Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 440/22.03.2021 година, гр. Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 222/2021 година.
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от С.К.Б. с ЕГН ********** и
адрес ***, чрез адвокат Н.Д. ***, против твърдян мълчалив отказ по молба вх. №
Н-94-00-52/20.11.2020 година, подадена до кмета на община С..
С молбата е поискано започване на производство по
изменение на действащия кадастрален и регулационен план село Д.о, община С..
В жалбата се твърди, че мълчаливият отказ на кмета е
незаконосъобразен. В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя излага доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Иска се
отмяната му. претендират се разноски.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата като
твърди, че няма мълчалив отказ, защото се е произнесъл по молбата, изпращайки
на заявителя писмо и решението на помощния си орган – Общински експертен съвет
по устройство на територията (ОЕСУТ).
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
С молба вх. № Н-94-00-52/20.11.2020 година по описа на
Община С. адвокат Д., като пълномощник на С.Б. (собственик по наследство на дворно
място, съставляващо УПИ VIII-204 в кв. 20 по плана на село Д.о, община С.), е
посочил, че по действащия план на село Д.о от 1992 година има промяна на
кадастралната и регулационната граници между бивш парцел VIII-204 в кв. 20
(сега IX-360) и бивш парцел X-204 (сега IX-359 и XIX-359), като между тях е обособена улица с ширина
3,50 метра за достъп до парцел XVI-357. В молбата е обявено, че проектираната улица
разделя на две части наследствения имот на госпожа Б. и го обезценява, а
теренът, отреден за улица, никога не е бил отчуждаван. Цитирани са разпоредби
от ЗТСУ и от ЗУТ, въз основа на които е направено твърдение, че уличната
регулация по ЗТСУ няма отчуждително действие, а срокът по чл. 208 от ЗУТ е
преклузивен и е изтекъл. Затова е поискано служебно процедиране на изменение на
действащия план, за да бъде премахната улицата, разделяща имота на С.Б. на две
(лист 15 – 17 и 14).
На 10.12.2020 година молбата е разгледана на заседание
на ОЕСУТ. В хода на заседанието от съвета е прието, че към молбата не са
приложени документи, от които да се прецени правото на собственост върху
претендираната проектна улица, както и че не са приложени заявления от всички
заинтересовани собственици на поземлени имоти. По заявлението е направено
обобщение, че искането е нецелесъобразно и по него се дължи произнасяне по
същество след представяне на „документи от всички заинтересовани собственици“.
Заседанието на ОЕСУТ е оформено в протокол № 7/10.12.2020 година (лист 12).
На 26.01.2021 година адвокат Д., като пълномощник на
заявителя, е обжалвал пред Административен съд – Бургас мълчалив отказ на кмета
по подаденото заявление (лист 2).
На същата дата – 26.01.2021 година – кметът на
общината е изпратил с писмо рег. № 71-94-00-52/26.01.2021 година на адвокат Д.
копие от протокола на ОЕСУТ, с който е разгледано заявлението. Писмото и
копието от протокола са получени от адвокат Д. на 28.01.2021 година. На
известието за доставяне, при изписването на датата, е сгрешена годината –
вместо 2021 година е написано 2020 година (лист 11 – 12 и 10).
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 135 ал. 1 – 4 от ЗУТ, лицата по чл. 131
могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено
заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно
до областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план,
към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Компетентният
орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед
разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Заповедите
по ал. 3 се издават въз основа на становище на: 1. главния архитект на общината
- когато актът се издава от кмета на общината или 2. кмета на общината - когато
актът се издава от областния управител.
Според чл. 135 ал. 5 от ЗУТ, при наличие на някое от
основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 компетентният орган по ал. 1 може да нареди
служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен
план. При наличие на основание по чл. 134, ал. 1, т. 6 компетентният орган по
ал. 1 нарежда да се изработи служебно проект за изменение на действащите общ
и/или подробен устройствен план за привеждането им в съответствие с одобрения
парцеларен план, разрешен на основание чл. 124а, ал. 9. Заповедта се издава в
едномесечен срок от влизането в сила на парцеларния план.
От цитираните норми се установява, че органът, който е
компетентен да се произнесе по подаденото заявление, е кмета на общината.
Нормата на чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, изисква от
компетентния орган активна процесуална позиция относно възложените му
правомощия по взимането на решения в областта на устройството на територията. Кметът
на общината дължи изрично произнасяне по заявлението и следва мотивирано издаде
или да откаже издаването на акт, с който да започне производството по изработване
на проект за изменение на действащ устройствен план. Като не се е произнесъл с
искания административен акт, каквото произнасяне с нарочното задължение на чл.
135 ал. 3 от ЗУТ му е вменено като правомощие от закона, ответникът е формирал
незаконосъобразен, в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който
следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на ново произнасяне.
Писмото, изпратено до адвокат Д., представено от
ответника като доказателство, че е налице изрично произнасяне в
административното производство не е властнически акт, издаден от компетентен орган,
защото не съдържа властническо волеизявление от кмета, а има единствено
уведомителен характер. Такъв властнически акт не е и решението на ЕСУТ –орган,
който не е компетентен да се произнася по съществото на заявления, с които е
поискано изменение на ПУП.
За изчерпателност на изложението, съдът намира за
необходимо да посочи, че от представената административна преписка никъде не е
видно изпълнението и на изискването на чл. 135 ал. 4 т. 1 от ЗУТ, а именно няма
изрично произнасяне по молбата със становище на главния архитект като помощен
орган към овластения административен орган – в случая кметът на общината.
По изложените съображения съдът приема, че подадената
жалба е основателна, а оспореният в настоящето производство мълчалив отказ на
кмета на Община С. да се произнесе по подаденото заявление за разрешаване
изработване на проект за изменение на подробен устройствен план е
незаконосъобразен, формиран в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, което налага отмяната му и връщане на преписката на кмета на
общината за произнасяне по така направеното искане с мотивиран акт по чл. 135
от ЗУТ.
При този изход от правния спор и с оглед своевременно
направеното искане от процесуалния представител на С.Б., на основание чл. 143
ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в общ размер 710 (седемстотин е десет) лева, от които 10 лева –
заплатена държавна такса и 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
нямащо прекомерен характер с оглед нормата на чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските се
дължат от Община С., в чиято структура е органа – ответник.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ мълчалив отказ кмета на община С. по молба вх.
№ Н-94-00-52/20.11.2020 година, подадена от С.К.Б. с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез адвокат Н.Д. ***.
ВРЪЩА административната преписка на ответника за
продължаване на процесуалните действия, съгласно мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на С.К.Б. с ЕГН **********
сумата от 710 (седемстотин е десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: