Р Е Ш Е Н И Е
№ 74/14.02.2019 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 646 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Е.И.Г.,***, против заповед с № 301з-3571/06.12.2018 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР/ОД на МВР/, гр. Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко наказание. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност, съществено процесуално нарушение и такова на материалния закон.
Ответникът - директор на ОД на МВР Монтана, чрез пълномощника юрк.Димитрова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Издадената заповед № 301з-3571 от 06.12.2018 г., е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.12.2018 г./л.18 от делото/. Жалбата е подадена на 21.12.2018 г., вх.№ 2440, директно в Административен съд Монтана/л.2 от делото/ или в рамките на законоустановения 14 –дневен срок, при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, т.3 от ЗМВР, наказанията по чл. 197, ал.1, т.1 -3 от закона се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37/между които са и Областните дирекции на МВР/ „за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1 – 3“.
В случая, на жалбоподателя Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, представляващо наказание по смисъла на чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Видно от оспорената заповед, както и от приложената кадрова справка с № 301р-24499 от 05.12.2018г./ л.71 от делото/, към датата на издаване на оспорената заповед Г. заема длъжността началник сектор/главен разследващ полицай/ в сектор“Разследване РУ Лом“ към отдел“Разследване“ към ОД на МВР Монтана, като специфичното наименование на заеманата от жалбоподателя длъжност е „ главен инспектор“.
Предвид посоченото и установено до тук, настоящият състав на съда намира оспореното дисциплинарно наказание за наложено от компетентен за целта орган, по отношение на което обстоятелство няма спор между страните.
Със заповед № 301з-1718/15.06.2018 г. на директора на ОД на МВР Монтана, е наредено да се извърши проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение на служител от РУ Лом. Данните са за служителя, главен инспектор Е.И.Г. – началник на сектор“Разследване РУ Лом“ при ОД на МВР Монтана, че затруднява изпълнението на служебните задължения на свои колеги. Същите са отразени в докладни записки с рег.№ 294р-10309/13.03.2018 г.; № 294р-10311/13.06.2018 г.; № 294р-10312/13.06.2018 г.; № 294р-10313/ 13.06.2018 г.; № 294р-10314/13.06.2018 г.; № 294р-10315/13.06.2018 г.; № 294р-10316/13.06.2018 г. и № 294р-10318/13.06.2018 г. Заповядано е да се извърши проверка за изясняване на постъпили данни, касаещи действия на служителите и е назначена комисия и определен срок до 13.07.2018 г. Е.И.Г. е запознат със заповедта на 26.06.2018 г. и на същата дата е поканен да даде писмени обяснения. Г. е депозирал искане до комисията с УРИ № 301р-12881/29.06.2018 г./ л.35, л.38 и л.39 от делото/. Дисциплинарното производство не е приключило в първоначално определения срок. От председателя на комисията е постъпило искане УРИ № 301р-13630/12.07.2018 г. за продължаване на срока на проверката и със заповед № 301р-1981/12.07.2018 г., директорът на ОД на МВР е удължил срока до 12.08.2018 г./ л.36 и 37 от делото/. За извършената проверка е изготвена справка рег.№ 301р-14290/20.07.2018 г., с приложени към същата докладни записки и сведения, подробно описани в приложение/л.19 и 20 от делото/, а посочените в приложението докладни записки и сведения /л.40-67 от делото/. Г. е запознат със справка рег.№ 301р-14290/20.07.2018 г., с приложени към същата докладни записки и сведения на 25.10.2018г., лично е записал дата и час и подпис/ гърба на л.20 от делото/ и е депозирал своите възражения УРИ 294р-19252/26.10.2018 г./л.21 и 22 от делото/. Поради това, че Е.И.Г. е ползвал продължителен отпуск – временна нетрудоспособност/болнични на л.68-70 от делото/ и предвид, че е направил допълнителни искания във възражението от 26.10.2018 г., отново е удължен срока на образуваната проверка по чл.205, ал.2 ЗМВР -заповед № 301р-3352/16.11.2018 г./л.23 от делото/, събрани са и допълнителни доказателства – сведения/л.24-28 от делото/.
В приложената справка, комисията назначена от директора на ОД на МВР Монтана, подробно е описала приетата за установена фактическа обстановка и е изразила становище, че с действията си Г. е нарушил „ етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, нарушение на чл.200, ал.1, т.12 ЗМВ, поради което предлагат спрямо същия да бъде взето отношение по дисциплинарен ред. Както вече бе посочено, Г. е запознат със справката на 25.10.2018г. и е дал своите възражения на 26.10.2018г./л.20-23 от делото/. След което в дисциплинарното производство са събрани допълнително поисканите доказателства, след което компетентният орган – директор на ОД на МВР е издал оспорената в настоящото производство заповед № 301з-3571/06.12.2018 г./л.15-18 от делото/. В заповедта много подробно е описана фактическата обстановка относно извършените от Г. нарушения на 06.06.2018 г. и на 08.06.2018 г., подробно са обсъдени събраните в производството доказателства във връзка с направените от Г. възражения/ обяснения. Въз основа на установените факти и обстоятелства е прието, че Г. с действията и поведението си е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а по точно т.13, б.“м“, съгласно която:“Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: недопускане тормоз на работното място - не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание“ и т. 67 от който гласи „В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер“. Горното е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 200, ал, 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в MBР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР„порицание“ за срок от шест месеца до една година. С действията си, подробно описани в т.1 и т. 2/ на 06.06. и на 08.06.2018 г./, главен инспектор Е.Г. е извършил нарушения на служебната дисциплина. Съгласно чл. 197, ал, 3, т. 2 от ЗМВР„На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно чл. 196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А съгласно чл. 196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Предвид посочените разпоредби на чл. 196 и 195 от ЗМВР и след като преписката е постъпила при ответника на 13.06.2018 г., то до датата на издаване на заповедта 06.12.2018 г., не са изминали повече от два месеца, предвид разпоредбата на чл.195, ал.3“Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск“, в конкретния случай Г. е в болничен от 17.06.2018 г. до 15.09.2018г.- 91 дни/л.68-70 от делото/, след което е в платен отпуск – 30 работни дни/съгласно удостоверение УРИ 301р-2292/29.01.2019г./л.105 от делото/; а от датата на извършване на нарушенията 06.06.2018 г. и 08.06.2018 г. до датата на издаване на процесната заповед не е изминал срок, по-голям от 1 година, поради което оспореното дисциплинарно наказание е наложено в законоустановения срок.
Спазено е и установеното от чл. 206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Настоящият състав не приема за основателно изложеното в жалбата и в писмената защита становище, че не е спазено изискването на чл.206, ал.1 ЗМВР, т.к. не била отправена покана за изслушване. Безспорно в производството държавният служител е запознат с констатациите на комисията, извършваща проверка във връзка с дисциплинарното производство на 25.10.2018 г./гърба на л.20 от делото/. Същият очевидно е дал писмени обяснения, включително направил възражения на 26.10.2018 г., до директора на ОД на МВР, който се е запознал с тях, съгласно резолюция на 29.10.2018 г./л.21 и 22 от делото/. Това, че същите са наименувани от Г. възражение, не променя тяхната същност, т.е. същият е депозирал писмено своите обяснения и възражения и дисциплинарно наказващият орган не само се е запознал с тях, но е събрал допълнителни доказателства, т.е. изпълнена е разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР. Въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е обсъдил и събираните допълнително доказателства, поискани но Г. и подробно е обсъдил всичко изложено в своето решение.
Ето защо, според настоящия състав на съда, производството по издаване на оспорената заповед се явява проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и съобразно установеното от нормите на ЗМВР и Инструкция № 8121з-470.
На следващо място, оспорената заповед се явява постановена в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, установени с нормата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР, предвид направеното в същата посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Според посочената като основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР, дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.
В случая, съгласно оспорената заповед, жалбоподателят е нарушил т.13, б.“м“ и т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които норми“ Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: недопускане тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание; „В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер.“
Според настоящия състав на съда, приетите по делото доказателства несъмнено предпоставят извод, че с действията и поведението си Е.И.Г. – главен инспектор, началник сектор/главен разследващ полицай/ в сектор“Разследване РУ Лом“ към отдел“Разследване“ към ОД на МВР Монтана, спрямо служители/ не един/ в РУ Лом, извършени на 06.06.2018 г. във връзка със служебната им дейност, конкретно при извършване на оперативни действия спрямо И*** Г.И. – баща на Е.И.Г.. По своя инициатива е пристигнал на място с личния си автомобил, държал некоректно, недопустимо грубо, неоснователно е поискал обяснения за случващото се, след което афектиран потеглил форсирайки автомобила си, с което причинил психическа болка, предизвикал сериозен уплах, най-вече за служителя В*** Г. Б*** , изпълняващ служебните си задължения/свидетелски показания на л.115 от делото/. Същият ден пред входа за граждани на РУ Лом, същият по повод задържането на И*** Г.И./негов баща/, се е държал грубо и на всеослушание заявил “..Има началник, който носи отговорност за дейността на тези „тупани“..“, визирайки служителите, изпълняващи служебните си задължения по задържането/ свидетелски показания на гърба на л.117 от делото/. Подобно некоректно, грубо и арогантно поведение е демонстрирал и на 08.06.2018 г., в кабинета на началника на група“Охрана на обществения ред“ в РУ Лом, спрямо същите и други служители, където отишъл под предлог оставени/ забравени призовки в салона за оперативки, като им заявил, че знае за какво са събрали, след като затръшнал вратата. Отишъл при дежурния в ОДЧ - П*** И*** Е*** , на когото предал призовките, за да бъдат връчени и заявил„ понеже тупаните от Изток не са ги връчили“/свидетелски показания на л.113 - 118 от делото/. От събраните в хода както на дисциплинарното, така и на съдебното производство, безспорно се установи, че главен инспектор Е.И.Г. - началник сектор/главен разследващ полицай/ в сектор“Разследване РУ Лом“ към отдел“Разследване“ към ОД на МВР Монтана, с поведението и действията си, всъщност е причинил тормоз- психическо въздействие, заплахи и уплах, спрямо колеги от РУ Лом, които са изпълнявали служебните си задължения. В производството не се установи същите да са нарушили норми и правила за поведение, с което да са предизвикали подобно отношение от Г.. Както и самият Г. заяви в обясненията си, в РУ Лом не е създаден точно определен ред за връчване на призовки и всички колеги си помагат с каквото могат, а и не за първи път е допуснато неразбирателство кой да връчи призовки. Поради което не може да се приеме, че две забравени призовки са причина за неколегиалното, грубо и недопустимо поведение на Г. спрямо колегите на 08.06.2018 г. Безспорно същият е бил емоционално неуравновесен, напрегнат, което е обяснимо, във връзка с провежданите оперативни действия спрямо неговия баща И*** И., но това не може да оправдае неговото поведение, с което очевидно е причинил психическо натоварване, напрежение за служители в РУ Лом и при това не един служител. Настоящият състав напълно споделя изложеното от дисциплинарно наказващия орган, че следва да се има предвид и факта, че Г. е служител, заемащ ръководна длъжност, поради което и изискванията за нормално, коректно поведение спрямо служителите, очакванията към него са по-високи, още повече, че действията му са по отношение на редови служители, които очевидно са притеснени, изпитват психически дискомфорт и уплаха от неговите действия и поведение, чувстват заплаха, още повече това поведение и действие не е еднократно и това отношение съгласно техните показания в с.з. продължава, т.к. се държи с тях пренебрежително и подигравателно, което безспорно ги притеснява, т.к. лесно се афектира, а е ръководен служител и не е ясно какво може да предприеме в състояние на афект. Съответно, налице е посочената като фактическо основание за издаване на оспорената заповед хипотеза на т.13, б“м“ и т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В нормата на т.13, б.“м“ изрично е посочено какви са проявите на "тормоз на работното място" и това са деяния спрямо колеги, с които деяния на колегите се причинява физическа и/или психическа болка; колегите се поставят под заплаха; на колегите се причинява уплах и/или страдание. В тази връзка, следва да се посочи, че за нуждите на настоящето производство под „тормоз“ може да се разбира и легалното определение, съдържащо се в чл. 12А, §3 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 723/2004 на Съвета от 22 от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за работата на служителите на Европейските общности и правния режим за наемане на останалите служители/агенти/ на тези Общности /Регламент № 723/2004 г./, а именно, че под „тормоз“ се разбира всяко невъздържано поведение, което е продължително, повтарящо се или систематично и се изявява чрез преднамерени постъпки, думи, действия, жестове и писма, които накърняват човешката личност, достойнството или физическата или психическа чистота на човека, и съответно вмененото на Г. дисциплинарно нарушение представлява „тормоз“, поради което оспорената заповед се явява издадена в съответствие с материалноправните норми.
За да е налице нарушение на нормата на т.13, б.“м“ и т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е достатъчно да бъде установено наличието на деяние/ невъздържано поведение/, с което на колега се причинява притеснение и психически дискомфорт, а такова по делото е установено и то по отношение не на един колега. Нужно е да се посочи изрично, че за съставомерността на дисциплинарното нарушение по т.13, б.“м“ и т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е без значение обстоятелството за евентуалното поведение/твърдяното невръчване на призовки/ от страна на друго лице да бъде извършен акт, причиняващ болка и/или страдание, на това лице. Нормите на т.13, б“м“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР забраняват извършването на деяние/я от служител на МВР спрямо друг служител на МВР /колега/, с което/които се причинява болка и/или страдание на другия служител, нарушаването на която забрана е безспорно установена по делото и то по отношение не на един служител.
И след като в рамките на развилото се дисциплинарно производство, както и в рамките на настоящето съдебно производство се установи именно причиняването на психически притеснения, тревоги и уплах от жалбоподателя на свои колеги, то оспорената заповед се явява издадена при наличието на фактическо основание за целта.
Освен това, като отчита тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици – притеснения за голям брои служители, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, заемащ ръководна длъжност и съответно налага процесното наказанието „порицание“ за срок от една година, ответникът прилага материалния закон правилно. Респективно, оспорената заповед е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Най-сетне, както се посочи вече, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР /чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР/, поради което настоящият състав на съда намира, че разглежданото наказание е съобразено с целта на закона, изразяваща се в нетърпимост към всяко отклонение от установените етични правила за служителите в МВР, още повече за служители, заемащи ръководна длъжност, към които е нормално да има завишени изисквания и очаквания за етично поведение.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при съобразяване с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и при липсата на противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен акт, а жалбата против заповедта е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
При този изход на делото, на ответника се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При прилагането на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя като съответстващо на фактическата и правната сложност на делото възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е.И.Г.,***, против заповед с № 301з-3571/06.12.2018 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР/ОД на МВР/, гр. Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко наказание.
ОСЪЖДА Е.И.Г. ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР
Монтана, сумата от 100/ сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Административен съдия: