Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 570
гр. Горна Оряховица, 17.01.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 1408 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът Д.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител – адвокат М.М. от САК, твърди в исковата си молба, че по силата на безсрочен Трудов договор № 3/02.06.2015 г. бил назначен на длъжност „Общ работник“, с код по НКПД 93290018 в предприятието на „Първи публичен склад“ ЕООД. Бил назначен на пълно работно време - 8 часа, като място на работа било определено в гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I” № 84. Съгласно т. I от Длъжностна характеристика от 03.06.2015 г., едно от основните му задължения било да извършва товаро- разтоварителни и преносни дейности. Излага, че на 17.01.2017 г., около 14.00 ч., заедно с други трима работници от „Първи публичен склад“ ЕООД, а именно: Д.М. И., М. С. М. и Е.Е.Л. трябвало да приберат зърнотоварач от площадката за товарене на зърно от силоз 5000 т. Зърнотоварачът бил пълен с пшеница и трябвало да го изпразнят в силоза. Първо трябвало да го завъртят, след това да го наклонят в предната част към силоза. Хванали зърнотоварача, за да извършат маневрата, като той бил хванал в задната част, с лявата ръка за решетката, служеща за предпазител на шленка. Изведнъж двигателят на машината се задействал преди да приключат маневрата. При задействането на двигателя се завъртял шленкът на зърнотоварача и отрязал четири пръста от лявата му ръка, без палеца. Веднага изпитал силна болка и се строполил на земята, изпитвайки ужас от видяното. След инцидента бил откаран в болницата в гр. Горна Оряховица. Впоследствие на 20.01.2017 г. управителят на дружеството подал Декларация за трудова злополука с вх. № 80/20.01.2017 г. в ТП на НОИ - София град, съответно вх. № 1029-04-2145/01.02.2017 г. в ТП на НОИ - гр. Велико Търново. След извършена проверка на 27.03.2017 г. административният орган издал Протокол № 5103-04-2/27.02.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 17.01.2017 г. С протокола била потвърдена гореописаната фактическа обстановка. Също така било установено, че във връзка с инцидента са допуснати следните нарушения: 1/ Не е съставено досие на машината „Самоходен зърнотоварач“, в съответствие с чл. 10 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното обурудване; 2/ Не е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността при работа с машината „Самоходен зърнотоварач“ - нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗЗБУТ, вр. чл. 3 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска на МТСП и M3; 3/ Д.М. и другите работници са нарушили чл. 33 ЗЗБУТ. Посочва, че след това било издадено Разпореждане № 20244/07.03.2017 г. от ТД на НОИ - София град, с което декларираната злополука с вх. № 80/20.01.2017 г., станала на 17.01.2017 г., се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Злополуката е станала през време и по повод извършваната работа - при преместване на зърнотоварач. Административният акт влязъл в законна сила на 31.03.2017 г. Ищецът посочва, че вследствие на инцидента претърпял множество физически травми, които са подробно описании в приложените медицински документи. Твърди, че тези травми се отразяват изключително тежко върху физическото му състояние. Постоянно изпитва болки в ръката, които не стихват и до днес. Не може да обслужва бита си. Не може да използва ръката си пълноценно, което е изключително важно за него, тъй като си изкарва прехраната с физически труд. Не може да престира пълноценно работната си сила и ще има затруднения с намирането на работа до края на живота си. Към момента продължава лечението си и непрекъснато посещава различни болнични заведения за рехабилитация. Наред с физическите травми преживял и душевни такива. В следствие на инцидента почувствал основателен страх за живота си. От ужаса, който изпитал, при вида на отрязаните си пръсти не може да се отърси и до днес. Постоянно сънува кошмари и изпада в пристъп на паника, сещайки се за инцидента. Също така и близките ми изживяват негативни емоции. Основателно се страхуват и се притесняват за здравословното му състояние. Принудени били да се грижат за него както в болничните заведения, така и в домашни условия, което им създало допълнителни затруднение да осъществяват ежедневните си задължения. Продължава да се чувства много зле психически. Срамува се, чувства се неудобно, че няма пръсти на лявата ръка. Притеснява се как ще се издържа занапред. Преди инцидента бил весел и жизнен човек, но сега целият му живот се променил, като няма никакъв шанс за възстановяването на пръстите на лявата му ръка. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от трудова злополука от 17.01.2017 г., призната за такава съгласно влязло в сила Разпореждане № 20244/07.03.2017 г. от ТД на НОИ - София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на настъпване на трудовата злополука - 17.01.2017 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си – адвокат М.М. от САК, ищецът поддържа предявения иск. На основание чл.214 от ГПК прави изменение на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 170 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на трудовата злополука - 17.01.2017 г., до окончателното й изплащане. Моли съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана. В писмена защита излага подробни съображения.
Ответникът
„Първи публичен склад” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Вискяр планина” № 2, офис 1,
представлявано от управителя С.К.Д., депозира писмен отговор на исковата молба
в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника – адвокат Д.К. от САК. Взема
становище за допустимост на предявения иск. Не оспорва, че между дружеството и ищеца съществува трудово правоотношение по силата на трудов договор
от 02.06.2015 г., като ищецът работи на длъжност „общ работник“. Посочва, че
трудовото правоотношение с работника не е прекратено. След описаната в исковата
молба трудова злополука на 17.01.2017 г. ищецът не посещава работа,
пребивавайки трайно в отпуск по болест и представяйки редовно болнични листове.
От изложените в исковата молба и съпровождащите я писмени доказателства факти и
обстоятелства става ясно, че ищецът е претърпял трудова злополука по време на
работа при преместване на „самоходен зърнотоварач” на територията на
предприятието - работодател. В резултат на злополуката Д.М.
понася трайно физическо увреждане, изразаващо се в ампутация на четири пръста
от лявата ръка, което представлява сериозно увреждане на здравето на работника.
Излага, че работодателят е предприел всички предвидени от закона мерки за
недопускане на подобни инциденти, а в случай, че все пак трудова злополука се
случи, пострадалото лице и/или неговото семейтво да получи справедливо
обезщетение за претърпяните вреди по линия на задължителната застраховка
„трудова злополука“, която дружеството е осигурило. В изпълнение на
изискванията, предвидени в Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, част от служителите в
дружеството, в това число и ищецът Д.М., са застраховани в „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД при настъпване
на смърт, загубена/намалена работоспособност или временна неработоспособност в
резултат на трудова злополука. Като доказателство за изпълнение на това
задължение прилага и моли да се приеме Застрахователна полица №
711517042000002/11.01.2017 г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“.
Предвид наличието на действаща застраховка „Трудова злополука“ по отношение на
ищеца за
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.К. от САК, ответникът поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни между страните са фактите, че
ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение към
датата 17.01.2017 г. по силата на Трудов
договор № 3/02.06.2015 г., като Д.В.М. е заемал длъжността „Общ работник“, с код по НКПД 93290018.
Ищецът е изпълнявал трудовите си задължения при ответника, като
полагането на труд е извършвано на обект в в гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I” № 84.
Съгласно т.1 от Длъжностната характеристика от 03.06.2015 г., едно от основните
задължения на ищеца била да извършва товаро – разтоварни и преносни дейности.
На 17.01.2017 г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения в „Първи публичен склад” ЕООД. Около 14.00 ч. заедно с други трима работници от „Първи публичен склад” ЕООД, а именно: Д.М. И., М. С. М. и Е.Е.Л. трябвало за приберат зърнотоварач от площадката за товарене на зърно от силоз 5000 т. Зърнотоварачът бил пълен с пшеница и трябвало да го изпразнят в силоза. Първо трябвало да го завъртят, след което да го наклонят в предната част към силоза. Работниците хванали зърнотоварача, за да извършат маневрата, като ищецът се хванал в задната част, с лявата ръка за решетката, служеща за предпазител на шнека. След хващането на зърнотоварача, Е.Л. се подхлъзнал и задействал двигателя на машината. Шленкът на зърнотоварача се завъртял и отрязал четири пръста от лявата ръка на ищеца, без палеца.
Работодателят е декларирал пред ТП на НОИ настъпилата злополука с декларация за трудова злополука с вх. № 80 от 20.01.2017 г. Видно от приетия като доказателство Протокол № 5103-04-2 от 27.02.2017 г. на ТП на НОИ – Велико Търново за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 17.01.2017 г., при проверката са констатирани следните нарушения: 1/ Не е съставено досие на машината „Самоходен зърнотоварач“, в съответствие с чл. 10 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното обурудване; 2/ Не е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността при работа с машината „Самоходен зърнотоварач“ -нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗЗБУТ, във вр. с чл. 3 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска на МТСП и M3; 3/ Д.В.М. и другите работници при преместване на „Самоходния зърнотоварач“ са застрашили безопасността си, както и здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от тяхната дейност, с което са нарушили чл. 33 ЗЗБУТ. Причините за възникване на злополуката са, че четиримата работника предприемат действия по преместване и изпразване на зърнотоварача, като преди това не са се убедили лично, че са спазили изискванията на утвърдената от работодателя писмена „Инструкция за безопасна работа със самоходен зърнотоварач“, а именно т.4 „Не се допуска: 4.1. Преместване на зърнотоварача от една клетка в друга, без да е спрян електродвигателя и да е изключен от захранващата мрежа. “, при което двигателят се задейства, завърта шнека, който захваща и отрязва четири пръста на лявата ръка на Д.М..
Безспорен по делото е и фактът, че с Разпореждане № 20244 от 07.03.2017
г. на ТП на НОИ – София град декларираната от работодателя злополука вх. № 80
от 20.01.2017 г., станала с Д.В.М. на 17.01.2017 г. се приема за трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО и разпореждането е влязло в сила на 31.03.2017
г.
Видно от приетата по делото Епикриза от 24.01.2017 г., издадена от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, ищецът е имал престой в болничното заведение от 17.01.2017 г. до 24.01.2017 г. Предоперативната епикриза е следната: Пациент в състояние след трудова злополука с разкъсно – контузни рани и масово тъканно размачкване с ампутация на метакарпалните кости от II до V синистра и ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръст. Втори пръст се държи само на мека тъкан, като проксималните фаланги са многофрактурни и дистално с мекотъканен дефект без хранене. Окончателната диагноза, която му е поставена, е „S68.1 Травматична ампутация на друг пръст на ръката /пълна/ /частична/“.
Видно от Епикриза, издадена от
МОБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД, ищецът е имал престой в
болничното заведение от 26.04.2017 г. до 05.05.2017 г. Окончателната диагноза,
която му е поставена, е „Z50.8 Лечение,
вкл. други видове рехабилитационни процедури. Т92.6 Последици от смазване и
травматична ампутация на горен крайник“.
Видно от приетите писмени
доказателства – заверени преписи от Болничен лист № Е20167408713/24.01.2017 г.,
Болничен лист № Е20178566985/28.02.2017 г., Болничен лист №
Е20178557385/27.03.2017 г. и Болничен лист № Е20178557385/27.03.2017 г., ищецът
се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност през
периода от 17.01.2017 г. до 24.05.2017 г., с основна диагноза „Травматична ампутация на две и повече пръста на ръката
/пълна/ /частична/“.
От Находки от образно изследване от 06.04.2017 г. се установява „Състояние след ампутация на II-ри, III-ти, IV-ти, V-ти лъч, дистално от основите на метакарпалните кости. Инактивитетна остеопороза на костите на китката“ на ищеца Д.М..
От приетите писмени доказателства – заверени преписи от Застрахователна полица № 711517042000002/11.01.2017 г.; Писмо изх. № 92-10969/28.07.2017 г. от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, се установява, че работодателят „Първи публичен склад” ЕООД е имал валидно сключена застраховка „Трудова злополука” за работниците и служителите за периода от 13.01.2017 г. до 12.01.2018 г., при което, на основание представени от ищеца документи за временна неработоспособност, причинена от трудова злополука, на 17.01.2017 г. „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е изплатило на Д.В.М. обезщетение в размер на 28 612.50 лв. за определените с решение на Централна Застрахователно – медицинска комисия на ДЗИ № 1407/06.06.2017 г. 50 % трайна загуба на работоспособност от трудова злополука.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от Инструкция за безопасна работа със самоходен
зърнотоварач; Извлечения от книгата за периодичен инструктаж за 3-то и 4-то
тримесечие
Видно от приетата по делото Съдебно - медицинска експертиза, Д.В.М. е получил: травматична ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръсти на лявата китка до нивото на крайната една трета от същите дланни кости, хирургично оперативно скъсяване на част от дланните кости с офармени ампутационни чукани, тежка постравматична контрактура в лява гривнена става, липса на сетивност в областта на ампутационните чукани с проектиране при слаб натиск на значителна по сила болка. Описаните травматични увреждания са в резултат от притискане с или между предмет с остър режещ ръб и по начин описан в делото от пострадалия е възможно да са получени - попадане на китката в метален остър свредел /шнек/. От СМЕ се установява, че загубата на четири поредни пръста на лява китката без палеца в едно със загубата и на една трета от дланните кости на тези пръсти на фона на допълнително усложнение от постравматично тежко ограничени движения в лява гривнена става, значително отслабена мускулна сила на лява предмишница в съвкупност е причинило осакатяване на лява ръка /загубена хватателна функция на китката/, като увреждането е постоянно и за цял живот. Липсата на четири пръста на лява китка е тежък анатомичен дефект, визуално доловим от близко и далечно разстояние, коренно и трайно променящ формата на същата. Липсата на четири пръста в крайните фаланги, на които се намират най-много рецептори за сетивност/отговарящи за реакция на болка, температура, осезание, форма, релеф на предмети/ практически е и загуба на сетивен орган и всичко това в съвкупност е причинило обезобразяване на лява китка със загуба на сетивен орган /четири пръста на лява китка/. Тежката котрактура, водеща до загубата на активни движения в лява гривнена става на фона на значително отслабена мускулна сила на лява предмишница е причинило в съвкупност постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същото е постоянно и за цял живот. Хватателната функция на лявата ръка на М. е загубена дифинитивно и за цял живот, и същата не може да бъде възстановена. Вещото лице пояснява, че стопяването на мускулите на лявата ръка продължава и този процес не може да бъде спрян, тъй като липсва хватателна функция на крайника, която да движи мускулите на лявата предмишница. Съдът приема заключението на СМЕ, като обосновано, съответстващо на приетите писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните.
Видно от писмените материали по ДП № 39/2017 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, наказателното производство по същото, водено за престъпление по чл.134, ал.1 от НК е прекратено, поради липса на деяние в наказателно – правен смисъл.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. Д. Ц. /майка на ищеца/ се установява, че видяла сина си след злополуката и той бил изплашен. Имал много силни болки. Около 20-тина дни престоял в травматология и тя денонощно била при него. Живеят в къща заедно със съпруга й, сина й, снаха й и внучето, което е в трети клас. Преди да стане злополуката синът й работел без прекъсване. Той много се променил след инцидента. Притеснява се, че не може да помага вкъщи. Не е като преди, както е бил, преди постоянно се трудеше, с всякаква физическа работа и сега това го измъчва много. Сега още не е мислил за работа, защото не може да прави нещо, нито може да се облича, нито да се обува, къпането също му е трудно. След злополуката синът й станал неспокоен, най – елементарните неща го дразнят. На моменти изпитва силна болка. Чувства се неудобство, когато ходи по улиците, защото хората го оглеждат и разпитват какво му се е случило. Понякога спи отделно, за да не притеснява жена си, тъй като трудно мести ръката си и не може да спи. Отбягва да говори защо не може да спи, за да не ги тревожи. Свидетелката установява, че синът й два или три пъти седмично ходи на физиотерапевт. Взема аналгитици. Не е търсил психолог след инцидента. Не е споделял какви са плановете му за работа дали желае да остане при същия работодател или да търси друга работа, тъй като все още е в болнични. Свидетелката сочи и, че синът й пише с дясната ръка и тя е силната му ръка.
Видно от показанията на
свидетеля С.К. С., същият работи при ответника като
координатор по безопасност и здраве. Функциите му са да координира дейността на
фирмата за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, тяхното
спазване от работниците, разработва протоколи, методи за обучение на
работниците и провежда инструктажите в предприятието. Заедно с фирма по трудова
медицина анализират и съставят протоколи за оценка на риска за отделните
длъжности в предприятието, координира и съставя списъка за получаване на лични
предпазни средства и специално работно облекло за отделните професии, които имат
в предприятието и контролира тяхното използване от работниците по време на
извършваната от тях дейност в предприятието. Инструктажите, които се провеждат в
предприятието са четири: встъпителен, инструктаж на работното място, периодичен
инструктаж, който се извършва на всеки три месеца и извънредния инструктаж. За
извършените инструктажи попълва книгите по приложенията за съответните
инструктажи и издава служебна бележка, че е проведен този инструктаж. Свидетелят
установява, че ищеца е присъствал на всички инструктажи - начален, на работно
място и периодичния. Сочи, че зърнотоварачът стои в едно хале, и в зависимост
от производствения процес за деня се вади от това хале, поставя се под силозната
клетка, където се намира шибъра за източване на самата клетка и при
позициониране на камион се пуска товарача. Четиримата работници са запознати с Инструкцията
за безопасна работа със самоходен зърнотоварач. Всички работници са присъствали
на инструктажа при запознаване и опресняване на знанията за работа със зърнотоварача.
Според него инцидента е можело да се предотврати, ако въпросният зърнотоварач е
бил изключен от ел. мрежата. Изключването е било задължение на един от
четиримата. Точно определен човек няма задължение, на един от тези четири
човека, все някой е трябвало да го свърши като са решили да правят тази
маневра. Това е първото нещо, което трябва да се направи. Свидетелят
установява, че на служителите се раздават лични предпазни средства и работно
облекло, което включва гащеризон с куртка и обувки, зимни. В деня на
злополуката било студено и имало около 10-
Видно от показанията на свидетеля Е.Е.Л., той е работил ответника като общ работник. Познава ищеца, който също работел като общ работник. През месец януари имало трудова злополука с Д.. Започнали работния ден и бригадира, който се води на „Първи публичен склад” - Д. И. казал да отидат да разтоварят товарната машина – шнека в една от клетките. Отишли до мястото, където се намирал шнека. Били той, Д.М., Д. И. и М. М.. Шнекът бил включен в ток. Той и Д. И. били в задната част, а Д.М. и М. били отпред, където се изсипва товара. Решили да обърнат шнека с предната част към клетката. Тогава с Д. И. обърнали шнека и трябвало Д.М. и М. да се хванат отпред в шнека в предната му част, откъдето пада товара. Д.М. и М. увиснали, за да може да се повдигне, за да влезе вътре шнека. При самото влизане той се подхлъзнал и натиснал копчето, което е за включване на шнека. Д.М. извика и в същото време Д. И. спрял шнека, но вече станала белята. Л. сочи, че имало сняг на плаца. Той не бил с обувките, с които трябвало да бъде. При снежно време не трябва да са с маратонки, а с нещо по-стабилно. Той бил с маратонки. Тогава плаца не бил почистен. Валял обилно сняг и нямало начин за почистване. Отделно имало лед. Л. установява, че работодателят им предоставял работно облекло. Точно преди сезона, четири месеца преди това някъде им дали работно облекло, но не и обувки. Той бил с маратонки по време на инцидента и не бил подготвен за сезона. Правели им забележки от ръководството, че не трябва да са с маратонки. Преди злополуката с М. подхвърлили два - три пъти въпроса да се изключи шнека, но вече били решили да се обръща включен. Те били казали на Д. И. - бригадира, но вече било решено да се обръща както е включен. Никога не са обръщали шнека по начина, по който решили да го разтоварят тогава. Според него случаят можел да се предотврати, ако били подготвени, в смисъл да не правят тази маневра с пълния шнек да се разтоварва, а така също и ако било изключено ел. захранването. Л. сочи и, че пет месеца след случая видях пострадалия Д. да управлява собствения си автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите установяват факти и обстоятелства, непосредствено възприети от тях в общуването им с ищеца, с оглед непосредствените им впечатления за удостоверяваните от тях факти, както и доколкото показанията им съответстват с приетите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 170 000.00 лв., се явява допустим.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен относно размера по следните съображения:
За да уважи иск с правно основание чл.200 от КТ, съдът следва да установи факта на трудова злополука, причинила временна неработоспособност на работник/служител, в причинна връзка с която са настъпили вреди за ищеца, в случая – неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица.
В процесния случай безспорен между страните факт, който се доказва и от
приетите по делото писмени доказателства, е на станала на 17.01.2017 г., около
14.40 часа, трудова злополука – в гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I” № 84, като по време и
при изпълнение на трудовите си задължения в „Първи публичен склад” ЕООД, ищецът
заедно с други трима работници от дружеството - работодател, а именно: Д.М. И.,
М. С. М. и Е.Е.Л. трябвало за приберат зърнотоварач от площадката за товарене
на зърно от силоз 5000 т. Зърнотоварачът бил пълен с пшеница и трябвало да го
изпразнят в силоза. Първо трябвало да го завъртят, след което да го наклонят в
предната част към силоза. Работниците хванали зърнотоварача, за да извършат
маневрата, като ищецът се хванал в задната част, с лявата ръка за решетката
служеща за предпазител на шнека. След хващането на зърнотоварача, Е.Л. се
подхлъзнал и задействал двигателя на машината. Шленкът на зърнотоварача се
завъртял и отрязал четири пръста от лявата ръка на ищеца, без палеца. Въз
основа на цитираните по-горе писмени доказателства, съдът приема, че
злополуката, при която е настъпило посоченото травматично увреждане, е
„трудова” по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, доколкото същото е настъпило по
време и във връзка с извършваната работа, при изпълнение от ищеца на служебните
му задължения като „Общ работник” в „Първи публичен склад” ЕООД на 17.01.2017 г.
В тази връзка с Разпореждане № 20244 от 07.03.2017 г. на ТП на НОИ – София град
декларираната от работодателя злополука вх. № 80 от 20.01.2017 г., станала с Д.В.М.
на 17.01.2017 г. се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО и
разпореждането е влязло в сила на 31.03.2017 г.
Безспорни факти, подкрепящи се напълно и от приетите по делото СМЕ и
писмени доказателства – 2 бр. епикризи, болнични листи, находки от образно
изследване, са фактите, че
описаните по-горе травматични увреждания са причинили временна неработоспособност
на ищеца през периода от 17.01.2017 г. до датата на приключване на устните
състезания, през който М. е провел болнично лечение от 17.01.2017 г. до
24.01.2017 г. с окончателна диагноза „S68.1 Травматична
ампутация на друг пръст на ръката /пълна/ /частична/“; ищецът е провел болнично
лечение от 26.04.2017 г. до 05.05.2017 г. с окончателна диагноза „Z50.8 Лечение, вкл. други видове рехабилитационни процедури.
Т92.6 Последици от смазване и травматична ампутация на горен крайник“;
провеждал е домашно лечение и физиотерапия 2-3 пъти седмично, като
физиотерапията и рехабилитация продължава; постоянно приема болкоуспокояващи
медикаменти.
Доколкото ищецът Д.В.М. е работник по трудово правоотношение в „Първи публичен склад” ЕООД, обективната имуществената отговорност на ответника - работодател за вредите от трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност на работника, следва да се ангажира по реда на чл.200, ал.1 от КТ. Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпване на вредите, т.е. отговорността му е обективна. Ирелевантността на вината, като предпоставка на задължението за обезвреда по чл.200, ал.1 от КТ, сочи, че по същността си това задължение не е форма на гражданска /имуществена/ отговорност. По правното си естество това е законно прехвърляне върху работодателя – ответник на професионалния риск от увреждането на работника или служителя, респ. от невъзможността да предоставя работната си сила.
На второ място, съдът счита, че в резултат от трудовата злополука, причинила временната му неработоспособност, ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него силни физически и психически болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука, които подлежат на репариране от ответника – работодател по реда на чл.200, ал.1 от КТ. Фактът на претърпени от ищеца болки и страдания от настъпилите вследствие на трудовата злополука травматични увреждания, респ. временна неработоспособност, е безспорен в настоящото производство, като видът и степента на същите се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетата и неоспорена от ответника СМЕ.
Наред с това, от показанията на св. К. Ц./майка на ищеца/, които съдът приема за достоверни и кореспондиращи напълно на приетите писмени доказателства и на приетата по делото СМЕ, в случая се обосновава изводът, че в резултат на трудовата злополука ищецът е претърпял физически и душевни травми, както и че злополуката е оказала силно въздействие върху поведението и психиката на ищеца, който е станал по – затворен, раздразнителен и тревожен. Съдът приема за доказани и изложените в исковата молба факти, че ищецът постоянно изпитва болки в ръката, които не стихват и до днес; не може да обслужва бита си, да се облича и да се обува; не може да използва ръката си пълноценно, което е изключително важно за него, тъй като си изкарва прехраната с физически труд; не може да престира пълноценно работната си сила и ще има затруднения с намирането на работа до края на живота си; продължава лечението си и непрекъснато посещава различни болнични заведения за рехабилитация. Въпреки продължаващата рехабилитация стопяването на мускулите на лявата му ръка продължава, като вещото лице сочи, че този процес не може да бъде спрян, тъй като липсва хватателна функция на крайника, която да движи мускулите на лявата предмишница. Съдът приема за доказани и фактите, че наред с физическите травми, ищецът е преживял и душевни такива. Св. К. Ц.сочи, че след злополуката синът й бил силно изплашен, тъй като почувствал основателен страх за живота си. Изгубил съня си. Изпитва неудобство и притеснение, тъй като близките му били принудени да се грижат за него както в болничните заведения, така и в домашни условия, което им създало допълнителни затруднения да осъществяват ежедневните си задължения. Срамува се и се чувства неудобно, че няма пръсти на лявата ръка и хората го заглеждат и разпитват. Притеснява се как ще осигурява занапред издръжка на семейството си. Преди инцидента бил весел и жизнен човек, но сега целият му живот се променил, като няма никакъв шанс за възстановяването на пръстите на лявата му ръка.
Предвид изложеното, въз основа на показанията на св. К. Ц.,приетите писмени доказателства /2 бр. епикризи, болнични листи и др./, и приетата по делото СМЕ, безспорно се обосновава изводът, че в резултат на трудовата злополука здравословното състояние на ищеца рязко се е влошило и през периода от 17.01.2017 г. до датата на приключване на устните състезания същият се е намирал във временна неработоспособност, с оглед необходимостта от извършване на болнично лечение, домашно – амбулаторно лечение и последваща физиотерапия и рехабилитация на получените от злополуката травматични увреждания: травматична ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръсти на лявата китка до нивото на крайната една трета от същите дланни кости, хирургично оперативно скъсяване на част от дланните кости с офармени ампутационни чукани, тежка постравматична контрактура в лява гривнена става, липса на сетивност в областта на ампутационните чукани с проектиране при слаб натиск на значителна по сила болка. От цитираните писмени и гласни доказателства и заключението на СМЕ се налага и изводът, че през целия период на временна нетрудоспособност /около 1 година/ вследствие на трудовата злополука ищецът е търпял болки и страдания и продължава да търпи такива и към настоящия момент. Загубата на четири поредни пръста на лява китката без палеца в едно със загубата и на една трета от дланните кости на тези пръсти на фона на допълнително усложнение от постравматично тежко ограничени движения в лява гривнена става, значително отслабена мускулна сила на лява предмишница в съвкупност е причинило осакатяване на лява ръка /загубена хватателна функция на китката/, като увреждането е постоянно и за цял живот. Липсата на четири пръста на лява китка е тежък анатомичен дефект, визуално доловим от близко и далечно разстояние, коренно и трайно променящ формата на същата. Липсата на четири пръста в крайните фаланги, на които се намират най-много рецептори за сетивност/отговарящи за реакция на болка, температура, осезание, форма, релеф на предмети/ практически е и загуба на сетивен орган и всичко това в съвкупност е причинило обезобразяване на лява китка със загуба на сетивен орган /четири пръста на лява китка/. Тежката котрактура, водеща до загубата на активни движения в лява гривнена става на фона на значително отслабена мускулна сила на лява предмишница е причинило в съвкупност постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същото е постоянно и за цял живот. Хватателната функция на лявата ръка на М. е загубена дифинитивно и за цял живот, и същата не може да бъде възстановена.
Не на последно място, безспорно се установи, че увреждането не е причинено умишлено от пострадалия работник, поради което не е налице хипотезата на изключване на отговорността на работодателя по чл.201, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че претърпените болки и страдания от ищеца към момента на настъпване на трудовата злополука, причинили временната му неработоспособност за период от около 1 година, които Д.М. е продължил да търпи и впоследствие, търпи и към настоящия момент, предвид получените травматични увреждания, следва да бъдат репарирани от ответника – работодател по реда на чл.200 от КТ. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по реда на чл.52 от ЗЗД. Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност на негативните преживявания, продължителността на лечението и оздравителния период, самата форма на лечение, евентуалното допълнително влошаване на здравето на пострадалия, трайни последици, възраст и др. /Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Преценявайки всички тези конкретни обстоятелства по делото, настоящата съдебна инстанция определя по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца, при трудова злополука и последвалите болнично лечение, домашно – амбулаторно лечение, физиотерапия и рехабилитация, обусловили от своя страна временната му неработоспособност за период от около 1 година, неимуществени вреди, изразени в силни физически болки и страдания, неприятни психически и емоционални преживявания, продължителни неудобства и притеснения, в размер на 50 000.00 лв., дължимо от ответника на ищеца на основание чл.200 от КТ.
От приетите писмени доказателства – Застрахователна полица № 711517042000002/11.01.2017 г. и Писмо изх. № 92-10969/28.07.2017 г. от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, се установява твърдения от ответника факт, че работодателят „Първи публичен склад” ЕООД е имал валидно сключена застраховка „Трудова злополука” за работниците и служителите за периода от 13.01.2017 г. до 12.01.2018 г., при което, на основание представени от ищеца документи за временна неработоспособност, причинена от трудова злополука на 17.01.2017 г. „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е изплатило на Д.В.М. обезщетение в размер на 28 612.50 лв. за определените с решение на Централна Застрахователно – медицинска комисия на ДЗИ № 1407/06.06.2017 г. 50 % трайна загуба на работоспособност от трудова злополука. Съгласно чл.200, ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, а с оглед изискванията на чл.200, ал.4 от КТ дължимото обезщетение по ал.3 следва да се намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Приетите по делото писмени доказателства, посочени по – горе, удостоверяват по безспорен начин, че в случая ищецът М. е получил застрахователно обезщетение за претърпяната от него трудова злополука в размер на 28 612.50 лв., изплатено му от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД. Този факт се потвърждава и от ищеца. На основание чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ, в случая от определения по-горе размер на обезщетението /50 000.00 лв./ следва да се приспадне сумата от 28 612.50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по сключен от ответника договор за застраховане на работниците и служителите. В този смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 131 от 04.04.1989 г. по гр. дело № 52/89 г., ІV г.о., и други/. По тези съображения, съдът определя обезщетение, дължимо от ответника на ищеца, след приспадане на изплатеното му застрахователно обезщетение /28 612.50 лв./, в размер на 21 387.50 лв.
Съдът приема, обаче, за основателно и обосновано на приетите по делото писмени и гласни доказателства, възражението на ответника за намаляване на отговорността на работодателя, поради съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат вследствие реализирана от него груба небрежност. Отговорността на работодателя може да се намали на основание чл.201, ал.2 от КТ, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ и формираната по тази норма задължителна съдебна практика, грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Наред с това, съгласно установената от Върховния касационен съд задължителна практика, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, не само че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност
/в този смисъл са Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК/. Настоящият съдебен състав счита, че в случая се доказва по несъмнен начин съпричиняващото поведение на пострадалия Д.М., по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, което се състои както в нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ, задължаващ всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, така и в неизпълнение на т.4.1 от Инструкция за безопасна работа със самоходен зърнотоварач, изразяващо се в неизключване на машината от ел.захранването.
Определянето на основната причина, довела до настъпване на вредата, е
от съществено значение за определяне вината както на работодателя, така и на
работника. В причинно - следствената
връзка от факти и обстоятелства, довели до увреждане на ищеца, се открояват два
съществени момента: неизключване на машината от ел. захранването и подхлъзване
на един от участващите в преместването й работници – св. Е.Л.. Неизключването
на машината от ел. захранването предшества хронологично по време подхлъзването.
Това само по себе си увеличава съществено значимостта на неизключването на
машината от ел. захранването за настъпване на вредоносния резултат. Ако
машината е била изключена предварително, то това действие обезмисля изцяло
значението на подхлъзването за травмата в лявата ръка на ищеца. В същото време
обратното не е валидно - дори и при липсата на подхлъзване, рискът от същия или
подобен вредоносен резултат остава почти същия, тъй като задействането на шнека
при включена в ел. захранването машина може да се получи по различни причини и
начини, в това число и внезапно възникнала повреда в машина.
От приложените по делото
писмени доказателства, включително Инструкция за безопасна работа със самоходен
зърнотоварач, е видно, че задължението за изключване на машината при
преместването й е на работниците. Това задължение в по-широк смисъл произтича
не само от вътрешните актове на работодателя, но и от нормативната уредба в
областта на ЗБУТ. В тази връзка в т.VIII от Протокол № 5103-04-2
от 27.02.2017 г. на ТП на НОИ – Велико Търново за резултатите от извършено
разследване на злополуката, станала на 17.01.2017 г., като причини за
възникване на злополуката проверяващите лица са отразили: „Четиримата работника предприемат действия по преместване и
изпразване на зърнотоварача, като преди това не са се убедили лично, че са
спазили изискванията на утвърдената от работодателя писмена „Инструкция за
безопасна работа със самоходен зърнотоварач“, а именно т.4 „Не се допуска: 4.1.
Преместване на зърнотоварача от една клетка в друга, без да е спрян
електродвигателя и да е изключен от захранващата мрежа. “, при което двигателят
се задейства, завърта шнека, който захваща и отрязва четири пръста на лявата
ръка на Д.М.. Четиримата
работника са нарушили чл.33 от ЗЗБУТ.“ В т. 21 от Приложение № 4 към чл. 12, т.
4 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи се регламентира
почистване на подобен род машини само при изключено захранване. Но дори извън
нормативно установените от държавата и от работодателя задължения за работника
относно съхраняване на безопасността му, в конкретния случай са налице и
житейски установени, логични и естествено подразбиращи форми на поведение,
според които преди предприемане на маневрата машината е следвало да бъде
изключена от ел. захранването с цел гарантиране безопасността на лицата,
участващи в преместването. Това, обаче, не е сторено.
В същото време във връзка с
инцидента не са констатирани съществени нарушения на правилата за ЗБУТ от
страна на работодателя. Налице е обслужване на дружеството от Служба по трудова
медицина. Направени са изискуемите застраховки при трудова злополука на
работниците и служителите. От представените книги и служебни бележки за
инструктажи се установи, че работодателят е провеждал редовно всички законово
установени инструктажи и мероприятия, свързани със ЗБУТ. Има назначено лице –
св. С. С., което да отговаря за тази дейност във фирмата. Св. С. потвърждава в
съдебно заседание, че редовно е провеждал всички видове инструктажи на
работниците, в това число и на ищеца, който е запознат и с Инструкция за
безопасна работа със самоходен зърнотоварач. Поради това е недоказано
твърдението на ищеца, че представената от ответника Инструкция за безопасна
работа със самоходен зърнотоварач е съставена за настоящия процес и работниците
не са запознати с нея. От представената от ответника Карта за складово отчитане
на материалите се установи, че на работника Е.Л. е предоставено работно облекло
и обувки преди злополуката. Неизползването им по време на инцидента не бе
обяснено логично от свидетеля Л. в съдебно заседание, но това по никакъв начин
не обуславя вина на работодателя, който е направил всичко необходимо за снабдяването
му с подходящо облекло. Нещо повече, св. Л. сочи, че представители на ръководството
на работодателя са му правили устни забележки за неизрядност в облеклото по
време на работа. Непочистването на площадката от снега не може да се вмени във
вина на работодателя. Тази площадка не е константно фиксирано и установено
работно място на работника, за което работодателят да упражнява ежедневен
контрол в какво състояние се намира. Трудът на общите работници се полага в
различни части на предприятието /а и извън него/ и в този смисъл
предварителното почистване на площадката е част от конкретно поставената задача
за преместване на зърнотоварача - елемент от всички изискуеми съгласно
длъжността на ищеца задължения. Почистването на терена е вменено като
задължение на самите общи работници, а не на други лица в дружеството. Не
случайно в длъжностната характеристика на ищеца /p. I, т.4/ е отразено като негово задължение „почистване на
складове и дворни площи”. Т.е. твърденията на ищцовата страна в съдебно
заседание, че има „немарливи действия на служители на ответника, изразяващи се
в непочистване на работното място и неопесъчаването му” всъщност рефлектират
именно върху ищеца. Дори да е липсвало изрично разпореждане за почистване на
снега от страна на ръководството, то при поставяне на задачата за извършване на
дейности върху заснежения терен ищецът и останалите му колеги е трябвало първо
да обезопасят чрез почистване участъка, в който работят, като това е част от
инструктажа за безопасност при работа. Редовното провеждане на инструктажи в
предприятието се доказа с писмени и устни доказателствени средства, поради
което липсата на предварително почистване на терена при извършване на маневрата
със зърнотоварача отново може да се квалифицира като поведение, което е
свързано със застрашаване на собственото здраве и безопасност на ищеца и
колегите му в противоречие с чл.33 ЗЗБУТ, а не нарушение от страна на
работодателя.
Свидетелите С. и Л. сочат, че
преместването на зърнотоварача се е налагало често и е извършвано от същите
лица. Това показва, че работниците не са извършвали нещо необичайно и еднократно,
което обуславя липсата на опит. Дори да се приеме, че изпразването на машината
по осъществения в случая начин не се е извършвало чак толкова често, то нейното
преместване е било обичайна дейност на лицата, осъществили маневрата по време
на инцидента. Наличието на опит при повечето от работниците не предполага
обръщане на специално и заострено внимание от страна на ръководството на
дружеството при изпълнението на рутинна задача, тъй като се предполага, че
работниците са добре подготвени за маневрата. Този извод може да се направи от
показанията на св. С., който допълнително потвърди, че всички участници в
преместването са били добре запознати с Инструкцията за безопасна работа със
самоходен зърнотоварач. Според него е налице подценяване на ситуацията.
Неизключването на машината от ел. захранването само по себе си потвърждава това
предположение и налага извод за проявена груба небрежност от работниците, в
това число и ищеца Д.М.. Св. Л. сочи, че преди злополуката той и М.
подхвърлили два - три пъти въпроса да се изключи шнека, но вече били решили да
се обръща включен. Те били казали на Д. И. - бригадира, но вече било решено да
се обръща както е включен. Изложените
факти още веднъж потвърждават обстоятелството, че работниците са запознати с
изискването за изключване на машината и у някои от тях дори е имало елементи на
законоизискуемата предпазливост, но в крайна сметка проявата на небрежност е
надделяла.
Дори да се да се приеме
съпричастност на работодателя към непочистване на терена от сняг преди
преместване на зърнотоварача, то тя не обуславя по никакъв начин настъпилите в
случая неблагоприятни последици - ампутация на четири пръста от ръката на ищеца.
Причинната връзка между непочистването на снега и отрязването на пръстите е в
най-лошия случай косвена, но не и пряка. Това е така, защото непочистването на
снега от терена сочи за риск от подхлъзване, което от своя страна може да
доведе пряко до счупване на крайници, натъртвания, притискания, повърхностни
рани и др. наранявания у някой от работниците, но не и до отрязване на
крайници. В конкретния случай причинната връзката между евентуалното
подхлъзване на свидетеля Л. и отрязването на пръстите е опосредена от
случайното натискане на копчето за стартиране на машината. Подобно случайно
събитие, обаче, трудно може да обуслови вина у работодателя за вредоносните
последици, произлезли от непочистване на терена от сняг. В същото време
неизключването на машината от ел. захранването е в пряка и непосредствена
причинно - следствената връзка с неблагоприятния резултат - отрязване на четири
пръста от лявата ръка на ищеца. Няма как да бъде отречено, че при липсата на
ел. захранване по време на преместването на машината, не само подхлъзване, но и
поставяне на ръката където и да било, от който и да е работник, нямаше да
доведе до настоящия неблагоприятен резултат.
Грубото нарушаване на основните правила за безопасна работа, изразяващо се в неизключване на машината от ел.захранването в нарушение на т.4.1 от Инструкция за безопасна работа със самоходен зърнотоварач е извършено от четиримата работници – ищецът, Д.М. И., М. С. М. и Е.Е.Л., които са предприели действия по преместване и изпразване на зърнотоварача в деня на злополуката. Поради това всеки един от тях е имал задължение да изключи машината от ел.захранването и е съпричастен към злополуката. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, съдът приема, че пострадалият е съпричинил трудовата злополука поради допуснатата груба небрежност, изразяваща се в неизключване на машината от ел.захранването. Обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат, съдът приема, че съставлява 25%.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че в случая работодателят дължи определения по-горе размер на обезщетение по чл.200 от КТ /21 387.50 лв./, намалено при условията на чл.201, ал.2 от КТ с 25%, т.е. в размер на сумата от 16 040.63 лв. Поради това, съдът счита, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 16 040.63 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 17.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан за разликата от установения в настоящото производство размер от 16 040.63 лв. до пълния претендиран размер от 170 000.00 лв., поради което следва да бъде отхвърлен в тази негова част.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответника ищецът да бъде осъден да му заплати направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 2381.84 лв.
Наред с това, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху размера на уважения иск в размер на 641.63 лв., направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200.00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38, ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от пълномощника - адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в три съдебни заседания, като е поискано присъждане на възнаграждение. От представеният договор за правна защита и съдействие е видно, че пълномощникът на ищеца му оказва безплатна правна помощ, поради това, че ищецът се намира в затруднено материално положение. В тази връзка и съгласно чл.7, ал.2, т.4 oт Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. М.М.М. от САК следва да бъде присъдена сумата 1011.22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да се заплати от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПЪРВИ ПУБЛИЧЕН СКЛАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Вискяр планина” № 2, офис 1, представлявано от управителя С.К.Д., на основание чл.200 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 16 040.63 лв. /шестнадесет хиляди и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от трудова злополука от 17.01.2017 г., призната за такава съгласно влязло в сила Разпореждане № 20244/07.03.2017 г. на ТД на НОИ – София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на настъпване на трудовата злополука – 17.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ, предявен от Д.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Първи публичен склад” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Вискяр планина” № 2, офис 1, представлявано от управителя С.К.Д., за разликата от уважения размер от 16 040.63 лв. до пълния претендиран размер от 170 000.00 лв., ведно със законната лихва от момента на настъпване на трудовата злополука – 17.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВИ ПУБЛИЧЕН СКЛАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Вискяр планина” № 2, офис 1, представлявано от управителя С.К.Д., СУМАТА от 2381.84 лв. /две хиляди триста осемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ПЪРВИ ПУБЛИЧЕН СКЛАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Вискяр планина” № 2, офис 1, представлявано от управителя С.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 641.63 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева лева/, представляваща направените по делото разноски от бюджетните суми на съда за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ПЪРВИ ПУБЛИЧЕН СКЛАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Вискяр планина” № 2, офис 1, представлявано от управителя С.К.Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М.М. от САК, с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 1011.22 лв. /хиляда и единадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……….. …………..