№ 3176
гр. ..., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110121657 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
От представените по делото писмени доказателства /договор за продажба на
имот по реда на НДИ /, съдът приема за установено, че ответникът е собственик
на ½ идеална част от топлоснабден имот с аб.№ ... в гр..... По делото не бяха
представени доказателства за прехвърляне правото на собственост,
респ.учредяване на вещни права върху имота, поради което доводите на
ответника в тази насока, поддържани от процесуалния му представител, се явяват
неоснователни. Неосноватени са и доводите за необходимост от приемана на
наследство по опис, доколкото в случая придобивното основание е покупко
продажба, не наследствено правоприемство.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото е установено, че през процесния период ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на
доставената ТЕ с оглед дела си в съсобствеността.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
2
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ – основна и повторна/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи,
като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и
техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имота
на ответника е доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е
заплатил същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по основната съдебно-
техническата експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е
изчислен точно. Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е
извършвано от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба
№16-334. През процесния период за имота са начислявани суми за ТЕ по
прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки въз основа на реален отчет
на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите, в т.ч. и на ответника. Вещото лице сочи, че сумите са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба, а уредите за
измерване са преминали необходимата метрологична проверка и съответстват на
БДС.
Поради това съдът прие, че през процесния период в имота с абонатен № ...
е доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и
фактуриране на задълженията /по ССчЕ/, които не са платени и възлизат на е 6
688,63 лева (па ИМ предвид установения по-висок размер на задължението за
главница по ССчЕ), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата
1 134,00 лева (по ССчЕ), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019
г. до 24.10.2022 г., 22,41лева (по ССчЕ), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата 4,82 лева (по ССчЕ), представляваща мораторна лихва за
период от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г. С оглед дела си в съсобствеността,
ответникът далжи ½ от посочените суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
3
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на
представените доказателства за отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени.
Исковете са основателни и доказани в размер на ½ от посочените суми, в
които следва да бъдат уважени. За разликата до пълния размер, претенциите са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответникът дължи и законната
лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени част от сторените от ищеца разноски в
заповедното и исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съответна на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. Л. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ...,, дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 3 344.32 лева - главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 567.00 лева - мораторна лихва за период от
01.12.2019 г. до 24.10.2022 г., 11.20 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 2.41 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
66303/2022г. на СРС, 138 състав, като за разликата до пълните им предявени
размери ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. К. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., да заплати на ..., ЕИК
..., с адрес ..., сумата от 103.54 лева – разноски в заповедното производство, както
и 971.04 лева – разноски в исковото производство.
4
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5