Р Е Ш Е Н И Е
№…….../…….04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 1105 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, към които в условията
на евентуалност на съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
ул. „Московска” № 19, чрез юрисконсулт Д.И.,
е поискала ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, че дължи на ищеца, респ. в условията на евентуалност за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца на основание предсрочна
изискуемост на вземания по сключен Договор за кредит за текущо потребление от
26.02.2015 г., сумата 22 442,17
евро (двадесет и две хиляди, четиристотин
четиридесет и две и 0,17 евро), представляваща дължима главница по договора за кредит, сумата 1 076,80
евро (хиляда седемдесет и шест и 0,80
евро), представляваща дължима договорна
лихва за периода от 28.06.2017 г. до 30.01.2018 г., сумата 634,34 евро
(шестстотин тридесет и четири и 0,34 евро), представляваща отсрочена договорна
лихва по допълнително споразумение; сумата 21,90
евро (двадесет и едно и 0,90 евро), представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.10.2017 г. до 30.01.2018 г. и сумата 60,00 евро (шестдесет евро), представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2018 г. до
окончателното изплащане – по главния иск, и считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.07.2018 г. – по евентуалния иск, за които суми е издадена заповед
№ 639/31.01.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело
№ 1318/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХIV състав.
Поискано е ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело №
1318/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХIV състав, разноски в размер на 948,00 лв. - платена държавна такса и сумата 50,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство
съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 26.02.2015 г.,
подписан между „Банка ДСК” ЕАД - от една страна като кредитор и В.П.К. - от друга страна като кредитополучател, банката е
предоставила на последния банков
кредит в размер на 25 000 евро, с краен срок за издължаване 26.02.2028 г. (144
месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т. 2 от Договора). Неразделна част
от Договора за кредит са приетите и подписани от кредитополучателя Общи условия
на "Банка ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление
на физически лица, които той е получил и приел, както и приложимата Тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК” прилага по извършване услуги
на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане.
Твърди се, че всички средства по отпуснатия
кредит са усвоени от кредитополучателя на 26.02.2015 г. по посочената в чл. 4 от
Договора за кредит негова разплащателна сметка при банката с IBAN ***. В
чл. 5 от Договора за кредит страните са уговорили погасяване на кредита чрез
разплащателна сметка с IBAN ***.
Посочено е, че съгласно Договора за кредит,
за ползване на заетите средства страните са договорили тяхното олихвяване с
преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,45%.
Излага се, че поради затруднения на
кредитополучателя в плащането на погасителните вноски, на 25.02.2016 г. към
Договора за кредит е подписано Допълнително споразумение, в което страните са
се съгласили и са приели за установено, че към датата на сключването му дългът
по кредита е в размер на 24237,63 евро, от които остатък по главницата 23600,20
евро, дължима редовна лихва 634,40 евро и дължима лихва за забава 3,09 евро.
Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви в размер на 3,09
евро, като със съгласието на кредитополучателя е отсрочено плащането на
договорната лихва, в размер на 634,40 евро в срок от 48 месеца, считано от
датата на подписване на допълнителното споразумение. Договорен е нов срок за
погасяване на кредита - 144 месеца, считано от датата на подписване на
споразумението. Договорено е изплащането на остатъка от задължението да бъде по
нов погасителен план, като е договорен гратисен период за издължаване на
главницата от шест месеца, считано от датата на подписване на споразумението.
Твърди се, че по силата на чл.19.1. от Общите
условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата. Съгласно чл.19.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молбата
за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Сочи се, че поради допусната забава в
плащанията и съгласно предвиденото в т.20.1.1 от Общите условия основания за
това, кредиторът „БАНКА ДСК” ЕАД е предприел действия по обявяване на кредита в
предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление до своя кредитополучател, за
отнемане на договореното преимущество на срока, като за целта е изпратена до
постоянния и настоящ адрес уведомление изх. № 06-20-03289/28.11.2017 г., с
което кредиторът е уведомил своя кредитополучател, че от датата на получаване
на уведомлението счита кредит № 22466171 за предсрочно изискуем. Твърди се, че
уведомлението е връчено на 19.01.2018 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
- чрез залепване на уведомление.
Посочено е, че поради липса на изпълнение от
страната на кредитополучателя на изискуемото вземане на кредитора „БАНКА ДСК”
ЕАД, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК е депозирано на 30.01.2018 г. пред ВРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
процесните суми, по което е образувано ч.гр.дело № 1318/2018 г. по описа на ВРС.
По същото са издадени заповед № 639 от 31.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
26.02.2018 г. срещу длъжника В.П.К., въз основа на които е образувано изп.дело
№ 201889204000158 по описа на ЧСИ Христо Г., рег. № 892 в КЧСИ.
Предвид постъпилото
възражение от страна на длъжника и дадените указания от заповедния съд излага,
че за „БАНКА ДСК” ЕАД се е породило
правото да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение. В условия на евентуалност, моли при отхвърляне на установителния
иск, да бъде разгледан и уважен осъдителен такъв срещу ответника за сумите,
идентични с тези по установителния иск.
Ответникът
В.П.К. в законоустановения срок не е подал
отговор на исковата молба, поради
което съдът не е
предприел последващи процесуални действия по двойната размяна на книжа по реда
на чл. 372 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание
ответникът не се явява и не изразява становище.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на
предявените установителни искове:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело
№ 1318/2018 г. по описа на ВРС, ХХIV състав, се
установява, че въз основа на заявление от 30.01.2018 г. от заявителя „БАНКА
ДСК” ЕАД - гр.
София, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за
сумите, които са предмет на настоящото производство, срещу длъжника В.П.К., като в законоустановения двуседмичен
срок по чл. 415 от ГПК е постъпило възражение от същия.
С оглед на изложеното и
предвид спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на
установителните искове, съдът намира същите за допустими.
На 26.02.2015 г. между ищеца „БАНКА ДСК”
ЕАД, в качеството му на заемодател, и ответника В.П.К., в качеството му на
заемател, е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, с който
банката е поела задължението да предостави на ответника кредит в размер на 25
000 евро със срок за погасяване на задълженията по кредита 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. С договора е уговорено, че предоставената сума се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент в
размер на 8,45% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR
0,166 и надбавка в размер на 0,284 п.п., при изпълнение на условията по
„Договор за ползване на пакети Частно банкиране на „БАНКА ДСК” ЕАД” и
приложенията към него. При нарушаване на посочените условия, кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, като е посочено,
че максималният размер, който може да достигне лихвеният процент, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в
размер на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към
съответната дата и надбавка в размер на 13,284 п.п. В последствие на 25.02.2016
г. е било сключено допълнително споразумение към Договор за
кредит за текущо потребление от 26.02.2015 г., с което страните са приели, че
към датата на подписването му е налице дължима се главница в размер на
23 600,20 евро, като освен нея се дължи и редовна лихва в размер на 634,34
евро и лихва за забава в размер на 3,09 евро. Със споразумението кредиторът се
е отказал от вземането си за начислените лихви за забава, като на длъжника е
предоставен нов срок за погасяване на кредита от 144 месеца, считано от датата
на споразумението. Същевременно плащането на дължимата се договорна лихва в
размер на 634,34 евро е отсрочено за срок до 48 месеца, считано от датата на
споразумението и е договорен гратисен период за главницата в размер на 6
месеца, също считано от датата на подписване на споразумението. Със същото
споразумение е посочено, че се запазва лихвения процент, уговорен по кредита,
като към датата на сключване на споразумението кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 8,23% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR
– 0,054%, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0 и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 8,23%. Посочено е, че максималният размер, до
който може да достигне лихвения процент е променливият лихвен процент, формиран
от 6-месечен EURIBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 8,23%. Като санкция за неплащане на 2 поредни
погасителни вноски, съгласно изменения с допълнителното споразумение
погасителен план, е предвидено, че банката отново начислява сумата от 3,09 евро
– дължими се лихви за забава, от кои се е отказала.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с
вещо лице Р.Х.С. се установява, че на 26.02.2015 г. сумата от 25
000 евро е била преведена по посочената в договора банковата сметка на ответника В.П.К.. От това следва, че банката е изпълнила задължението си да
предостави на заемателя уговорената в договора за кредит сума, поради което за
същия е възникнало задължението да заплаща уговорените в договора погасителни
вноски, включващи главница и договорна лихва така, както същите са
конкретизирани в погасителния план. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за периода от 28.07.2017 г. до 29.11.2017 г. са
налице 5 неплатени месечни вноски, като 4 от тях са изцяло неплатени, а за тази
с дата 28.07.2017 г. са платени частично 15,78 евро от дължими се 156,18 евро,
като за периода дължимата се сума е 550,85 евро – главница и 758,72 лв. –
договорна лихва, като забавата за плащането е 124 дни. Същевременно за периода
от 28.07.2017 г. до 30.01.2018 г. са налице 7 неплатени вноски, като 6 от тях
са изцяло неплатени, а както се посочи и по-горе, за тази с дата 28.07.2017 г.
е извършено само частично плащане по лихвата в размер на 15,78 евро, като за
този период размерът на забавата е 186 дни. След 30.01.2018 г. до датата на
изготвяне на заключението вещото лице не е констатирало извършени от страна на
ответника плащания за погасяване на задълженията му по договора за кредит. Съгласно
т.19.2 Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които
се неразделна част от подписания между страните договор,
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Съгласно т. 20.1. от същите ОУ кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва и/или главница. В настоящия случай са установени и двете основания за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като с нотариална покана рег. №
8756/29.11.2017 г. на Илияна Маджунова – нотариус с район на действие района на
ВРС, вписана с рег. № 195 в регистъра на Нотариалната камара, „БАНКА
ДСК” ЕАД е уведомила В.П.К.,
че обявява кредита за предсрочно изискуем. На 19.01.2018 г. нотариусът е
удостоверил връчването на тази покана по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно от
съставения протокол за извършени действия относно връчването на нотариалната
покана, адресът е бил посетен от служител на нотариалната кантора на 30.11.2017
г. в 18,00 часа, на 16.12.2017 г. /който ден е неприсъствен/ в 10,10 часа и на
04.01.2018 г. в 8,58 часа, като В.П.К. не е бил намерен. Същевременно на
домофонната система под апартамент № 99 е било записано: „Миланови”. Поради
това, че и при трите посещения ответника В.П.К. не е бил намерен и не е било
открито лице, което да получи нотариалната покана, е било поставено уведомление
по ч. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на ап. № 99, като екземпляр от него е
бил поставен в съответната пощенска кутия. В двуседмичния срок по чл. 47, ал. 5
от ГПК, който е изтекъл на 18.01.2018 г. нито В.П.К., нито негов представител
се е явил в кантората на нотариуса, за да получи нотариалната покана. Поради
тази причина на 19.01.2018 г. нотариусът е удостоверил връчването на поканата
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Отразените в протокола за извършени действия
относно връчване на нотариалната покана факти относно връчването на
нотариалната покана на В.П.К. имат материална доказателствена сила, доколкото
са удостоверени от длъжностно лице по връчването в кръга на правомощията му. В
настоящото производство не са събрани доказателства, които да оборват тези
факти, а видно от същите е спазено изискването на чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК относно
начина за удостоверяване на невъзможността ответника да бъде намерен на
посочения адрес. С оглед на това следва да се счете, че нотариалната покана е
редовно връчена и кредита е обявен за предсрочно изискуем на 18.01.2018 г.,
когато е изтекъл срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения, ответникът дължи на ищеца пълния размер на
главницата по договора за кредит, която съгласно заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р.Х.С. е в размер на 22 442,17
евро. С оглед на това, така предявеният иск по чл. 422, във вр. с чл. 415
от ГПК за главницата е основателен и следва да бъде уважен за посочения размер,
както е и предявен.
Същевременно върху главницата се дължи и уговорената в договора
възнаградителна лихва. Ищецът претендира установяването й за периода от
28.07.2018 г. до 30.01.2018. Съгласно ТР № 3/27.03.2019 г., постановено
тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, възнаградителна лихва по договорите за
кредит се дължи до момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Доколкото
в случая предсрочната изискуемост е обявена на 18.01.2018 г., искът в тази му
част се явява неоснователен за периода от 18.01.2018 г. до 30.01.2018 г.
Същевременно, съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Р.Х.С., размерът на договорната лихва за целия
претедиран от ищеца период е в размер на 1076,80 евро. От тази сума следва да
бъде извадена сумата от 10,24 евро, която е начислена за периода, за който иска
е неоснователен. С оглед на това, искът в тази му част е основателен и следва
да бъде уважен за
периода от 28.06.2017 г.
до 18.01.2018 г. и за сумата от 1 066,56
евро, като в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 1 076,80 евро и за периода от 18.01.2018 г. до 30.01.2018
г. следва да бъде отхвърлен.
Освен горните суми, ищецът претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че му дължи и сумата 634,34
евро, представляваща отсрочена договорна
лихва по допълнително споразумение от 25.02.2016 г., като искът в тази му част
следва също да бъде уважен, доколкото посочената лихва е дължима се към датата
на подписване на допълнителното споразумение и видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не е заплатена.
Освен възнаградителната лихва, доколкото
ответникът е в забава, той дължи и обезщетение за същата съгласно уговореното в
договора, като видно от заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р.Х.С., за периода
от 05.10.2017 г. до 30.01.2018 г., същото е в размер на сумата 21,90 евро. Съгласно сключения между страните Договор за
кредит за текущо потребление от 26.02.2015 г., ответникът е длъжен да заплаща
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката
прилага по извършваните от нея услуги, поради което той дължи на банката и
разходите, свързани с обвяването на кредита за предсрочно изискуем. Същите
съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза са
в размер на 60,00
евро. С оглед на това, така предявените положителни установителни искове по
чл. 422 , във вр. с чл. 415 от ГПК
и в тази им част са основателни и следва да бъдат уважени така, както са
предявени.
Следва да бъде признато
за установено и обстоятелството, че ответника дължи законна лихва върху
неизплатената сума на главницата от 22 442,17 евро, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а именно от 30.01.2018
г. до окончателното изплащане, тъй като това изрично следва от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По
отношение на предявените осъдителни искове:
С оглед обстоятелството, че главните положителни установителни искове по
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК се уважават, съдът не следва да разглежда
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми.
По отношение на
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство съобразно изхода на спора разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски съразмерно с
уважената част от иска. Представен
е списък по чл. 80 от ГПК /л. 85 от делото на ВОС/, съобразно който реализираните
такива в настоящото
исково производство са в общ размер на 1 441,96 лв., от които 1 041,96
лв. платена държавна такса и 400,00 лв. внесен депозит за вещо лице, за които
са представени и надлежни доказателства за ивършването им. Отделно от това е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което
съдът определя в размер на 100,00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Определен
по този начин, общият размер на разноските в исковото производство е 1 541,96
лв. От тях съобразно уважената част от исковите
претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 541,31 лв.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г., с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. От приложените към заявлението
доказателства се установява, че сторените от заявителя разноски за заповедното
производство са в размер на 948,00 лв.
– платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Определен
по този начин, общият размер на разноските в заповедното производство е 998,00
лв. От тях съобразно уважената част от исковите
претенции в полза на заявителя-ищец в настоящото производство следва да
се присъдят разноски в размер на 997,58 лв.
В случая настоящият
състав намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на ответника В.П.К., тъй като не са представени
доказателства за извършването на такива, като не е представен и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК както в заповедното, така и в исковото
производство.
Воден от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.П.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, че дължи
на „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
ул. „Московска” № 19, на основание
предсрочна изискуемост на вземания по сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 26.02.2015 г., сумата 22 442,17 евро
(двадесет и две хиляди, четиристотин четиридесет и две и 0,17 евро),
представляваща дължима главница по договора за кредит, сумата 1
066,56 евро (хиляда шестдесет и шест и 0,56 евро),
представляваща дължима договорна лихва за периода от 28.06.2017
г. до 18.01.2018 г., сумата 634,34 евро
(шестстотин тридесет и четири и 0,34 евро), представляваща отсрочена договорна
лихва по допълнително споразумение от 25.02.2016 г.; сумата 21,90 евро (двадесет и едно и 0,90
евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2017 г. до
30.01.2018 г. и сумата 60,00 евро
(шестдесет евро), представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 30.01.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 639/31.01.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело
№ 1318/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХIV състав, на основание чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, КАТО ОТВХЪРЛЯ иска за дължима договорна
лихва в частта му за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 076,80
евро
и за периода от 18.01.2018 г. до 30.01.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19, сумата от 1 541,31
лв.
лв.
/хиляда петстотин четиридесет
и един лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.П.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, да заплати на „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19, сумата от 997,58 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 1318/2018 г. по описа на Варненски районен съд, ХХIV състав, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело
№ 1318/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХIV състав, да
бъде върнато на съответния състав на ВРС, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: