. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
7
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Н. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** ДА ПРИБЛИЖАВА молителката Г. Е. Д., ЕГН ********** и
жилището й находящо се на адрес: ***, на разстояние по-малко от 20 (двадесет) метра и за
срок 12 (дванадесет) месеца, считано от 17.04.2025 г.(датата на която е издадена Заповед №
76 за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Г. Е. Д., ЕГН ********** и
жилището й находящо се на адрес: ***, с вписаните реквизити , препис от която да се
изпрати на съответното РУ –А. – ОД МВР Варна .
Заповедта да съдържа последиците от неизпълнението й, а именно при
неизпълнение на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. (чл. 20. Заповедта за защита
подлежи на незабавно изпълнение ; чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
1.01.2024 г.) При наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта.(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) ; (4)
(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., предишна ал. 3, изм., бр. 66
от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) В случаите по ал. 1 при неизпълнение на заповедта на съда
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата. )
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Варна държавна такса в
размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Е.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** СУМАТА от 600.00 лв.
(шестстотин лева) - представляваща сторените от молителката съдебно-деловодни
разноски за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК,вр. чл.11,ал.2 ЗЗДН .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Варна в
седемдневен срок, считано от 06.06.2025г.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8