Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 16.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
седми граждански състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1780 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която са предявени установителни искове
срещу А.В.П.,***, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД за
съществуването на следните вземания: 1/ сумата 500 лв. – главница,
представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за
неплатена част от заетата сума по Договор за паричен заем № 5333595, сключен на
31.01.2017 г. между „Вива Кредит“ООД
като заемодател и ответника като заемател; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1,
вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 47,69 лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 14.02.2017 г. до 04.07.2017 г. /падеж на
последна погасителна вноска/; 3/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 158,84 лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, начислена еднократно в момента на допускане на неизпълнението,
дължима на падежната дата на погасителната вноска; 4/ вземане по чл. 79 ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 1 ал. 3 Договор за паричен заем № 5333595/31.01.2017 г. за
сумата 158,84 лв. – допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите, предоставена на ответника; 5/ вземане по чл. 78 от ЗЗД за сумата
от 245 лв. – разходи и такси за събиране на вземането; 6/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 33,02 лв. за периода
от 15.02.2017 г. /датата на допускане на забава на погасителна вноска/ до
31.10.2017 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
8156/2017 г. на РРС. С молба от 20.04.2018 г. е оттеглен предявеният иск за
обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 33,02 лв.
Претендират се и направените
в заповедното и в настоящото дело разноски.
І. По отношение на иска по
чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Правото произтича от
следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит трето лице
„Вива Кредит“ООД е предоставило на ответника сума в размер не по-малък от
претендираната главница 500 лв., а ответникът се е задължил да я върне
съобразно уговорените условия на 11 равни двуседмични вноски, в размер на 64,23
лв. всяка /с включена надбавка, представляваща договорна лихва 47,69 лв. за
периода на договора от 14.02.2017 г. до 04.07.2017 г. и такса за експресно
разглеждане 158,84 лв./, като падежът на първата е на 14.02.2017 г., а падежът
на последната 04.07.2017 г.; сключване на договор за продажба и прехвърляне на
вземането /цесия/ от кредитодателя на ищеца в предвидената от закона форма, за
което уведомяване прехвърлителят е уведомил длъжника; настъпване на основания,
водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер. Срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
04.07.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
В тежест на ищеца е да
докаже посочените по – горе обстоятелства, включени в пораждащия претендираното
право юридически състав, за което представя писмени доказателства. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
ІІ. По отношение на иска по
чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Правото произтича от
следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищецът е
предоставил на ответника претендираната по първия иск сума, а ответникът се е
задължил да я върне сумата заедно с възнаграждението за ползване на сумата в
размер на 47,69 лв. за периода от 14.02.2017 г. до 04.07.2017 г. /падеж на
последна погасителна вноска/.
В тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е уговорена възнаградителна лихва за ползване на
главницата, за което представя писмени доказателства. В тежест на ответника и
при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
ІІІ. По отношение на иска по
чл. 92 от ЗЗД за сумата от 158,84 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, начислена еднократно в момента на
допускане на неизпълнението, дължима на падежната дата на просрочената
погасителна вноска, която вместо 64,23 лв. следва да заплати в размер на 78,67
лв.
Претендираното право
произтича от следните обстоятелства: по двустранен договор страните са
постигнали съгласие по съглашение, с което отнапред са определили размера на
вредите при забава за изпълнение на задължение по договора.
В тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: в негова полза е възникнало главното вземане
за получаване на главницата по договора за заем и за възнаградителна лихва;
ответникът е в забава за плащане на тези суми; страните са постигнали
неустоечно съглашение относно обезщетението за забавено изпълнение на това
задължение, чиито размер възлиза на претендираната неустойка, за което са
представени писмени доказателства. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
IV. По отношение на иска по
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 1 ал. 3 Договор за паричен заем №
5333595/31.01.2017 г. за сумата 158,84 лв. – допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документите, предоставена на ответника.
В тежест на ищеца е да
докаже, че е предоставил на ответника поискана от него допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите, за което са представени писмени
доказателства, а в тежест на ответника, че е заплатил ползваната услуга в
претендирания размер, за което не сочи доказателства.
V. По отношение иска по чл.
78 от ЗЗД за сумата от 245 лв. – такса разходи за събиране на вземането
/изпращане на напомнителни писма, покани, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, ангажиране дейността на лице/служител и др./.
В тежест на ищеца е да
докаже основанието и размера на разноските за събиране на просрочените
вземания, което не се оспорва от ответника, а в тежест на ответника, че е
изплатил на падежа и не е станал причина за тези разноски, за което не се сочат
доказателства.
В
законоустановеният едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно
заседание управителят на ищцовото дружество не се явява, с писмена молба, чрез
юрк. Д. А. моли да се уважат предявените искове съобразно представените писмени
доказателства и да се постанови неприсъствено решение, като се присъдят и
разноските по делото.
Съдът като взе
предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се
явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1
от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и
желанието на ищеца, като предявените искове следва да се уважат изцяло. От
представените писмени доказателства по делото: Договор за паричен заем № 5333595
от 31 януари 2017 г.; тарифа на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, относима към Договори за
паричен заем на „ВИВА КРЕДИТ” ООД; Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и приложение
към него; Уведомление за цесията; Пълномощно за уведомяване длъжниците за
прехвърляне на вземанията и приложеното ч.гр.д. № 8156/2017 г. по описа на
Районен съд – Русе, се установява, че ответникът дължи на ищеца 1/ сумата 500 лв. –
главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за паричен заем №
5333595, сключен на 31.01.2017 г. между „Вива Кредит“ООД като заемодател и ответника като заемател; 2/
вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 47,69 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 14.02.2017 г. до 04.07.2017 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 3/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 158,84
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, начислена еднократно в момента на допускане на неизпълнението,
дължима на падежната дата на погасителната вноска; 4/ вземане по чл. 79 ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 1 ал. 3 Договор за паричен заем № 5333595/31.01.2017 г. за
сумата 158,84 лв. – допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите, предоставена на ответника; 5/ вземане по чл. 78 от ЗЗД за сумата
от 245 лв. – разходи и такси за събиране на вземането, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК16.11.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът
намира, че исковете са основателни и доказани, с оглед на посочените
доказателства и следва да се уважат.
На
осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по делото
разноски на ищеца в размер на 225 лв. платена държавна такса и 350 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство в
размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на ищцовото дружество
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, че има следните
вземания срещу ответника А.В.П., ЕГН ********* ***: 1/ сумата 500 лв. – главница, представляваща
вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част
от заета сума по Договор за паричен заем № 5333595, сключен на 31.01.2017 г.
между „Вива Кредит“ООД като заемодател и
ответника като заемател; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 47,69 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 14.02.2017 г. до 04.07.2017 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 3/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 158,84 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена еднократно в
момента на допускане на неизпълнението, дължима на падежната дата на
погасителната вноска; 4/ вземане по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 1 ал. 3 от
Договор за паричен заем № 5333595/31.01.2017 г. за сумата 158,84 лв. – допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите, предоставена на ответника; 5/ вземане по чл. 78 от ЗЗД за сумата
от 245 лв. – разходи и такси за
събиране на вземането, ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2017
г. /момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното
изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК А.В.П., ЕГН ********* ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, представлявано
от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев направените по настоящото дело
разноски на ищеца в размер на 225 лв. платена държавна такса и 350 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство в
размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Препис от неприсъственото
решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: