Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 25.04.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 485 по описа за 2017 година на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено във фаза на извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 57/27.04.2017 г., постановено по гр.д.
№ 485/2017 г. по описа на РС Елин Пелин, съдът е допуснал извършването на съдебна делба межу
съделителите Е.Г.Й., ЕГН **********, Т.Г.М., ЕГН ********** и Г.Г.Д., ЕГН ********** по отношение на следния
недвижим имот, находящ се в с.Гайтанево, община Горна Малина, Софийска област: урегулиран поземлен имот, находящ се в
с.Гайтанево, Софийска област, целият с площ от 1347 кв.м., а по нотариален акт с площ от
1520 кв.м., който по регулационния план на с.Гайтанево, утвърден със заповед №
АБ-223/02.09.1985 г. и изменен с решение от 12.01.1988 г. на Община Горна Малина, Софийска
област, съставлява имот планоснимачен номер 148, за
който е отреден УПИ II-148, в
кв.10, образуван от
парцел VIII-294, в квартал 10 по стария план на селото, ведно с находящите се в имота триетажна
жилищна сграда, цялата с
площ от 195 кв.м. и гараж с площ от 43 кв.м. при съседи по скица: от две страни
улици, УПИ 1-146 и УПИ 1-147 при квоти: за Т.Г.М. –
¼ идеална част, за Е.Г.Й. – ¼ идеална част и за Г.Г.Д. – 2/4
идеални части.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
От приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза се
установява, че процесният имот е делим на три нови имота, съобразно броя на
съделителите, тъй като при делба на парцели в селища с преобладаващ равнинен
терен, в която категория попада с. Гайтанево парцелът не може да има площ
по-малка от 400 кв.м. и лице 12,80 м.. В случая парцелът е с урегулирана площ
от 1347 кв.м., поради което е възможно разделянето му на три урегулирани имота,
при условие, че се приеме новообразуваните в западната посока 2 имота да са с
площ от около 400 кв.м., а парцелът с построената в него жилищна сграда да бъде
с площ от 547 кв.м.. Относно поделяемостта на изградената в процесния имот
масивна триетажна жилищна сграда, то съгласно разпоредбите на Наредба № 7 от
22.12.2003 г. на МРРБ, всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово
помещение в или извън жилището. Жилищата и на трите етажа в процесната масивна
триетажна сграда, независимо, че мансардния етаж не е довършен, отговарят на
изискванията на чл.110, ал.1 от Наредбата. Съгласно експертизата това означава,
че в процесната жилищна сграда може да бъдат обособени три самостоятелни
жилищни обекта.
Заключението на експертизата и допълнителната такава към нея сочи, че
пазарната цена на допуснатия до делба имот УПИ II-148 в кв.10, ведно с построената в него масивна
триетажна жилищна сграда, по плана на с. Гайтанево, възлиза на 89 680.00 лева. Левовата
равностойност на отделните дялове на всеки един от съделителите, съобразно полагащите им се квоти е както следва: ¼ идеална част за Т.Г.М. –
22 420.00 лева, ¼ идеална част за Е.Г.Й. – 22 420.00 лева и 2/4 идеални части за Г.Г.Д. – 44 840.00 лева.
Относно претенцията на ответницата Г.Г.Д. по
реда на чл.346 от ГПК, вещото лице дава заключение, че видовете
строително-монтажни работи, извършени в имота с отреден за него УПИ II-148 в кв.10, са посочените от съделителката Г.Г.Д.
подобрения, както следва:
1. Подмяна на вертикалните
водопроводни щрангове за топла и студена вода в трите етажа на процесната
сграда – 988.00 лева
2. Смяна на дограма на гараж
– 1067.88 лева
3. Смяна на вътрешна врата
на приземно помещение – 200.00 лева
4. Изграждане на вътрешна
топло-изолация – 2444.20 лева
5. Изграждане на нова
ел.инсталация на гаража – 620.00 лева
6. Изграждане на външна
топло-изолация – 1290.00 лева
Вещото лице дава заключение, че
подобренията направени от съделителката Г.Г.Д. възлизат в общ размер на 6610.08
лева, като стойността на имота към момента на изготвяне на експертизата се е
увеличила със същата сума.
В съдебно заседание ищците, чрез техния
пълномощник – адв.М., вземат становище, че предвид заключението на вещото лице,
за тях имотът е реално неподеляем и следва да се приложи нормата на чл.348 от ГПК, като същият бъде изнесен на публична продан. Заявяват изричното си
становище, че не желаят предприемане на процедура по реда на чл.201 от ЗУТ за
разделяне на имота на отделни самостоятелни обекти на собственост и няма да
дадат съгласието си за разделяне на имота.
Ответникът, чрез своя пълномощник – адв. Н., изразява становище, че
предвид заключението на вещото, е възможно предприемане на процедура по
разделяне на имота по реда на чл.201 от ЗУТ и желаят такава. Ответникът моли
съдът да уважи и заявената претенция за извършени подобрения в недвижимия имот
от страна на съделителката Г.Г.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
При извършването на делбата съдът следва да спази принципа на чл.69,
ал.2 от ЗН, а именно всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура,
доколкото това е възможно, а в противен случай имотите трябва да бъдат изнесени
на публична продан. В случая това е невъзможно въпреки, че съгласно
съдебнотехническата и оценителна експертиза процесните имоти са делими на
по-малки самостоятелни обекти, тъй като липсва общо съгласие от страните за разделяне на имота и съответно предприемане на
извънсъдебна административна процедура пред общинската администрация в тази
насока. Ето защо делбата следва да се извърши по способа, предвиден в чл.348 от ГПК – чрез изнасяне на имотите на публична продан.
По претенцията по сметки с правно основание чл.346 от ГПК за подобрения, заявена от Г.Г.Д. срещу съделителите Т.Г.М.
и Е.Г.Й.:
Направеното от съделителката Г.Г.Д. искане срещу съделителите Т.Г.М. и Е.Г.Й. да
бъдат осъдени да й заплатят стойността на извършените от нея подобрения в
делбения имот в общ размер на 7 260.00 лева е квалифицирано по чл.346 от ГПК във
вр. с чл.74, ал.2 и чл.72, ал.1 от ЗС, с
оглед обстоятелството, че ответницата сочи, че е добросъвестен владелец на
процесния имот и извършените от нея подобрения са станали без
противопоставянето на другите съделители. Така предявената претенция се оспорва
в цялост от ищците, които твърдят, че част от ремонтните дейности в
съсобствения имот са извършени още приживе от техния общ наследодател, а извършването на другата част е
било необходимо във връзка с използването на процесния имот от ответницата.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Богомил Гълъбов Йорданов се установява, че познава
ответницата, нейния баща и нейния дядо. Относно процесния имот, свидетелят
заявява, че в същия се намира триетажна къща, като третият етаж е необитаемо
таванско помещение, имало и два гаража. Преди около две години се наложило да
се смени целия водопровод, тъй като замръзнал. Именно ответницата Г.Д. извършила този ремонт и
платила за него. Майстори санирали и единия етаж от къщата, сложили СОТ.
Свидетелят Йорданов присъствал лично на всички гореописани ремонти, защото той
ежедневно хранел кучетата в имота. Преди около 2-3 години фирма дошла и сменила
дограмата на единия гараж. Този ремонт се извършил след като починал дядото.
От събраните свидетелски показания, се установяват и
видовете ремонтни дейности, извършени в къщата, находяща се в делбения имот,
които съвпадат със заявените в
писмената молба на ответницата Д. за претенции по сметките, съгласно чл.346 от ГПК. Извършените
строително-ремонтни дейности са констатирани и при извършения оглед на имота от
вещото лице, изготвило заключението по допуснатата и изслушана
съдебно-техническа и оценителна експертиза, поради което съдът приема, че описаните в молбата по
чл.349 от ГПК строително-ремонтни дейности и подобрения в делбения имот, с
които се е увеличила неговата стойност, са извършени именно от съделителката Г.Г.Д.
през периода 2015 – 2016 г.. От данните по делото не се установява някой друг да е
извършвал подобрения върху имота или съответно да е заплатил извършени такива.
Съобразно доказателствата по делото по
претенцията от съделителката Г.Г.Д., съдът приема, че ремонтните дейности и
подобренията са извършени в качеството й на владелец на своите 2/4 идеални
части от имота и на държател на идеалните части на останалите съсобственици. В
този случай ищцата не може да се ползва от привилегията на чл.74, ал.2 от ЗС,
тъй като се касае за установено недобросъвестно владение върху идеалните части
на останалите съсобственици и това владение не е основано на някакво основание
по смисъла на чл.78, ал.1 от ЗС – например прехвърлителна сделка, наемно правоотношение
и пр.. Подобренията са извършени при липсата на каквото и да било съгласие и
при наличието на противопоставяне от страна на съсобствениците, като
съделителката Д. не доказа противното. В тази насока съдът прецени
представената по делото писмена комуникация между съсобствениците относно
осигуряване на достъп до имота на двете ищци, а също и обясненията на по реда на чл.176 от ГПК дадени от ищцата Т.М..
Същата заявява, че последно е влизала в имота на погребението на своя баща и от
този момент, въпреки че са искали достъп до имота, такъв не им бил предоставен.
При така очертаното фактическо
положение е видно, че имуществената претенция на
съделителката Д. черпи правното си основание от правния институт на неоснователното
обогатяване, тъй като подобренията са извършени без съгласието и с
противопоставянето на останалите съсобственици, което означава, че съсобствениците ще отговарят до размера на
обедняването на подобрителя – съсобственик,
т.е. до размера на разходите, които е направил.
Подобрение в един имот е налице, когато вложените труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му. При извършени подобрения
в съсобствен имот на подобрителя -съсобственик се дължи част, която
съответства на идеалните части на останалите съсобственици, а не част, която
съответства на притежаваните от него идеални части в
съсобствеността. Това е така, тъй като отношенията между съсобствениците в този
случай се основават на принципа на неоснователното обогатяване на
съсобственика от извършените подобрения в общата вещ.
В случая от заключението
на съдебно-техническата и оценителна експертиза е видно, че общата пазарна
стойност на УПИ II-148 в кв.10, ведно
с построената в него масивна триетажна жилищна сграда, по плана на с.
Гайтанево, е в размер на 89 680.00 лева, като стойността на действително извършените разходи за
подобренията на сградата възлизат на 6610,00 лев, и стойността на делбения
имот в следствие направените подобрения се е увеличила със същата сума.
Съобразно
изложеното по-горе иска за заплащане на подобренията се явява основателен до
размера на сумата, с която се е увеличила стойността на имота – 6610,00 лева, поради което съдът
намира, че съделителите следва да заплатят на Г.Г.Д. направените от нея
необходими разноски и подобрения съобразно притежаваните от тях идеални части
до размера на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, а именно: Е.Г.Й., притежаваща
1/4 ид.ч. – 1652.50 лева, и Т.Г.М., притежаваща 1/4 ид.ч. – 1652.50 лева. За разликата от уважената част до пълния размер на предявения
иск по сметки от 7260,00 лева, същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, тъй като съделителката Д. претендира заплащане на
действителните разходи за подобренията /посочени в заключението на
съдебно-техническата и оценителна експертиза/, но при липсата на съгласие от
страна на ответниците и установеното недобросъвестно владение, тези
действителни разходи не се дължат в
пълен размер.
На основание чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от
страните следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин,
държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, както следва: Е.Г.Й. – 896,80 лева, Т.Г.М. – 896,80 лева и Г.Г.Д. – 1793,60 лева.
По претенцията на ответницата Г.Г.Д. по сметки, в
тежест на последната ще
следва да се възложи дължимата се държавна такса съразмерно с отхвърлената част от
претенцията й по сметки или сумата от 158.20 лева, в тежест на съделители ще
следва да се възложи дължимата се държавна такса върху уважената част от тази
претенция по сметки съобразно
чл.355, изр.2 вр. с чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК както следва: за съделителката
Т.Г.М. – 66.10 лева, за съделителката Е.Г.Й. – 66.10 лева.
По
отношение на направените от страните в хода на производството разноски:
Разноски по
делото се претендират от ищците и от ответницата,
като ищците представят списък по чл.80 от ГПК. Ищците претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева за което е представен
договор
за правна защита и заплатено възнаграждение за вещо лице
в общ размер 425.00 лева. Ответницата не представя
списък по чл.80 от ГПК. Установява се от договор
за правна защита и съдействие представен в първата фаза на делбеното производство,
че ответницата Г.Д. е заплатила на своя пълномощник сумата от 800.00 лева за
процесуално представителство по делото до приключването му пред първата
инстанция. Във втората фаза на делбеното производство е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че ответницата е заплатила на
пълномощника си сумата от 750.00 лева за
представителство в производството по предявени от нея сметки.
Съгласно чл.355 от ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят
по чл.78 от ГПК. Тъй като решенията по допускане и по извършване на
съдебната делба ползват всички съсобственици и
предвид нормата
на чл.355 от ГПК,
разноските за производството се понасят от страните съобразно стойността на
дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са
направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените от
страните такси и възнаграждения за вещи лица. Ето защо, направените от страните
разноски за съдебнотехническите и оценителни
експертизи за оценка и поделяемост на имотите следва да
останат в тяхна тежест, така както са направени, тъй като
същите още при определянето им са съобразени с полагаемите им се идеални части
от делбения имот.
Правилата
за присъждане разноски по чл.78 от ГПК, които
включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл.355 от ГПК и направеното с
нея препращане към чл.78 от ГПК. В този смисъл са Определение №
252/11.07.2014 г. по ч.гр.дело № 2024/2014 г., I-во г.о. на ВКС, Определение № 335/01.07.2015 г. по дело № 2020/2015 г. и други. При този изход на делото на страните не се дължат заявените от тях разноски за процесуално
представителство във връзка с делбеното производство - 600.00
лева заплатени от ищците и 800.00 лева заплатени от ответницата и същите следва да останат за тяхна сметка.
С оглед
изхода на спора разноските по
претенцията по сметки с правно основание
чл.346 от ГПК заявена от
ответницата Г. Г.Д. срещу двете ищци е
основателна поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Г.Й. и Т.Г.М. следва да й заплатят разноските по тази претенция съобразно с уважената й част. Ищцата е
представила във втората фаза на делбеното производство договор
за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатила на
пълномощника си сумата от 750.00 лева за
представителство в производството по предявени от нея сметки. Видно от
договора за правна защита и съдействие уговорената сума
е заплатена изцяло и
в брой. В този смисъл Е.Г.Й. и Т.Г.М. следва да заплатят на Г. Г.Д. разноски за иска по чл.346 от ГПК в размер на 204,28 лева всяка една от тях.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в
с.Гайтанево, община Горна Малина, Софийска област, целият с площ от 1347 кв.м., а по нотариален акт с площ от
1520 кв.м., който по регулационния план на с.Гайтанево, утвърден със заповед №
АБ-223/02.09.1985 г. и изменен с решение от 12.01.1988 г. на Община Горна Малина, Софийска
област, съставлява имот планоснимачен номер 148, за
който е отреден УПИ II-148, в
кв.10, образуван от
парцел VIII-294, в квартал 10 по стария план на селото, ведно с находящите се в имота триетажна
жилищна сграда, цялата с
площ от 195 кв.м. и гараж с площ от 43 кв.м. при съседи по скица: от две страни
улици, УПИ 1-146 и УПИ 1-147.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума
да се разпредели, между съделителите, както следва:
¼ идеална част за Т.Г.М.,
¼ идеална част за Е.Г.Й.,
и
2/4 идеални части за Г.Г.Д..
ОСЪЖДА Т.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Г.Г.Д.,
ЕГН **********, претенция
по сметки за сумата от 1652.50 лева /хиляда шестстотин петдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за извършени подобрения
в
недвижим имот, находящ се в
УПИ II-148, в кв.10, образуван от парцел
VIII-294, в квартал 10 по стария план на селото, с урегулирана площ на
парцела от 1347 кв.м., а по нотариален
акт с площ от 1520 кв.м., който по регулационния план на с.Гайтанево, утвърден
със заповед № АБ-223/02.09.1985 г. и изменен с решение от 12.01.1988 г. на
Община Горна Малина, Софийска област съобразно
квотите им от съсобствеността, ведно със законна лихва от датата на предявяване
на претенцията – 10.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Г.Й., ЕГН ********** да заплати на Г.Г.Д., ЕГН **********, претенция по сметки за
сумата от 1652.50
лева
/хиляда шестстотин петдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за извършени подобрения
в
недвижим имот, находящ се в УПИ
II-148, в кв.10, образуван от парцел
VIII-294, в квартал 10 по стария план на селото, с урегулирана площ на
парцела от 1347 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1520 кв.м., който по
регулационния план на с.Гайтанево, утвърден със заповед № АБ-223/02.09.1985 г.
и изменен с решение от 12.01.1988 г. на Община Горна Малина, Софийска област съобразно квотите им от съсобствеността, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на претенцията – 10.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.346 от ГПК в останалата й част за разликата до пълния предявен размер от
7 260.00 лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Т.Г.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РС Елин Пелин сумата от 896,80 лева
/осемстотин деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ държавна такса
върху стойността на дела си и сумата от 66.10 лева /шестдесет и шест лева и десет стотинки/ държавна такса по
иска с правно основание чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Г.Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РС Елин Пелин сумата от 896,80 лева
/осемстотин деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ държавна такса
върху стойността на дела си и сумата от 66.10 лева /шестдесет и шест
лева и десет стотинки държавна такса по иска с правно основание чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РС Елин Пелин сумата от 1793,60 лева
/хиляда седемстотин деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ държавна
такса върху стойността на дела си и сумата от 158.20 лева /сто петдесет и осем
лева и двадесет стотинки/ държавна такса по иска с правно основание чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Г.Й., ЕГН ********** да заплати на Г.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 204,28 лева /двеста и четири
лева и двадесет и осем стотинки/ направени разноски по претенцията по сметки.
ОСЪЖДА Т.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Г.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 204,28
лева /двеста и четири лева и двадесет и
осем стотинки/ направени
разноски по претенцията по сметки.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Г.Й., ЕГН ********** и Т.Г.М., ЕГН ********** за присъждане на сторените по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: