Решение по дело №14647/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              30.05.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14647 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14647/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.И.” гр.София, чрез С.П.служител с юридическо образование при ОПУ-Благоевград срещу решение №475034 от 22.08.2018 г по гр.д.№4204/2017 г на СРС , 61 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на З. „Б.В.И.Г.”*** на основание чл.411 КЗ сумата от 128 лева – заплатено застрахователно обезщетение за вреди върху л.а.Мерцедес 530 Д с ДК №*******от ПТП на 26.09.2016 г на главен път Е-79 гр.Благоевград-гр.Кресна , на моста след отбивката за с.Ощава  от неравност на пътното платно ; ведно със законната лихва от 24.01.2017 г до окончателното заплащане на главницата .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като водачът на МПС и свидетел Н.Д.е посочил в декларацията си до застрахователя , че ПТП е настъпило на 26.08.2016 г , а застрахователната полица е сключена на 08.09.2016 г . По делото не е доказано по безспорен начин , че ПТП е настъпило на 26.09.2016 г . Представената по делото полица не е подписана от страните и не поражда правни последици . Допълнителното покритие „Гуми“ не е посочено в полицата и ищецът няма право да се суброгира в права на пострадалото лице . САТЕ е необоснована , защото е работила по данни на застрахователя .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. В заявлението си за изплащане на обезщетение водачът на автомобила е посочил датата на ПТП – 26.09.2016 г , а датата 26.08.2016 г в декларацията е правописна грешка. Клаузата „Допълнение гуми“ касае щети от дефекти на самите гуми или злоумишлени действия на трети лица . Клаузата „Пълно каско“ покрива вреди от попадане в дупки.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 03.09.2018 г и е обжалвано в срок на 14.09.2018 г .

  Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска със законните последици първоинстанционният съд е приел , че релевантни за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за застраховка, механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка "Каско". За застрахования Н.Д.е налице застрахователна полица № 4704161420000330 за застраховка “Каско” на МПС, с период на валидност 08.09.2016г.- 08.09.2017г като сред покритите рискове при клауза „Каско стандарт“ е пътно- транспортно произшествие. Самото ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети . За произшествието не е съставен протокол за ПТП , но самото ПТП не попада в случаите по чл.125, т. 1-8 от ЗДвП , в които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /издадена на основание чл. 125а, ал.2 от ЗДвП и чл. 294, ал. 7 от КЗ (отм.)/ не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция” и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4. повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на автомобила. Процесният случай попада в приложното поле на хипотезата по т. 4. Освен това се касае за ПТП с един участник, при което автомобилът може да продължи движението си на собствен ход, поради което по аргумент от противното от чл. 125, т. 8 от ЗДвП не е задължително за ПТП да бъде съставен протокол. Настъпването на застрахователно събитие се установява от уведомление за настъпване на ПТП , събраните гласни доказателства и САТЕ . Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са необходими три предпоставки : възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. По делото е доказано , че и трите предпоставки са налице .

Решението на СРС е неправилно . Действително застрахованият , разпитан и като свидетел по делото/ Н.Д.е посочил в декларацията си до застрахователя , че ПТП е настъпило на 26.08.2016 г . Касае се за допусната техническа грешка , защото в заявлението за изплащане от 28.09.2016 г на застрахователно обезщетение е посочена вярната дата – 26.09.2016 г . В самата декларация застрахованият е посочил , че покритието му започва от 08.09.2016 г и няма логика да декларира подобна абсурдна дата на ПТП , нито застрахователят би приел подобна щета и би я изплатил . Доводът , че застрахователната полица не е подписана от застрахования и от застрахователя не е заявен в отговора на исковата молба и е преклудиран /чл.133 ГПК/ . Полицата е била представена пред СРС и в нито един момент съществуването й не е оспорено от ответника , а последният е възразил само по нейните клаузи . 

От друга страна безспорно към процесната застраховка не е подписана клауза за допълнително покритие „Гуми“. Недоказана е тезата на ищеца , че въпросната клауза касае само повреди от дефекти на самите гуми или злоумишлени действия на трети лица . Общите условия на ищеца са изключително неясни и противоречиви , като действително в клаузата „Допълнение Гуми“ се съдържа подобно определение на „повреда“ . От друга страна в IV „Покритие“ т.1 и т.1.1 е посочено , че срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят ще обезщети застрахования за щети по гумите на МПС от „внезапна повреда , деформации , спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя“ . Противоречията в клаузите на ищеца трябва да се тълкуват в полза на ответника . При наличие на тази клауза съдът приема , че липсва валидно застрахователно покритие на процесната повреда от дупка /неравност/ на пътя по гумата на застрахования . Не е налице фактическия състав на чл.411 КЗ . Решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли като на ответника се присъдят деловодни разноски пред СРС и СГС /юрисконсултско възнаграждение и такса за въззивно обжалване / . 

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с оглед материален интерес по всеки от исковете под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №475034 от 22.08.2018 г по гр.д.№4204/2017 г на СРС , 61 състав ;  и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на З. „Б.В.И.Г.”*** да се осъди Агенция „П.И.” гр.София да му заплати на основание чл.411 КЗ сумата от 128 лева – заплатено застрахователно обезщетение по „Каско“ за вреди върху л.а.Мерцедес 530 Д с ДК №*******от ПТП на 26.09.2016 г на главен път Е-79 гр.Благоевград-гр.Кресна , на моста след отбивката за с.Ощава  от неравност на пътното платно ; ведно със законната лихва от 24.01.2017 г до окончателното заплащане на главницата .

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”*** да заплати на  Агенция „П.И.” гр.София сумата от 229 лева деловодни разноски пред СРС и СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.