РЕШЕНИЕ
гр.
София, 13.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16865 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.).
Ищците В.А., И.Г.-М. и О.Г. твърдят, че на 16.10.2013
г. в гр. Поморие е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Рено
Еспейс“ с рег. № *******който при завиване на ляво на кръстовище не е пропуснал
пресичащия при зелен сигнал на светофара и на обозначена с маркировка пешеходна
пътека М.Б., като го е блъснал. Вследствие на това ПТП пострадалият е получил
тежки увреждания, които са довели до смъртта му на 20.10.2013 г. Ищците
твърдят, че са съответно съпруга (първата ищца) и деца на починалия М.Б., както
и че гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено Еспейс“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника. Поради това ищците претендират от него обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди поради смъртта на техния съпруг и
баща, като размерът на претенциите възлиза на 60 000 лв. за ищцата В.А. и по 80 000 лв. за другите двама
ищци, заедно със законната лихва върху тези суми от 18.05.2016 г. до окончателното им изплащане,
като посочват, че ответникът е изплатил на всеки един от ищците по
70 000 лв. обезщетение, чийто размер е извън горните суми.
Претендират разноски по делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Не
оспорва обстоятелствата относно процесното ПТП, свързани с настъпването на
смъртта на М.Б., както и произтичащите от това неимуществени вреди за ищците,
но счита, че ищците не са търпели толкова значителни вреди от това събитие,
които да обусловят претендираните от тях размери на обезщетения и съответно, че
изплатеното от ответника обезщетение е в достатъчен размер, за да обезщети тези
вреди. Ответникът счита, че претендираните от ищците размери на обезщетенията
са твърде завишени, още повече като се съобрази и че ищците не са възразили
срещу размера на изплатените от ответника обезщетения. Счита и че не следва да
се дължи лихва за забава, тъй като ответникът не е изпаднал в забава за
изплащане на обезщетението, а и самото изплатено обезщетение включва в себе си
и лихва за забава. Прави и възражение за погасяване на вземанията на ищците за
лихва за забава по давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника по делото С.В. изразява
становище за неоснователност на предявения иск, като счита, че вече полученото
от ищците застрахователно обезщетение е достатъчно, за да обезщети в пълен
размер процесните неимуществени вреди, а определянето на по-висок размер би
довело до прекомерност.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК с оглед на
представените присъда от 14.04.2015 г. на ОС-Бургас, решение от 15.01.2016 г.
на АС-Бургас и решение от 22.04.2016 г. на ВКС, че на 16.10.2013 г. в гр.
Поморие е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Рено Еспейс“ с рег. № *******който
при завиване на кръстовище не е пропуснал пресичащия на пешеходна пътека М.Б.,
при което го е ударил, вследствие на което М.Б. е починал (смъртта е настъпила
на 20.10.2013 г.). Процесното ПТП (с оглед присъдата на наказателния съд) е
причинено от поведението на водача на л.а. „Рено Еспейс“, който е нарушил
задълженията си съгласно чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП относно пропускането на
кръстовище на преминаващите по пешеходна пътека пешеходци.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л.а. „Рено Еспейс“, което е осъществено
виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на
водача е установена и съгласно присъдата на наказателния съд). Това поведение е
довело до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на М.Б.. По делото не е спорно, а това е видно и от представеното
удостоверение за наследници, че ищцата В.А. е съпруга на починалия М.Б., а ищците
И.Г.-М. и О.Г. са негови деца. Не е спорно и това (включително с оглед на
изплатеното от ответника застрахователно обезщетение на всеки от ищците, което
обстоятелство също е безспорно по делото), че ищците са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в психически страдания, причинени от смъртта на М.Б.. Следователно
за ищците поначало са възникнали вземания за обезщетения за причинените им
неимуществени вреди.
Може да се приеме, че поначало
преживяването на отрицателни емоции и психически страдания, свързани със
смъртта на близък човек, особено на съпруг и баща, се предполага, тъй като това
е естествена човешка реакция при подобно събитие, когато е налице близка семейна
връзка между лицата. В случая, както се посочи, тези неимуществени вреди,
претърпени от ищците, са и безспорни по делото. Наличието на близка семейна
връзка между ищците и починалия се установява и от показанията на свидетеля
Георги Беждремов, според който те са живеели заедно в едно домакинство до смъртта
на М.Б., като са били много задружни, заедно за ходили на почивки, включително
ищците В.А. и И.Г.-М. са помагали на М.Б. в работата му, с която е издържал
семейството. Посочената близост в отношенията между ищците и М.Б. потвърждава
правилността на предположението за наличие на емоционална близост между тях и
съответно за настъпването на сериозни психологически страдания при прекъсването
на тази връзка поради смъртта на М.Б.. В тази връзка свидетелят също посочва,
че и до сега ищците не могат да преодолеят загубата на техния съпруг и баща. Следователно
неоснователно е възражението на ответника за отсъствие на достатъчна близост
между ищците и М.Б..
Във връзка с отрицателните
емоции, които ищците са преживели и продължават да преживяват, следва да се
съобрази и обстоятелството, посочено от свидетеля, че преди смъртта си М.Б. е
осигурявал издръжката на ищците чрез развивания от него собствен бизнес, докато
след смъртта му ищците са поели тази дейност, което е довело до допълнителни
затруднения за тях. От значение е и обстоятелството, че към момента на смъртта
си М.Б. е бил на възраст 56 години, която поначало предполага възможност
за продължителен съвместен живот със съпругата му и за продължаване на близките
отношения с децата му в един немалък бъдещ период от време – възможност, което
е отнета в резултат на процесното събитие.
Същевременно, видно и от
показанията на свидетеля, смъртта на М.Б. не е предизвикала у ищците
психологически страдания, които да могат да се определят като надхвърлящи
обичайните в подобна ситуация. Това обстоятелство следва да се отчете при
определяне на дължимото обезщетение. Следва да се отчете и това, че към момента
на смъртта на М.Б. дъщеря му И.Г.-М. и синът му О.Г. са били съответно на
възраст 30 години и 28 години. Поради това следва да се съобрази, че в тази
възраст децата вече са в достатъчна степен самостоятелни и независими от родителите
си, дори и да живеят в общо домакинство с тях. Поради това и обезщетението за
претърпените от децата на М.Б. неимуществени вреди от смъртта му, макар и
съществени, следва да се определи в по-малък размер от обезщетението, дължимо
на съпругата му В.А.. Този извод следва от положението на съпрузите, които
поначало се очаква да преживеят остатъка от живота си заедно, за разлика от
децата, които в определен етап от живота си напускат семейството и установяват
свое семейство, с което са в по-тясна емоционална връзка. При определянето на
размера на обезщетението, дължимо на В.А. следва да се отчете и че по делото не
са представени доказателства за продължителността на връзката между нея и М.Б..
При съобразяване на горните
обстоятелства и на икономическата обстановка към момента на настъпване на
процесното събитие през 2013 г., обезщетението за причинените неимуществени
вреди от смъртта на М.Б. следва да се определи на 120 000 лв. за ищцата В.А.
(негова съпруга) и по 110 000 лв. за всеки от ищците И.Г.-М. и О.Г.
(негови деца).
По делото е безспорно, като това се
установява и от представената полица за застраховка „Гражданска отговорност“ от
01.08.2013 г., че към момента на процесното събитие гражданската отговорност на
водача на л.а. „Рено Еспейс“, причинил процесното ПТП, е застрахована при
ответника З. „Л.И.“ АД. Безспорно е също така, че ответникът е заплатил на
всеки от ищците застрахователно обезщетение в размер от по 70 000 лв. Поради
това предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважат
за сумата 50 000 лв. по отношение на ищцата В.А. и за сумата от по
40 000 лв. по отношение на всеки един от ищците И.Г.-М. и О.Г., като се
отхвърлят в останалата част.
Неоснователно е възражението на
ответника относно значението на извършеното от него плащане на част от
дължимото обезщетение. Размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди
може да бъде определен и по споразумение между ищците и ответника, но в случая
няма доказателства подобно споразумение да е постигнато. Споразумението, което
представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, е договор, поради което е
необходимо ясно да е изразена волята на страните, чрез която са постигнали
съгласие по размера на дължимото обезщетение. Приемането на получено
обезщетение, което, с оглед на предявените в настоящото производство искове
ищците считат за частично, не представлява само по себе си съгласие размерът на
обезщетението да се ограничи до изплатените от ответника суми. Това действие на
ищците следва да се разбира като съгласие на кредитора да получи частично
плащане по смисъла на чл. 66 ЗЗД, което той поначало не е длъжен да стори.
Поради това липсва изразено съгласие между страните по размера на
обезщетението, за да се приеме, че е налице сключен между тях договор за
спогодба по този въпрос и съответно, че дължимото обезщетение следва да се
ограничи до размера на полученото от ищците.
Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача,
причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които отговаря
застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане
лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на
настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи и законната
лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД),
поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице също
следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие. В случая
смъртта на М.Б. в резултат на процесното ПТП е настъпила на 20.10.2013 г.,
поради което поначало от този момент е дължимо и застрахователно обезщетение в
размер на лихвите за забава върху дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. В случая обаче ищците претендират това обезщетение от
по-късна дата – 18.05.2016 г., поради което към момента на предявяване на иска
не са изтекли повече от три години от посочената дата, за да е погасена тази
претенция по давност. Съответно възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищците следва да се присъдят разноски по делото съобразно уважената
част от исковете им, които възлизат на 1 941,67 лв. за ищцата В.А. и на по
1 465 лв. за всеки един от ищците И.Г.-М. и О.Г.. Основателно е
направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските на ищците за
заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Като се има предвид неголямата
фактическа и правна сложност на делото, както и това, че позициите и на тримата
ищци по делото са идентични, разноските, които следва да се присъдят на ищците,
следва да се определят в минималния размер съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Така размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение, съгласно който по-горе е определена частта, която
следва да се присъди на всеки ищец съразмерно на уважената част от иска му, възлиза
на 2 330 лв. за ищцата В.А. и на по 2 930 лв. за всеки един от ищците
И.Г.-М. и О.Г.. На ответника също следва да се присъдят разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете на всеки ищец, като
тези разноски възлизат съответно на 18,18 лв., дължими от ищцата В.А., и на по 72,73
лв., дължими от всеки един от ищците И.Г.-М. и О.Г., като се съобрази общият
размер на претендираните от ответника разноски (400 лв.) и се разпредели
пропорционално на размера на всеки от предявените искове. Тъй като ищците са
освободени от заплащане на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата 5 200 лв.,
представляваща дължимата от ищците такса по делото, съответно на уважената част
от исковете им.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 50 000
лв. (петдесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на М.Б., причинени от ПТП, настъпило на 16.10.2013 г. в гр. Поморие, причинено
по вина на водача на л.а. „Рено Еспейс“ с рег. № *******заедно със законната
лихва върху посочената сума от 18.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.М.Г.-М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 40 000
лв. (четиридесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М.Б., причинени от ПТП, настъпило на 16.10.2013 г. в гр. Поморие, причинено
по вина на водача на л.а. „Рено Еспейс“ с рег. № *******заедно със законната
лихва върху посочената сума от 18.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на О.М.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.Б., причинени
от ПТП, настъпило на 16.10.2013 г. в гр. Поморие, причинено по вина на водача
на л.а. „Рено Еспейс“ с рег. № *******заедно със законната лихва върху
посочената сума от 18.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.П.А., ЕГН **********, И.М.Г.-М.,
ЕГН ********** и на О.М.Г., ЕГН **********, и тримата със
съдебен адрес ***, следните суми,
представляващи разноски по делото:
1 941,67 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и един лева и 67 ст.) за В.А. и по 1 465 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и пет лева) за
всеки един от И.Г.-М. и О.Г..
ОСЪЖДА В.П.А., ЕГН **********, И.М.Г.-М., ЕГН ********** и О.М.Г., ЕГН **********, и
тримата със съдебен адрес ***, да заплатят
на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** следните суми, представляващи разноски по делото: 18,18 лв. (осемнадесет лева и 18 ст.) за В.А. и по 72,73 лв. (седемдесет и два лева и 73 ст.) за всеки един от ищците И.Г.-М. и О.Г..
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 5 200 лв. (пет
хиляди и двеста лева) – разноски по делото за държавна такса.
Решението е поставено при участието на С.Г.В., ЕГН ********** като трето лице
помагач на страната на ответника З. „Л.И.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: