РЕШЕНИЕ
№ 83
20.03.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 26.02.2019г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 2 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Х. чрез особения
представител адвокат А. П. срещу Решение № 1245 от 02.11.2018г., постановено по
гр. д. № 1315/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са уважени
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД (като цесионер)
установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет вземания по договор за паричен
заем, сключен от въззивника-ответник с друго дружество (цедент), като е осъден
за заплащане на деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде отменено в
уважителните части и исковете да бъдат отхвърлени.
Изложени са множество оплаквания, които по същество се
свеждат до твърдения за процесуални нарушения и необоснованост - липса на
разглеждане от ПРС на възраженията в отговора на исковата молба и непосочване
на доказателствата въз основа на които ПРС е направил извод, че между цедента и
ответника е имало сключен договор.
При проверка
по чл. 269 ГПК ПОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а като
краен резултат за частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна се установява по делото от
представения договор за кредит валидно възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит между праводателя на ищеца и ответника. Възраженията за
нищожност на договора поради неавтентичност на подписа на ответника по исковете
ПОС намира за неоснователно с оглед на приетата във възивното производство
почеркова експертиза, неоспорена от процесуалния представител на въззивницата-ответник
по исковете. СГрЕ доказва, че подписа под договора е нейн.
Договора отговаря и на останалите изисквания за
валидност по закона за потребителския кредит що се отнася до заетата сума и
дължимостта на лихва.
От самият договор чл. 3, ал. 2 изречение последно се
установява, че има силата на разписка, което означава, че сумата е получена
реално.
Неоснователни са и възраженията, че договора за цесия
между ищеца като цесионер и третото за делото лице (заемодател по договора) не
бил съобщен на ответницата и това не можело да стане с връчване на препис от
исковата молба с приложено уведомление за цесията, тъй като книжата са получени
от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. По този въпрос ПОС споделя
обратното виждане,
а именно че закона не урежда определен
начин на връчване на съобщението за цесията на длъжника по прехвърленото
вземане. При това положение всеки предвиден в закона способ включително
връчване на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител със
самата искова молба е допустим и валиден.
Трайна е практиката и на ВКС, че няма пречка
връчването на уведомлението за цесията да стане с исковата молба ако самото
уведомление е приложено към нея.
Относно валидността на връчването на особен представител
по чл. 47, ал. 6 ВКС в Решение 198/18.01.2019г. по т.д. 193/2018г. на I Т.О. е приел, че то е надлежно и ПОС не намира
основание да се отклонява от тази практика, която макар и постановена по дело
за банков кредит е относима и към настоящият казус тъй като се касае до правата
от материална страна на особения представител надлежно да получава уведомления
с материално правни последици адресирани до лицето на което е назначен за
процесуален представител.
Поради това възражението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
неоснователно.
Доводите свързани с предсрочна изискуемост са
неотносими към делото, защото заявителя ищец твърди вече настъпил краен падеж
на договора, както в заявлението по чл. 410, така и в исковата молба, а не
отнемане на преимуществото на срока.
Неоснователно е и възражението, че конкретното вземане
на цедента не било предмет на договора за цесия с ищеца по делото. От
приложението към договора за цесия,
намиращото се на л. 19-21 от делото на ПРС се установява именно, че вземането
по процесния договор е било предмет и на договора за цесия. Твърденията, че
такова приложение липсвало са откровено неверни.
Неоснователно е възражението, че вземането не било
изискуемо към момента на цесията. В договора са установени нарочни падежни дати
на всяка погасителна вноска и към деня на цесията 30.01.2017г са настъпили
падежите на всички осем вноски, последната с падеж на 14.12.2016г.
Оспорванията на подписи за цедента и цесионера е
възражение за липса на представителна власт по чл. 42 ЗЗД, защото в договора за
цесия са посочени имената на представителите на дружествата. На този порок
обаче може да се позовава само ненадлежно представлявания.
Освен това за длъжника по цесията няма интерес от това
възражение, защото дори при нищожен договор за цесия и извършено от него
плащане на цесионера неговия интерес е защитен от чл. 75, ал. 2 от ЗЗД тъй като
едно съдебно решение с което се установява, че дължи на цесионера е безспорно
недвусмислено обстоятелство по чл. 75 ЗЗД.
Достоверността на датата на договора за цесия няма
значение. Дори договора да е антидатиран длъжника е защитен от разпоредбите за
действие на цесията спрямо него-след уведомяването му. Всяко плащане на стария
кредитор до този момент е валидно, а всяко на новия след този момент също. Така,
че коя е действителната дата на цесията е без значение за длъжника.
Основателни
обаче са възраженията за нищожност на чл. 4, ал. 2 от договора.
Касае се за прикрита допълнителна такса за
предоставяне на заем като необезпечен и така се заобикаля ограничението,
касаещо годишния процент на разходите (пет пъти размера на законната лихва за
забава), както и за забраната на друго обезщетение за забава на плащането от
потребителя освен законната лихва. Чрез тази клауза формално кредитора не нарушава
забраните по чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР (който включва всички разходи включително
настоящи и евентуални и преки или косвени) да надхвърля 5 пъти размера на
законна лихва, но в същото време си гарантира, че ще има правна възможност да
събира не само главния дълг ведно с дължимите договорни и мораторни лихви, но и
отделно сумата за неустойка, която е 90 процента от размера на главницата. Така
обаче би се стигнало до нарушаване на принципа за недопустимост на
неоснователно обогатяване.
Клаузата е уговорена за неизпълнение не на главното
задължение, а на задължението да се учреди обезпечение за главния дълг. Неизпълнение
на такова задължение има последицата по чл. 71 от ЗЗД-право на кредитора обяви
предсрочна изискуемост. В случая такова право дори не е уговорено в полза на
кредитора, а напротив предвидена е огромна неустойка при това включена в
погасителните вноски изначално, което говори, че не е налице намерение за
получаване на обезпечение, а намерение да се получи парична сума при ясно
осъзнаване, че обезпечение няма да има.
Не може освен това обезпечаването на едно акцесорно
задължение да е по-голямо от това на главното задължение. В случая за
неизпълнение на главното задължение отговорността е ограничена от закона до
размер на законната лихва за забава - чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Задължението да
се осигури поръчителство или банкова гаранция за обезпечаване на главницата е
акцесорно задължение по договора, по същността си такова по чл. 23 ЗЗД, за
чието неизпълнение може да се уговори неустойка, но не и в размер надхвърлящ с
пъти обезщетението дължимо според закона за неизпълнението на главния дълг към,
чието обезпечаване е насочена клаузата по чл. 23 ЗЗД.
Впрочем ясно си личи истинската воля на кредитора да
получи допълнителна сума от поставените изисквания към поръчителите и от
алтернативно дадената възможност да се предостави банкова гаранция в комбинация
със срока за даване на обезпечение. За три дни не би могло физически да се набавят
нужните документи, които да удостоверят изискванията на които трябва според
договора да отговарят поръчителите, нито да се сключи с банка договор за
банкова гаранция, да не говорим, че ако се намери банка която да даде такава
гаранция то явно потребителя отговаря на условията на банката за получаване на
кредит и би могъл да получи такъв при много по ниски лихвени условия.
Предвид изложеното клаузата е нищожна и сумата от
408,84 лева не се дължи.
Поради нищожността на тази клауза и установения по
делото факт, че ответника е извършвал плащане в полза на стария кредитор в
размер на 310,00 лева се налага извод за частична неоснователност на исковете.
От СЧЕ се установява, че платените от ответника суми
на цедента са отнесени предимно за неустойката (която клауза е нищожна) - 136,28
лева, за разходи за извънсъдебно събиране-45,00 лева, които разходи не е
установено за какви действия са; за лихва 37,78 лева и 90,94 лева за
главницата.
ПОС намира, че платената сума следва да покрие на
първо място мораторните лихви след това договорните и накрая главниците по
договора.
На 30.06.2016г. съгласно СЧЕ са внесени от ответника
70,00 лева, които следва да се отнесат към първата вноска с падеж на
18.05.2016г. и с тях да се покрие първо законната лихва за забава от
19.05.2016г. до 29.06.2016г. в размер на 0,78 лева, след това договорната лихва
от 20,00 лева за тази вноска и 49,22 лева от главницата по вноската при което
от тази вноска остава дължима сумата 17,46 лева главница.
На 08.09.2016г. са внесени 80,00 лева, от които следва
да се покрият мораторните лихви по остатъка от първа вноска и по втора, трета и
четвърта вноски и договорните лихви по тези вноски. Така се покриват: 0,33 лева
мораторна лихва върху остатъка 17,46 лева от първа вноска; 1,57 лева мораторна
лихва от 18.06.2016г. до 07.09.2016г. върху главницата по втора вноска от 68,90
лева; 1,03 лева мораторна лихва от 18.07.2016г. до 07.09.2016г. върху трета
вноска; 0,45 лева мораторна лихва върху четвърта вноска за периода от
17.08.2016г. до 07.09.2016г. и договорните лихви върху втора, трета и четвърта
главнични вноски общо в размер на 46,37 лева. Или от 70,00 лева се изваждат
дължимите мораторни и договорни лихви и остават 20,25 лева, с които се покриват
остатъка от първа главнична вноска от 17,46 и 2,79 лева от втора главнична
вноска от която остава дължимо 66,11 лева.
На 11.10.2016г. са внесени 50,00 лева от които следва
да се покрие мораторната лихва върху остатъка от втора главнична вноска, която
за периода от 08.09.2016г. до 11.10.2016г. е 0,69 лева, след което мораторните
лихви върху трета, четвърта и пета главнични вноски за периода
09.09.2016г-11.10.2016, а именно 0,65 лева върху трета вноска; 0,67 върху четвърта
и 0,55 върху пета вноска. След това договорната лихва по пета вноска в размер
на 10,65 лева, а с остатъка от 36,79 лева да се покрие частично главницата по
втора вноска, от която остават 29,32 лева непогасени.
На 12.12.2016г. са внесени 70,00 лева, от които следва
да се покрият мораторната лихва върху остатъка от втора главнична вноска (29,32)
за периода от 12.10.2016г. до 11.12.2016г., която е 0,50 лева, след което
мораторните лихви върху трета, четвърта и пета главнични вноски за периода
12.10.2016г-11.12.2016 както следва: 1,21 лева; 1,25 лева и 1,29 лева. След това
мораторните лихви по шеста и седма вноски: 1,24 лева за периода 16.10.2016г. до
11.12.2016г. и 0,61 за периода 15.11.2016-11.12.2016г. След приспадане на
мораторните лихви остават 63,90 лева, от които следва да се погасят договорните
лихви по шеста и седма вноски в размер на 13,62 лева, а остатъка от 50,20 да се
отнесе за погасяване на остатъка от главницата по втора вноска (29,32 лева) и
за погасяване частично на главницата по трета вноска в размер на 20,96 и остава
дължима главница по трета вноска в размер на 50,20 лева.
На 09.03.2017г. има плащане от 40,00 лева, което
следва да покрие мораторната лихва върху непогасената част от трета главнична
вноска за периода от 12.12.2016-09.03.2017г. в размер на 1,23 лева. След това
да се покрият мораторните лихви върху неплатените главнични вноски от четвърта
до седма вкл. за период от 12.12.2016г. до 09.03.2017г.: 1,80 лева, 1,86 лева,
1,92 лева и 1,98 лева. След това мораторната лихва върху осма вноска за периода
от 15.12.2016г. до 09.03.2017г в размер на 1,98 лева. Остатъка от внесената
сума 29,23 погасява договорната лихвата върху последната вноска от 2.80, а
остатъка от 26,43 покрива частично остатъка (50,20 лева) по главница по трета
вноска и остава дължима главница по тази вноска в размер на 23,77 лева.
За горните изчисления като изходни данни за
мораторните лихви са ползвани посочените от СЧЕ размери на вноските по
главницата и софтуерна програма за изчисляване на законни лихви за забава
„Апис“.
Възприет е размера на договорните лихви като дял от
всяка вноска посочен в съответната колона от таблицата на вещото лице.
Дължимата остатъчна главница е следователно общо 416,
99 лева, което води до извод за частична неправилност на решението в частта по
главница.
Предвид гореизложеното договорни лихви не се дължат-те
са изцяло платени. Мораторни лихви се дължат, но от 10.03.2017г. до
29.08.2017г. и то върху главница от 416,99 лева и са в размер на 20.04 лева и
решението е частично неправилно и в тази част, както и в частта по неустойката.
По разноските:
При този изход на делото на ответника не се дължат
разноски, защото е представляван от особен представител.
Ищеца за първа и втора инстанция има право на разноски
съобразно уважената част от исковете, която е общо 437,03 лева и е 43 % от
исковете. Същият е направил разноски и в заповедното производство на които има
право съобразно изхода по установителните искове, а именно на 43 % от тях като
обаче за заповедното дело следва да се вземе предвид само сумата по чл. 26 от
НЗПП, същото се отнася до исковото дело и чл. 25 от НЗПП. И в двете хипотези
отделни разноски за подготовка на документи не се дължат. За подготовка на
документи може да се дължи само възнаграждение на адвокат който е бил назначен
по Закона за правната помощ в хипотеза на чл. 21, т. 1 и т. 2, но не и по точка
3 и изобщо не може да се дължи на търговско дружество, представлявано от
юрисконсулт (то няма как да получи правна помощ), който осъществява дейността
по трудов договор с дружеството и чието възнаграждение се определя от съда
който е ограничен само от максималния размер по ЗПрП.
Така за юрисконсултско възнаграждение следва за
заповедното да се определи 50,00 лева от което да се присъдят 21,50лева
съобразно изхода на делото. За всяка инстанция в исковия процес се определят по
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение тъй като няма фактическа и правна
сложност на спора. От тях следва по 43,00 лева да се присъдят съобразно изхода
на спора или общо 86,00 лева. Другите разноски които е доказал ищеца са: 25,00 лева д.т. по заповедното; 175,00 лева –
д.такса за първа инстанция; 450,00 лева – възнаграждение за особен представител
на ответника за първа инстанция; 300,00 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника за втора инстанция 130,00 лева за вещо лице или общо
1080,00 лева от които му се дължат 464,40 лева.
Същият следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 11,51 лева - дължима държавна такса върху
уважената част от жалбата и сумата от 85,50 лева - за вещо лице съобразно
уважената част от жалбата.
Жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 64,50 лева за вещо лице по СГрЕ и
сумата от 8,68 държавна такса за въззивното дело съответни на отхвърлената част
от жалбата.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1245 от 02.11.2018г., постановено по гр. д.
№ 1315/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в следните части:
1.
В частта, с която
е уважен за разликата над 416,99 лева до 509,06 лева предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер срещу А.Д.Х. иск по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на непогасена главница по Договор за паричен заем № ***
сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД
2.
В частта, с която
е уважен иска на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер
срещу А.Д.Х. по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на сумата 55,66 лева -
договорна лихва за периода 18.05.2016г. до 14.12.2016г.върху непогасена
главница по Договор за
паричен заем № *** сключен между А.Д.Х. и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
3.
В частта с която
е уважен иска на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер
срещу А.Д.Х. по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на сумата 408.84 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за даване на обезпечение по Договор за паричен заем № ***
сключен между А.Д.Х. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
4.
В частта с която
е уважен за разликата над 20.04 лева до 36,06 лева, предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер срещу А.Д.Х. иск по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на лихва за забава в плащането на главницата Договор за паричен заем № ***
сключен между А.Д.Х. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД и за периода 14.12.2016г. - 09.03.2017г.
КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
1.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер срещу А.Д.Х.
иск по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на непогасена главница по Договор за паричен заем № *** сключен
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЗА СУМАТА ОТ 92, 07 лева,
представляваща разликата между сумата от 416,99 лева (до която иска е
основателен) до предявения размер от 509.06 лева.
2.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер срещу А.Д.Х. по чл. 415 ГПК
за установяване на дължимост на сумата 55,66 лева - договорна лихва за периода
18.05.2016г. до 14.12.2016г. върху непогасена главница по Договор за паричен заем № ***
сключен между А.Д.Х. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
3.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер срещу А.Д.Х. иск по чл.
415 ГПК за установяване на дължимост на сумата 408.84 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за даване на обезпечение по Договор за паричен заем № ***
сключен между А.Д.Х. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
4.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ООД като цесионер срещу А.Д.Х. иск по чл.
415 ГПК за установяване на дължимост на лихва за забава в плащането на
главницата по Договор за
паричен заем № *** сключен между ответника и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД ЗА СУМАТА ОТ
16,02 лева и за периода от
14.12.2016г. - 09.03.2017г., която сума представлява разликата между сумата
от 20,04 лева за периода 10.03.2017-29.08.2017г. (до които сума и период иска е
основателен) и присъдения от ПРС размер
от 36.06 лева и период.
Отменя
решението и в частта по разноските като вместо това постановява
ОСЪЖДА А.Д.Х., ЕГН: **********,***,
да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж
Мецанин сумата от 571,90 лева- разноски за заповедното и двете инстанции в
исковото производства.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка за държавни такси на Пернишки окръжен
съд сумата от 11,51 лева –държавна такса за въззивното дело.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин да заплати в полза
на Пернишки окръжен съд по депозитна сметка сумата от 85,50 лева –за
вещо лице по графологична експертиза във въззивното дело.
ОСЪЖДА А.Д.Х.,
ЕГН: **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка за държавни такси на Пернишки окръжен съд сумата от 8,68 лева
–държавна такса за въззивното дело
ОСЪЖДА А.Д.Х.,
ЕГН: **********,***,
да заплати в полза на Пернишки окръжен съд по
депозитна сметка сумата от 64,50 лева –за вещо лице по графологична
експертиза във въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Пернишки районен съд в
останалата обжалвана част.
Настоящото решение е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.