О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… юни 2020 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№2629 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
Постъпило е възражение от НАП с
вх.№37349/14.04.2020 година, изпратено по пощата на 10.04.2020 година, срещу
списък на приети вземания, предявени с в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, съставен от
синдика на „ Е.Б.Б.Д.“ ООД (н), ЕИК *******, обявен в
ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника на 07.04.2020 година. Възражението касае определената поредност в списъка на вземанията на НАП, с твърдение, че
предявените вземания имят поредност
на удовлетворяване по т.1 на чл.722 Тз и това е така, тъй като тези вземания са
обезпечени, чрез налагане на запор по реда на ДОПК, което е станало преди
решението за откриване на производството по несъстоятелност ( на 15.12.2018г.),
макар вписването на запора в ЦРОЗ да е извършено след тази дата. След като е
наложен запор, то вземанията са обезпечени и това е така, тъй като вписването
на запор не е елемент от ФС на обезпечението. Моли съда да вземе предвид
изложеното и да постанови решение, с което измени поредността
в списъка на приети вземания и определи вземанията на НАП да са с поредност по т.1 на чл.722 ТЗ.
Синдикът на „Е.Б.Б.Д.“
ООД(н), ЕИК ******* изразява становище, че възражението е неоснователно.
Запорът е вписан на 29.01.2019 година – след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, поради което, по аргумент от нормата на
чл.638, ал.4 ТЗ, запорът не обезпечава предявените вземания. Твърди, че
вписването на запора е необходимо условие за възникване на привилегията на
кредитора и се явява елемент с конститутивен характер
за възникване и. След като вписването е извършено след датата на решението, на
основание нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, то запорът не е породил присъщото си
обезпечително действие. Моли съда да остави без уважение възражението на този
кредитор.
Постъпило е възражение от „Н.2.“ ООД(н), ЕИК ********, чрез синдик Д.А., срещу списък на неприети
вземания, съставен от синдика на „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н),
ЕИК *******, в който са включени вземания на това дружество, а именно
просрочена главница по договор за временна финансова помощ от 12.01.2011 година,
в размер на 209 796,25лева( просрочена възнаградителна
лихва върху главница от 368 416,25 лева за периода от 12.01.2011г. до
02.03.2020 година в размер на 168 368,92лева; договорна лихва за забава
върху главницата от 209 796,25лева за периода от 13.01.2017г. до
02.03.2020 година, в размер на 80 002,21 лева и законната лихва върху
главницата от 209 796,25лева за периода от 03.03.2017
година до окончателното и заплащане.
Твърди, че към молбата, с която са предивени
вземанията на това дружество са приложени доказателства относно реалния
характер на сделката. Излага аргументи за съществуване на тези вземания на
посочените от него основания и моли съда да ги изключи от списъка на неприети
вземания и ги включа в списък на приети вземания.
Синдикът на „Е.Б.Б.Д.“
ООД(н), ЕИК******* изразява становище, че възражението е неоснователно и излага
съображения в подкрепа на тезата си.
Длъжникът „Е.Б.Б.Д.“
ООД(н), ЕИК *******, не взема становище по тези възражения.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
На 29.01.2020 година по т.д.№2629/2019г. по описа
на СГС, ТО, 6-6 състав е постановено решение № 210, на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Съшото е вписвано, на основание чл.622 ТЗ, в
ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н),
ЕИК*******, на същата дата.
На 12.02.2020 година е вписано решение за
възобновяване на производството по несъстоятелност.
След проведена процедура по чл.685, ал.1 ТЗ, на
07.04.2020 година синдикът на „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н), ЕИК*******,
обявява по партидата на длъжника списък с приети вземания и списък с неприети
вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.
По възражението на НАП.
В списъка на приети вземания са включени
вземанията на НАП, предявени с молба с вх.№33717/17.03.2020 година, изпратена
по пощата на 12.03.2020 година, с поредност на
удовлетворяване по т.6 на чл.722 ТЗ, а именно публични вземания от които
главници в размер на 147 199,45лева и лихви в размер на 141 591,68
лева. В молбата, с която този кредитор е предявил вземанията е посочено, че
тези вземания са обезпечени със запор, въз основа на постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх.№ С1800-022- 0105224/15.12.2018година. Към молбата
е представено това постановление, както и доказателства, че запорът е вписан в
ЦРОЗ на 26.02.2020 година.
По фактите в това производство страните не спорят,
спорът е съсредоточен относно това дали вземанията на НАП са с привилегия,
отреждаща им място по т.1 на чл.722 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.722,, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до
откриване на производството по несъстоятелност, които са обезпечени със залог
или ипотека или запор, или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право
на предпочтително удовлетворяване от сумата, получена при осребряване на
обезпечението. В теорията се приема необходимост от корективно
тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, в частта, предвиждаща
привилегия при удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана,
вписани по реда на ЗОЗ, като се приема за недопустимо вписване на възбрани по
реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ, а
вписването на запор има за последица противопоставимост
на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учредене в по-късен момент залог върху запорираното
имущество. В тази случай при принудително изпълнение заложният
кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен.
В този смисъл вписването на запора
не създава привилегия
за взискателя да се удовлетвори предпочтително от ищумещството вурхъ което е
учреден залога, поради което такова право не може да има и кредиторът с прието
вземане в производството по несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителни
мерки по реда на ЗОЗ е създаване на предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването
на насочване на принудително изпълнение по реда
на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна
на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Съгласно
специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната,
взискателят, ползващ се от обезпечението,
няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи
кредитори (чл. 459, ал.
1 вр.457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и
чл. 194, ал. 5 ДОПК) – така Определение № 519 от 15.11.2019г.
по т.д.
№ 515/2019 г., Т. К., І Т. О.на ВКС. В тази връзка следва да се зачете и действието на
нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, която не позволява противопоставимост
на такива мерки, след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност.
Ето защо съдът възприема за адекватно на фактите становището на синдика,
в което са намерили израз посочените по- горе разпоредби на закона. Поредността за удовлетворяване вземанията на НАП е по т.6
на чл.722, ал.1 ТЗ и в този смисъл възражението им за наличие на поредност по т.1 на цитираната норма не намира опора в
закона и доказателствата по делото.
При така изложеното съдът
намира това възражение за неоснователно.
По възражението на „Н.2.“ООД(н),
ЕИК ********.
Част
от предявените от това дружество вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ
са включени в съставения от синдика списък на неприети вземания, а именно: просрочане главница по договор за временна финансова помощ
от 12.01.2011 година в размер на 209 796,25лева; просрочена възнаградителна лихва върху главницата от
368 416,25лева за периода от 12.01.2011г. до 02.03.2020 година, в размер
на 168 368,92лева; договорна лихва за забава върху главницата от
209 796,25лева, за периода от 13.01.2017г. до 02.03.2020 година в размер
на 80 002,21лева и законната лихва за забава върху главницата от
209 796,25лева за периода от 03.03.2020 година
до окончателното и заплащане.
ТД
„Н.2.“ООД(н), ЕИК ********, е предявило вземания с молба с вх.№28147/04.03.2020
година, изпратена по пощата на 02.03.2020 година, в срока по чл.685, ал.1 ТЗ,
както следва: общо в размер на 677 273,57лева. Посочило е, че основание за
вземанията е договор за временна финансова помощ от 12.01.2011 година на обща
стойност 400 000лева, сключен за срок от 6 години с падеж – 12.01.2017г.,
с усвоена главница от 368 416,25лева. Вземанията на възнаградителна
лихва по този договор е сумата от 168 368,92лева; вземания за лихва в общ
размер на 140 489,40лева и законна лихва след 02.03.2020 година.
Към
молбата, с която тези вземания са предявени е представен договор за временна
финансова помощ от 12.01.2011 година, сключен между това дружеството и
настоящия длъжник „Е.Б.Б.Д.“
ООД (н), ЕИК*******.
Съобразно този
договор страните са се съгласили, че заемадателят „Н.2.“
ООД предоставя на заемателя „Е.Б.Б.Д.“
ООД, ЕИК*******, сумата от 400 000лева. Срокът на действие на договор е 6
години. Предоставянето на паричната сума е чрез свободен банков превод по сметка
на заемателя. Върху сумата на ефективно предоставени
средства страните са уговорили 5% годишна лихва, като крайната дата за
погасяване на задълженията е 12.01.2016 година. При забава са се съгласили, че заемателят ще дължи лихва (неустойка) в размер
на1%месечно.Уговорили са заемната сума да бъде преведена по разплащателната
сметка на заемателя изцяло или на траншове, но не по-
късно от 30.01.2011 година. Към договора за заем е представено извлечение от
оборотна ведомост на заемодателя.
Както правилно е
посочил синдикът този договор носи характеристиките на договор за заем и
следователно сделката има реален характер. При съпоставка между оборотната
ведомост на кредитора и банковите извлечения на длъжника се установява, че
получената от последния сума от „Н.2.“ ООД(н) е сумата от 158 620лева и
това е ефективно преведената сума от заемодателя. Представените от него
доказателства не установяват, че преведените суми са на основание заемната
сделка.
В подкрепа на
своето становище синдикът е представил извлечение от разплащателните сметки на
предприятието, под аналитичен номер 1713201906016, в левове, в което са
посочени датите на вальора и осъществените
постъпления, както и номерата на бордерата и основанието за постъпване на
сумите. Тези банкови извлечения са за процесния
период от време и от тях се установява, че получената от длъжника главница е в
размер на сумата, която е включена от синдика в списъка на приети вземания.
Фактът, че в оборотната ведомост на кредитора са осчетоводени и други вземания
към това дружество не установява, че те имат за произход този договор за
временна финансова помощ. Както е прието в константната съдебна практика, че
при иск
с правно основание чл.240 ЗЗД или иск
за установяване на вземане, за
което се твърди, че произтича
от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца
е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена
така и на обстоятелството, че е предадена въз основа
на договор за заем. Установяването
на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена
на друго основание - ищецът да е изпълнил едно
свое задължение, да е изпълнил морален
дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. Тъй като по делото не са събрани доказателства за
това, че включените в оборотната ведомост на кредитора суми да предоставени на „Е.Б.Б.Д.“ ООД (н), ЕИК*******, на основание
заемната сделка, съдът не е уважил искането за ССчЕ,
което кредиторът „Н.2.“ ООД(н) е направил.
Ето защо съдът намира, че възражението на този
кредитор се явява неоснователно е следва да го остави без уважение.
При изложеното
съдът намира, че следва да одобри списъците, съставени от синдика на „Е.Б.Б.Д.“ ООД (н), ЕИК*******, така, както са съставени без да
внася промени в тях, а двете възражение – да остави без уважение.
При изложеното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение на НАП с вх.№37349/14.04.2020 година, изпратено по пощата на 10.04.2020
година, срещу списък на приети вземания, предявени с в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, съставен от синдика на „ Е.Б.Б.Д.“ ООД (н), ЕИК *******,
обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника на 07.04.2020 година.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение на „Н.2.“ ООД(н), ЕИК.********, чрез синдик Д.А., срещу списък на неприети
вземания, съставен от синдика на „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н),
ЕИК *******, в който са включени вземания на това дружество, а именно
просрочена главница по договор за временна финансова помощ от 12.01.2011
година, в размер на 209 796,25лева( просрочена възнаградителна
лихва върху главница от 368 416,25 лева за периода от 12.01.2011г. до
02.03.2020 година в размер на 168 368,92лева; договорна лихва за забава
върху главницата от 209 796,25лева за периода от 13.01.2017г. до
02.03.2020 година, в размер на 80 002,21 лева и законната лихва върху
главницата от 209 796,25лева за периода от 03.03.2017
година до окончателното и заплащане.
ОДОБРЯВА списък
на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен по партидата
на „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н), ЕИК*******, на 07.04.2020
година.
ОДОБРЯВА списък
на неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен по партидата
на „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н), ЕИК*******, на 07.04.2020
година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и препис от него да се изпрати на АВ за обявяването му по
партидата на „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н), ЕИК*******.
СЪДИЯ: