Р Е
Ш Е Н
И Е
№2
гр. Перник, 03.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря А.М., с участието на прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа,
докладваното от съдия Стефанова КАНД № 762/2020 г. по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от К.Б.Г., ЕГН ********** *** против Решение №
260055/07.10.2020 г., постановено по АНД № 904/2020 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2360026, издаден от
ОДМВР – Кюстендил, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
В
касационната жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния
акт, предмет на касационен контрол, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди
се, че районният съд неправилно е установил фактическата обстановка, тъй като
не е изследвал обстоятелството за допусната техническа грешка в справката,
предоставена от ГДГП. Сочи се, че превозното средство, с което е извършено
заснетото нарушение, две поредни години е превозвало пътници до гр. Дяково,
Република Косово, като през 2018 г. е излязло от територията на Република
България на 07.03.2018 г. и е се е завърнало обратно на 09.03.2018 г., а през
2019 г. е напуснало територията на Република България на 07.03.2019 г. и се е
завърнало на 08.03.2019 г. По тази причина касаторът счита, че е допусната
техническа грешка при изготвяне на справката от ГДГП, на която районният съд се
е позовал, за да приеме, че нарушението е извършено. Искането към касационния
състав е да отмени обжалваното решение и потвърдения с него електронен фиш.
В
срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Кюстендил, не е подал отговор.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез пълномощника си адвокат А.,
поддържа касационната жалба по изложени в нея и в съдебно заседание
съображения. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен
съд – Кюстендил и потвърдения с него електронен фиш.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не е
изпратил представител.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
обжалвания съдебен акт.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
След
извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото
е и правилно. Съображенията за това са следните:
За
да постанови проверяването по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Кюстендил
е приел, че с автоматизирано техническо средство - стационарна видео радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения SITRAFFIC ERS 400, идентификационен № 10752D9A010800BB № от ДР 4823 е установено нарушение, извършено на 08.03.2018
г. в 22.46 ч. в населено място – с. Багренци по ВП ІІ-62 при км 4+730 с посока
на движение към гр. Дупница, като при ограничение на скоростта на движение 50
км/ч, моторно превозно средство марка „***“,
рег. № СО***ВН, се е движело със скорост 96 км/ч. При извършена справка в централна
база – КАТ е установено, че автомобилът е собственост на ЕТ „***“ и К.Б.Г.. С
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с издаден електронен фиш серия
К2016463 на ОДМВР – Кюстендил, ***, като собственик на ЕТ „***“ е посочила, че
на 08.03.2018 г. в 22.46 ч. МПС е ползвано на К.Б.Г.. Издаден е електронен фиш
серия К, № 2360026 на ОДМВР – Кюстендил, с който за заснетото нарушение е
ангажирана административно-наказателната отговорност на К.Б.Г.. Районният съд е
отхвърлил, като неоснователно твърдението на последния, че на посочената дата
МПС се е намирало извън територията на Република България. За да направи този
извод съдът се позовал освен на изготвените в административно-наказателното производство
веществени доказателствени средства и на изисканата и представена от ГДГП
справка, от която е видно, че МСП се е завърнало на територията на Република
България през ГКПП – Гюешево на 08.03.2018 г. в 22.12 ч., поради което
заснемането му от радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения в 22.46 ч. в с. Багренци е обективно възможно.
При
така установените факти, решаващият съд е достигнал е до извода, че заснемането
на административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство,
което е годно да се използва по предназначение. Приел е, че са спазени
установените правила за това и от приобщените писмени доказателства и
изготвените веществени доказателствени средства /снимков материал/ по безспорен
начин се установяват елементите от фактическия състав на административното
нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е,
че деянието правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на извършителя
му е наложено предвиденото за него в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
административно наказание – глоба в размер на 600 лв.
Настоящият
състав намира обжалваното решение на районния съд за правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на
принципите, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Събрани са писмени доказателства и са приложени веществени доказателствени
средства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите
за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата
за това.
Неоснователно
е оплакването на касатора за неправилно установена от Районния съд фактическа
обстановка. Всички фактически констатации са направени въз основа на
приобщените по делото доказателства и в съответствие с тяхното съдържание и
доказателствена стойност. Не следват различни фактически изводи от
представените с касационната жалба писмени доказателства – копие от интербус книжка
№ 2002153, ведомост № 5 и копие от интербус книжка № 200153, ведомост № 9. От
тях се установява, че за МПС, с което е извършено нарушението, с рег. № СО***ВН,
е попълнена ведомост към интербус книжка за международен превоз на пътници с
маршрут София – Дяково, Косово – Дяково/Косово - София за периода 07.03.2018
г. – 09.03.2018 г. и с маршрут Сливница
– Дяково/Косово – Дяково/Косово – Сливница за периода 07.03.2019 г. –
08.03.2019 г. Тези писмени доказателства не опровергават факта, че на
08.03.2018 г. в 22.12 ч. същото превозно средство е влязло на територията на
Република България през ГКПП Гюешево. Той е установен с официален документ –
справка в автоматизирания информационен фонд /АИС „Граничен контрол“/ на Главна
дирекция „Гранична полиция“, подписана от заместник директор на ГДГП, чиято
достоверност не се поставя под съмнение от представената интербус книжка, която
се попълва от превозвача, извършващ превоза. Няма основание да се приеме за
недостоверно приобщеното веществено доказателствено средство – снимков
материал, създаден със стационарна видео радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения SITRAFFIC ERS 400, идентификационен № 10752D9A010800BB
№ от ДР 4823, заснемаща точната дата и час, място, регистрационен номер на МПС
и скоростта му на движение. Предвид изложеното настоящият касационен състав
намира за неоснователен основният довод на касационния жалбоподател за
неправилно установена от районния съд фактическа обстановка.
При това положение правилен е и извода
на районния съд за осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
която норма забранява превишаването от 50 км/ч в населено място. Видно от
доказателствата по делото на 08.03.2018
г. в 22.46 ч. в населено място – с. Багренци на ВП – ІІ – 62, км 4+730 в посока
гр. Дупница, моторно превозно средство „*** СПРИНТЕР 313 ЦДИ“, рег. № СО***ВН, собственост на К.Б.Г. се е движело със
скорост 93 км/ч. при ограничение – до 50 км/ч за населено място. За това
нарушение законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касационния жалбоподател, като му е наложено предвиденото по
абсолютен начин в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно
наказание – глоба в размер на 600 лв.
Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните
в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за
отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260055/07.10.2020 г., постановено по АНД № 904/2020 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/