Р
Е Ш Е
Н И Е №20
гр. Сливен, 31.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря С. В., като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №6 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №1200/29.10.2019г. по гр.д.№4303/2019г. на Сливенски
районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С.И.С. против
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив иск по чл.439, ал.1 от ГПК,
вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 2769,64лв., формирана от главница в
размер на 1740,56лв. – задължения за електрическа енергия за периода
23.12.2014г. – 22.03.2015г. за обект в гр. Сливен, ул. „Димитър Калъкчията“ №4,
ИТН 2245777, лихва в размер на 668,38лв. за периода от 14.09.2015г. до
27.06.2019г. и неолихвяема сума в размер на 420,70лв., предмет на принудително
събиране по изп. дело №1288/2019г. по описа на ЧСИ Г.Г.. С решението са присъдени разноски на
ответното дружество за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Въззивната жалба е подадена
от ищеца в първоинстанционното производство С.И.С. чрез пълномощник адв. С. и с
нея се атакува решението изцяло.
Въззивната жалба е бланкетна.
В жалбата си въззивникът
твърди, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно. Посочва,
че същото страда от следните пороци: нарушение на закона; съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения
отрицателен установителен иск. Претендира присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ищеца в
първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
гр.Пловдив чрез пълномощника юриск. П.. С
отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество оспорва жалбата като
неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно
и обосновано и моли за потвърждаването му. Посочва, че налагането на запора е
действие, което прекъсва погасителната давност, независимо от постъпването на
суми от него, тъй като е налице активно поведение на взискателя, показващо
липса на дезинтересираност, поради което вземането не се погасява по давност. В
по-късен момент от запора могат да постъпят суми, поради което е без значение,
че към момента на налагането му суми по сметката няма. Съдът се е произнесъл
относно неизтичането на давностния срок към момента на запора, т.е. че няма
погасени по давност суми. Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з. въззивникът С.И.С., редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. С., който поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният
съд постанови ново решение по същество, с което да уважи предявените искове. Посочва,
че запорното съобщение, с което е наложен запор на банковата сметка не отговаря
на изискванията на чл.450, ал.2 от ГПК, тъй като в него не е посочено вземането
на длъжника, срещу което е насочено изпълнението. По този начин изпълнителното
действие е нередовно и не е прекъснало погасителната давност. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з., въззиваемото
дружество „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив, редовно призовано, не се представлява. По селото
е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. П.,
която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора съображения
за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението на Сливенски
районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, е бланкетна, като в нея не са изложени никакви конкретни оплаквания,
извън общата формулировка за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ от ГПК, при
проверката на правилността на атакуваното първоинстанционно решение, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената от съда проверка на
законосъобразността и правилността на акта при
липсата на конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд
при постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона
и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Въззивната жалба се
явява неоснователна.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1, вр. с
чл.124 от ГПК за установяване недължимост на вземания на ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив, предмет на принудително изпълнение по
изп.д.№1288/2019г. на ЧСИ Г.Г., рег.№915
и район на действие СлОС, предприето въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Наведеното от ищеца основание за недължимост на
вземанията е погасяването им по давност, т.е позовава се на правопогасяващи
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание.
Вземанията на
електроснабдителното дружество са главница за доставена и неплатена
електрическа енергия за периода 23.12.2014г. – 22.03.2015г. и за мораторна
лихва. Вземанията за главницата безспорно представляват периодични плащания - за заплащане стойността на
доставена електроенергия, възникващо ежемесечно, за които, както и относно
мораторната лихва, съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД е предвидено
погасяването им с изтичане на тригодишна погасителна давност.
Началото на давността
е изискуемостта на вземанията. В случая тя се определя съгласно разпоредбите на
чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС, съгласно които Потребителят заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цени, като периода за плащане е 10 дни за всички фактури,
като съгл. чл. 17, ал.1 фактурите се издават от ЕВН ЕС ежемесечно.
Видно от представената
пред районния съд справка за издадени фактури /л.65 от първоинстационното
производство/ първата фактура за вземане за доставена ел.енергия, включена в
оспореното вземане, е издадена на 31.12.2014г. Следователно срокът на плащане
на задължението по нея е до 10.01.2015г., т.е. на 11.01.2015г. първото вземане
на ответното дружество е станало изискуемо и от този момент е започнала да тече
спрямо него погасителната 3-годишна давност.
Възраженията на
ответното дружество са за прекъсване на погасителната давност с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая, както
правилно е прел първоинстанционния съд, първото изпълнително действие, извършено
по изп.д.№802/2015г. по описа на ЧСИ М., рег.№768, район на действие СлОС, което
прекъсва погасителната давност спрямо процесните вземания, е наложения запор на
банковите сметки на длъжника – ищеца С.С. в „Първа инвестиционна банка“ АД,
наложен на 05.01.2018г. с получаване на запорното съобщение от третото лице –
Банката. Видно от отговора на банката до ЧСИ М., банковата сметка е блокирана
съгласно запорното съобщение. Следва да се отбележи, че правилно районният съд
е посочил, че за прекъсване на давността е достатъчно налагането на запора на
банковата сметка, като без значение е дали в нея към момента на налагането му
има наличност. Запорът е наложен и ще породи действие и при последващо
постъпване на суми по сметката. Паричната наличност, респ. достатъчност са
ирелевантни за прекъсващото давността действие на запора.
Във връзка с
възраженията на пълномощника на въззивника за нередовност на въпросното
изпълнително действие, поради непосочване на конкретно вземане, срещу което е
насочено изпълнението, следва да се посочи, че в случая се касае за налагане на
запор на банкова сметка, ***.е. върху всички суми, постъпващи по сметката и
това е посочено в запорното съобщение. В случая не се налага посочване по
отделно на различните и евентуални видове суми, които постъпват по запорираната
сметка. В случая е приложима специалната разпоредба на чл.507а от ГПК.
Наложения запор отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания – наложен е
до размера на дълга по изпълнителното дело, като в запорното съобщение изрично
е посочен размера на дълга. В случай, че по сметката постъпят суми по чл.446 от ГПК, то за банката възниква задължението по разпоредбата на чл.446а от ГПК, в
т.ч. и по ал.3 – не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата,
освен за задължения за издръжка.
Въз основа на
изложеното съдът намира, че извършеното изпълнително действие е редовно и с предприемането
му, на 05.01.2018г. погасителната давност спрямо процесните вземания на
ответното дружество е надлежно прекъсната. От момента на изискуемостта на
вземанията по първата фактура от 31.12.2014г., настъпила на 11.01.2015г., до
прекъсването й на 05.01.2018г.
тригодишната погасителна давност не е изтекла. От този момент – 05.01.2018г. е
започнала да тече нова три годишна погасителна давност, неизтекла към момента,
извън това, че впоследствие по изп.д. №1288/2019г. по описа на ЧСИ Г., са
предприети действия, които отново я прекъсват – на първо място запор на
пенсията на ищеца в НОИ, наложен на 08.07.2019г. Безспорно не е изтекла към
момента на прекъсване на давността тази спрямо последващите вземания /по
следващите фактури от м.01-м.03.2015г. Същото важи и за вземанията за мораторна
лихва, спрямо които безспорно не е изтекла 3-годишната погасителна давност -
първото вземане е от 26.02.2015г. /видно от изпълнителния лист/, към който
момент, по изложените по-горе съображения, погасителната давност е била
прекъсната с налагането на запора върху банковата сметка на длъжника.
С оглед изложеното, вземанията на ответното електроснабдително
дружество за главница и мораторна лихва за процесния период не са погасени по давност и
предявения против него отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен.
Поради това, щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора,
правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответника направените от
него в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция, на въззивника не се следват разноски.
Въззиваемото дружество е
претендирало присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в размер
от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8
от ГПК.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1200 от 29.10.2019г.,
постановено по гр.д. №4303/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на
„ЕВН България
Електроснабдяване” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“ХЛ Г. ДЛ” №37, ЕИК ********* сумата от 100 /сто/
лева, представляваща направени пред
въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.