№ 4006
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110163866 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 467 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 6 дни за 2020 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 22.03.2016 г. се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено със заповед №
26/09.10.2020г., считано от 12.10.2020 г. Твърди, че работодателят не му е изплатил
обезщетението, дължимо на основание чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен
отпуск.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е предявен иск с правна квалификация по чл. 224, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по
реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност, като размерът на
обезщетението следва да се определи въз основа на последното брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването по аргумент от чл.224, ал.2 и
чл. 177 КТ.
Анализът на цитираната норма налага извода, че предпоставките за изплащане
на претендираното обезщетение са наличието на трудово правоотношение между
страните, неговото прекратяване, към който момент да е налице неползван неплатен
годишен отпуск, установен размер на последното брутно трудово възнаграждение,
1
поради което по предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение между страните, което е прекратено, независимо от основанието за
прекратяване, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението. В тежест на ответника е докаже
или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за
неползването му.
По делото не е спорно, а и се установява от представените като писмени
доказателства трудов договор № 10/22.03.2016 г., заповед за прекратяване на трудово
правоотношение с № 26 от 09.10.2020 г. и извлечение от трудова книжка на ищеца, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността " салонен управител" при ответното дружество. Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
12.10.2020 г., като между страните не се спори, че към момента на прекратяването му
ищецът е имал неползван платен годишен отпуск в размер на шест работни дни.
Посоченият факт е и признат от работодателя извънсъдебно в заповедта за
прекратяване, с която е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неползван платен
годишен отпуск, което следва да бъде определено въз основа на брутното трудово
възнаграждение, получено за пълния отработен месец, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за обезщетение. От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че размерът
на обезщетението, определен на база брутното трудово възнаграждение за м.
септември 2020 г. на основание чл. 228 КТ, възлиза на 466,67 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява, а и не твърди, да
е заплатил дължимото обезщетение, поради което искът се явява основателен и следва
да бъде уважен до посочения размер от 466,67 лв., като до пълния предявен размер от
467 лв. подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но, с оглед
липсата на ангажирани доказателства да са сторили реално разноски по делото, такива
не следва да им се присъждат. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд дължимата по делото държавна
такса в размер на 50 лв. и разноски за депозит за експертиза в размер на 179,87 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено
място], [улица], Бизнес сграда М., ет. 5, офис В, да заплати на А. В. П., ЕГН
**********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], на основание чл. 224, ал.
1 КТ сумата от 466,67 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 6 дни за 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 224, ал. 1
КТ за разликата над сумата от 466,67 лв. до пълния предявен размер от 467 лв.
2
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], Бизнес сграда М., ет. 5, офис В, да заплати на основание
чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския
районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по делото, и сумата от
179,87 лв., представляваща разноски за депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3