№ 159
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000026 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №267625/17.11.2021г. от “А*Б.“ ЕАД –
****, ЕИК ********* против решение №260139 от 26.10.2021г., постановено
по т.д. №6/2020г. по описа на О.С.-П., В ЧАСТТА с която на основание чл.
645, ал. 3 от ТЗ са обявени за недействителни по отношение на кредиторите
на „Х.-Т.“ ЕООД /в н./ прихващания, извършени 1/ с изявление за
прихващане изх. №3503 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 415 438.51
лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД, 2/с изявление за прихващане изх.
№3504 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в
полза на „Х.-т.“ ЕООД и 3/с изявление за прихващане изх. № 3592 от
30.03.2018 г. от „А*Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, за сумата от 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“
ЕООД и В ЧАСТТА, с която е осъдено „А*Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **** на основание чл.55 ал.1 предл.3-то от
ЗЗД да плати в масата на несъстоятелността на „Х.-т.“ ЕООД (в н.), ЕИК
*********: 1/ сумата 415 438.51 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на
1
основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“
ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане
изх. № 3503 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД; 2/ сумата 16 403.52 лева,
дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г.,
сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание
и размер в изявление за прихващане изх. № 3504 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“
ЕАД и 3/ сумата 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на
основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“
ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане
изх. № 3592 от 30.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба - 13.01.2020 г. до окончателното
плащане и В ЧАСТТА, с която е осъдено „А*Б.“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **** да заплати по сметка на О.С.-П. сумата
40 743.48 лева - дължима държавна такса за производството пред
първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от исковете, както и
5 лева – такса за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
По съображения, развити във въззивната жалба, се иска да бъде
отменено решението, а по същество постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
Аргументите относно твърдяната незаконосъобразност на акта в
обжалваните му части са свързани с неправилност на изводите на съда
относно последиците от прекратяване на договор за търговско
представителство от 01.12.2005г., сключен между „А*Б.“ ЕАД и „Х.-Т.“
ЕООД като се твърди, че дори и не е било развалянето на същия от „А*Б.“
ЕАД, считано от 02.03.2018г., същият е щял да бъде прекратен, поради
изтичане на предвидения в него срок – 31.03.2018г. Поради това счита, че
развалянето на договора не може да се свърже със знание от страна на
представляващите „А*Б.“ ЕАД за поставянето на „Х.-Т.“ ЕООД в състояние
на неплатежоспособност с оглед зависимост на последното от евентуалните
приходи по разваления договор. Жалбоподателят твърди, че не е разполагал с
предоставена му от „Х.-т.“ ЕООД финансова информация за състоянието си
към 2017 и 2018г.
2
Счита, че след развалянето на договора въззиваемото дружество е
могло да предприеме действия за започване на търговско представителство на
друг голям оператор, предвид опита, който е имало в сектора. Счита за
недоказани по делото твърденията за това, че преобладаващата част от
приходите на „Х.-т.“ ЕООД са формирани от сумите, събирани по разваления
договор за търговско представителство. Посочва, че това твърдение се
опровергава от заключенията – основно и допълнително – по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза.
Позовава се и на установеното от същата експертиза обстоятелство, че
извършените прихващания с изявленията от 28.03.2018г. и 30.03.2018г. са
част от множеството извършени такива в отношенията между страните през
2016г., 2017 и 2018г. Относно невъзможността да се предполага
неплатежоспособност на „Х.-Т.“ ЕООД е посочил и изявлението на
представляващия това дружество с писмо изх. №114/28.02.2018г. за готовност
за превеждане на събраните от представителя суми от абонати на
представлявания. Намира, че изявлението на „А*Б.“ ЕАД в молба за
присъединяване в производството по несъстоятелност на „Х.-Т.“ ЕООД
относно виждания на кредитора за начална дата на неплатежоспособност на
длъжника, не може да се тълкува като знание за наличие на такова състояние
към датата на прихващането. Същото твърди и относно получено
уведомление за учреден залог на вземане в полза на „О.“ АД.
Въззиваемата страна „Х.-т.“ ЕООД (в н.) – ****, ЕИК ********* – чрез
пълномощника на дружеството адв. К.К. не е представила писмен отговор, но
в съдебно заседание на 11.03.2022г. изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Позовава се на дългогодишни търговски отношения между страните,
предоставени стокови кредити, както и значителни ежедневни размери на
събрани суми от абонати на „А*Б.“ ЕАД – обстоятелства, които – според
страната – предполагат знание през целия период на договора за финансовото
състояние на „Х.-т.“ ЕООД. Твърди проведени преговори за продължаване
срока на договора, по време на които „Х.-т.“ ЕООД е предоставило
информация за дейността и финансовото си състояние. Поддържа твърдение,
че основната дейност на дружеството е била по договора за представителство
с ответника „А*Б.“ ЕООД. Относно възможността за сключване на договор с
3
друг оператор – счита, че за толкова кратък период това би било невъзможно,
а докато е съществувал договора е било свързано и със забрана за преговори с
конкуренти.
Синдикът на „Х.-т.“ ЕООД (в н.) Б. Люб. Б. с писмен отговор от
14.01.2022г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че за „Х.-т.“ ЕООД продължаването на договора е било очаквано
и то не е могло да предвиди възможност да продължава търговската си
дейност без приходите по договора с „А*Б.“ ЕАД. Твърди, че развалянето е
станало по време на преговорите между страните за продължаване срока на
договора. Последното изтъква като аргумент за невъзможността да подготви
своята дейност без наличието на търговски отношения след 31.03.2018г. с
ответника. Счита, че именно извършените три прихващания на суми в общ
размер 510 995.52 лева при развален основен договор и липса на алтернатива
за сключването на друг в близко бъдеще са довели до неплатежоспособността
на за „Х.-т.“ ЕООД. Счита за установено чрез събраните свидетелски
показания предоставянето от за „Х.-т.“ ЕООД на „А*Б.“ ЕАД на детайлна
финансова информация за приходите и разходите си. Твърди, че ответникът е
бил наясно и с кредитната задлъжнялост на „Х.-т.“ ЕООД, поради
уведомяването му за извършения залог на вземания в полза на О..
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
включено в разноските за въззивната инстанция на жалбоподателя.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.645 ал.3 от ТЗ и
чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД във връзка с чл.649 от ТЗ.
Синдикът на „Х.-т.“ ЕООД – в н. Б. Люб. Б. твърди, че с решение № 7 от
11.01.2019 г., постановено по т. д. № 237/2018 г. на ОС - П., вписано в
ТРРЮЛНЦ на 14.01.2020 г. е открито производство по несъстоятелност на
„Х.-т.“ ЕООД, като е определена начална дата на неплатежоспособността -
26.03.2018 г.
Твърди, че между несъстоятелното дружество и „А*Б.“ ЕАД са
съществували дългогодишни търговски отношения по договор от 01.12.2005г.
и анекси към него като „Х.-т.“ ЕООД е било основен търговски представител
на услугите и продуктите на „А*Б.“ ЕАД. Твърди, че договорът е развален от
4
„А*Б.“ ЕАД, считано от 02.03.2018г. Твърди, че това е довело до реално
прекратяване на търговската дейност на несъстоятелното дружество, до
затваряне на всичките му търговски обекти и прекратяване на трудовите
правоотношения със служителите. Твърди, че „А*Б.“ ЕАД е отправило три
изявления за прихващане, които са получени от несъстоятелното дружество
на 20.04.2018г., както следва: 1/ изявление за прихващане изх. №3503 от
28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 415 438.51 лева, дължима в полза на
„Х.-т.“ ЕООД, 2/изявление за прихващане изх. №3504 от 28.03.2018г. от
„А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД и
3/изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от „А*Б." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, за сумата от 77 451.35
лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД. Посочва, че всяко едно от тези
прихващания е извършено преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност /11.01.2019г./. Задълженията – предмет на
извършените прихващания – са били насрещни, еднородни и изискуеми.
Независимо от това счита, че те са недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник, тъй като към момента на
извършване на прихващанията ответникът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност на „Х.-Т.“ ЕООД. Твърдението за знанието на
ответника мотивира със следното: Докато страните са били в процес на
преговори за продължаване на срока на договора, ответникът „А*Б.“ ЕАД на
02.02.2018г. прихваща сума в размер на 806 953.09 лева срещу задължения на
„Х.-Т.“ ЕООД, а 20 дни по-късно - на 22.02.2018 г. изпраща уведомление за
разваляне на договора от 01.12.2005 г. с изтичане на 7-дневен срок от
получаването. Посочва, че с оглед дългогодишните търговски отношения
между страните ответникът „А*Б.“ ЕАД е бил наясно, че без този договор
несъстоятелното дружество не би могло да продължи търговската си дейност.
Това – според синдика – мотивира знание за настъпила неплатежоспособност.
На следващо място – мотивира знание за настъпила неплатежоспособност и с
молба, подадена от „А*Б.“ ЕАД по т. д. № 237/2018 г. на ОС - П. за
присъединяване като кредитор по делото, в която самият ответник е посочил,
че счита за начална дата на неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД дата, не
по-късна от 02.03.2018 г.
На следващо място – информация за разваляне на договора и
прекратяване на търговската дейност на „Х.-Т.“ ЕООД е била налична в
5
различни медийни публикации, поради което твърди, че ответникът – имайки
достъп до тях е бил информиран и за неплатежоспособността на длъжника.
По отношение наличието на знание за неплатежоспособността се
позовава и на получено от „А*Б.“ ЕАД съобщение по чл.17 от ЗОЗ за сключен
между О. и „Х.-т.“ ЕООД договор за залог на вземания от 31.05.2013г., по
който всички вземания на залогодателя по договора от 01.12.2005г. с „А*Б.“
ЕАД са предмет на особения залог в полза на банката за обезпечаване на
кредит в размер на 3 130 000 лева. Знанието за наличие на обезпечен кредитор
заедно с разваляне на договора, по който са заложени вземанията – според
ищеца – представлява и знание за неплатежоспособността на длъжника.
Твърди, че е налице знание за настъпила неплатежоспособност, тъй като
„А*Б.“ ЕАД е изпратило до „Х.-Т.“ ЕООД нотариална покана рег.
№****/27.02.2018г. по описа на нотариус М., с която го е поканило да му
заплати дължими суми към 26.02.2018г.
На основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ претендира да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на „Х.-Т.“ ЕООД /в н./
прихващания, извършени 1/ с изявление за прихващане изх. №3503 от
28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 415 438.51 лева, дължима в полза на
„Х.-т.“ ЕООД, 2/с изявление за прихващане изх. №3504 от 28.03.2018г. от
„А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД и 3/с
изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от „А*Б." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, за сумата от 77 451.35
лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД, както и да бъде осъдено „А*Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** на основание чл.55
ал.1 предл.3-то от ЗЗД да плати в масата на несъстоятелността на „Х.-т.“
ЕООД (в н.), ЕИК *********: 1/ сумата 415 438.51 лева, дължима в полза на
„Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“
ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за
прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД; 2/ сумата 16 403.52
лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г.,
сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание
и размер в изявление за прихващане изх. № 3504 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“
ЕАД и 3/ сумата 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на
основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“
ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане
6
изх. № 3592 от 30.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба - 13.01.2020 г. до окончателното
плащане.
По отношение на отхвърлената претенция, касаеща прихващането,
извършено с протокол от 02.02.2018г., решението е влязло в сила.
Ответникът “А*Б.” ЕАД – ****, ЕИК ********* не признава
предявените искове. оспорва втората предпоставка от фактическия състав на
чл. 645, ал. 3 от ТЗ. Оспорва твърдението в исковата молба за това, че е знаел
към датата на придобиването на вземането и задължението за настъпила
неплатежоспособност на длъжника „Х.-Т.“ ЕООД. Твърди, че изявленията за
прихващане от 28.03.2018 г. са получени от „Х.-т.“ ЕООД на 29.03.2018 г., а
изявлението от 30.03.2018 г. на същата дата – 30.03.2018г. и в този смисъл
оспорва твърдението, че са получени на 20.04.2018г. Счита, че дори и
договорът от 01.12.2005г. да не е бил развален, то е предстояло
прекратяването му, поради изтичането на предвидения в него срок -
31.03.2018 г. и „Х.-Т.“ ЕООД – знаейки за изтичането на срока – е могло да се
подготви за последиците от това като предприеме действия за започване на
търговско представителство на друг голям оператор, предвид опита, който е
имало в сектора. Твърди, че най-ранния момент, в който е узнал за
неплатежоспособността на длъжника, е датата на решението на съда -
11.01.2019 г. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът „Х.-т.“ ЕООД (в н.) – ****, ЕИК ********* – чрез
пълномощника на дружеството адв. К.К. изразява становище за допустимост
и основателност на предявените искове. Поддържа се твърдение, че
ответникът „А*Б.“ ЕАД е познавал финансовото състояние на „Х.-т.“ ЕООД,
поради дългогодишните търговски отношения между тях. Твърди, че
основана дейност на дружеството е била извършването на дейност за
оператора ,А*Б." ЕАД и тя е формирала неговите приходи от комисионна за
извършваните услуги.
Твърденията за недопустимост на исковете не се поддържат във
въззивната жалба, но тъй като това е обстоятелство, за което съдът следи
служебно, следва да бъдат изложени съображения от настоящата инстанция
по отношение на това спазен ли е едногодишния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ за
предявяване на исковете:
7
С решение № 7 от 11.01.2019 г., постановено по т. д. № 237/2018 г. на
ОС - П., вписано в ТРРЮЛНЦ на 14.01.2020 г. е открито производство по
несъстоятелност на „Х.-т.“ ЕООД. Едногодишният преклузивен срок изтича в
неработен ден /събота/ - на 11.01.2020 г. Исковата молба е подадена по
пощата в първия следващ работен ден - на 13.01.2020 г. Ето защо следва да се
приеме, че срокът по чл.649 ал.1 от ТЗ е спазен и исковете са допустими.
С договор от 01.12.2005г., сключен между „М.“ ЕАД /настоящо
наименование „А*Б.“ ЕАД/ и „Х.-Т.“ ЕАД последното се задължава да
извършва от името и за сметка на „М.“ ЕАД /настоящо наименование „А*Б.“
ЕАД/ следните действия: да сключва договори за услуги и да приема заявки
за услуги срещу заплащане на комисионно възнаграждение. Договорът е
сключен за определен срок, който е бил продължаван чрез отделни анекси.
Последният анекс е от 30.03.2015г., съгласно който срокът на договора се
удължава до 31.03.2018г. Съгласно чл.1 от анекса подписването на последващ
договор е предпоставено от полагане на бъдещи усилия за уговаряне на
условията, при които ще се продължи дейността по представителство. С този
анекс е уговорено, че „М.“ ЕАД /настоящо наименование „А*Б.“ ЕАД/ има
право да развали договора при непостигане на целите по смисъла на т.2.4 от
анекса от 23.06.2014г. чрез 7-дневно писмено предизвестие до кроя на
тримесечието, следващо годината, за която се отнасят непостигнатите цели.
Уговорени са и нови видове и размери комисионни възнаграждения, предмет
на отделни приложения.
С писмо изх. №2285/22.02.2018г. „М.“ ЕАД /настоящо наименование
„А*Б.“ ЕАД уведомява Х.-Т.“ ЕАД, че разваля договора от 01.12.2005г. на
основание чл.1.2 от анекса от 30.03.2015г. във връзка с чл.1.2.1. от анекс към
договора от 23.06.2014г. и т.33.5 от договора. Посочва, че за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г. изпълнението на целите е значително под 60 % -
т.е. позовава се на възможността за разваляне, уговорена с последния анекс.
Едновременно с това заявява и друго основание за разваляне –
недобросъвестни действия по смисъла на раздел I от договора като твърди
получаване от „Х.-т.“ ЕООД на комисионни, които не биха били дължими при
добросъвестна търговска практика, свързани с насърчаване на абонати да
прекратяват действащи договори за услуги с цел сключване на нов договор за
същите услуги с „Х.-т.“ ЕООД.
8
Обстоятелството, че изявлението за разваляне на договора е достигнало
до адресата, се установява от получения отговор изх. №114/28.02.2018г.
/стр.345-347 от делото на ОС/. С него се съдържа изявление, че
предизвестието е получено от „Х.-т.“ ЕООД на 22.02.2018г. и се възразява
срещу наличието на изтъкнатите причини за развалянето на договора.
С нотариална покана от 27.02.2018г. „А*Б.“ ЕАД е поканило „Х.-т.“
ЕООД да заплати събраните суми от клиенти и стоки общо в размер на 1 357
230.99 лева.
На 28.03.2018г. и на 30.03.2018г. от страна на ответника „А*Б.“ ЕАД са
отправени три изявления за прихващане: 1/ изявление за прихващане изх.
№3503 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 415 438.51 лева, дължима в
полза на „Х.-т.“ ЕООД, 2/изявление за прихващане изх. №3504 от 28.03.2018г.
от „А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД и
3/изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от „А*Б." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, за сумата от 77 451.35
лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД.
Не се спори, че задълженията – предмет на извършените прихващания –
са били насрещни, еднородни и изискуеми.
Съгласно чл.645 ал.3 от ТЗ прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако
кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но
към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно насрещните вземания/задължения, по отношение на които са
направени трите изявления за прихващане, са придобити преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Х.-т.“ ЕООД
/11.01.2019 г./.
С изявление за прихващане изх. №3503 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД
за сумата 415 438.51 лева срещу дължимите от „Х.-т.“ ЕООД суми, събрани
от абонати на ** на датите 14.02.2018г., 15.02.2018г., 16.02.2018г. и
17.02.2018г. се прихващат вземания, които „Х.-т.“ ЕООД има към „А*Б.“ ЕАД
по подробно изброени издадени от дружеството фактури през периода 21.02.-
9
15.03.2018г. /стр.33-37 от делото на ОС/.
С изявление за прихващане изх. №3504 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД
за сумата 16 403.52 лева срещу дължимите от „Х.-т.“ ЕООД суми по шест
фактури – три от 31.01.2018г. и три от 28.02.2018г. се прихващат вземания,
които „Х.-т.“ ЕООД има към „А*Б.“ ЕАД по две фактури от 28.02.2018г.
/стр.38-39 от делото на ОС/.
С изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от „А*Б.“ ЕАД
за сумата от 77 451.35 лева срещу дължимите от „Х.-т.“ ЕООД суми, събрани
от абонати на ** на датите 17.02.2018г. /остатък след прихващане/,
18.02.2018г. и 19.02.2018г. се прихващат вземания, които „Х.-т.“ ЕООД има
към „А*Б.“ ЕАД по фактури от 26.03.2018г. и 29.03.2018г.
Как следва да се разбира втората предпоставка по чл.645 ал.3 от ТЗ -
към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, за да може
прихващането да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите
на несъстоятелността?
Ограниченията, предвидени в нормата на чл.645 от ТЗ следва да се
тълкуват като се изхожда както и уредбата на прихващането в чл.103 и 104 от
ЗЗД, така и от гледна точка на целите на производството по несъстоятелност
по чл.607 от ТЗ – справедливо удовлетворяване на кредиторите. Тук има два
важни акцента /кога? и дали?/– първият е относно датата на придобиване на
вземането или задължението от кредитора, а вторият - недобросъвестността
на кредитора към момента на придобиването на вземането, респ.
задължението.
Прихващането се извършва чрез едностранно волеизявление на едно
лице към друго, като двете вземания се погасяват до размера на по-малкото
от деня, в който прихващането е било възможно - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. В този
смисъл прихващането е способ за погасяване на задължения – насрещни,
изискуеми и ликвидни.
Вземанията на кредитора, който отправя изявлението за прихващане, са
възникнали съответно на 14.02.2018г., 15.02.2018г., 16.02.2018г. и
17.02.2018г. /по първото изявление/, на 31.01.2018г. и на 28.02.2018г. /по
второто изявление/ и на 17.02.2018г., 18.02.2018г. и 19.02.2018г. /по третото
изявление/. Всички тези вземания /с изключение на тези от 28.02.2018г./
10
касаят период, през който договорът между страните е действал и все още не
е било отправено изявление за развалянето му. За вземанията от 28.02.2018г.
вече е било отправено изявлението за разваляне, но е течал едноседмичния
срок на предизвестието, т.е. все още договорът се е изпълнявал. Вземането се
придобива от кредитора от момента, в който то възниква в неговия
патримониум. В случая датите на придобиване на вземанията от „А*Б.“ ЕАД
са посочените по-горе в настоящия абзац.
Задълженията на кредитора по първото отправено изявление са
възникнали в неговия патримониум в периода 21.02.-15.03.2018г., по второто
изявление - на 28.02.2018г., а по третото – на 26.03.2018г. и 29.03.2018г.
В противоречие със съдържанието на нормата на чл.645 ал.3 от ТЗ в
исковата молба се твърди, че моментът на придобиване на вземането на
„А*Б.“ ЕАД е момента на извършване на прихващането. Касае се за напълно
различни дати. Въз основа на това се е развило напълно ненужното
установяване на точната дата, на която волеизявлението на кредитора „А*Б.“
ЕАД е достигнало до длъжника – дали то е получено на 30.03.2018г.
съобразно представената разписка от куриерска фирма С. /както твърди
„А*Б.“ ЕАД/ или на 20.04.2018г. – чрез нотариус /както твърдят синдика и
несъстоятелното дружество/. На която и да е от двете дати да е достигнало
изявлението до адресата, не се спори, че то все пак е достигнало. Съгласно
чл.104 от ЗЗД двете вземания са се погасили до размера на по-малкото от
деня, в който прихващането е било възможно.
Разпоредбата на чл.645 ал.3 от ЗЗД няма предвид на коя дата
кредиторът е отправил изявлението за прихващане, нито на коя дата то е
достигнало до адресата. Релевантни за спора са момента на придобиване на
вземането – кога вземането, с което се прихваща, е част от патримониума на
кредитора, отправящ изявлението и момента на придобиване на
задължението, с което се прихваща. На практика това се свежда до
установяване на момента, в който прихващането е било възможно – в
патримониума на отправилия изявлението са възникнали и съществуват и
вземане, и задължение.
Като се вземат предвид датите на най-късно възникналите вземания,
респ. задължения - датата на придобиване на вземането или задължението от
кредитора по първото изявление е 15.03.2018г., по второто – 28.02.2018г., а
11
по третото – 29.03.2018г. Това са датите, към които следва да се прецени
знание, че е настъпила неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост на длъжника. Знанието трябва да е точно за тези
обстоятелства, а не просто за някакви финансови затруднения. Какво
означава знание за настъпила неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост?
Легална дефиниция за „неплатежоспособност“е дадена в чл. 608 ТЗ.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца.
В чл. 608, ал. 2, 3 и 4 ТЗ е уредена по една оборима презумпция -
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията, предполага се, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години,
предполага се както и ако по изпълнително производство, образувано за
изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625,
вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6
месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
Относно установяване недобросъвестността на кредитора към
посочените по-горе дати на основание наведените в исковата молба
обстоятелства:
Първият довод е за знание за неплатежоспособността, респ.
свръхзадължеността, поради разваляне на договора, считано от 02.03.2018г.,
докато страните са били в процес на преговори за продължаване на неговия
срок и въпреки знанието, че без този договор несъстоятелното дружество не
би могло да продължи търговската си дейност.
Видно от заключението на вещото лице Л. Я. – Т. по допуснатата
12
съдебно - счетоводна експертиза /стр.530-552 от делото на ОС/ според
предоставената от „Х.-т.“ ЕООД информация при извършената проверка в
счетоводството му през 2016г. приходите, които е реализирало „Х.-т.“ ЕООД
по договора между двете дружества от 01.12.2005г. е 28.37 % от общите
приходи на същото от дейността му. През 2017г. приходите, които е
реализирало „Х.-т.“ ЕООД по договора между двете дружества от
01.12.2005г. е 28.81 % от общите приходи на същото от дейността му. За
първите два месеца а 2018г. те са 64.6 %. Касае се за получени от
дружеството приходи от комисионни възнаграждения, уговорени с договора
от 01.12.2005г. В допълнителното заключение на вещото лице Т. /стр.567-570
от делото на ОС/ за 2016г. приходите, свързани с реализацията на стоки,
закупени от ** ЕАД са 20.49 % от общо отчетените нетни приходи от
дейността /или общо с комисионните заемат 48.86 % от всички приходи/. За
2017г. приходите, свързани с реализацията на стоки, закупени от ** ЕАД са
22.47 % от общо отчетените нетни приходи от дейността /или общо с
комисионните заемат 51.28% от всички приходи/. Нетните приходи от
дейността са 26 011 286.15 лева за 2016г. и 19 768 803.14 лева за 2017г.
Въз основа на това заключение, което не е оспорено от страните, нито
са ангажирани доказателства за наличие на данни в противоречие с
констатациите на вещото лице, може да се направи извод, че за последните
две календарни години преди разваляне на договора около 50 % от приходите
на „Х.-т.“ ЕООД са формирани от възнагражденията и продажбата на
продуктите на ** ЕАД – т.е. от дейностите по договора от 01.12.2005г. и
анексите към него.
Действително намаляване на приходите наполовина не може да не
рефлектира върху финансовите възможности на търговеца и възможността да
изпълнява в срок паричните си задължения.
Дали обаче към 28.02.2018г., 15.03.2018г. и 29.03.2018г. кредиторът
знае, че длъжникът е в неплатежоспособност? Определената от съда начална
дата на неплатежоспособността е 26.03.2018 г. Следователно към първите две
дати „Х.-т.“ ЕООД изобщо не е неплатежоспособно, как тогава кредиторът да
предполага такова състояние?! Към 29.03.2018г. вече е неплатежоспособно от
три дни. Има ли някакви външни прояви, от които може да се предполага
това състояние? От показанията на свидетеля Л.Т. се установява, че
13
магазините на дружеството са работили още две-три седмици след
прекратяване на договора. Същият посочва, че в тяхната търговска мрежа са
продавани стоки и услуги, различни от тези на **, застраховки, кредити,
бързи кредити, събирани са сметки с „И.П.“ и са продавани стоки и аксесоари
на дружеството, купувани от различни вносители. Свидетелят Г.Т. твърди, че
и след прекратяване на договора са имали действащи магазини, като той
посочва, че е виждал такъв в „* *“. Отделно от това с писмо от 01.03.2018г.
самият ответник „Х.-т.“ ЕООД уведомява „А*Б.“ АД за готовността си след
изтичане на срока на договора да бъдат уредени задълженията на
дружеството по превеждане на суми, събрани от абонати на М., както и за
упражняване на право на задържане върху стоки – предмет на договора. По
отношение на вредите от разваляне на последния, свързани с плащане на
заплати, наеми, кредити - представляващият „Х.-т.“ ЕООД е посочил, че
размерът им може да бъде изчислен най-рано два месеца от прекратяване
действието на договора. Следователно за самия длъжник не е ясно би ли
могъл да плаща задълженията си и в какъв размер биха били затрудненията.
За „А*Б.“ ЕАД такава яснота е още по-малко вероятна. Ето защо настоящият
състав намира за недоказано, че към 29.03.2018г. „А*Б.“ ЕАД е знаело, че
длъжникът е в неплатежоспособност /свръхзадълженост/ с оглед разваляне на
договора и последиците от същото.
Вторият довод за знание, че длъжникът е в неплатежоспособност
/свръхзадълженост/ е свързан с молба, подадена от „А*Б.“ ЕАД по т. д. №
237/2018 г. на ОС - П. за присъединяване като кредитор по делото, в която
самият ответник е посочил, че счита за начална дата на
неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД дата, не по-късна от 02.03.2018г.:
Цитираната молба – видно от отбелязването върху същата – е с входящ номер
по т. д. № 237/2018 г. на ОС – П. от 04.09.2018г., като е изпратена по пощата
на 30.08.2018г. В нея се твърди, че дружеството е кредитор на „Х.-т.“ ЕООД с
вземания за заплащане на стойност на предоставена стока на кредит и за
събрани суми от абонати на молителя за периода 19.02.-26.02.2018г., както и
за неустойка. В т.2 от раздел III от същата молба се сочи, че поведението на
длъжника, а и допълнително получената информация от молителя го
навеждат на извода за наличие на тежко финансово състояние и
декапитализиране, а в т.5 от раздел III се сочи, че началната дата – според
молителя – следва да се определи на 02.03.2018г., тъй като след този момент
14
дружеството има неизпълнени парични задължения. От цитираната молба
може да се направи извод, че към 30.08.2018г. въз основа на информацията, с
която „А*Б.“ ЕАД разполага към този момент – на депозиране на молбата за
присъединяване по делото - то счита, че „Х.-Т.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност към 02.03.2018г. От това изявление извод за знание
към 28.02.2018г., 15.03.2018г. и 29.03.2018г. за наличие на такова състояние
на длъжника не може да се направи. Може да се изведе евентуално
становище за знание към 30.08.2018г., но този момент е ирелевантен за спора.
Третият довод е свързан с медийни публикации, в които се съдържа
информация за прекратяване на търговската дейност на „Х.-Т.“ ЕООД след
разваляне на договора с „А*Б.“ ЕАД. Действително с исковата молба са
представени писмени доказателства за такива публикации. Те обаче са от
03.04.2018г., 04.04.2018г. и 05.04.2018г. Следователно, дори и да се приеме,
че се касае за общодостъпна информация, с която ответникът „А*Б.“ ЕАД е
могъл да се запознае, то тази възможност пак е била налице към датите на
публикациите, не и по-рано - към релевантните за спора дати на придобиване
на вземанията и задълженията, според съдържанието на нормата на чл.645
ал.3 от ТЗ - 28.02.2018г., 15.03.2018г. и 29.03.2018г.
Четвъртият довод за знание е с оглед обстоятелството, че „А*Б.“ ЕАД е
получил съобщение по чл.17 от ЗОЗ за сключен между О. и „Х.-т.“ ЕООД
договор за залог на вземания от 31.05.2013г., по който всички вземания на
залогодателя по договора от 01.12.2005г. с „А*Б.“ ЕАД са предмет на залог в
полза на банката за обезпечаване на кредит в размер на 3 130 000 лева. Видно
от представеното съобщение по чл.17 от ЗОЗ /стр.42 от делото на ОС/ то е
получено от „А*Б.“ ЕАД на 13.06.2013г. На първо място – наличието на
обезпечение за получен кредит през 2013г. не води до извод за наличие на
просрочени задължения по кредита на залогодателя към март 2018г. и от тук –
за знание за неговата неплатежоспособност. На следващо място - при
реализирани приходи от дейността на „Х.-т.“ ЕООД за 2016г. в размер на
26 011 286.15 лева и в размер на 19 768 803.14 лева за 2017г. /съобразно
данните от приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза/,
дори и да се намалят наполовина приходите след прекратяване на договора /
според установения от вещото лице дял на приходите по договора с **/ пак
може да се предположи, че приходи в не-малък размер биха били налице. Ето
защо наличието на обезпечение по договор за особен залог и разваляне на
15
договора от 01.12.2018г. с предмет – обезпечение по договора за залог не води
до извод за знание за състояние на неплатежоспособност.
Последният довод за знание е изпращането от „А*Б.“ ЕАД до „Х.-Т.“
ЕООД на нотариална покана рег. №****/27.02.2018г. по описа на нотариус
М., с която го е поканило да му заплати дължими суми към 26.02.2018г.
Според настоящия състав това не може да представлява аргумент за знание за
неплатежоспособност – търсиш плащане като каниш своя длъжник да
изпълни, когато не се съмняваш, че той може да го направи. Ако се съмняваш
– по-скоро искаш откриване на производство по несъстоятелност, за да
обезпечиш възможност за реализиране на универсално принудително
изпълнение, след като индивидуалното не дава резултат.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено към
момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, за
да може прихващането да бъде обявено за недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността.
Ето защо претенциите да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на „Х.-Т.“ ЕООД /в н./ прихващания, извършени 1/
с изявление за прихващане изх. №3503 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за
сумата 415 438.51 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД, 2/с изявление за
прихващане изх. №3504 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52
лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД и 3/с изявление за прихващане изх. №
3592 от 30.03.2018 г. от „А*Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, за сумата от 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“
ЕООД, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като такива, предвид неоснователността на основните искове, следва да
бъдат отхвърлени и обусловените претенции за осъждане на „А*Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** на основание чл.55
ал.1 предл.3-то от ЗЗД да плати в масата на несъстоятелността на „Х.-т.“
ЕООД (в н.), ЕИК *********: 1/ сумата 415 438.51 лева, дължима в полза на
„Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“
ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за
прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД; 2/ сумата 16 403.52
лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г.,
16
сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание
и размер в изявление за прихващане изх. № 3504 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“
ЕАД и 3/ сумата 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на
основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“
ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане
изх. № 3592 от 30.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба - 13.01.2020 г. до окончателното
плащане.
Не до същите правни изводи е достигнал първоинстанционният съд,
поради което решението му, В ЧАСТТА с която на основание чл. 645, ал. 3 от
ТЗ са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „Х.-Т.“
ЕООД /в н./ прихващания, извършени 1/ с изявление за прихващане изх.
№3503 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 415 438.51 лева, дължима в
полза на „Х.-т.“ ЕООД, 2/с изявление за прихващане изх. №3504 от
28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-
т.“ ЕООД и 3/с изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от
„А*Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за
сумата от 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД и В ЧАСТТА, с
която е осъдено „А*Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** на основание чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД да плати в масата
на несъстоятелността на „Х.-т.“ ЕООД (в н.), ЕИК *********: 1/ сумата 415
438.51 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от
01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана
по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018
г. на „А*Б.“ ЕАД; 2/ сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД
на основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“
ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане
изх. № 3504 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД и 3/ сумата 77 451.35 лева,
дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г.,
сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание
и размер в изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. на „А*Б.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата
молба - 13.01.2020 г. до окончателното плащане и В ЧАСТТА, с която е
осъдено „А*Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** да заплати по сметка на О.С.-П. сумата 40 743.48 лева - дължима
17
държавна такса за производството пред първоинстанционния съд, съразмерно
на уважената част от исковете, както и 5 лева – такса за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение, следва да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника – жалбоподател следва да
се присъдят разноски за производството пред въззивната инстанция.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
размер на 33000 лева съдът намира за неоснователно. С оглед на обжалваемия
интерес минималния размер на възнаграждението би бил 33907 с ДДС,
поради което уговореният и платен размер не го надхвърля, а и е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото. Ето защо на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски в
размер на 33 000 лева – адвокатско възнаграждение и 10185.87 лева – платена
държавна такса.
На ответника – жалбоподател следва да се присъди и разликата над
присъдения от Окръжния съд размер на разноските за първоинстанционното
производство. Дължими да още 19808.49 лева, които „Х.-т.“ ЕООД – в н.
следва да бъде осъдено да заплати.
На основание чл.649 ал.6 от ТЗ Х.-т.“ ЕООД – в н. следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт 40 743.48 лева –
държавна такса за първоинстанционното производство.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260139 от 26.10.2021г., постановено по т.д.
№6/2020г. по описа на О.С.-П., В ЧАСТТА с която на основание чл. 645, ал. 3
от ТЗ са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „Х.-Т.“
ЕООД /в н./ прихващания, извършени 1/ с изявление за прихващане изх.
№3503 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 415 438.51 лева, дължима в
18
полза на „Х.-т.“ ЕООД, 2/с изявление за прихващане изх. №3504 от
28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-
т.“ ЕООД и 3/с изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от
„А*Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за
сумата от 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД и В ЧАСТТА, с
която е осъдено „А*Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** на основание чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД да плати в масата
на несъстоятелността на „Х.-т.“ ЕООД (в н.), ЕИК *********: 1/ сумата 415
438.51 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от
01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана
по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018
г. на „А*Б.“ ЕАД; 2/ сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД
на основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“
ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане
изх. № 3504 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД и 3/ сумата 77 451.35 лева,
дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г.,
сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание
и размер в изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. на „А*Б.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата
молба - 13.01.2020 г. до окончателното плащане и В ЧАСТТА, с която е
осъдено „А*Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** да заплати по сметка на О.С.-П. сумата 40 743.48 лева - дължима
държавна такса за производството пред първоинстанционния съд, съразмерно
на уважената част от исковете, както и 5 лева – такса за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на „Х.-т.“ ЕООД – в н. Б. Люб. Б.
против „А*Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** и „Х.-т.“ ЕООД /в н./ – ****, ЕИК ********* обективно съединени
искове: да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
„Х.-Т.“ ЕООД /в н./ прихващания, извършени 1/ с изявление за прихващане
изх. №3503 от 28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 415 438.51 лева, дължима
в полза на „Х.-т.“ ЕООД, 2/с изявление за прихващане изх. №3504 от
28.03.2018г. от „А*Б.“ ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-
т.“ ЕООД и 3/с изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от
19
„А*Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за
сумата от 77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД, както и да бъде
осъдено „А*Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** на основание чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД да плати в масата на
несъстоятелността на „Х.-т.“ ЕООД (в н.), ЕИК *********: 1/ сумата 415
438.51 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от
01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана
по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018
г. на „А*Б.“ ЕАД; 2/ сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД
на основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“
ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане
изх. № 3504 от 28.03.2018 г. на „А*Б.“ ЕАД и 3/ сумата 77 451.35 лева,
дължима в полза на „Х.-т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005 г.,
сключен между „Х.-т.“ ЕООД и „А*Б.“ ЕАД, подробно описана по основание
и размер в изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. на „А*Б.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата
молба - 13.01.2020 г. до окончателното плащане, като неоснователни.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Х.-т.“ ЕООД /в н./ – ****, ЕИК ********* да заплати на
„А*Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****
разноски, сторени пред въззивния съд в размер на 33 000 лева – адвокатско
възнаграждение и 10185.87 лева – платена държавна такса, както и
допълнително още 19808.49 лева – разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Х.-т.“ ЕООД /в н./ – ****, ЕИК ********* да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт 40 743.48 лева – държавна такса за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
20
Членове:
1._______________________
2._______________________
21