Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и
шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 12801/2017 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение №180990 от 26.07.2017 г., постановено по гр.
дело № 46859/2016 г., СРС, 119 състав, са уважени предявените от И.Г.Б. срещу В.-А.П.–
гр. София кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповеди
№165 и №168 от 20.06. 2016 г., издадена от административния ръководител на В.-А.П.;
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – „шофьор - призовкар“ във В.-А.П.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 3112,00 лв.,
представляващо обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (19.08. 2016 г.),
до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение, предвид изхода на
спора, ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400
лв., както и на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 334,48 лв.- представляваща дължимата държавна такса за
уважените искове и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника В.-А.П., чрез
юрк. П. А., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа
се, че не е спорно провеждането на инструктаж за здравословни и безопасни
условия на труд, а непроведения инструктаж за допълнителната длъжност „чистач“
се дължала на отказа на служителя да изпълнява временно тези задължения. Сочи
се, че към момента на подписване на длъжностната характеристика ищецът не е
възразил с нововъзложената му функция по почистване, а такова е направено едва
шест дни по-късно, при връчване на заповед №157/13.06.2016 г., което
обосновавало виновно поведение от страна на служителя. Оспорва и извода на СРС,
че служителят не е закъснял за работа, доколкото работното време като чистач е
от 08:00 ч. до 16:30 ч., а отсъствието му от работното място за около 45 минути
съставлява самостоятелно нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че
демонстративното неизпълнение от страна на ищеца на възложената му работа, и то в присъствието на пряко подчинен
на работодателя административен ръководител, е било извършено умишлено и могло
да доведе до неподчинение и на други служители от ВоАП, което определя
характера на нарушението като тежко, на което съответства и наложеното
дисциплинарно уволнение. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове – отхвърлени, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият-ищец
И.Г.Б., чрез пълномощника си адв. М. З., с надлежно учредена представителна
власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба,
с която оспорва същата изцяло. Излага доводи за правилност и законосъобразност
на първоинстанционното решение. Изтъква, че Главният прокурор на Република
България не е утвърждавал в типовите длъжностни характеристики съвместяване на
функциите на „чистач“, с тези на „шофьор - призовкар“, съгласано §2, ал. 1 от
ПАПРБ, а отделно от това тези функции са несъвместими и за същите не е бил определен
начин на съвместяване. В подкрепа на горното сочи, че началото и края на самото
работно време на двете длъжности се разминава с половин час, което обусловя
противозаконно удължаване на работното време в размер на 30 минути. Претендира
разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение за неопределено време,
по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността
„Шофьор-призовкар" с място на работа В.-А.П.в гр. София на ул. „******,
което правоотношение е било прекратено с процесната заповед с налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”. Приел е, че уволнението на
служителя е незаконно, тъй като по делото не е установено ищецът да е извършил
посочените в заповедта за уволнение две нарушения на трудовата дисциплина - не
е изпълнявал задълженията на чистач на 15.06.2014 г.; на същата дата пил кафе
пред сградата на ответната прокуратура в присъствието на административния ѝ
ръководител. Преценил е, че служителят не е бил длъжен да изпълнява длъжността
„Чистач“, доколкото не му е бил извършен предварителен инструктаж от
работодателя и не е бил в състояние да изпълнява тези функции. Счел е, че
присъствието на ищеца пред сградата на прокуратурата в интервала 08:30 ч. –
08:45 ч. не може да обоснове извод, че е закъснял за работа или че е отсъствал
от нея. Приел е за недоказано и твърдението в заповедта за системни нарушения
на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверие на работодателя, а дори и да са
били налице сочените в заповедта нарушения, то тяхната тежест не обосновава
налагането на предвиденото най-тежко наказание - дисциплинарно уволнение.
По
делото страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
/трудов договор/ се установява, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответната прокуратура
длъжността „шофьор-призовкар“ с място на работа В.-А.П.в гр. София на ул. „******.
Не
спорят също, а и от приложения препис от новата длъжностна характеристика за
длъжността „шофьор-призовкар“ се установява, че същата е била надлежно връчена
на ищеца на 07.06.2016 г., което е удостоверено с подписа на ищеца /лист 31 по
делото на СРС/. С тази длъжностна характеристика е вменено на ищеца да
изпълнява по заместване задълженията на друг отсъстващ служител-чистач, като
същата е утвърдена от административния ръководител и доколкото същата носи
подписа на ищеца, неоспорен от самия него, то и следва да се приеме, че е
налице валидно изменение на трудовото отношение по смисъла на чл. 119 КТ, по
силата на което на Б. е поел задължение при необходимост да изпълнява и
трудовите функции на чистач, когато същият отсъства.
Със
заповед №157/13.06.2016 г. административният ръководител на В.-А.П.е разрешил
на В.К.Щ., чистач в същата прокуратура, да ползва осем дни платен годишен
отпуск от 15.06.2016 г. до 24.06.2016 г., като е определено да бъде замествана
от И.Б.. Видно от отбелязването в заповедта същата е връчена на ищеца, който е възразил
срещу нововъзложените му отговорности, тъй като до момента на ги е изпълнявал и
не са фигурирали в трудовия му договор.
След
събрани по реда на чл. 193 КТ писмени обяснения от ищеца, със Заповед
№165/20.06.2016 г. Административния ръководител на В.-А.П.е наложил на И.Г.Б.
дисциплинарно наказание „уволнение". Като нарушения са посочени: на
15.06.2016 г. не е изпълнявал по заместване задълженията на чистача; на същата
дата между 08:30 ч. до 08:45 ч. е пиел кафе пред сградата на ответната
прокуратура, въпреки че е бил наблюдаван през това време от административните
ръководители на ВоАП и този на ВОП. В заповедта е изразено становище, че с
описаните действия ищецът е осъществил многобройни нарушения на трудовата
дисциплина: закъснение за работа; неизпълнение на възложена работа,
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, системни
нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя,
уронване на авторитета му, на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 и
чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Кодекса на труда.
Дисциплинарната
отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се
изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици, заради
извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е
дисциплинарнонаказващия орган и притежава дисциплинарна власт, която
представлява неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната
отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се
развива под формата на сложен динамичен фактически състав – съвкупността от
последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на
правонарушението и определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Тежестта
на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението,
носи ответникът по настоящото дело, а законността на едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал.
1 КТ. След установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина,
нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на
трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства
под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с
чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно
субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.
Съдът
намира за безспорно установено по делото, че на 15.06.2016 г. ищецът не е
изпълнил възложените му функции на чистач, както и че за времето между 08:30 ч.
и 08:45 ч. е пиел кафе пред сградата на ответната прокуратура, което се
потвърждава и от събраните пред СРС свидетелски показания. Тъй като дейността
на чистач му е била вменена с длъжностна характеристика, която самият ищец е
подписал, неизпълнението на възложените в тази връзка функции представляват
нарушение на трудовата дисциплина. За този извод е без значение дали е имало
разминаване с половин час в началото и края на работното му време на
изпълняваниет по съвместителство длъжности „чистач“ и „шофьор-призовкар“, тъй
като се установява, че през целия работен ден на процесната дата служителят не
е изпълнявал дейността си като чистач.
Извършеното
нарушение обаче не представлява „тежко“ по смисъл на чл. 190 КТ и не обуславят
налагането на най-тежкото наказание. Възложената на ищеца допълнителна трудова функция
„чистач“, за извършването на която макар да не е необходима специална
квалификация, не е била изпълнявана до момента от него. Същата, съгласно
длъжностната му характеристика от
07.06.2016 г., включва дейности за изпълнението на които ищецът е следвало да
бъде изрично инструктиран, тъй като за правилното им изпълнение е необходим
практически опит, който поначало той не е притежавал с оглед образованието му и
различните трудови функции, които е изпълнявал по заемана до момента длъжност
„шофьор-призовкар“ (така според длъжностната му характеристика за длъжността
„чистач“ се изисква целесъобразно използване на техническите съоръжения и
препаратите за почистване и дезинфекция, полагане на грижи за растенията, при
необходимост да прави заявки за миещи препарати, козметични средства и
санитарно-хигиенни материали). Не се твърди, а и не се и доказва, на ищеца да
му е предлагано провеждането на подобен инструктаж, поради което твърденията
във въззивната жалба, че отказът на И. Б. да изпълнява функциите на чистач е
причина за непровеждането на инструктаж, е неоснователно. Видно от възражението
му, отбелязано върху заповедта, с която е определен за заместващ отсъстващата
служителка Вангелия Щукова, именно липсата на подготовка на служителя е била
една от причините да отказва да изпълнява тези функции. Не се установява по
делото, че твърдения от въззивника проведен инструктаж по ЗБУТ включва
разяснения относно изпълнението на такива дейности, които са му били възложени
на длъжността „чистач“. При това положение, непровеждането на инструктаж
относно нововъзложените функции, следва
да бъде взето предвид при преценка тежестта на нарушенията, като
според настоящия състав поведението на служителя не би могло да бъде прието за
укоримо в степен, обуславяща неговото уволнение, каквато преценка на
императивната правна норма на чл. 189 КТ е задължен да извърши.
По
отношение на второто вменено с уволнителната заповед нарушение на трудовата
дисциплина следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че с това си
поведение ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, визирано в чл.
187, ал. 1, т. 1 КТ (закъснение за работа), същото е незначително, с оглед
времевия интервал от около петнадесет минути, в който се е намирал пред самата
сграда на прокуратурата, и от което не са били застрашени или увредени
интересите на работодателя.
Злоупотребата
с доверието на работодателя принципно, е умишлено нарушение на трудовите
задължения, изразяващо се в използване на оказаното от работодателя доверие за
неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за
другиго. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства, че с
поведението си служителят Б. е нарушавал трудовата дисциплина с цел да се
облагодетелства, като и самите нарушения не са от подобно естество, което би
могло да създаде възможност за извличане на облага.
Предвид,
че нарушенията са извършени еднократно, като липсват твърдения или
доказателства ищецът да не е изпълнявал и основните си трудови функции на
„шофьор-призовкар“, не би могло да се приеме, че е налице системно нарушение на
трудовата дисциплина, а извод в обратен смисъл не следва от посоченото в уволнителната
заповед обстоятелство, че му е наложено предходно дисциплинарно наказание
„забележка“, поради допуснат преразход на гориво във връзка с управляван от
него служебен автомобил.
Съдът
намира за недоказано и твърдението на ответника, че с поведението си ищецът е
уронил престижа и доброто име на ръководителя на В.-А.П., тъй като визираните
еднократни нарушения - отказ да изпълни вменената му функция на чистач и
пиенето на кафе пред местоработата и в присъствието на прекия му ръководител и
ръководителя на военноокръжната прокуратура Е.Д.А., не са от естество да засегнат
авторитета на ръководителя му. Самите показания на свидетеля А., дадени пред
СРС, не съдържат данни, от които може да се обоснове извод, че ищецът с
поведението си по какъвто и да е начин е създал негативно впечатление у трети лица относно авторитета на своя
началник, като самият свидетел не твърди подобно нещо. Следва да се отбележи,
че и останалите по делото свидетели, работещи в ответната прокуратура, не изразяват
подобни впечатления, които да са се формирали у тях негативни представи в
резултат от нарушенията на ищеца.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че работодателят при налагане на дисциплинарното наказание
не е съобразил правилно критериите в чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като тежестта на допуснатите
нарушения от страна на ищца, не могат да обосноват извод за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо прекратяването на
трудовото правоотношение от страна на работодателя е било извършено
незаконосъобразно, и законосъобразно СРС е отменил уволнителната заповед,
възстановявайки ищеца на заеманата за неопределено време преди уволнението
длъжност.
Доколкото
във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания относно присъденото в
полза на ищеца обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 3112,00
лв., то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не
дължи проверка за правилността на решението в тази му част, поради което същото
следва да се потвърди.
Тъй
като крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена
без уважение.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъде
присъдена сумата от 1200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №180990 от
26.07.2017 г., постановено по гр. дело № 46859/2016 г., СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА В.-А.П. с адрес гр. София, ул. „***, чрез юрк. П.
А., да плати на И.Г.Б. ЕГН **********,***, чрез адв. М.З., разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: