Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
28.11.2019г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав
Председател: Радка
Цариградска
При секретаря Венка Миланова, като сложи за разглеждане
гр.дело N 439 по описа на съда за 2019 год. докладвано от съдията, за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, вр. с чл.240, ал.1 и 2, вр.с чл.79 ЗЗД, съединен
с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът „К. И. И. БГ” ЕАД излага в исковата си молба, че
на 09.09.2013г. между „У. К. Ф.” ЕАД като кредитор, от една страна и ответника В.В.А.- кредитополучател от
друга, е сключен договор № *** за отпускане
на потребителски паричен кредит в размер на 1000 лв. Ответникът поел задължението освен да върне заетата сума, да заплати и
100 лв. за такси/комисиони
във връзка с кредита и 61,68лв. за дължима застрахователна премия. Кредитополучателят се задължил да погаси
усвоения кредит чрез 24 анюитетни месечни вноски, всяка от
които в размер 56.60 лв., като първата падежна дата била на 21.10.2013г., а последната –
21.09.2015г. при лихвен процент 15,5% и ГПР 27,93%. Твърди, че ответникът
получил заемната сума, заплатил пет пълни вноски
по погасяване на задължението и една частична вноска в размер на 1.69 лв. или общо внесени суми
в размер на 284.69 лв. Последната частична вноска, която направил кредитополучателя била с падежна дата на 21.03.2014 г., след което няма плащания и ответникът изпаднал в забава.
Излага, че на 27.10.2014г. между
„У. К. Ф.” ЕАД и „***” ЕАД е сключен Договор за
цесия, по силата на който
първото дружество /като
цедент/ прехвърля вземането си по процесния Договор за потребителски кредит на ищцовото дружество. /като цесионер/. С пълномощно, както и съгласно чл.3.2 от сключения Договор за цесия, „У. К. Ф.” ЕАД упълномощил „К. И. И. БГ” ЕАД да уведоми длъжника за цесията, което ищецът сторил с изпращане н адве
уведомителни писма, второто връчено лично на ответника н адареса
му в с.Н., общ.*** на 08.12.2014г. Поради неизпълнение
на задължението и към новия кредитор, последният се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение № ***/25.03.2019 г. за сумата от 948.24 лева, представляваща незаплатена
сума, дължима по
договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2013г., 90,28лв. договорна лихва за периода 09.09.2013г.-27.10.2014г., ведно със законна лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението – 20.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както
и сумата от 75.00 лева разноски по
делото, а именно: 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лв. заплатена държавна такса. Заповедта е връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, по силата на което
да установи съществуването на две вземания на ищеца към ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение, а именно 948.24 лева главница по
договор за потребителски кредит, 90,28лв. договорна лихва за периода 09.09.2013г.-27.10.2014г., законната лихва върху главницата 20.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и за присъждане на
разноските по заповедното и исковото производство.
Ответникът в срок не е депозирал писмен отговор. В
с.з не оспорва че е сключил с цедента договор за кредит и е усвоил отпуснатата
сума. Първоначално заявява, че е бил уведомен за прехвърляне на вземанията по
договора към друг кредитор „***” ЕООД, както и че вече е извършил плащания към
него. В хода на делото по същество признава, че плащанията касаят друг договор,
признава задълженията си към ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от Заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2019г., издадена по ч.гр.д. № ***/2019г. на
РС П., със същата е разпоредено В.В.А.
*** да заплати на„ К. И. И. БГ
” ЕАД сумата от 948.24 лева главница по договор за потребителски кредит, 90,28лв. договорна лихва за
периода 09.09.2013г.-27.10.2014г., законната лихва върху главницата 20.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство от 75 лева. Тъй като длъжникът не е
бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по
делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и
в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията
по заповедта.
Видно от представения договор
за отпускане на потребителски кредит № *** от 09.09.2013г., сключен между „У. К.
Ф.” АД /заемодател/ и ответника като заемател, страните са се уговорили за
предоставяне на кредит в размер на 1000 лева, с начин на усвояване – превод по
сметка на клиента, с уговорени такси 100 лева, застрахователна премия 61,68
лева, с фиксиран годишен лихвен процент 15,5%,
и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от които по 56.60 лева.
Представен е също по
делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „У. К. Ф.” АД и „К. И. И.
БГ” ЕАД, като видно от Приложение 1 към
него, вземанията на „У. К. Ф.” АД, произтичащи
от процесния договор с размер на просрочена главница от 948,24 лева и размер на
просрочени лихви 90,28лв., са били прехвърлени на ищеца. „У. К. Ф.г” ЕАД е
упълномощило „К. И. И. БГ” ЕАД в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от
пълномощно, на л.27 от делото. По делото е представено уведомление до В.В.А. за извършената цесия (л. 18 от делото), като видно от
известие за доставка, пратката е връчена лично на адресата на 08.12.2014г.
Ищецът
признава, че по горепосочения договор, ответникът е изплатил сумата общо в
размер на 284,69лв., като не представя платежните документи за извършените
плащания, но доколкото изявлението на ищеца е признание на неизгодни за него
факти, съдът приема плащанията за доказани в посочения размер.
При така
установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Представеният
по настоящото дело договор за отпускане на потребителски кредит установява
възникнало заемно правоотношение между „У. К. Ф.” АД и ответника. Ответникът
признава получаването на заемната сума. Не се за договор за банков кредит по
чл. 430 ТЗ, който е консенсуален договор и кредитор по него може да бъде само
банка. Няма спор, че „У. К. Ф.” АД не е банка, поради което сключеният от това
дружество договор, макар и наименован договор за кредит, няма характер на
банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, а съставлява договор за заем,
подчиняващ се на разпоредбата на чл. 240 ЗЗД. В този смисъл решение № 99 от
01.02.20113 г. по т.д. № 610 /2011г. на ВКС. Със Закона за потребителския
кредит е уредена възможността небанкови финансови институции да предоставят
потребителски кредити. Приложими в случая са разпоредбите на ЗЗД.
Установителният иск е допустим, тъй като е
предявен в срок в резултат от връчване на заповедта за изпълнение на длъжника в
хода на заповедно производство, имащо за предмет същите вземания по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
За успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
валидно правоотношение по договор за потребителски заем между страните, по
който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума.
Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че на между „У. К. Ф.” АД като кредитор и ответника е сключен Договор за
потребителски паричен кредит в размер на 1000 лева, както и че заемната сума е
усвоена от ответника. Не се твърди предсрочна изисуемост, тъй като са
падежирали всички вноски съгласно погасителния план. От коментирания договор за
предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера
на предоставения заем, общ размер на плащанията, лихвеният процент по кредита и
годишният процент на разходите, погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК не намира приложение в случая,
доколкото с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за
договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случа. Налага се изводът, че
са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че
ответникът дължи връщане на целия размер на предоставения му кредитен ресурс,
който не е възстановен, а именно 948,24лв.
от главницата и 90,28лв. договорна възнаградителна лихва. В тежест на ответника бе да установи факта на
погасяване на дълга по кредита, но същият не ангажира доказателства в този
смисъл, поради което и предявените установителни искове следва да бъдат
уважени.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса 75лв. и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен „К. И. И. БГ”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, че В.В.А. с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумите, както следва:
948.24 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2013г., 90,28лв. договорна лихва за периода 09.09.2013г.-27.10.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането,, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ ***/01.02.2019г. по ч.гр.д. № ***/2019. по описа на РС П.
ОСЪЖДА В.В.А.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К. И. И. БГ”ЕАД,
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в
заповедното производство разноски, както и сумата от 375лв.(триста седемдесет и
пет лв.), представляваща сторените в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
ИИ