№ 2599
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20221100508758 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 от ГПК и е образувано по подадени
от Р. Н. П. и Х. Н. П. жалби срещу действия на ЧСИ, рег. № 781 на Камарата
на ЧСИ по изп.д. № 20227810400086, изразяващи се в намаление на приети
разноски за адвокатски възнаграждения от 4 200 лева на 200 лева; срещу
разпределението по сметка от 27.05.2022 г. и срещу постановление за
възлагане от 20.07.2022 г.
В жалбата, подадена от Р. П. и Х. П. срещу намалението на разноските
се твърди, че са представени договори за правна помощ и съдействие и са
поискани сторените от тях разноски да им бъдат присъдени. Адвокатските
възнаграждения били договорени както за образуване на изпълнителното
производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до
окончателното му приключване. Упълномощените от Р. П. и Х. П.
процесуални представители – адв. П. А. и адв. М. М. осъществили правна
защита, като проучили изпълнителното дело, депозирали наддавателни
предложения, представлявали доверителите си в два публични търга – на
13.05.2022 г. и на 27.05.2022 г. и оказали съдействие във връзка с възлагането
на имота. Възнагражденията от 4 200 лева били съобразени с фактическата и
правна сложност на делото и съответствали на размерите по чл. 10 от
1
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалба е подадена и срещу разпределението по сметка от 27.05.2022 г.,
съдържащо разпределяне на дължимите от страните в изпълнителното
производство разноски. Х. Н. П. и Р. Н. П. обжалват възложените им суми за
такси по т. 20 от Тарифата към ЗЧСИ – 2 686 лева за опис на недвижимия
имот, по т. 24 от Тарифата – 7 995.36 лева за извършване на публична продан
на недвижим имот и за неприети разноски за адвокатски възнаграждения за
по 4 000 лева на Р. П. и Х. П..
Обжалва се от Х. П. и Р. П. и постановление от 20.07.2022 г .за
възлагане на делбения имот на Х. Й.Д..
Ответникът по жалбите Х. Д. не е изразил становище.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, в които излага
доводи за неоснователност на жалбите. Подробно посочва причините и
начина, по който са изчислени таксите и е извършено разпределение на
сумите и защо имотът е следвало да бъде възложен на Х. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20227810400086 по описа на ЧСИ, рег. № 781 на
Камарата на ЧСИ е образувано по молба на процесуалния представител на Х.
Д. – адв. Г. М. от 18.02.2022 г. за изнасяне на публична продан на недвижим
имот, представляващ апартамент от 66.50 кв.м., находящ се в гр. София, ул.
„Иван Асен II“ № ****, при квоти по 1/3 ид.ч. за Х. Д., Х. П. и Р. П., съгласно
изпълнителен лист от 14.02.2022 г. по гр.д. № 12229/2015 г. по описа на СРС,
61 състав.
На Р. П. и Х. П. са изпратени призовки за принудително изпълнение,
получени от тях на 19.02.2022 г.
На 10.03.2022 г. е извършен опис на процесния апартамент в
присъствието на съделителите и на вещото лице Н.М.. По възлагане от
съдебния изпълнител, на 14.03.2022 г. е изготвена пазарна оценка на
апартамента, определена на 149 256 лева. Оценката не е оспорена и на
23.03.2022 г. е насрочена публична продан от 12.04.2022 г. до 12.05.2022 г.,
при начална цена в размер на 80% от пазарната стойност – 119 405 лева.
На 11.05.2022 г. Р. П. и Х. П. лично са подали наддавателни
2
предложения.
На същата дата всеки от тях е подал молба до съдебния изпълнител да
приеме сторените от тях разноски, които да им бъдат присъдени при
разпределението на сумите. Приложени са договори за правна защита и
съдействие от 11.05.2022 г., според които Р. П. е заплатила в брой на адв. П.
А. сумата от 4 200 лева. Х. П. е заплатил в брой на адв. М. М. 4 200 лева
адвокатско възнаграждение.
След като на Х. Д. са изпратени преписи от молбите на Р. П. и Х. П., на
23.05.2022 г. е постъпило възражение за прекомерност на размерите на
адвокатските хонорари, предвид сложността на извършваното изпълнително
действие и Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С постановление от 23.05.2022 г. ЧСИ, рег. № 781 е намалил хонорарите
до сумите от по 200 лева.
На 25.05.2022 г. Р. П. и Х. П. са уведомени за намаляване на
претендираните от тях разноски за адвокатски възнаграждения и на
03.06.2022 г. е постъпила жалба вх. № 07256.
На 13.05.2022 г. е изготвен протокол за обявяване на наддавателни
предложения. Най-високата цена – 155 226.50 лева е предложена от П. Д. Й. и
М.Ж.М.. На основание чл. 354 вр. чл. 505, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител
е поканил съделителите да изкупят при най-високата предложена цена и
такова желание е заявил всеки от тях. Х. Д. и Р. П. са възразили срещу отказа
на съдебния изпълнител да продължи устното наддаване, желание за което са
изразили други наддавачи. За насрочената от 19.05.2022 г. до 26.05.2022 г.
между съделителите публична продан се е уведомил всеки от тях.
Подадени са наддавателни предложения. Според съставения на
27.05.2022 г. протокол, Х. Д. е предложил цена от 201 794.45 лева, Х. П. –
156 000 лева, а Р. П. – 156 200 лева.
След това наддаването е продължило устно на цени, по-високи от един
задатък. Така се е стигнало до най-високата предложена от Р. П. цена от
333 139.95 лева, при която този съделител е обявен за купувач. Указано е
задължението й в двуседмичен срок от приключване на проданта да внесе
предложената от нея цена, след приспадане на задатъка.
3
На същата дата е изготвена сметка за разпределението на сумите, като
Р. П. е дължала за довнасяне на сумата от 228 610.92 лева, от които 222 093.30
лева за придобития на публична продан имот и 6 517.62 лева разноски.
За сметката Р. П. и Х. П. са се уведомили чрез адв. П. А. на 20.06.2022 г.
На 20.06.2022 г. Р. П. е подала жалба вх. № 08284 срещу
разпределението на сумите в частта, в която съдебният изпълнител е
определил таксите по т. 20 и по т. 24 от Тарифата към ЗЧСИ. Със същото
съдържание на 29.06.2022 г. е подадена жалба вх. № 08596от Х. П., чрез адв.
М. М..
На 05.07.2022 г. частният съдебен изпълнител е констатирал, че в
двуседмичния срок Р. П. не е довнесла цената по публичната продан, поради
което е постановено да се намали дължимата й сума с един задатък, а за
купувач е обявен Х. Н. П. за сумата от 321 199.45 лева. Указано му е, че
дължи да довнесе сумата от 220 555.06 лева в срок до 12.07.2022 г. До тази
дата Х. П. не е довнесъл сумата по публичната продан и с протокол от
13.07.2022 г. вземането на този съделител е намалено с размера на един
задатък от 11 940.50 лева. За купувач на имота за сумата от 309 258.95 лева е
обявен последният съделител – Х. Й.Д., който е дължал да довнесе сумата от
212 193.95 лева до 20.07.2022 г.
С постановление от 20.07.2022 г. на Х. Д. е възложен продадения на
публична продан апартамент, след като в определения срок е довнесъл
продажната цена.
Постановлението за възлагане е съобщено на Р. П. и Х. П. на 22.07.2022
г. и на 05.08.2022 г. всеки от тях е подал жалба.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Всяка от жалбите е подадена от легитимирани страни в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител,
поради което са процесуално допустими.
По основателността на жалба вх. № 07256/03.06.2022 г. на Р. П. и Х. П.
съдът намира следното:
Според нормата на чл. 10, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
4
защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет
действия извън посочените в т. 2 и 3 (действия с цел удовлетворяване на
парични вземания или въвод или опразване на недвижим имот) - 200 лева.
Правилна е преценката на частния съдебен изпълнител, че адвокатските хонорари на адв. П.
А. и М. М. за по 4 200 лева са прекомерни. Претендираните хонорари от 4 300 лева
многократно надвишават тези по Наредбата, а и изпълнителните действия по изнесения от
съда на публична продан делбен имот не се отличават с фактическа и правна сложност. На
всеки от двата търга Р. П. и Х. П. са се явили лично. Жалбоподателите не са инициирали
изпълнителното производство, поради което не им се дължи възнаграждение за действия по
чл. 10, т. 1 от Наредбата. Такова се следва на лицето, упълномощило адвокат за образуване
на изпълнително дело и заплатило разноските за тази правна услуга.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав споделя
изводът на ЧСИ, рег. № 781, че възнагражденията от 4 200 лева следва да се
намалят до сумата от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 4 от Наредба № ½--4 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Необосновано е присъждане на разноски в полза на Р. П. и Х. П. в
размер, по-висок от този за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело за публична продан на делбен имот.
Жалба вх. № 08284/23.06.2022 г. на Р. П. и вх. № 08596/29.06.2022 г. на
Х. П. са с идентично съдържание и следва да бъдат разгледани заедно.
Те имат за предмет начина на определяне на разноските за такси по т. 20
и т. 24 от Тарифата към ЗЧСИ. Тук следва да се отбележи, че тази сметка е
актуализирана двукратно – след недовнасяне на остатъчната сума от
обявените за купувачи Р. П. и Х. П.. Във всяка от сметките обаче таксата е
определена по идентичен начин, поради което съдът намира за необходимо да
разгледа жалбите досежно законосъобразното определяне на таксите от
частния съдебен изпълнител.
Съгласно т. 20 от Тарифа към ЗЧСИ, за извършване на опис на движими
и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира
такса в размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната
вещ/ценните книжа и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лева. В
случая се касае за недвижим имот, поради което таксата следва да се
определи върху цената на вещта – 149 256 лева. Възраженията на
жалбоподателите, че таксата е 1 800 лева (и по-точно 1 791.08 лева), се
5
базират на началната цена, от която започва наддаването – 119 405 лева. Тази
стойност обаче е определена за целите на проданта и произтича от
специалната разпоредба на чл. 485, ал. 4 от ГПК за началната цена, от която
да започне наддаването. Цената на описаната с протокола от 10.03.2022 г. вещ
е тази, която вещото лице е посочило в експертното си заключение – 149 256
лева. По този начин е получена сумата от 2 238.84 лева. Върху нея се
начислява данък добавена стойност (ДДС), при съобразяване на разпоредбите
на чл. 3, чл. 6, чл. 9 и чл. 12 от ЗДДС. Частният съдебен изпълнител извършва
независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС – по
занятие предоставя услуга срещу възнаграждение. Според чл. 2, ал. 1 от
ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител държавата възлага принудително
изпълнение на частни притезания. На него взискателят възлага образуване на
изпълнително производство и извършване на описаните в чл. 18 от ЗЧСИ или
на посочени от самия взискател изпълнителни действия. Предоставянето на
тези услуги по занятие от частния съдебен изпълнител се извършва срещу
съответни такси, съгласно глава VII от ЗЧСИ.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от
данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на
страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. След като
частният съдебен изпълнител доставя услуги срещу заплащане на такси,
липсва основание услугите му да бъдат отнесени към изключенията по глава
IV от ЗДДС и съответно да не се облагат с ДДС.
В случая начисленият върху сумата от 2 238.84 лева ДДС възлиза на
447.76 лева, поради което правилно е определена дължимата такса по т. 20 от
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 686.60 лева.
Правилно е определена и таксата по т. 24 от Тарифата за публична
продан на делбен имот – 2% върху продажната цена. При съставяне на
сметката на 27.05.2022 г. продажната цена, при която за купувач е обявена Р.
Н. П., е 333 139.95 лева. Следователно, таксата по т. 24 от Тарифата е 6 662.80
лева, а с начисления върху тази сума ДДС от 1 332.56 лева, крайната стойност
на тази такса е 7 995.36 лева.
Последният от доводите - за невключените в сметката 8 000 лева (по
4 000 лева за Р. П. и Х. П.) разноски съдът разгледа при произнасяне по жалба
6
вх. № 07256/03.06.2022 г. и не намира за необходимо да ги повтаря отново.
Изложеното тук относно начина на определяне на таксите по т. .20 и т.
24 от Тарифата към ЗЧСИ е валидно и за всяка от последващите сметки от
05.07.2022 г. и 13.07.2022 г.
Р. П. и Х. П. са подали жалби и срещу постановлението за възлагане на
процесния апартамент на Х. Д..
Доводите за допуснати от частния съдебен изпълнител нарушения при
извършване на публичната продан се изразяват в непроведено устно
наддаване на първия търг на 13.05.2022 г., когато е имало участници, заявили
желание такова да бъде проведено след обявяване на писмените наддавателни
предложения и че постановлението за възлагане е преждевременно
постановено, преди влизане в сила на разпределението.
По първото от възраженията съдът намира следното:
Съгласно чл. 354, ал. 1 от ГПК, когато имотът се изнася на публична
продан като неподеляем, всеки от съделителите може да го изкупи при
условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК: при съставянето на протокола по чл. 492,
ал. 1 от ГПК заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.
Тук спорът е дали съделителите следва да заявят, че желаят да купят имота по
най-високата предложена цена след обявяване на писмените наддавателни
предложения или и след изчерпване и на процедурата по устно наддаване.
При систематично тълкуване на нормата на чл. 505, ал. 2 от ГПК във връзка с
чл. 492, ал. 1 от ГПК са налага изводът, че моментът, в който съдебният
изпълнител дължи да предложи на съделителите да изкупят имота по най-
високата предложена цена, е моментът на съставяне на протокола, в който се
отразяват писмените наддавателни предложения. В противен случай в чл.
505, ал. 2 от ГПК законодателят би включил в препращането и ал. 2 на чл. 492
от ГПК.
В случая всеки от съделителите е заявил, че желае да изкупи имота по
най-високата предложена цена – 155 226.50 лева. От тази именно стойност е
започнало наддаването за проведената само между Р. П., Х. П. и Х. Д. продан
от 19.05.2022 г. до 26.05.2022 г. Най-високата цена, до която е достигнала
проданта, след проведено устно наддаване по реда на чл. 492, ал. 2 от ГПК, е
7
333 139.95 лева, предложена от Р. П.. Следователно, този съделител е
преценил сумата от 333 139.95 лева за справедлива и съответна на пазарната
стойност на имота цена и се е съгласил да го закупи. Тя е повече от два пъти
по-висока от най-високата предложена цена по писмените наддавателни
предложения. Това се отнася и до предложената от Х. П. цена – 321 199.45
лева. Никой от тези двама съделители, жалбоподатели в настоящото
производство, не е внесъл цената, която сам е предложил. Това води до
извода, че никой от тях не е счел, че предложението му отговаря на
справедливата пазарна цена. Затова и не може да се очаква, нито да се
презюмира, че при устно наддаване би се стигнало до цена, по-висока от
333 139.95 лева, съответно 321 199.45 лева. Не е аргумент за недовнасяне на
цената от Р. П. и Х. П. и обжалването на разпределението, доколкото
несъгласието на жалбоподателите се отнася до разноските, а не до стойността
на дължимата продажна цена, образува след приспадане на дела на
съделителя.
Следва да се отбележи, че цитираните в жалбите срещу
постановлението за възлагане от 20.07.2022 г. решения на окръжните
съдилища се отнасят до момента, в който съделител може да заяви желанието
си да закупи делбения имот и в частност, че това право не се преклудира,
когато наддавач, обявен за купувач, не внесе предложената от него цена, т.е. в
хипотезата на чл. 493, т. 2 от ГПК. Решение № 510/27.04.2017 г. по в.гр.д. №
799/2017 г. на ОС – Пловдив не отрича правото на съделителя да упражни
правото си по чл. 505, ал. 2 от ГПК в условията на евентуалност: ако
обявеният за купувач наддавач не внесе в срок покупната цена.
Жалбите на Р. П. и Х. П. са неоснователни и по второто заявено в тях
възражение за преждевременно съставяне на постановлението за възлагане,
доколкото разпределението не е влязло в сила. Цитираната разпоредба на чл.
495 от ГПК е неотносима. Тя се отнася до случаите, при които
изпълнителното дело е образувано от взискател, различен от съделителите за
събиране на вземане, чрез насочване на изпълнението върху делбен имот или
когато в производството се присъедини взискател. Нормата на чл. 495 от ГПК
е посветена именно на задължението на взискател, обявен за купувач, да
внесе сумата, необходима за изплащането на съразмерните части от
вземанията на другите взискатели.
8
При публична продан на делбен имот разпределение по чл. 460 от ГПК
не се съставя, защото е неосъществима хипотеза, при която „събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
кредитори“. Задължението на купувача като съделител е да внесе по сметка на
съдебния изпълнител само стойността на купения от него имот, но не и
стойността на своя дял, след което да се извършва разпределение за
изплащане и на присъединените вземания (решение № 67/06.01.1960 г. по
гр.д. № 8946/1959 г. на ВС, I г.о.)
Затова и съставянето на разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК не
е извършено. Във времево отношение моментът на постановлението за
възлагане е относително точно определен. Постановлението за възлагане по
чл. 496, ал. 1 от ГПК е обусловено единствено от задължението на лицето,
обявено за купувач, да внесе в срок дължимата сума. Този срок е определен в
чл. 492, ал. 3 от ГПК. Според постановлението за възлагане от 20.07.2022 г.
Х. Д. е довнесъл не само разликата от продажната цена след приспадане на
дела му като съделител, но и разноските, след приспадане на дължимия от
него данък за имота.
След като Х. Д. е изпълнил задължението си да довнесе продажната
цена на имота изцяло, правилно той му е възложен, а сумите по сметката от
20.07.2022 г. са правилно определени.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателите разноски не се дължат.
Доколкото се обжалват и разноски в изпълнителното производство, съгласно
практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по
ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, такива в случая не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 07256/03.06.2022 г. на
процесуалните представители на Р. Н. П. и Х. Н. П. – адв. П. А. и адв. М. М.
срещу постановление за разноските от 23.05.2022 г. по изп.д. №
20227810400086 на ЧСИ, рег. № 781 на Камарата на ЧСИ, жалба вх. №
08284/23.06.2022 г. на процесуалния представител на Р. Н. П. – адв. П. А. и
9
жалба вх. № 08596/29.06.2022 г. на процесуалния представител на Х. Н. П. –
адв. М. М. срещу сметката за дължимите такси и разноски от 27.05.2022 г. по
изп.д. № 20227810400086 на ЧСИ, рег. № 781 на Камарата на ЧСИ, жалба вх.
№ 10438/05.08.2022 г. на процесуалния представител на Р. Н. П. – адв. П. А. и
жалба вх. № 299042/05.08.2022 г. на процесуалния представител на Х. Н. П. –
адв. М. М. срещу постановление за възлагане от 20.07.2022 г. по изп.д. №
20227810400086 на ЧСИ, рег. № 781 на Камарата на ЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10