Решение по дело №116/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/

Същото е образувано по жалба на „СИ.ЕН“ ЕООД, ЕИК *********, гр. В. Търново срещу Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж – насип, изпълнен в ПИ 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на с. Арбанаси, всички находящи се в с. Арбанаси, общ. Велико Търново.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Оспорва възприетите параметри на насипа и счита, че не отговарят на действителното фактическо положение. Изтъква липса на констатации и доказателства за момента на извършване и за субекта, който е изпълнил насипа. Поддържа, че действителността в момента не съответства на данните, съдържащи се в съставения преди година констативни протоколи. По тези съображения моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния представител адв. М. от ВТАК, която допълва основанията за отмяната и с тези по чл. 146, т. 3 от АПК – съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В частност твърди, че не са установени всички факти и обстоятелства, имащи значение при издаването на оспорения акт, с което са нарушени разпоредбите на чл. 7 и чл. 36 от АПК. Навежда доводи, че в нарушение на чл. 36 от АПК административният орган не е събрал доказателства за възложителя и изпълнителя на извършените строителни работи. Липсва и уведомяване на заинтересованите лица за започналото производство. Отделно, доразвива съображенията за материалната незаконосъобразност с това, че т. нар. незаконно строителство е осъществено при извършване на изкопни работи на земна маса, добита от строителни дейности в други имоти, и всъщност представлява съхраняване на насипна маса, което съгласно §17 от ДР на ЗУО представлява отпадък, а не незаконен строеж. Поддържа оспорването и представя списък с разноски. Цялостната концепция за незаконосъобразност на обжалвания акт развива в представена по делото писмена защита.

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез юк Й., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. В съдебно заседание и в допълнително представена писмена защита подробно навежда доводи за законосъобразност на процесната заповед, като твърди, че от доказателствата по делото се установява, че направеният насип е с височина над 1 м и с площ над 30 кв. м, поради което представлява строеж, който не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж – насип, изпълнен в ПИ 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на с. Арбанаси, всички находящи се в с. Арбанаси, общ. Велико Търново. Същата е връчена по пощата на 17.01.20024 г. видно от Известие за доставяне на л. 10 от делото. Жалбата срещу нея е подадена чрез общинската администрация до съда на 30.01.2024 г., което се установява от поставения на нея вх. №53-4965-1 от същата дата. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4, вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ от „СИ.ЕН“ ЕООД, в качеството му на адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесната заповед касае поземлени имоти по КККР на с. Арбанаси с кадастрални номера, собственост на „СИ.ЕН“ ЕООД: 000583.28.11 – земеделска земя: пасище; 000583.28.12 – урбанизирана територия: за друг вид застрояване /УПИ ІV, кв. 54/; 000583.28.18 – урбанизирана територия: за друг вид застрояване /УПИ І, кв. 54/; 000583.28.20 – урбанизирана територия: за друг вид застрояване; и ПИ по КККР на с. Арбанаси №000583.501.9519 – общинска собственост: за второстепенна улица. Няма спор, че УПИ І, кв. 54 и УПИ ІV, кв. 54 са отредени за обществено и делово обслужване.

От справка в сайта на Търговския регистър се установява, че управителят и едноличен собственик на капитала на „Модеа-С“ ЕООД – С. Д., е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството жалбоподател „СИ.ЕН“ ЕООД. Съгласно Разрешение за строеж №179/29.08.2016 г. на главния архитект на Община Велико Търново в УПИ ІІІ, кв. 39 по плана на с. Арбанаси на „Модеа-С“ ЕООД е разрешено строителството на „Обществено-обслужваща сграда (СПА център и закрит басейн), частично вкопана в терена и открита външна тераса. По силата на Разрешение за строеж №313/22.12.2016 г. на „Модеа-С“ ЕООД е разрешено строителството на „Две жилищни и обществено-обслужващи сгради и подземен паркинг“ в УПИ І и в УПИ ІІ, кв. 39 по плана на с. Арбанаси. По отношение на строеж „Две жилищни и обществено-обслужващи сгради и подземен паркинг“ е издадено Удостоверение за въвеждане на експлоатация №57/12.05.2022 г. на главния архитект на Община Велико Търново. Имотите, които касаят процесната заповед, и тези, за които има издадени разрешения за строеж, се намират в съседство и са собственост на свързаните лица „Модеа-С“ ЕООД и „СИ.ЕН“ ЕООД.

В хода на разрешеното строителство, върху имотите, попадащи в обхвата на оспорената заповед, е изхвърляна земна маса, добита от изкопните дейности в парцелите на „Модеа-С“ ЕООД. Това обстоятелство се установява от Становище №94СС-292-1/09.03.2018 г. на С. Д., който заявява, че изкопните работи /във връзка с разрешеното строителство/ са приключили през м. януари 2018 г. и към м. март същата година, когато е дадено становището, метереологичните условия не са позволявали да бъдат изхвърлени земните маси, които са оставени временно, с тенденция част от тях да се използват за обратно насипване, а друга – да бъдат изхвърлени. Сочи се още, че е складирана земна маса единствено в имоти: 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18 и 000583.28.20, собственост на „СИ.ЕН“ ЕООД.

В интервала от 2018 г. до 2021 г. в Община Велико Търново, а впоследствие и в ДНСК – София, РДНСК – Северен централен район, РОНСК – Велико Търново са постъпили сигнали за извършване на незаконен строеж – насип, в процесните имоти. Правени са проверки, но не са констатирани предпоставки за започване на процедура по чл. 225а от ЗУТ. От 2021 г. насетне по реда за надзора за законност и защита правата на гражданите със сигнал е сезирана Районна прокуратура – Велико Търново, като е последвал инстанционен контрол на прокурорския акт пред Окръжна прокуратура – Велико Търново, Апелативна прокуратура – Велико Търново и Върховна административна прокуратура. В изпълнение на Резолюция за извършване на инстанционен контрол №PRB2022150270750 на ВАП Районна прокуратура – Велико Търново е постановила Разпореждане от 27.07.2022 г., с което е възложено на служител в Община Велико Търново да извърши проверка по сигнала, съдържащ данни за нарушение на разпоредбите на ЗУТ. В тази връзка служители на Община Велико Търново са извършили на 28.09.2022 г. повторна проверка на място, за която е изготвен констативен протокол. Установено е, че в УПИ І и УПИ ІV, кв. 54 работи тежка механизация по подравняване на терена, не се извършват товарни дейности по извозване на скални и земни маси. Не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и липсва информация за провеждани административни процедури. От „СИ.ЕН“ ЕООД, в качеството на собственик на УПИ І и УПИ ІV, кв. 54 по плана на с. Арбанаси, е изискано да представи заснемане от лицензиран проектант по част Геодезия за съпоставяне с теренните коти по плана на с. Арбанаси с теренните коти на място. Такова не е представено. Въз основа на горното и предвид площта и обема на насипа от ВТРП е направено Предложение №PRB2022167981130 до Община Велико Търново след извършване на необходимите констативни мероприятия да бъдат предприети предвидените в ЗУТ действия за санкциониране за извършеното нарушение /при доказано изрично такова/ и отстраняване на незаконния насип.

В тази връзка, в отсъствието на представител на „СИ.ЕН“ ЕООД, от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при Община Велико Търново е извършена проверка по документи и на място на незаконен строеж – насип в имоти ПИ 000583.28.11, 000583.28.12 /УПИ ІV, кв. 54/, 000583.28.18 /УПИ І, кв. 54/, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на с. Арбанаси. В хода на проверката е установен насип, изпълнен при изкопни работи на земни маси от извършени строителни дейности в УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, кв. 39 по плана на с. Арбанаси. Изкопният материал е съставен от несвързан скален материал и земни маси, насипани в западната част на ПИ 000583.28.12, западната и централната част на ПИ 000583.28.18 и в източната част на ПИ 000583.28.11 и ПИ 000583.28.20, както и частично в общински имот ПИ 000583.501.9519 /без да е налице учредено право на строеж за този имот/. Извършено е повърхностно подравняване с тежка механизация. Общите приблизителни параметри на насипа, получени чрез съпоставяне на сателитно изображение от Google maps, огледи на място и фотодокументация, са квадратура 5 000 кв. м и обем 135 000 кв. м. Направен е извод, че изпълнените земни работи представляват „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, категоризиран от VІ категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, който не попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Строителството на насипа е изпълнено без разрешение за строеж и в нарушение на чл. 147 и чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и същият е квалифициран като нов незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, който трайно променя начина на ползване на земята без да е налице процедура по одобрение на ПУП.

На основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е съставен Констативен акт №ВТ-3431-469/20.03.2023 г., с който стартира административно производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях.

Процесният констативен акт е изпратен на дружеството по пощата на 20.06.2023 г. видно от Известие за доставяне на л. 15 от делото. Срещу него не е подадено възражение. Последвало е издаването на процесната Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г., въз основа на оспорването срещу която е образувано настоящото дело.

Приобщени към доказателствения материал по делото са изпратената с Писмо изх. №53-4965-1/30.01.2024 г. по описа на Община Велико Търново административна преписка по издаване на оспорения административен акт. По искане на оспорващото дружество е изслушан свидетелят С. С. Д. – наемател на заведение в комплекс „Севастократор“, собственост на „Модеа – С“ ЕООД, находящо се в непосредствена близост до процесните имоти. По искане на ответника е разпитан свидетелят М. Н. П. – главен експерт в Отдел „Устройство на територията“ в Община Велико Търново, които е участвал в многобройни огледи на терена от 2018 г. насетне, изготвил е акта и проект на оспорената заповед. По делото е прието и приложено като доказателство и заключението на Съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице строителен инженер, което след запознаване с материалите по делото, както и допълнително представени такива от Община Велико Търново и след оглед на конкретния обект, е извършило възможните частични измервания и е отговорило на въпроси относно естеството, местонахождението, обемът и площта на насипа, както и относно наличните строителни книжа. Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва експертизата относно извода, че процесният насип представлява строеж от VІ категория. Счита, че формулираният отговор не съответства на легалното понятие на термина строеж по смисъла на ЗУТ и разпоредбите, касаещи категоризацията на видовете строежи, както и че съставлява правен извод. Събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на СТЕ относно фактическите констатации, съдът обсъжда съвкупно и кредитира в мотивите на настоящото решение.

Настоящият състав, като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и представените по делото доказателства, направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г. е издадена от кмета на Община Велико Търново, който по аргумент от чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е компетентен орган при издаване на заповеди за премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 строеж от четвърта до шеста категория. Същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което следва да отговаря на предписаната в този закон форма и съдържание. В случая формата е спазена, като заповедта съдържа необходимите реквизити, включително фактическо и правно основание, за да породи целените правни последици. Кореспонденцията между тях е въпрос по съществото на спора.

В административното производство по издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Противно на твърденията на жалбоподателя са спазени правилата по чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК относно събиране на доказателства и тяхната преценка. В изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е извършена проверка на място от общински служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и след като е констатирана липса на разрешение за строеж, непровеждане на процедурите по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, свързани със Закона за културното наследство, трайна промяна в начина на ползване на земята и липса на учредено право на строеж от Община Велико Търново за установения насип, същият е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и е съставен Констативен акт №ВТ-3431-469/20.03.2023 г. Актът е редовно връчен на дружеството, на което е осигурена възможност да подаде възражения в 7-дневен срок. От „СИ.ЕН“ ЕООД не са се възползвали от правото да възразят и да представят доказателства. Действително, заповедта е издадена почти 10 месеца след проверката и след съставения констативен акт, но законът не съдържа изискване в какъв срок да бъде сторено това /за разлика от чл. 224а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, където изрично е регламентирано, че заповедта се издава в тридневен срок от изтичането на срока за възражения/. Подобно времево закъснение е неприемливо от страна на администрацията, но не бележи съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на крайния акт само на това основание.

Изложените от жалбоподателя доводи за липса на достатъчна индивидуализация на строежа и разминаване между мотивите и разпоредителната част на заповедта по отношение на описанието на предмета й, съдът намира за неоснователни. В констативния акт, както и в оспорената заповед от 11.01.2024 г., поземлените имоти, в които се намира подлежащият на премахване незаконен строеж – определен като „насип“, са посочени с идентификатори 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на с. Арбанаси, всички находящи се в с. Арбанаси, общ. Велико Търново. Недвусмислено е посочено, че е изпълнен насип в резултат от извършване на изкопни работи на земни маси от разрешени строителни дейности в УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, кв. 39 по плана на с. Арбанаси. Конкретизирано е какво представлява изкопния материал – несвързан скален материал и земни маси. Прецизирано е местоположението на насипа във всеки от поземлените имоти и е уточнено извършването на повърхностно подравняване. Направено е ясно описание, означени са приблизителните размери, които в пъти надхвърлят законовите минимми, и специфичните характеристики на обекта, за който липсват строителни книжа. Съдът не намира противоречие между мотивите и диспозитива на оспорения акт, доколкото еднозначно незаконният строеж е описан като насип. Констатираното подравняване на насипа не е спорно между страните, дори на него се позовава една от защитните тези на жалбоподателя /предвид височината на насипа/, но това единствено сочи на извод каква е крайната цел на незаконния строеж – функционална промяна на предназначението на терена, изначално характеризиращ се с денивелация и неравности, с оглед последващата му употреба като паркинг, обслужващ нуждите на жалбоподателя и на свързаното лице – „Модеа – С“ ЕООД. Свидетелство за това се намира в показанията на разпитания пред съда свидетел С. Д.. Той еднозначно сочи, че празните места до двете къщи са заравнени с чакъл и се ползват за паркинг. Предприетите на място дейности по заравняне и валиране, а и тези в съседните УПИ, където протича законен строеж на къщи, както и необходимостта от паркоместа, не изключват и не оправдават направата на незаконен насип. Не може да се приеме и тезата на жалбоподателя, че осъщественото фактическо насипване следва да се характеризира като съхраняване/складиране на строителни маси, получени в резултат на изкопни работи, и са предмет на регулиране съгласно ЗУО. Различната словесна трактовка не променя същността, параметрите и характеристиките на процесния незаконен строеж.

Като очевидец свидетелят Д. описва разположението и вида на процесните поземлени имоти и твърди, че няма строителна дейност, не се дълбае, а само се разтоварват/изсипват на празните терени земните маси, изкопани от съседните имоти, където се строят къщи. Тези показания безспорно потвърждават констатациите на административния орган, че в случая е създадено изкуствено земно възвишение, каквато е и дефиницията за насип според тълковния речник, за което не се изисква дълбаене и строителна дейност в буквалния смисъл на думата. Достатъчно е твърдяното от жалбоподателя насипване, складиране, поставяне за съхранение на определена маса, в случая земна и скална, която формира възвишение над обичайното, естествено ниво на терена. Свидетелят разяснява, че от есента на 2021 г. две от съседните къщи вече са били построени /строежът на третата е в момента/ и спорният насип – заравнен с чакъл, без височина, оформен като паркинг за автомобили. След като, въпреки заравняването, насипът има височина – 1,6 м средна височина по СТЕ, то безспорно се касае за неравен терен с денивелация, който е запълнен и формира скат с височина от по-ниската страна. Визуализация за това се съдържа и в снимковия материал, част от административната преписка – л. 68 и следващите, както и в заключението на СТЕ. Според вещото лице, по разположението на изолиниите (линии, свързващи точки с еднаква височина) се налага извод, че естественият наклон на терена е в посока север – запад, като в средата на ПИ 00583.28.11 ПИ 00583.28.20 нивото на хоризонталата е 336 или естествената денивелация в този обсег е 11 м. Съдът намира, че предвид характеристиките на земната повърхност и осъщественото насипване е постигнато качествено изменение и увеличаване на полезната площ. Подобно моделиране и трансформиране на терена очевидно засяга интересите на други собственици на съседни имоти предвид многобройните сигнали, задвижили настоящата проверка.

Фактическото твърдение, че насип не е налице или правното, че насипването на земни маси не е строеж, се опровергава от фактическите констатации в заключението на СТЕ. Вещото лице е изготвило ориентировъчна схема – фиг. 1, допълнена с разяснителна таблица №1, където е онагледен насипът /л. 184 от делото/. Параметрите на строежа, установени от експерта, кореспондират с описанието и характеристиките, направени в констативния акт и заповедта. Подробно е отразено, че във времето върху процесните терени е имало насипвания, но и отнемане от оформения насип, последващо подравняване и уплътняване, както и допълнително насипване на някои участъци със скални и земни маси и с инертни материали от други фирми и физически лица. Като цяло от значение обстоятелството, че към момента на заповедта и към датата на изготвяне на СТЕ безспорно на място е налице насип, който е претърпял допълнително обработване, но отговаря на характеристиките за такъв – представлява възвишение с височина и площ, дори и недотам прецизно измерени, в пъти надвишаващи минималните изисквания за строеж без разрешение. Вещото лице е изчислило общата приблизителна площ на насипаната скална и земна маса в петте поземлени имота на 4 070 кв. м, като е посочило приблизително заетата площ на всеки един от парцелите. Вещото лице приема средна височина на насипа в размер на 1,60 м. Дадено е мнение, че насипът представлява строеж от VІ категория, за който не са издавани строителни книжа и строителните дейности не са разрешени. Тоест, констатираното от служителите на общината се подкрепя и от заключението на вещото лице, а и като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не е опровергана в рамките на съдебното производство, констативният акт има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, в това число характера и вида на изпълнението на процесното строителство. По същество становището на СТЕ е професионално и обективно изготвено съобразно специалните знания н вещото лице. То потвърждава, че височината и площта на насипа надхвърлят критериите по чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, поради което съдът формира извод, че те не са сред изключенията, за които е предвиден облекчен режим за строеж без разрешение за строеж. Вещото лице удостоверява и обстоятелството, че за строежа няма издадени строителни книжа. При това положение, съдът намира, че липсата на издадено разрешение за строеж при наличието на строеж по смисъла на §5, т. 38, за който не е приложимо изключението по чл. 151 от ЗУТ, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, поради което издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.

С оспорената заповед е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Насип”. Основното възражение на жалбоподателя касае именно квалифицирането на насипа като строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Дадената легална дефиниция определя като строежи – надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Предвид описаното в СТЕ и в констативния акт, както и съобразно свидетелските показания и становището на жалбоподателя, дадено през 2018 г., безспорно се установява, че в резултат от строителство в съседни имоти е извършено отнемане на земна маса там, която дори по твърденията на жалбоподателя е складирана в процесните имоти. Това складиране на земна и скална маса всъщност представлява насип и отговаря на понятието строеж. В заключението на СТЕ се чете, че описаните насипни дейности оформят насип, който е много добре уплътнен и заравнен с наклон север – запад. Това е така, тъй като натрупването на земната маса е локализирано над нивото на терена. Няма съмнение, че насипаните земни маси са с височина над 1 м и с площ над 30 кв. м, допустими за извършване на насип без строителни книжа по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Съдът приема, че разпореденият за премахване обект отговаря на легалната дефиниция за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР от ЗУТ – надземни укрепителни работи. Определената шеста категория е съответна на чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

По аргумент от чл. 225а, ал. 1, вр. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за да бъде разпоредено премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория е достатъчно да е налице поне една от изброени хипотези на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В случая са посочени обстоятелствата по т. 1 – несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, и т. 2 от цитираната разпоредба – без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Първата не е обоснована в достатъчна степен, въпреки че безспорно се установява промяна в трайното предназначение на територията с оглед предприетият строеж – насип. Второто твърдение за извършване на строеж без разрешение за строеж е предпоставка за незаконност на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В хода на административната проверка изискуеми книжа за извършването на насипа не са представени. Същите не са представени и в хода на съдебното дирене. Липсата им се потвърждава и от изслушаната СТЕ. Тоест, юридическият факт, с чието проявление правната норма свързва постановяване на заповед от вида на процесната, е налице към момента на издаването й, същият е надлежно установен и правилно квалифициран, поради което съдът приема за установено, че материалният закон е спазен.

Законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал. 1 от закона.

В конкретния случай, строежът представлява насип с приблизителна площ 4 070 кв. м и променлива височина, за което вещото лице дава максимална приблизителна височина от 1,6 м, като отделно върху насипа има допълнителни насипвания, формиращи два броя „хълмове“ с обща площ около 100 кв. м и максимална височина 1,50 м, което е над допустимото съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1, вр. чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, предвиждаща да не се изискват инвестиционни проекти за издаването на разрешение за строеж на постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1. Според чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м. Безспорно процесният насип попада сред изключенията, за които не е предвиден облекчен режим. Това обуславя неприложимост на цитираните разпоредби и за констатираното строителство са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, освен останалите изисквания по отношение на общинския терен и процедурите по Закона за културното наследство. Жалбоподателят нито твърди, нито доказва наличието на такива, а поддържа защитна теза, че не са налице основания за издаването им, тъй като насипът не е строеж. ЗУТ изрично изисква за тази категория строежи и при тези характеристики наличието на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж още преди да бъде започнато строителството на обекта, каквито строителни книжа в случая няма издадени.

Горното обуславя извода, че процесният строеж се изгражда без необходимите строителни книжа и като такъв представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Разпоредбите на чл. 225а, ал. 1, вр. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, послужили като правно основание за издаване на процесната заповед, предвиждат, че при констатиране от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед премахване на незаконния строеж.

Съобразно събраните доказателства следва да се приеме, че строежът е изпълнен през м. януари 2018 г., което обстоятелство се признава от управителя на дружеството жалбоподател – с приключването на изкопните работи в съседните имоти е изпълнен насипът в процесните терени. През годините същият е претърпял известни трансформации, но е запазил характеристиките си на незаконен строеж – насип. В този смисъл са показанията на свидетеля Пандулчев, които е участвал в огледите на терена от 2018 г. насетне. Според него при първите огледи са били констатирани огромни количества натрупани земни маси, камари над 3 – 4 м на голяма площ. При проверките през 2021 г. е установено частично намаляване на насипа, а при тези от 2022 г. – остатъчни количества от насипа. През 2023 г. е констатирано, че теренът се подравнява, с булдозер се бутат земните маси и се разстилат на по-голяма площ, поради което същият е определен като незаконен строеж. С оглед времето на извършване на строителството неприложими се явяват разпоредбите на §183, §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./ и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ бр. 82/2012 г./ за узаконяване на незаконни строежи. Първият параграф визира започнатите производства по узаконяване на строежите до влизането му в сила – 25.07.2003 г., а §184 и §127, ал. 2 ЗУТ – строежите, изпълнени до същата дата. От своя страна §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 82/2012г., в сила от 26.11.2012 г./, предвижда търпимост за строежите, които са завършени до влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 31.03.2001 г. Процесният насип не попада в която и да е от хипотезите, предвид периода на изпълнение.

Неприложими в случая са и разпоредбите, касаещи търпимостта на незаконните строежи – пречка за тяхното премахване. С разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ се допуска да не бъдат премахвани строежи, ако отговарят на определени условия. Същите обаче следва да са изпълнени в посочени периоди от време, най-късният от които изтича в деня на обнародване на ЗУТ – 02.01.2001 г. С оглед годината на извършване на строежа не са налице предпоставките за търпимост.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния строеж

По изложените съображения подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да се отхвърли.

 

Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателна. Съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно нормата на 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и 250 лева – депозит за вещо лице, или общо 490 лева /четиристотин и деветдесет лева/.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИ.ЕН“ ЕООД, ЕИК *********, гр. В. Търново срещу Заповед №РД 22-67/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново.

ОСЪЖДА „СИ.ЕН“ ЕООД, ЕИК *********, гр. В. Търново да заплати на Община Велико Търново разноски по делото в размер на 490 /четиристотин и деветдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.