№ 177
гр. Бургас, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:К. Ст. П.
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба на С. В. И.
и Г. Д. И., двамата от гр.Сливен, чрез пълномощника адв.Ел.Х., против
решение № 33 от 03.05.2022г. по гр.д.№86/2021г. на Сливенския окръжен съд,
с което по предявен от Д. Г. П. от същия град иск е прието за установено по
отношение на въззивниците-ответници, че сключеният на 04.06.2020г.
договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот – жилище,
апартамент в гр.Сливен, кв****, срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен между Д. Х. Д.а, б.ж. на гр.Сливен и С. В. И., обективиран в нот. акт
№ 42 от 04.06.2020г. на нотариус Н.В., рег. № 522 на НК, е нищожен на
основание чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, поради липса на основание, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищцата съдебни разноски в размер на
1 160 лв. Поради уважаване на главния иск за нищожност, не е разгледан
предявеният при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договора.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
необоснованост на извода, че прехвърлителката по атакуваната сделка е била
в такова здравословно състояние, което е водило до неизбежност на близката
и смърт. При наличието на онкологично заболяване, прехвърлителката е
изпълнявала всички медицински препоръки, провеждала е назначените и
1
химиотерапии, явявала се е сама на прегледи и пред нотариуса и помощта на
близък човек е спомогнала за по-дългото и преживяване. Налице е позоваване
на свидетелски показания. Посочено е, че първоинстанционният съд не е
обсъдил съдебно-медицинската експертиза на д-р Т., където е обяснено, че
средната продължителност на живота при това заболяване трудно може да
бъде предсказана, като според СЗО е от 3 до 6 месеца. Липсата на основание
на договора за издръжка и гледане предполага терминален стадий, пълна
физическа немощ, очаквана смърт до няколко дни. Допускането, че
прехвърлителката може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка и
неизбежна смърт. Наведени са доводи, че в случая заболяването на
прехвърлителката е от 2012 г. и при провежданото продължително лечение,
през май 2020г. е била в задоволително общо състояние и без непосредствен
медицински риск. Влошила се е три дни след подписване на договора,
престояла е в болница 2 месеца, като терминалният стадий е настъпил на
втория месец, като 4 дни след изписването е починала. Приобретателката не е
могла да предвиди близката смърт. Посочена е съдебна практика в този
смисъл. Освен това, процесният договор е сключен и за грижите, полагани до
момента на сделката. Въззивницата счита за неоснователен и евентуалния иск
за разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнение. По
делото са установени полаганите от ответницата реални грижи за болната,
както и разходите, направени в тази връзка. Възразява се по приетото от
първата инстанция, относно полаганите грижи по време на престоя на
прехвърлителката в болницата. В този период задължението е изпълнявано
лично от длъжницата, която вечер посещавала болната и се грижела за
хигиената и, а през деня при болната е бил св.Д.С. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявените при условията на евентуалност искове по чл.26, ал. 2, предл. 4
ЗЗД и по чл.87, ал.3 ЗЗД да бъдат отхвърлени, в едно със законните
последици.
Постъпил е писмен отговор от Д. Г. П., чрез процесуалния представител
адв.Д.М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и е заявено
искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно,
законосъобразно, справедливо, мотивирано и обосновано. Изложени са
съображения за доказаност на здравословното състояние на
прехвърлителката, трайно влошено, поради крайния стадий на онкологичното
и заболяване, което е било известно на приобретателката. Пет дни след
сключване на сделката болната е постъпила в болница в увредено общо
състояние, изписана е без промяна, при термален стадий на развитие на
болестта и е починала 4 дни по-късно в дома си. При престоя и в болницата
грижи е полагал болничният персонал, като липсват данни за пребиваване
там на ответницата, в качеството и на придружител, т.е. тя не е полагала
2
никакви грижи. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че
ответниците не са знаели за влошеното състояние на прехвърлителката. В
тази връзка е заявено, че страните по сделката са се познавали, срещите им
зачестили след установяване на онкологичното заболяване на Димова, тъй
като по това време и майката на ответницата заболяла от такова заболяване.
Като недоказани се сочат твърденията за полагани грижи преди сключване на
алеаторния договор. Направено е заключение, че са налице условията на
закона за нищожност на сделката, поради липса на основание, с оглед
наличието на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро
след сключването и, както и знание на приобретателя за това обстоятелство.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
При съобразяване становищата и доводите на страните, доказателствата
по делото и предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решението е уважен предявеният от Д. Г. П. против С. и
Г. И.и иск по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД за нищожност поради липса на
основание на договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 04.06.2020г. между Д. Д.а, б.ж.
на гр.Сливен, като прехвърлител и С. И. като приобретател, обективиран в
нот. акт № 42 на нотариус Н. Вълчева, рег. № 522 на НК. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че в случая е налице фактическият състав на
предявената нищожност на договора, поради липса на основание – влошено
физическо състояние на прехвърлителката, поради онкологично заболяване,
предполагащо твърде скоро настъпването на смъртта и, както и знание на
приобретателя за това към момента на сключване на сделката. При уважаване
на главния иск за нищожност, съдът не е разгледал предявения при условията
на евентуалност иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, поради
неизпълнение.
Така постановеното решение, преценено съобразно изискванията на
чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от компетентния съд в
законен състав, при надлежно развило се съдебно производство по допустим
иск. Липсват възражения на страните в тази насока.
По правилността на атакувания съдебен акт, с оглед посоченото в
жалбата, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по силата на горепосочения нотариален договор от
04.06.2020г. Д. Д.а, починала на 10.08.2020г., чийто наследник по саморъчно
завещание от 25.08.2010г., обявено с протокол от 26.08.2020г. на нотариус
Н.Вълчева, е нейната внучка ищцата Д. П., е прехвърлила апартамент в
гр.Сливен, кв****, на площ от 60,48 кв.м. на ответницата С. И. „срещу
задължението на приобретателя, респективно нейните наследници, да се
грижат за нея и да я издържат, лично или чрез трето лице, като и осигурят
3
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и в случай на смърт на
прехвърлителката да осигури и извърши кремацията и, както и за положените
до момента грижи, като прехвърлителят си запазва правото да ползва и
обитава безвъзмездно имота докато е жива.“ Към момента на сделката И. е
семейна, като със съпруга и Г. И. имат сключен брак на 06.04.1991г.
Ответницата признава в отговора на исковата молба, че е знаела за
онкологичното заболяване на прехвърлителката, което датира от 2012г.,
когато е била оперирана от рак на дебелото черво, след което периодично е
правила химеотерапия. Познавала Д.а от дълги години чрез родителите си.
През 2011-2012г. срещите им зачестили, тъй като майка и имала същото
заболяване и обменяли информация. От 2003г. Д.а живеела на семейни начала
с Д. Ст.. През 2019г. започнала да чувства умора и дисконфорт от
химиотерапиите и от тогава ответницата започнала да се грижи за личната
хигиена и поддържане на жилището на прехвърлителката. Твърди, че в
началото на м.април 2020г. болната се почувствала зле- имала киселини,
болки в ставите, гадене. Била приета в болница, като след 4 дни я изписали с
подобрение. Ответницата не била запозната с епикризата, където било
отразено наличието на метастази в черния дроб. Последната химеотерапия
била през м.май 2020г., след което прехвърлителката започнала да подготвя
сключването на процесната сделка. При подписването на договора не
показвала признаци на влошаване. Пет дни след това състоянието и се
влошило, имала коликообразни болки, чувство за подуване на корема, гадене
и повръщане, като болките постепенно се засилили и постъпила в МБАЛ „Д-р
Ив. Селимински“ АД“, гр.Сливен. Тогава И. разбрала, че състоянието на Д.а е
сериозно увредено.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-медицинска
експертиза, при изготвянето на която вещото лице патоанатом д-р Й.Ст. е
ползвало данни от медицинските документи по делото - история на
заболяването №631/09.04.2020г., издадена от МБАЛ „Царица Йоана“ ЕООД,
гр.Сливен и история на заболяването № 8926/09.06.2020г., издадена от ХО
при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.Сливен. Видно от експертното
заключение, Д. Д.а е страдала от онкологично заболяване – канцером на
сигмовидната част на дебелото черво в IV клиничен стадий метастази в
черния дроб /карциноза/ и множество метастазни огнища по перитонеума
/коремницата/. Към датата на сключване на процесния договор – 04.06.2020г.
общото състояние на Д.а е било увредено и няколко дни по-късно, на
09.06.2020г. същата е хоспитализирана в ХО на МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“
в гр.Сливен в увредено общо състояния, контактна и адекватна. При подобен
тип заболяване в констатираната степен, срокът на преживаемост според
експерта е различен в зависимост от множество фактори, индивидуални за
всеки болен. За пациенти в IV стадий, като процент преживели до пет години
4
се посочват около 3-5%. Прогнозирането на срока за настъпване на смъртта
на Д. Д.а е условно и зависи от множество фактори, които трудно могат да
бъдат предвидени или предсказани. При изписване на болната на 06.08.2020г.
състоянието и е било тежко, но прогноза за летален изход е трудно да бъде
дадена. В съдебно заседание на 16.09.2021г. вещото лице е пояснило, че с по-
голяма сигурност това може да се предскаже съвсем в крайния стадий, когато
остават няколко дни до настъпване на смъртта, както в случая болната е
изписана на 06.08. в тежко състояние без промяна и е починала на 10.08. По
данни на история на заболяването, болната е била в IV стадий на болестта
още преди операцията през 2012г. с констатирани тогава далечни метастази.
Първоинстанционният съд е изслушал и второ експертно заключение
на д-р Павел Т., специалист – онколог. От заключението му се установява, че
Д. Д.а е диагностицирана със заболяване „канцером на сигмата“ през
м.10.2012г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон“, гр.Ямбол. На 24.10.2012г. в СБАЛОЗ
– Варна е проведено оперативно лечение – резекция на сигмата, без
установени метастази. В периода м.12.2012г. до м.05.2013г. са проведени 8
курса химиотерапия в КОЦ Стара Загора, като през следващите години е
диспансерно наблюдавана. От КТ през м.03.2015г. са доказани чернодробни
метастази. Започва химеотерапия до м.08.2015 г. в УМБАЛ „Надежда“,
гр.София. Следва ремисия. На 09.10.2018г., при проведена КТ е установена
прогресия на болестта, след което следват отново пет курса химиотерапии,
проведени до м.март 2020г., като при междинни изследвания с КТ се
констатира прогресия на заболяването. През м.04.2020г. постъпва за лечение
в МБАЛ „Царица Йоана“, гр.Сливен. На 28.05.2020г. прави пореден курс ХТ.
Изписана е на 30.05.2020г. в задоволително общо състояние, без
непосредствен медицински риск с насрочена дата на нов курс ХТ след 14 дни.
На 09.06.2020г. е постъпила в МБАЛ „Д-р Ив. Силимнски“ в увредено общо
състояние. При изписването и на 06.08.2020г. е насочена към КОЦ Стара
Загора за палиативно лечение. Вещото лице дава заключение, че към момента
на сключване на процесния договор на 04.06.2020г. здравословното състояние
на Д.а е било увредено, като заболяването е било в крайна фаза на развитие.
Средната продължителност на живот при този тип заболяване трудно може да
се предскаже. Според данни от СЗО очакваната продължителност на живота в
термален стадий условно е от 3 до 6 месеца. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че при изписването на 30.05.2020г. пациентката не е била в
терминално състояние /когато лицето не може да се обслужва само/, като до
09.06.2020г. влошеното състояние не означава терминално. Такова в случая
със сигурност е настъпило към края на последния болничен престой.
Благодарение и на полаганите за болната грижи и лечението с ХТ, тя е
преживяла почти пет години след появата на множество разсейки.
По делото е разпитана свидетелката Т. С., личен лекар на Д.а от 2017г.
5
Същата заявява, че пациентката трудно понасяла химиотерапиите, особено
след 2018г. Чувствала умора, по-бавно се възстановявала, била отпаднала.
При това състояние пациентът има нужда от помощ и грижи при ежедневните
си домакински и самообслужващи действия. Последно болната е посетила
личния си лекар на 19.05.2020г., когато е била в задоволително общо
състояние. Съобщила за гадене, повръщане, тъпи болки в корема, била
повъзстановена след направена пункция и дренаж за източване на течност от
корема. Предстояли изследвания за планувана нова ХТ, пациентката не
губела надежда и желание за живот, изпълнявала всички препоръки на
лекарите. При последния преглед била сама, обикновено идвали заедно с Д., с
когото била в семейно съжителство. Не се е налагало изписване на
болкоуспокояващи медикаменти. Морфин е изписан едва след едномесечно
лечение при последния болничен престой. Свидетелката видяла за пръв път
ответницата, която я посетила в кабинета и за изготвяне на съобщение за
смъртта на Д.а. Когато отишла на адреса, там били С. и Д.. Те и показали
договора с клаузата за кремация и бил изготвен документ за кремация, като за
това желание свидетелката знаела от пациентката си. Отбелязва, че
пациентката и не би преживяла толкова много, ако не е имала близък човек до
себе си и не са били полагани грижи за нея, което е поддържало нейното
психично здраве и болната е говорила за това с личния си лекар. С. не е
чувала, че Д.а има дъщеря и внучка. Не са се интересували от нея.
Свидетелката Р. П., съседка на наследодателката, заявява, че Д.а се
разболяла от онкологично заболяване някъде през 2005-2006г. Тогава я
оперирали във Варна. Мисли, че имала рак на дебелото черво. За нея се
грижел Д., с когото живеели на семейни начала. Тя била материално
осигурена, получила голямо наследство от баща си. След като се влошило
състоянието и, в средата на м.март 2020г. Д. и казала, че се справяли с Д. и се
разбрали Д. да ходи у тях, защото на П. било неудобно да гледа Д. легнал на
спалнята да чете книга. След това се видели още два пъти – през май и някъде
6-8 юни. Д. била зле, отслабнала, говорела тихо. Напомнила и за дадено
обещание, ако се случи нещо с нея да се обади на бившия и зет Г., баща на Д.
и да му каже, че има завещание за нея. Споделила и, че не иска да казва на Д.,
защото щяло да има война между Д. и К.. Не е виждала жена да посещава Д..
Виждала е Д. да простира и да приготвя храна. Последно се видели на
задушница /06.06.2020г./ на площадка на етажа. Д.а носела раздавка на
съседка. Била много зле, слаба, бледа, едва се държала на крака, говорила, че
си отива. После П. разбрала от съседка, че е влязла в болница и е починала в
къщи. Това било 4 дни след смъртта и. Не изпълнила обещанието си да се
обади на Г.. През март 2018г. Д. участвала при проверка на свидетелката,
която била касиер на входа. Имало липса и П. възстановила сумата.
Отношенията и с Д. останали добри, но в края на 2019г. и било неудобно да
6
ходи у тях, срещали се навън. Отношенията между Д. и дъщеря и били много
хладни, не като майка и дъщеря. Докато Д.а била болна, дъщерята и внучката
не са я посещавали.
Свидетелката Е.Щ. познава ответницата И., тъй като от лятото на 2018г.
до август 2020г. се грижила за майка и В., която имала злокачествено
заболяване, била на легло, на морфин.Свидетелката правила тоалет на
болната сутрин и вечер. С. идвала всеки ден сутрин при майка си, шетала,
носела закуски и след това отивала на работа /работи в полицията/. На обяд
също носела храна и пак отивала на работа. Вечер отново идвала и се
прибирала късно. Дъщеря и имала две малки деца и ходела и там да помага.
Когато Щ. започнала работа при майката на ответницата, последната и
споделила, че съседка медицинска сестра иска да и прехвърли апартамента си
срещу гледане, но тя нямала възможност за това, защото гледа родителите си
и ходи на работа. През август 2020г. С. и брат и освободили свидетелката от
работа и настанили родителите си в хоспис.
Свидетелят М. И., съсед, познава Д. и Д.. Разбрал от Д., че С. гледа Д.,
защото тя имала нужда от помощ. В края на 2019г., когато работел в Ямбол и
тръгвал рано за работа, свидетелят често виждал пред блока С. с чанти с
храна или с дрехи. Засичал я и вечер късно, както и през почивните дни.
Поздравявали се. Виждал е ответницата и на разходка с Д., разхождали се
около блока.
Свидетелят Д. Ст. е живял на съпружески начала с Д.а в продължение на
17 години. Запознал се със С. през 2015г., когато я сварил при Д. на гости. Те
си поддържали отношения, споделяли си неща за болестта, тъй като и
майката на ответницата имала същото заболяване, информирали се за
лекарства. Решението да извикат С. го взела Д.. Свидетелят не можел да
прави всичко. Вършел някои неща като мъж, опитвал се да пере, да чисти, да
готви, но не можел да прави всичко, като да я къпе, а имало и много работи.
Една вечер се събрали тримата и решили С. да идва сутрин за половин час и
вечер след работно време пак да идва след 6-7 часа, защото тя ходела и при
родителите си. Свидетелят заявява, че се прекланя пред нея за стореното.
Уговорката била, че може и чрез друг човек да и помага. Ответницата готвела
и у тях и понякога носела сутрин сготвено ядене. Двамата със С. вършели
всичко. Водили я на разходки. Д. не искала да наема друг човек и да се
разчува. Казвала: „аз съм свикнала с теб, а З. я познавам отдавна“. Познавала
я от 30 години, от дете, чрез родителите и. За издръжката се разбрали частта
на Д. от средства за общото домакинството с Д да я дава С.. Ответницата
започнала да полага грижи за Д. от септември 2019 г. Грижите се състояли в
пране, готвене, чистене, извеждане на разходка. Ходила всеки ден сутрин за
половин час и вечер за 1-2 часа. Процесният договор подписали пред
нотариуса след като се освободил режима /от ковид/. Ст. не е присъствал на
7
сделката. Д. била в кондиция, преди това ходила един-две пъти при нотариуса
и държали връзка по телефона. На химиотерапиите болната ходела със
свидетеля, като разходите ги поемала С., която вечер ги посрещала, изкъпвала
Д., вземала дрехите и, за да ги изпере в къщи и ги връщала. След подписване
на договора, болната започнала да се влошава, повръщала често и постъпила
в болница. Два месеца свидетелят ходел от 10 до 18 часа в болницата, а С.
ходела след работа да я къпе. Сменяли заедно памперсите, чаршафите, миели
главата, а от кръста надолу ответницата извършвала хигиенния тоалет. От
болницата я прибрали заедно със С. и съпруга и, защото болната не можела да
върви, а Ст. не можел да я носи. През последните 10 години дъщерята на Д. не
е посещавала майка си. Имали конфликт, защото дъщеря и теглила неразумен
заем и искала от майка си да продаде или да заложи жилището си, на което
майката не се съгласила и от тогава К. не искала да вижда майка си. Внучката
Д. е посетила баба си два пъти да иска пари, след това заминала да учи в
Уелс. След това не я е посещавала. Тъй като дъщерята и внучката не са
проявили никаква грижа за Д., поради влошаване на здравословното и
състояние, тя се обърнала към ответницата. След смъртта на Д. свидетелят се
изнесъл от жилището и предал ключовете на С..
Предявеният главен иск е за нищожност на цитирания договор, поради
липса на основание и има правното си основание в чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД.
Основанието /каузата, причината/ се предполага до доказване на противното.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане не е изрично уреден в закона и сключването му следва общото
правило на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето, доколкото не противоречи на
закона и добрите нрави. Касае се за двустранен, възмезден, алеаторен
договор, т.е. обемът и продължителността на престацията на преобретателя не
е опредЕ. във времето, зависи от здравословното състояние на прехвърлителя
и продължителността на живота му. Съдебната практика е последователна и
непротиворечива, че когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за
бъдещи грижи при знанието на преобретателя за предстоящата близка смърт
на прехвърлителя и той няма намерение да изпълнява поетото задължение,
договорът е нищожен поради липса на основание. Настъпването на смърт
съвсем скоро след датата на договора се предполага, когато е налице тежко
заболяване, каквото е онкологичното, от каквото е страдала и
прехвърлителката Д.а, но при изпадане в така наречения „терминален
стадий“, предшестващ смъртта в период от няколко дни, характеризиращ се с
пълна физическа изнемощялост, невъзможност и за елементарни движения,
често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви
период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни до един
месец /р.№ 420 от 11.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 99/2011г., III г.о., р. № 569
от 8.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 76/2009г,. IV г.о./.
8
В случая процесната сделка е сключена на 04.06.2020г., към която дата
не се установява онкологичното заболяване на Д.а да е било в терминален
стадий. Същата е подготвила нужните документи, посетила е предварително
съответния нотариус, разговаряла е с него и по телефона. Присъствала е
лично при подписване на сделката. Два дни след това, на 06.06.2020г. св.П. е
срещнала болната на площадка на етажа да носи подавки за задушница на
съседка. След приемането в болница на 09.06.2020г., на Д.а е проведено
лечение в продължение на два месеца и едва след това, на 06.08.2020г. е
изписана за палеативни грижи в състояние, което не и е позволявало да се
движи, като след 4 дни е починала. При тези обстоятелства не може да се
приеме, че при сключване на процесния договор се е предполагало скорошно
настъпване на смъртта на прехвърлителката в рамките на дни до месец,
съответно и знание на приобретателката за това. При подписването на
договора Д.а макар и в последен стадий на заболяването да е била в тежко
състояние, категорично не е била в терминален стадия. Била е в кондиция,
адекватна, излизала е от дома си. До кончината и са изминали повече от два
месеца, а както се установява от съдебно-медицинските експертизи,
продължителността на живот в този стадий се приема условно от 3 до 6
месеца. Ерго, процесният договор не е нищожен, поради липса на основание.
Сделката е действителна и е породила желаните от страните правни
последици.
При изложените съображения, главният иск за нищожност на
процесната сделка, поради липса на основание, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Това е така и поради сключването на договора и за положени минали
грижи. Когато договорът е сключен за минали и за бъдещи грижи, не се
променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики.
Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и
бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във
връзка с изпълнението. От неделимостта на задължението не следва, че когато
клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това води до нищожност на целия
договор. Основанието /каузата/ на договора за разлика от конкретния мотив
за сключването му, представлява непосредствената цел, характерна за
определен тип сделки, към която са насочени правните им последици.
Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане в миналото и за в бъдеще, има за основание придобиване на едно
право и при сключването му това основание е налице, защото вече са
полагани грижи. В този случай прехвърлителят е декларирал, че е доволен от
получените вече издръжка и грижи и желае да продължи да ги получава и за в
бъдеще, като на това основание прехвърля целия имот срещу миналите и
бъдещите грижи, без да се посочват определени части от имота за миналия и
9
бъдещия периоди. Когато страните не са се съгласили каква част от имота се
прехвърля срещу миналите и каква част - срещу бъдещите издръжка и грижи,
договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би
прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в
бъдеще. Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави
прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна
предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя /вж. решение
№ 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 528/2012 г., IV г.о./.
Предвид изложеното, обжалваното решението, с което процесният
договор, на основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД е прогласен за нищожен,
поради липса на основание, следва да бъде отменено, като необосновано и
незаконосъобразно, като вместо него искът бъде отхвърлен като
неоснователен.
При отмяна на решението и отхвърляне на главния иск, съобразно
разпоредбата на чл.271, ал.2 ГПК на разглеждане подлежи предявената при
условията на евентуалност искова претенция по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне
на сделката, поради неизпълнение.
На първо място следва да се посочи, че процесната сделка не може да
бъде развалена поради неизпълнение на задължението за минали грижи и
издръжка, защото при сключването и прехвърлителката е признала, че е
получила дължимата насрещна престация. Ако не са престирани грижи и
издръжка, то сделката би била привидна и прикриваща друго съглашение /р.
№98/2010г. по гр.д. № 5114/2008 г. на ВКС, I г.о./. Изпълнението на
задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се
определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното от
длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите
наследници не могат да искат разваляне на договора /р.№863 от 22.12.2010г.
по гр.д.№1534/2009г. на ВКС, IV г.о. /. Очевидно, Д.а е била удовлетворена
от престираните и от приобретателката от есента на 2019г. до момента на
сключване на договора грижи и издръжка, като същите са покривали нейните
нужди, съобразно личната и преценка и предпочитания.
По отношение договорното задължението на въззивницата-ответница за
времето от сключването на договора до смъртта на прехвърлителката,
настоящата инстанция намира, че същото е изпълнено точно и добросъвестно
по смисъла на чл.63 ЗЗД. Този извод следва от показанията на разпитаните по
делото свидетели и най-вече на св.Ст.. Той установява, че за въпросния
период С. И. е полагала грижи за болната прехвърлителка и е предоставяла
средства за издръжката и. Както е уговорката по договора, тя е престирала
частично лично дължимото, както в дома на Д.а, така и при престоя и в
болница, а и след смъртта – почистване, поддържане на лична хигиена,
носене на храна, даване на средства за домакинството, пренасяне при
10
транспортиране от болницата, организиране и поети разходи за кремирането
/вж. платежни документи на л.65, 66 и 68 към отговора на исковата молба/,
като в останалата част задължението е било изпълнявано според
предвидената по договора възможност чрез трето лице– св.Д. Ст.. Липсват
каквито и да било доказателства за това, Д.а да е останала без обгрижване и
без средства за издръжка и лечение. Не се твърди от ищцовата страна, а и не
са налице данни за положени грижи за нея и за тленните и останки от друго
лице, освен от И. и Ст.. Нейните близки, дъщеря и внучка, не са се
интересували от болната. Ищцата не е посетила баба си до нейната смърт.
Личният лекар св.С. дори не знае за тяхното съществуване.
Заявеното от свидетелите П. и Щ. не разколебава горните изводи. Те не
са посещавали Д.а в дома и или в болницата. Нямат конкретни впечатления
от обгрижването на прехвърлителката в разглеждания период.
Обстоятелството, че Д.а поискала от П. да съдейства за разкриване на
завещанието в полза на внучката и, не обосновава липса на изпълнение от
страна на И., след като за наследника стои възможността да получи
останалото имущество от наследството на баба си. Освен това, заявеното от
свидетелката касае периода м.май 2020г., за който прехвърлителката е
признала получаване на надлежна престация. Що се отнася до показанията на
Щ. за това, че въззивницата се е грижила през този период и за своите
родители, инцидентно и за своите внучета, то това не изключва полагането на
грижи и за прехвърлителката, съобразно уговорения график със св.Ст..
При така установените фактически обстоятелства, категорично се
налага изводът, че въззивницата С. И. е изпълнила в пълен обем задълженията
си по процесния договор за издръжка и гледане по отношение на Д. Д.а.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира иска по
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на разглеждания договор за гледане и издръжка,
поради неизпълнение, за неоснователен, поради което и същият следва да
бъде отхвърлен.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 33 от 03.05.2022г., постановено по гр.д.№
86/2021г. на Сливенския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Г. П. от гр.Сливен против С. В. И. и Г. Д.
И., двамата от гр.Сливен, предявени на основание чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, за
признаване за нищожен поради липса на основание на сключения с
нотариален акт № 42, том. II, рег. № 2748, дело № 177/2020г. на нотариус
Н.В., рег. № 522 на НК, договор за прехвърляне на недвижим имот – жилище,
апартамент в гр.Сливен, кв****, срещу задължение за издръжка и гледане
11
между Д. Х. Д.а, б.ж. на гр.Сливен, като прехвърлител и С. В. И. като
приобретател.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове на същата ищца Д. Г. П. против
ответниците С. В. И. и Г. Д. И., предявени на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за
разваляне на посочения по-горе договор, поради неизпълнение.
ОСЪЖДА Д. Г. П. да заплати на С. В. И. и Г. Д. И. сумата от 2 137 лв.,
от които 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и
137 лв., държавна такса пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12