ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
гр. Перник, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: Х. Г. Т., с настоящ адрес: ***
ЧРЕЗ: адв. Е. К. – САК, със служебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 260714 от 11.06.2021 година, постановено по гр. д. №
3318/2020 година по описа на РС - Перник, с което е отхвърлен предявения от Х. Г. Т.
иск срещу ответницата Е. Д. Т. за заплащане на обезщетение в размер на 2 400 лева за
периода 01.07.2018г. до 30.06.2020г. /24 месеца по 200 лева месечно/, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
С депозираната въззивна жалба се иска отмяна на Решение № 260714 от
11.06.2021 година, постановено по гр. д. № 3318/2020 година по описа на РС – Перник
и постановяване на ново съдебно решение, с което предявения осъдителен иск бъде
уважен изцяло.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно –
постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място се сочи, че
предявеният иск не е за сумата от 2 400 лева, както е посочено в обжалваното съдебно
решение, тъй като в съдебно заседание, проведено на 23.02.2021г. е допуснато
увеличение на иска, съгласно сумата по заключението на вещото лице, която сума е
1
4050,00 лева, като за увеличената част от иска е внесена и дължимата се държавна
такса.
На следващо място, във въззивния жалбоподател счита, че съдът неправилно е
интерпретирал исковата молба като в обстоятелствената част на решението е развил
тезата, че се претендира месечен наем за исковия период. Сочи се, че в исковата молба
е поискано заплащане на обезщетение за това, че ищецът е лишен от ползването на ½
ид. част от собствения му недвижим имот. Твърди се, че никъде в исковата молба
ищеца не е претендирал, че между страните по делото са налице наемни
правоотношения. Въпреки това, първоинстанционният съд е достигнал до правни
изводи, че не са налице наемни правоотношения между страните. Съдът е приел, че
претенцията следва да се разгледа по чл. 31 ал. 2 от ЗС и съвсем накратко е приел, че
искът е неоснователен. Сочи се, че въпреки, че в последното по делото съдебно
заседание, проведено на 30.03.2021г. процесуалният представител на ответницата е
заявила изрично, че не претендира разноски по делото, съдът е осъдил ищеца да
заплати разноски по делото в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение и 13
лева за препис от решението.
Въззивния жалбоподател излага съображения за неправилност и
необоснованост на направените от първостепенния съд правни изводи, като счита, че
последния едностранчиво е възприел фактите по делото, превратно е изтълкувал
писмените и гласните доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи, които
са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивна жалба, с който е изложила становище за
неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, респ. е изразила становище за
законосъобразност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Въззиваемата
счита, че не са допуснати нарушения както на процесуалния закон, така и на
материалния закон, както се твърди във въззивната жалба. Намира, че наведените в
жалбата доводи са голословни и не се подкрепят от събраните по делото многобройни
писмени и гласни доказателства.
Пернишкия окръжен съд намира, че доколкото в мотивите на обжалваното
решение Пернишкия районен съд е формирал воля за отхвърляне на предявения
осъдителен иск в неговата цялост, а в диспозитива на решението е отхвърлил иска
само за сумата от 2 400 лева (т.е. липсва произнасяне по отношение на изменения в
съдебно заседание, проведено на 23.02.2021г. увеличен размер на иска), то
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на
Пернишкия районен съд за преценка дали е налице основание за образуване на
производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
първоинстанционното решение.
2
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението
(Решение № 63/30.07.2009 г., по т.д. № 586/2009 г., на II т.о.; Решение № 36/09.03.2010
г., по гр.д. № 5659/2007 г., на I г.о.; Решение № 85/01.06.2010 г., по гр.д. № 1654/2009
г., на IV г.о.; Решение № 39/30.06.2011 г., по гр.д. № 486/2009 г., на I г.о.; Решение №
16/18.01.2012 г., по гр.д. № 870/2010 г., на III г.о.; Решение № 19/20.01.2012 г., по гр.д.
№ 904/2010 г., на III г.о.; Решение № 38/01.02.2012 г., по гр.д. № 343/2011 г., на I г.о.).
Съгласно чл. 247 от ГПК искането за допускане на явна фактическа грешка може да
бъде направено от всяка от страните по делото или по почин на съда, като това искане
не е ограничено във времето и е без значение дали същото се прави преди или след
влизане в сила на решението, чиято поправка се иска.
Водим от изложеното и същия смисъл, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 602/2021г. по описа на Окръжен
съд - Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд, на същия съдебен състав, за преценка дали е
налице основание за образуване на производство по отстраняване на очевидна
фактическа грешка, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящето
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3