Р Е Ш Е Н И Е
№ 260308/8.7.2021г. 08.07.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 22.06.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3081 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба предявена от В.И.И. против П.И.Л. , с която се иска съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 3500 лв. – по
неформален договор за заем от 02.02.2020 год., сумата от 800 лв. по неформален
договор за заем от 31.03.2020 год.,евентуални искове по чл. 59,ал.1 от ЗЗД за
посочените суми, както и иск за сумата от 1300 лв., с която ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, както и законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от неформален договор
за заем от 02.02.2020 год., по силата на който ищецът предоставил на
ответницата 3500 лв., със съответните уговорки. На 31.03.2020 год., ищецът
отново предоставил на ответницата заем в размер на 800 лв., която сума превел
по банков път. Освен това на 18.09.2020 и на 21.09.2020 год. ответницата
извадила от личната му чанта личната му банкова карта и изтеглила от нея сумата
от 1300 лв., с която неоснователно се обогатила за негова сметка. Въпреки
многократни разговори сумите не били възстановени. Претендира се уважаване на
исковете в пълен размер, както и разноски за настоящото производство.
В законоустановения срок ответницата е депозирала
отговор, с който оспорва претенциите като неоснователни. Твърди, че не е
получавала сумата от 3500 лв. в заем. Сумата от 800 лв. действително й била
преведена от ищеца, но не като заем, а наем, квартира, храна и разходи, поети
от нея при пребиваването им в Г.. По отношение общата сума от 1300 лв.,
ответницата посочва, че действително я била изтеглила от банковата карта на
ищеца. Но не без негово знание и съгласие, а именно той й оставил картата, за
да изтегли пари и да върне на майка й част от сума в размер на 2500 лв., която
й дължал.Твърди, че са били в близки отношения, но в последствие ищецът
започнал да я изнудва и заплашва, за което подавала съответните жалби. Излага
подробни съображения за неоснователност на претенциите и моли за отхвърлянето
им.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния
му представител.
Ответницата – лично и чрез упълномощен представител
оспорва претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От
приетото извлечение от сметка , с титуляр ищеца, за периода 01.09.2020 –
05.10.2020 год. се установява че на 18.092020 г. и на 21.09.2020 год. от
посочената сметка е била изтеглена общата сума от 1300 лв.
Представено
е копие от платежно нареждане, видно от което на 31.03.2020 год. ищецът е
превел по банкова сметка ***., с посочено основание - превод.
На
05.11.2020 год. на ответницата е била
връчена нотариална покана, касаеща
искане за доброволно връщане на исковите суми.
Ищецът
е представил още копие от трудов договор за служители от 13.01.2020 год., копие
от договор за наем от 01.03.2019 год. с предмет – помещение/автосервиз, на ***,
за срок от една година,фиш за работна заплата за м. януари и м. февруари 2020
год. , извлечение от сметка за периода 07.01.2020 – 30.04.2020.
Ответницата
е представила договор от 17.01.2020 год., видно от който на същата дата се е
разпоредила с МПС за сумата от 500 лв.
Прието
е копие от трудов договор на ответницата
за периода 06.02-31.12.2020 год. на длъжност - персонал за почистване в ***.
Представена
е и фактура от 16.07.2020 год. за покупко – продажба на употребяван автомобил
на стойност 1000 евро.
От
приетите писмени доказателства се установява още, че на 05.10.2020 год.
ответницата е депозирала в РП – Я.
обяснения по чл. 154,ал.1,т.1 от ЗСВ , в които е посочила, че спрямо нея
е осъществено психическо насилие от В.И.И., изразяващо се в обиди, заплахи и
изнудване за пари.
С
постановление от 16.11.2020 год. е постановен отказ от образуване на наказателно
производство на прокурор при ЯРП.
Ответницата
е представила още извлечение от сметка,
в което са посочени съответни салда отразяващо дата и час на
осчетоводяване на операциите.
От
служебно исканата справка на ОД на МБР става ясно, че по отношение на страните
има регистрирано излизане от Р България
през В. ***на 02.02.2020 год. в 15, 50 часа.
По
искане на ответницата по делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ,
вещото лице по която посочва, че разстоянието по маршрута С. –В.е 560, 9 км., а
по Я. –В.– 525 км. Разстоянието между с. С. и гр. Я. е 35, 9 км. И се изминава
за 35 минути. При спазване на всички ограничения и при посочения от страните
маршрут разстоянието Я. –В.се изминава за 6, 03 ч. От техническа гледна точка
посоченото време е възможно да се намали , увеличи, което зависи от посочени
фактори.В тази хипотеза вещото лице посочва възможни начални часове на тръгване
от гр.Я. В хипотеза, в която бъде прието че страните са тръгнали по маршрута
около13, 00 ч., в каквато посока са свидетелските показания и са преминали
границата в 15, 50 часа, то разстоянието е изминато за 2 часа и 50 мин., или
със средна скорост 186 км/ч. Ако се отчете и необходимото време за спиране на
крайпътни обекти скоростта следва да е била 287 км/ч. Не съществува автомобил
за масово ползване, който би могъл да измине разстоянието за времето твърдяно
от ищеца.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. П. посочва, че на 02.02.2020 год. е посетил сервиза на В. за
ремонт, дошъл и другия свидетел и се шегували за датата.Той платил на ищеца
един ремонт и дошло едно момиче, което свидетелят не познавал, като сочи , че
това е ответницата. В. му поискал още 500 лв., които му върнал до края на
месеца. Така свидетелят му дал общо 1000 лв. Говорели нещо за автомобили.
Сумата била някъде около 3500 лв. Щели да вземат кола на П. от Г..Тези пари ги
дал на нея и ги броили двамата. Разговорът им бил, че като се върнат от Г. тя
ще му върне парите.Чул само, че ще му връща парите. Бил в сервиза към обяд,
около 11 часа.Не бил виждал ответницата преди това. В. имал в джоба си пари, но
свидетелят не можел да му държи сметка колко са и й ги дал.Н. дошъл и щели да
му сменят маслата. Свидетелят стоял не повече от 30 минути и е сигурен, че
датата е била 02.02.
Св.
Ф.посочва, че на 02.02., около 11, 11 и нещо посетил сервиза на В. , за да му
сменят маслата.Когато отишъл В. и П. брояли някакви пари и разбрал, че той й ги
дава назаем, за да си купи кола.В. казал, че й дава сумата от 3500 лв. , като
уговорката е да ги върне наведнъж, без лихва.П. му отговорила, че до края на
юли същата година ще му върне сумата. Видял В. да предава пари на П.,но не бил
броил сумата. Свидетелят Т. бил там. Разбрал, че дал някакви пари назаем на В..
В. бил заминал за Г. и се бил прибрал за няколко дни.Спомнял си датата, т.к. си
записвал кога сменя маслото на колата. Свидетелят твърди, че си е правил колата
след като П. си тръгнала. След това може би около час си правил колата, стоял
до около 13 часа в сервиза.
Св.Я.
посочва, че познава ищеца от 6-7 години, т.к. той извършва ремонти на колата й.
На 31.03.2020 год. колата й пак била развалена. Свидетелката живеела в с. В.и
т.к. не вила в движение се наложило ищеца да отиде до селото. Звъннал му
телефона и понеже бил мръсен помолил свидетелката да вдигне. На екрана пишело
името П.. И я помолил да пусна високоговорител, за да може да говори и така
свидетелката присъствала на разговора. Бил женски глас, който помолил спешно за
пари, защото трябвало да си плати квартирата.Отишли заедно до Я., до ОББ,
влезли вътре и В. направил превод на сумата от 800 лв.За септември 2020 год. й
се бил оплакал, че е теглила суми от картата му. Тогава когато говорели по
телефона тя казала, че ще му ги върне
заедно с другите пари, както са се разбрали.
Св. Ч. – сестра на ответницата посочва, че
страните са живели на семейни начала около 6 месеца, от 02.02 2020 год., когато
заминали за Г.. Тръгнали на посочената дата рано сутринта, а на следващия ден
пристигнали. След като се върнали майка й и сестра й звъннали и свидетелката
чула викове. Казали й, че ищецът искал 2500 лв., за да може да остави сестра й
намира, майка й му ги дала. Той върнал частично тези пари като дал картата си
на сестра й, която изтеглила веднъж 1000 лв. и веднъж 300 лв. и ги дала на
майка им. В Г. живеели в обща квартира. Имала спомен, че В. е бил тук през
месец март и споменал, че превел 800 лв. за наем на квартирата, който бил 400
евро. Не била запозната да са минавали през сервиза преди да тръгнат за Г.. В Г.
отношенията им се влошили. Знаела от сестра си, включително, че направили опит
за раздяла. Свидетелката твърди, че е чувала разговори между сестра си и трети
лица, които казвали, че В. ги кара да свидетелстват по делото, за да я закопаят
и осъдят. В. бил търсил и бившия съпруг на сестра й по този повод. В. не върнал
цялата сума от 2500 лв. Не бил предоставял и заем на сестра й. Миналата година
сестра й била разделена с мъжа си, а В. си имал съпруга. Знаела за доходите на
сестра си в Г.. В началото били минимални заради локдауна, но й плащали минимума
от 600 евро. Прибрали се от Г. на 17.07. заедно.
Св.
Д. – колега на ответницата посочва, че преди заминаването си за Г. страните
често се срещали на работното място. Не знаел кога точно са заминали. След като
се върнали нещата се влошили.Сега с П. работели на съседни обекти. Бил е
свидетел, когато е говорила по телефона и й е прилошавало. Казвала му, че
говори с В. и получавала заплахи.Доколкото знаел я изнудвал за пари, които
искал да вземе от нея. Заеми не била взимала. Споделяла му, че В. я преследвал,
търсил я, задявал я. За Г. не знаел. Бил чел съобщения в телефона й, в които
пишело – да ми върнеш сумата, и че ако не му върне парите ще има големи
неприятности, нещо подобно.
Въз
основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявени са ОСИ правно основание чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 59,ал.1 от ЗЗД ,
както и евентуални искове по чл. 59 ЗЗД.
По иска с
правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата от 3500 лв.:
Фактическият състав на
договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои
от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за
връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение
на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици. При оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си, които е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор
на исковата молба: че средствата са дадени на друго основание; че е налице
порок на волята; че задължението е погасено; други възражения.
В процесния случай
ищецът твърди, че между страните е сключен устен договор за заем за сумата от
3500 лв. За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал гласни
доказателства – показанията на свидетелите Т. и Ф.. Независимо, че липсват
данни тези свидетели да са заинтересовани от изхода на делото, както и че показанията
на двамата напълно си кореспондират помежду си, както и че двамата свидетели
твърдят да помнят с изключителна точност и изключителна конкретика случилото се
на датата 02.02.2020 год., съдът приема, че техните показания не следва да
бъдат кредитирани. Същите са в пълно противоречие с приетата и неоспорена експертиза,
изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания, както и с
безспорно установения по делото факт, посредством предоставената от МВР информация
за датата и часа, в които ищецът и ответницата са напуснали границите на Р
България в сочения ден. Действително датата не е съществен елемент от
неформалния договор за заем. При преценката си съдът счита обаче, че е
абсолютно невъзможно на датата 02.02. свидетелите последователно да са ползвали
услуги в сервиза на ищеца за периода от около 11.00 ч. до около 13,00 ч., след
което страните да са тръгнали с автомобил и да са пресекли границата в 15,50 ч.
Освен това показанията на горепосочените свидетели не кореспондират с
изяснената по делото фактическа обстановка, като напълно житейски нелогично е
твърдението, че страните /които не спорят, че към него момент са били в близки
отношения и са заминавали заедно , с един автомобил за Г./ са си предавали
заемана сума и правили изключително конкретни уговорки пред трети лица, след
което ответницата Л. си е тръгнала от сервиза /св. Ф./.
По гореизложените
съображения и т.к. не кредитира показанията на двамата свидетели, съдът приема,
че не се доказа един от основните елементи на договора за заем – реално
предаване на сумата от 3500 лв. Претенцията като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед становището на съда за неоснователност на
предявения иск на първото посочено от ищеца основание е налице сбъдване на
условието за разглеждане на евентуално предявената претенция, с която
процесната сума от 3 500 лева се претендира като такава, с която ответницата
се е обогатила за сметка на ищеца. При иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника както и
причинната връзка между тях (доколко обедняването и обогатяването произтичат от
един общ факт), а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето
обогатяване, ако твърди, че е налице такова. Подлежащите на установяване по
делото факти с оглед доказателствената тежест на ищеца, не са доказани.По
изложените по-горе мотиви съдът приема и че не се доказа по делото обедняването
на ищеца изразяващо се в преминаване на сумата от 3500 лв. от неговия
патримониум в този на ответницата. Ето защо и тази претенция като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По иска с
правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата от 800 лв.:
В процесния случай страните не спорят, че на
31.03.2020 год. ищецът е превел по банкова сметка ***. Посоченото обстоятелство
се установява безспорно от приетите по делото писмени доказателства. Спорът е
по отношение на основанието на което сумата е предадена, според ищеца като
заем, който ответницата се е задължила да върне, а според ответницата това е сумата, която ищецът дължи за
заплащането на храна и разходи във връзка със съвместното им живеене в Г.. В
практиката на ВКС се приема, че в производството по
иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД доказателствената
тежест да установи, че е
дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им. При оспорване на
иска, ответникът следва да докаже възраженията си, че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята;
че задължението е погасено и пр. факти, съобразно характера на въведените
възражения срещу иска.
В случая според съда ищецът е релевирал
годни доказателства установяващи всички елементи на договора за заем. Освен
безспорните доказателства, че сумата е реално
предадена, установява се от показанията на свидетелката Я., които кореспондират
напълно с приетите писмени доказателства и, че ответницата се е задължила да
върне сумата на ищеца. Същевременно ответницата не доказа твърдението си, че
средствата са предоставени на твърдяното от нея основание. В подкрепа на
твърденията си същата е ангажирала единствено гласни доказателства, показанията
на св. Ч., които следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК предвид
близката и родствена връзка с ответницата. От показанията на тази свидетелка
става ясно, че тя не е присъствала на каквито и да е уговорки между страните по
повод процесната сума, а пресъздава казаното от сестра й. Липсват ангажирани
доказателства, че страните са живели в обща квартира, какъв е бил размерът на
наема, респ. на останалите консумативи, за да бъде кредитирано с доверие
твърдението на ответницата, че сумата е за погасяване на такива разноски.
В обобщение, съдът приема претенцията за
основателна в пълния й предявен размер. Сумата следва да бъде присъдена в едно
със законната лихва от датата на исковата молба.
Предвид уважаване на главния иск , съдът
не дължи произнасяне на предявения като евентуален иск по чл. 59,ал.1 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата 1300 лв.:
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване.Т.е.
за основателността на иска ищецът
следва да установи: обедняване
/изразяващо се в намаляване на имуществото му/, конкретния размер на посоченото
намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответницата, размер на
обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и
същ факт или група от факти.
Според ЯРС в процесния случай
горепосочените предпоставки са доказани от събраните по делото и неоспорени от
ответницата писмени доказателства, ценени в съвкупност с признанието от страна
на ответницата с отговора на факта, че е получила сумата. Възражението на
ответницата е, че е налице правно основание за получаване на сумата, изразяващо
се в сключен договор за заем между ищеца и нейната майка за сумата от 2500 лв.,
както и че получената сума от 1300 лв. е предадена на майката на ответницата за
погасяване на част от този заем. Доказателства за наличието на такива отношения
не са ангажирани. Както беше посочено, освен че свидетелката Ч. е в близка
родствена връзка с ответницата и по отношение на този факт /заемане на сумата
от 2500 лв./ тази свидетелка не посочва да пресъздава свои лични впечатления. Налице е неоснователно обогатяване поради липса на
друг валиден източник на възникване на облигационна връзка между страните по
делото. Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния
си предявен размер, като сумата следва да бъде присъдена в едно със законната
лихва от датата на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 319, 90 лв. –
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски в размер на 681, 25 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът
намира за неоснователно, т.к. размерът му от 700 лв. е почти равен на минимума
предвиден в чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004 год. и съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.И., ЕГН ********** против П.И.Л., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 240 , ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3500 лв.
по неформален договор за заем от 02.02.2020 год., както и евентуален иск по чл.
59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3500 лв., с която ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА на осн. чл.240,ал.1 ЗЗД П.И.Л., ЕГН ********** да заплати на
В.И.И., ЕГН ********** сумата от 800 лв. по неформален договор за заем от
31.03.2020 год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба –
20.11.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 59 от ЗЗД П.И.Л., ЕГН ********** да заплати на В.И.И.,
ЕГН ********** сумата от 1300 лв., с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, в едно със
законната лихва от датата на исковата молба – 20.11.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.И.Л., ЕГН ********** да заплати на В.И.И., ЕГН ********** сумата
от 319, 90 лв.
– разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН ********** да заплати на П.И.Л., ЕГН **********
сумата от 681, 25 лв.
– разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: