№ 584
гр. Перник, 07.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седми август през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20231700100753 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава 13 от ГПК.
Производството по делото е образувано във връзка с депозирана искова молба от Х.
Ш., роден на ***, и С. Ш., роден на *** г., двамат с адрес: ***, чрез адв. Н. Н. Д., адв. Ж. В.
Т. и адв. Г. Г. Р., със съдебен адрес *** против Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, бул. „Македония" № 3,
представлявано от Председателя на Управителния съвет г-н Я.Й.Й., с която са
предявенисубективно съединени осъдителни искове за сумата от общо 52 000 лева или по
26 000 лева за всеки от ищците, представляваща остатъка от дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди във връзка със смъртта на М. Ш..
След като извърши процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК и след като в дадения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника Агенция "Пътна
инфраструктура", с който оспорва исковата молба, съдът намира, че са налице
предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове
допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 ГПК, изготви следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Ищците Х. Ш. и С. Ш. твърдят, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен
път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за с. Б., област
Перник, е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел
„7010“, с македонски peг. № SK0284 ВА. Според ищците, причините довели до настъпване
на процесното ПТП са: управление на автобуса с леко завишена спрямо релефа на пътя
(десен завой) скорост, обуславяща по - малко време за преценка на конкретната пътната
обстановка и предприемане на адекватна реакция от страна на водача, както и състоянието
1
на пътя, свързано с неправилно изпълнение (изграждане), обезопасяване и поддръжка на
процесният участък от пътното платно, който не е отговарял на актуалните към датата на
ПТП изисквания за магистрален път - неправилно поставени обезопасителни мантинели с
недостатъчна носимоустойчивост и височина, липса на коректно поставена пътна
сигнализация за наличие на отбивка, липса на надлежна и адекватна вертикална и
хоризонтална пътна сигнализация (изтрита маркировка, липса на работещи
светлоотразителни елементи и др.), на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други.
Като съвкупна последица от горното, водачът е загубил ориентация и в последствие контрол
над двиЖ.ето на автобуса в границите на правилната пътна лента, същият се е отклонил в
дясно и е реализирал е удар в дясна предпазна мантинела по посока на двиЖ.ето с
последващ такъв в лява предпазна мантинела, което е довело до цялостна деформация на
МПС, вклиняване на автобуса между двете леви предпазни мантинели и самозапалване.
В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, пътуващият в процесния
автобус М. Ш. - син на ищците, е получил летални телесни травми, от които е починал по
ужасяващ начин - задушаване и изгаряне. Във връзка с настъпилото събитие е било
образувано наказателно производство - ДП № *** по описа на Национална следствена
служба, наблюдавано под пр. пр. с peг. № 2830/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура -
гр. Перник, за извършено престъпление по чл. 343, ал, 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК, което продължава да е в досъдебна фаза към датата, на депозиране на
исковата молба.
Ищците твърдят, че причините за настъпилото събитие са комплексни, като се
дължат изключително на неправомерното поведение от страна на компетентните за
поддръжката на процесният участък от пътното платно държавни органи в лицето на
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, както и на водача на пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“
с македонски peг. № SK 0284 ВА.
По отношение отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ сочат, че през
2002 г. е бил одобрен технически проект и разрешение за строеж на процесния участък - т.
нар. нулев лот от АМ „Струма“ - от пътен възел Даскалово до Долна Диканя, като през 2006
г. е било издадено и допълнително разрешение за строеж на пътни възли, а Акт 15 за
участъка е бил издаден през 2007 г. и същият се характеризира от тогава като скоростен път
с разрешена максимална скорост на двиЖ.е от 90 км/ч. След 2013 г. пътният участък е
останал без разрешение за ползване (Акт 16), но е продължил да функционира и то при
увеличаване на максимално разрешената скорост на 120 км/ч. Според ищците, процесният
път в дадени участъци има габаритите на автомагистрала. Поради това и доколкото целият
пътен участък съобразно начинът му на изграждане, сигнализиране, обезопасяване и
поддържане, създава дезориентираност на шофьорите по какъв точно път се движат,
съответно, какво да е поведението им, като участници в двиЖ.ето, е следвало ответникът да
не допуска преминаването на превозни средства по пътя, до постигане на вмененото му
задълЖ.е да за създаване на безопасни условия за придвижване по републиканската пътна
2
мрежа. С оглед горното считат, че ответникът е бездействал в продълЖ.е на повече от 14
години, като не е извършил необходимите действия за получаване на Акт 16 и надлежното
въвеждане на пътя в експлоатация, респ. при невъзможност за получаването му за
ограничаване на достъпа на превозни средства до пътя, в пряка причинно-следствена връзка
с което е и настъпилото трагично събитие. Твърдят, чр процесният пътен участък е бил
изграден и приведен в изпълнение в разрез с т. 4 „Достъпност и безопасност при
експлоатация“ от ПрилоЖ.е № 1 „Основни изисквания към строежите“ към Регламент (ЕС)
№ 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, съобразно която
„строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават
неприемливи рискове от инциденти или повреди при използване или експлоатация, като
подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и
кражби с взлом.“. Поради това и АПИ е следвало по реда на чл. 9, ал. 4 от Закона за
пътищата /ЗП/ да въведе забрана за обществено и специално ползване на процесния пътен
участък за всички пътни превозни средства до получаване на Акт 16, доколкото това е било
необходимо за осигуряване на безопасността на двиЖ.ето.
Намират за безспорно, че АМ „Струма" (в частност процесният скоростен път от лот
0 при 31+800 км в посока към отбивката за с. Б., област Перник) е част от републиканската
пътна мрежа, като дейностите във връзка с управлението й са в компетентността на
ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“, но ответникът не е спазил своите задълЖ.я,
тъй като е следвало да осигури поддръжката на републиканския път, какъвто се явява
процесната автомагистрала, респ. „скоростен път“, което включва организиране и
осъществяване на защитата на пътната принадлежност, каквито са правилното изграждане
на отбивката за престой на МПС-та, на двете мантинели, на пътната сигнализация и всички
други дейности, свързани с безопасното преминаване на превозни средства през участъка.
Поради което Агенция „Пътна инфраструктура“, като правен субект, който по силата на
закона следва да поддържа в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа и в
частност - АМ „Струма“, носи отговорност за бездействията на съответни физически лица,
на които е възложено непосредственото осъществяване на тази дейност.
Ищците твърдят, че пътният участък не е конструиран правилно и липсва
сигнализация, която да информира водача на автобуса дали пътят има характер на
автомагистрала или е т.нар. скоростен път. Ако тези задълЖ.я на ответника бяха изпълнени,
то водачът на автобуса щеше да съобрази скоростта си на двиЖ.е за съответния участък и да
има по - голяма възможност да спре или да избегне намиращата се в дясната му страна
мантинела, където е настъпил и първият сблъсък на превозното средство. Считат, че
причина за настъпване на процесния инцидент е и неправилното изграждане и
некачественото поддържане на пътния участък, тъй като е липсвала правилно поставена
съгласно нормативните изисквания пътна маркировка, липсвали са редица знаци, липсвал е
също така „буфер“, явяващ се елемент за начало на ограничителната система, която се
монтира при опасност с цел разделяне на транспортните потоци и отбивки. Непосредствена
3
причина за настъпване на произшествието са били и, както неправилното местополоЖ.е и
влошеното състояние на светлоотразителните тела на мантинелите от двете страни на
пътните ленти по посока на движенето на автобуса от 1 км преди процесното място на ПТП
до намиращата се в дясно на посоката на двиЖ.е мантинела на 31 км, така и неправилното
местополоЖ.е, вид (недостатъчна носимоустойчивост и височина), и влошено състояние на
самата мантинела, в която настъпва първият сблъсък. Твърдят, че влоЖ.те строителни
продукти при използваната в процесния пътен участък пътна маркировка, не са отговаряли
на методите и изискванията за изпитване.
Ищците излагат, че всички описани по - горе специфични характеристики и
особености по изграждането, обезопасяването и поддръжката на процесния пътен участък,
анализирани поотделно и в своята съвкупност, водят до категоричен извод, че пътната
обстановка е създала дезориентираност на водача на автобуса и това се явява съществена
причина, както за настъпване на процесното ПТП, така и за крайно негативните последици
от същото.
Сочат, че вредите които търпят са в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото събитие и последиците от него са както неимуществени, така и имуществени,
като предмет на настоящите искове са само неимуществените такива, изразяващи се в
болките и страданията от загубата на техния син. Ищците твърдят, че имат дългогодишен
щастлив семеен живот, граден с обич и разбирателство, като никога не са живели разделени.
От съвместният си брачен живот ищците имат едно дете и това е починалият при ПТП-то
син. Загубата на дете, съставлява едно от най - тежките възможни житейски събития, така,
че дори и интензивността на страданието на ищците да намалее във времето, мъката не се
преживява до края на живота и вредата в това отношение е непоправима и материално
неизмерима. Горното наред с обстоятелството, че смъртта е настъпила така нелепо,
неочаквано, и по ужасяващо мъчителен начин (задушаване и изгаряне), и починалият е бил
още в млада възраст - на 32 години, допълнително засилва страданията на ищците.
Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо
семейство, което преди събитието са имали, от моралната и синовна опора, която
пострадалото лице им е давало и на която са разчитали и за в бъдеще, както и, че болки и
страдания от загубата на най - близкия им човек, ще търпят винаги. Наред с горното ищците
сочат, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стресов синдром,
изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като тези състояния са
без изглед за скорошно отшумяване. Преди настъпилото събитие, ищците са били жизнени и
контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента са
затворен и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки нормален
човек срещи с приятели и стремеж към положителни преживявания. Смъртта поставя край
на живота, като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една
страна невъзвратими, а от друга най - големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин от
морална гледна точка градирани в скала.
За всеки един иск приемат за справедлив размер сумата от 160 000 лева, от която
4
приспадат извършено плащане в размер на 79 000,00 лева от застрахователя по ЗЗГОА
„ГРАВЕ Застраховане Неживот“ АД, peг. № 0306-4161, поради което впоследствие ще
претендират да бъдат изплатени суми от по още 81 000 лева за всеки ищец, но с оглед
липсата на данни за материалното и здравословно състояние на ищците, към настоящия
момент претендират суми в размер от по 26 000 лева.
С оглед гореизложеното, Х. Ш. и С. Ш. молят съда да постанови решение, с което да
осъди АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, бул. "Македония" № 3, да заплати на ищците,
както следва: 26 000,00 лева в полза на Х. Ш., представляващи част от остатъка от
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на
неговия син М. Ш. при ПТП от 23.11,2021 г.; 26 000 лева в полза на С. Ш., представляващи
част от остатъка от дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка
със смъртта на нейния син М. Ш. при ПТП от 23.11.2021 г.; ведно със законна лихва върху
посочените по - горе суми, считано от датата на събитието - 23.11.2021 г., до окончателното
им изплащане, законната лихва върху изплатените от „ГРАВЕ Застраховане Неживот" АД,
Скопие части от дължимите обезщетения за неимуществени вреди във връзка със загубата
на М. Ш., считано от 23.11.2021 г. до 13.07.2023г. (датата на плащането на частта от
обезщетенията). Претендират и напрвени разноски, ведно с включено адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал
отговор, с който оспорва изцяло предявените искови претенции. Ответникът не оспорва, че
АМ „Струма“, на която е станало произшествието е част от републиканската пътна мрежа и
като такава се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал.1 от Закона за
пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Пернишка област тази дейност се
извършва чрез специализираното звено – Областно пътно управление - Перник (на
основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата). Не оспорва
твърдението, че за процесния участък от АМ „Струма няма издаден акт 16 за автомагистрала
и поради това е със статут на скоростен път. Това е автомобилен път с организация на
двиЖ.ето до 120 км/ч., поради което и на км 19 + 731 – дясно, и на км 36 + 595 ляво и среда
има монтиран знак Д7 обозначаващ автомобилен път. Отсечката е пусната за двиЖ.е през
2007 г. на етап акт 15, поради проблеми с отчуждаването на земите.
Ответникът сочи, че съгласно чл. 101 на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. пътните знаци
от група „Д“ въвеждат специални предписания и се поставят непосредствено преди местата,
за които тези предписания се въвеждат. Сигнализирането на скоростните пътища с пътни
знаци Д7а и Д8а, указващи начало/край на скоростен път се регламентират с изискванията
на чл. 108 и чл. 109 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. Съгласно подзаконовия нормативен
акт, пътен знак „Д7а“ се поставя в началото на скоростния път, което е много далеч преди
мястото на инцидента, същото е относимо и за пътен знак „Е22“, съгласно разпоредбата на
чл. 132, ал. 2 на горецитираната наредба. Пътен знак „Д8а“ се поставя на разстояние 1200 м.
преди края на скоростния път. Тъй като в случая правилата за двиЖ.е по скоростен път са
5
валидни, изтъкването на липсата на такъв знак е нерелевантно. Излагат, че след Пътен възел
/ПВ/ за с. Б. на 31 км има двустранно поставени пътни знаци „В26“ (120), чието действие
продължава до следващото кръстовище, т.е забраната за двиЖ.е със скорост по – висока от
указаната е била в сила за двиЖ.ето в участъка, в който е настъпило ПТП.
Ответникът оспорва твърдението на ищците, че към момента на ПТП не са били
налични също така знаци „Е18“- „Вода за пиене“ за наличие на процесната отбивка на
площадката за отдих съответно на 250 метра и 1000 метра преди нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.2, т.1, буква „б“ от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.
за скоростен път пътен знак, като предварително сигнализиране, би следвало да се постави
на разстояние от 200 до 300 м. преди отклонението за обекта. Това не отменя поставянето на
този знак на отклонението към обекта, който сигнализира съгласно чл. 125 ал. 1 на
Наредбата. Такъв знак е съществувал към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Оспорва твърдението наведено в исковата молба, че „в разделителната ивица,
непосредствено след площадката за отдих е липсвал и знак „Г1“ – „ДвиЖ.е само на право
след знака“, задължаващ пътуващите по основното направление да карат само направо.“ От
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 е видно, че знак „Г1“ се поставя преди кръстовище или на
места, след които двиЖ.ето задължително продължава в предписаната посока /посоки/.
Процесната площадка за отдих не е нито кръстовище, нито място, което предполага, че
освен „на право“ има друга опция за продължаване на двиЖ.ето. Поставянето на такъв пътен
знак в конкретния случай не е и необходимо, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 58а и чл.
60 от Закон за двиЖ.е по пътищата /ЗДвП/ на водачите е забранено да завиват в обратна
посока, да се движат назад и да се движат в платното за насрещно двиЖ.е. Освен това
пътно-транспортното произшествие е настъпило преди края на отбивката, така че
обстоятелството за липса или наличие на пътен знак „Г1“ е неотносимо към разглеждания
случай.
Относно твърдението, че „веднага след това идва табела „Кулата – 129 км“, която
също не предупреждава, че предстой отбивка“, ответникът излагам че съгласно чл. 151, ал. 1
на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. въпросният пътен знак с индивидуални размери „Ж10“ се
използва за указване на посока за двиЖ.е към населени места и селищни образувания и в
него не може да се указва приближаване към отбивка.
Относно твърдението, че „при двиЖ.е в процесния участък непосредствено на изхода
от пътната лента неправилно е бил позициониран и единствено наличен, предупредителен
знак за място за отдих, а едновременно с това, е била налице и неясна маркировка с
разделителен знак „Г11“ („Преминаване отляво или отдясно на знака“) и „С6.3“ („Табела с
направляващи линии“). Върху този знак е била залепена и рекламна обява за тегличи, която
допълнително намалява дори и минималния ефект на светлоотразяването“, сочи, че като не
е доказано твърдениетое за наличието на „минимален ефект на светлоотразяване“ на този
знак, и следва да се има предвид, че разполагането на пътен знак „Г11“ и табела „С 6.3“ е
непосредствено пред препятствие на пътното платно и това се регламентира с разпоредбите
6
на чл. 90 и чл. 181, т. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. Рекламната обява за тегличи не е
поставена върху знака от Агенция „пътна инфраструктура“ и само по себе си това действие
е с криминален характер, отделно от последното нейните размери са в пъти по – малки от
големината на самия знак и това не се отразява на видимостта или светлоотразителността
му.
Относно твърдението на ищците, че „с оглед на това, както и поради
обстоятелството, че при влизането в завоя, аварийната лента на магистралата свършва и
внезапно преминава в прекъсната линия, което логически следва да индикира, че
магистралата става в три ленти и за водачите на пътнически автобуси, които по правило не
се движат в бързите ленти за изпреварване, се налага извода, че следва да преминат в най -
дясната лента.“, ответникът сочи, че в България няма магистрала с три ленти, и не следва да
коментира гадаенето на мислите на загиналия водач, а следва да се отбележи, че пътната
маркировка преди отбивката преминава от непрекъсната в прекъсната, тъй като аварийната
лента се променя в лента за забавяне на скоростта на двиЖ.е за влизане в забавителния
шлюз на мястото за почивка. След влизането в този забавителен шлюз/ на мястото където
пътната маркировка е с прекъснати линии/ пътната маркировка отново става с двойни
непрекъснати линии, което е указание за водачите, които не са се преустроили в лентата за
забавяне на скоростта да не я пресичат.
Относно твърдението, че „непосредствена причина за настъпване на произшествието
са както неправилното местополоЖ.е и влошеното състояние на светлоотразителните тела
на мантинелите от двете страни на пътните ленти по посока на двиЖ.ето на автобуса от 1 км
преди, процесното място на ПТП, така и неправилното местополоЖ.е, некачественият
материал и влошеното състояние на самата мантинела, в която настъпва първият сблъсък“,
ответникът оспорва това твърдение като недоказано и произволно направено, поради това,
че на ПТП, включително, но не само, въпросите касаещи обстоятелството с каква скорост, по
какъв начин и под какъв ъгъл, в коя част на мантинелата /откъм отбивката за отдих в посока
дясната пътна лента и обратното/ е първото съприкосновение на автобуса са неизяснени.
Дали светлоотразителите на ограничителната система за пътища са били годни да
изпълняват своята функция, или не, както и по какъв конкретен начин това се е отразило в
съзнанието на ищците и как и с колко е допринесло за настъпване на ПТП са все данни,
които категорично липсват в представените доказателства към исковата молба. Предвид
горното оспорва изцяло твърдението на ищците.
Оспорваме и твърдението, че „въпросният буфер осигурява безопасното начало на
ограничителната система, защитаваща спрелите автомобили на отбивката за отдих и
съгласно нормативно установените изисквания, ограничителната система зад буфера следва
да може да задържа МПС до 38 тона“. Същото е произволно и не подкрепено от никакви
данни твърдение.
Относно твърдението, че „яркостта и физичните свойства на двете мантинели не са
отговаряли на изискванията за техническа изправност по БДС EN 1436“, ответникът заявява,
че описаният стандарт е неприложим за колове за прикрепване към земята на ограничителна
7
система за пътища, както и за яркостта и физичните свойства на самото ОСП.
Оспорва твърдението, наведено на стр. 6 т.7 от исковата молба, че двете процесни
„мантинели“, ведно с прилежащите ги колове за прикрепяне към земята, с които настъпва
съприкосновението с автобуса, не са били надлежно обозначени и не са се намирали на
безопасно разстояние от пътната лента на двиЖ.е. Предпазната ограда се монтира на 0,50 м.
от ръба на настилката и функцията е да ограничи излизането на МПС от платното за
двиЖ.е. В случая това изискване е било спазено.
Оспорва механизма на ПТП да е настъпил така, както е описано в исковата молба,
както и пряката причинно – следствена връзка между смъртта на сина на ищците да е
настъпила по така описаният механизъм.
Ответникът счита, че претендираните суми за неимуществени вреди са изключително
завишени като размер и не отговарят на принципа на справедливостта, на високата степен
на съпричиняване, както и на трайно установената съдебна практика. Счита, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са неизмерима в пари величина, но с
оглед определянето на справедлив материален еквивалент, служещ като обезщетение за
настъпването им, следва да бъдат изследвани два основни момента – причинно следствената
връзка между настъпилото събитие и противоправното поведение на ответника, водещо до
настъпване на деликтната отговорност, от една страна и от друга доказването на тежестта на
претърпените имуществени вреди вследствие загубата. Относно причинно – следствената
връзка, в конкретния случай твърди, че липсва такава между инцидента и осъществяването
на някакво противоправно поведение от страна на Агенцията. Във връзка с доказването на
претърпените вреди, считаме, че в тежест на ищците е да докажат по несъмнен начин
силното отрицателно въздействие между емоционалното си психично състояние, поради
близките и топли отношения, които са имали със сина си докато е бил жив, помощта и
подкрепата, от които са се лишили вследствие неговата смърт.
Според ответника, от обстоятелствата посочени в исковата молба, както и с оглед
материали от ДП № 93/2021, по описа на Национална следствена служба, наблюдавано под
пр. пр. с рег. № 2830/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Перник, водено във
връзка с процесното събитие, се установява, че непосредствена причина за инцидента при
който е настъпила смъртта на сина на ищците и претърпените от тях в резултат на това
неимуществени вреди са действията на водача на автобуса. Именно управлението на
автобуса с несъобразена скорост с релефа на местността (десен завой), със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
двиЖ.ето, с конкретните условия на видимост, с поставените пътни знаци и скоростта на
двиЖ.е на съответния пътен участък е причината довела до настъпването на процесното
ПТП. Настъпилите вреди в случая се дължат на противоправното поведение на водача и
несъобразяването му с пътните условия, при които безпроблемно са преминали множество
автомобили.
Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпълнила изцяло законовите си
задълЖ.я за осигуряване на безопасни условия за двиЖ.е в процесния участък. Извършени
8
са необходимите работи за обезопасяване на двиЖ.ето на автомобилите по пътя при
спазване на разпоредбите на ЗДвП, както и на подзаконовите нормативни актове, поради
което и Агенцията няма никаква причасност към настъпилото ПТП. Предвид изложеното,
счита, че не е налице изискуемата причинно следствена връзка по чл. 45 ЗЗД, тъй като
Агенцията е изпълнила качествено всички свои задълЖ.я.
Ответникът релевира възраЖ.е за съпричиняване на леталния изход от страна на
загиналия водач, като считаме, че е допринесъл на 99 % за настъпване на ПТП. Счита, че е
вероятно в автобуса да са се превозвали лесно запалими предмети или вещества, които биха
допринесли за възпламеняването на процесното ППС.
Също така твърди, че синът на ищците не е бил обезопасен преди тръгване, не е
имал поставен обезопасителен колан. Поради тази причина при удара на автобуса от
несъобразените действия на водача, за него са настъпили увреждания несъвместими с
живота. Не е ясно дали правилно поставен предпазен колан е щял да предотврати
настъпването на смъртта на загиналия, следователно вредоносния резултат дали е в
причинно-следствена връзка с това, че починалият е бил без обезопасителен колан към
момента на настъпване на процесното ПТП, с което да са нарушени разпоредбите на ЗДвП.
В писмения отговор ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ излага съобраЖ.я
за наличие на интерес и правно основание за привличане на трето лице помагач, като на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, отправя към съда искане за привличането на трето лице -
помагач на страната на ответника на „Автомагистрали” ЕАД, ЕИК ********* гр. София като
ИЗПЪЛНИТЕЛ по сключения договор за текущ ремонт и поддържане на пътя.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни,
необосновани и недоказани. При условията на евентуалност, моли съда да намали
стойността на исковете поради прекомерна завишеност. Претендира направените в
производството разноски. В случай, че претендираните от ищците разноски за адвокат
надхвърлят минималния размер, прави възраЖ.е за прекомерност на адвокатското
възнаграждение
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
На осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК СЪДЪТ обявява за безспорни фактите, че АМ „Струма“,
на която е станало произшествието е част от републиканската пътна мрежа и като такава се
поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал.1 от Закона за пътищата), както и
обстоятелството, че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез
специализираното звено – Областно пътно управление - Перник (на основание чл. 22, ал.
1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че за процесния
участък от АМ „Струма няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на
скоростен път с организация на двиЖ.ето до 120 км/ч.
Всички останали факти за спорни.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят
от доказване.
9
В доказателствена тежест на ищците е да докажат, че в следствие на противоправно
виновно действие или бездействие на служители на ответника при изпълнение на
служебните им задълЖ.я е настъпил процесния инцидент и съответно смъртта на сина им,
от което са претърпели болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от
настъпване на смъртта.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице съпричиняване от страна на водача
на МПС и на загиналото лице за настъпване на вредоносния резултат.
По доказателствата:
Съдът следва да допусне прилоЖ.те от страните писмени доказателства като
допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка.
С оглед наличие на оспорване на исковете по основание и размер в отговора на
исковата молба, искането за допускане на съдебно - медицинска експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и в писмения отговор, се явява основателно и следва да се
допусне. Съдът следва да допусне и един свидетел на ищците при режим на довеждане за
доказване претърпените болки и страдания във връзка със смъртта на М. Ш..
По искането за допускане на комплексна съдебно – техническа експертиза, съдът
ще се произнесе в о. с. з. след предсотавяне възможност на страните да вземат становище по
възраЖ.ята на насрещната страна.
Съдът следва да уважи и направеното доказателствено искане на ищците за
представяне от страна на ответника посочените в исковата молба документи, както и за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване на документи от ДП ***
Водим от излоЖ.те съобраЖ.я, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № 753/2023 г. по описа на ОС - Перник, ГО за 03.10.2024 г. от
14:15 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице-помагач на
страната на ответника – „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1618, област София, община Столична, район Витоша, бул. ”Цар
Борис III” № 215, ет. 4, представлявано от Иван Станчев.
ДОПУСКА на основание чл.146, ал. 4 от ГПК, представените от ищеца към исковата
молба и от ответника към отговора писмени документи като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищците за снабдяване на документи от
ДП ***, за което се дължи държавна такса в размер на 5,00 лв.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – медицинска експертиза, която да даде
отговор на поставените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора въпроси.
10
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв., платими от
ищците в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице доц. д-р Кирил Чакъров, който да бъде уведомен след
внасяне на определения депозит в срок.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ищците за доказване
настъпването на инцидента и претърпените болки и страдания във връзка с него.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответникът да представи по делото
посочените в исковата молба документи.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото препис от определението, а на ищеца – и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните по делото, че имат възможност да вземат становище и да
уточнят доказателствените си искания в едноседмичен срок.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на ИМ и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск,
може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно
събиране има трудно преодолима пречка.
УКАЗВА на ответника, че ищецът може да поиска неприсъствено решение при
неявяването им.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се
намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на
спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазите
имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма
значение на каква фаза е делото; медиация можете да проведете както на първа, така и на
втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
11
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
ПОДПОМАГАЩАТА СТРАНА да се призове за с. з. като й се връчат преписи от
исковата молба, отговора и прилоЖ.ята, от настоящото определение, като в призовката се
посочи, че може да вземе становище по предявения иск, по направените доказателствени
искания, възраЖ.ята на страните, както и да посочи и представи доказателства по делото в
срок до датата на насроченото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
12