Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 17.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, І гр. с-в на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар ДАНИЕЛА
МОКОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1623 по описа за 2017г. и като обсъди:
Предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, 79 ЗС.
А.Н.Х., с посочен адрес *** моли
да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на С.С.Т., с посочен адрес ***, че е
собственик на основание давноство владение на ПИ с идентификатор
00702.515.308.1.16 с административен
адрес на обекта гр. Асеновград, ул. „Цар Симеон“ № 12 ет.4 с предназначение на
обекта: жилище апартамент, брой нива на обекта – едно, със застроена площ 52,60
кв. м., който обект се намира в сграда № 1
разположена в ПИ с кадастрален идентификатор 00702.515.308 при съседни
СОС на същия етаж - 00702.515.308.1.15, 00702.515.308.1.13, под обекта -
00702.515.308.1.12, над обекта - няма. Твърди, че с ответницата са бивши съпрузи,
бракът им е прекратен през 2003г. По .време
на брака им е построена жилищна сграда в гр. Асенвоград, ул. „Цар Симеон“ № 12,
която към настоящия момент е с КИ
00702.515.308.1. Недвижимят имот
е бил прездмет на делба по гр. д. 106/2000г на АРС, производството е приключило
със съдебна спогодба(в сила от 05.02.2003г), по силата на която в дял на ищеца
е предоставен апартамент на първи жилщен
етаж в жилищнага срада, стопанско
помешение и гараж, а в дял на ответницата - самостоятелно мансардно жилище с
площ 52,60 кв. м. в гр. Асеновград, ул. „Цар
Симеон“ № 12, което понастоящем е с КИ 00702.515.308.1.16. По силата на
постигнатата спогодба, ответницата се е задължила да прехвърли собствеността
върху жилището на ищеца, или на техния син Никола Атанасов Х. по нейн избор,
като е поела задължение до момента на прехвърлянето да не влиза във владение на
имота. Ответницата е изпълнила тези условия на спогодбата и с НА 167 т.ІХ н. д. 1767/2005г на нотариус Кожухарова
е прехвърлила имота на Никола Атанасов Х. – син на страните. Ответницата никога
не е влизала във владение на имота, от построяването на жилището до момента
ищецът упражнява фактическата владст върху първия и мансардния етаж на
жилищната сграда, от прекратяване на бака с ответницата до настоящия момент,
повече от десет години ищецът владее имота необезпокоявано, явно и
непрекъснато, заплащал е и продължава да заплаща всички разходи свързани с
ползването на жилшщето – ремонт, консумативи за ток, вода и др. Ответницата
никога не е владяла имота. Синът на страните Никола Атанасов Христове починал
на 20.10.2008г. Твърди, че синът на страните е бил наркозависим и дори и след
като той е станал собственик на имота, ищецът е упражнявал владението върху
същия, тъй като той е бил наркозависим и ищецът се е грижел изцяло за него да
смъртта му. На 16.03.2016г ищецът получил нотариална покана, адресирана до сина
му от втория му брак - Мартин Атанасов Х. - който тогава е бил на 16 години и живее с него на
посочения адрес, с която ответницата е предявила претенции за собственост върху
спорния имот, като твърди че същото е нейна собственост. На 13.07.2016г е
получил, в качеството си на законен представител на Мартин Атанасов Х. препис
от ИМ , от която разбрал че синът му
Никола Атанасов Х. на 22.02.2006г е
продал спорния имот на ответницата. На 25.07.2017г е научил от сина си Мартин Х.,
че ЧСИ Николова ще извършва въвод във владение в имота на ответницата по повод
издаден ИЛ по в гр.. д 774/2017г на ПОС.
Производството по това дело все още не е приключило. Твърди, че е станал собственик
на имота преди завеждане на делото от ответницата срещу сина му Мартин Х.. Твърди,
че партидите за ток и вода са на негово име, което е индиця за упражнено
владение през целия период. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски .
Ответницата оспорва иска като неоснователен. Не оспорва
твърдението, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по взаимно
съгласие по гр.д. 106/2000г на АРС,
както и че по силата на постигнатото споразумение между съпрузите, в изключителен дял на ответницата е поставено
процесното жилище, което впоследствие е
прехвърлила на сина на страните - Никола
Атанасов Х. , която сделка е обективирана в НА 167 т. ІХ нот д 1767/2005г на нотариус Когухарова.
Твърди, че впоследстиве - със сключването на сделка, обективирана в НА 127 том І нот дело 127/22.02.2006г на нотариус
Кожухарова синът на страните Никола Атанасов Х. е прехвърлил собсевността върху
процесния имот на ответницата. Оспорва
твърденията на ищеца, че е осъществявал
владение върху проесния имот от момента на прекратяван на брака му с
ответницата до депозиране на иска по настоящото дело. Твърди на следващо място
че ищецът никога не е смятал процесния имот за свой, волята му установена в бракоразводното
споразумение по гр. д. 106/2000г на АРС
осуетява възможността същият към който и да е момент - по време или след
развода да има намерение да свои имота,
възложен в дял на ответницата. Жилището е построено по време на брака , ищецът
се е съгласил имотът да се възложи в дял на ответницата. На следващо място
твърди, че през времето когато синът на страните Никола Атанасов Х. е бил
собстевник на имота – 27.12.2005г - 22.02.2006г, както и след като имотът е бил прехвърлен отново на ответницата, но тя е предоставяла ползването на детето и
той е ползвал жилището като е пребивавал в него от време на време при срещите
си с баба му и дядо му , бащата – ищец в производството по никакъв начин не е
оспорвал и препятствал фактическата власт на сина върху имота, и не е
манифестирал спрямо него че свои живлището и го счита за свое. На следващо
място твърди, че е предоставила ползването на имота за срок от една година на
Никола Ташев Х., по силата на договор за наем
от 21.12.2007г(с нот заверка на
Светлана Кожухарова). Твърди, че
ищецът е държал имота за собственика, т. е. за ответницата. Твърди, че от получаване на нотариалната
покана за освобождаване на имота до
Мартин Атанасов Х., ищецът който е законен представител на Мартин Х., и е
приподписвал пълномощните по гр. д. 1026/2016г на АРС, явявал се е лично в с. З.
, не е предприел каквито е да е действия по защита на претендираните с настоящото
производство права, а защитната позиция на Мартин Х. по цитираното дело се е свеждала до това,
че той не владее и не ползва имота. Самият ищец е признавал неколкотратно пред
ответницата, че счита процесното жилище за нейно. Твърди, че е собственик на
имота и нито за един момент не се е дезинтересирала от него, декларирала е в
съответните административни сужби жилището на нейно име и само тя е плащала
през годините данъците за имота, предоставила е безвъзмездно ползването на
жилището на сина на страните, отдавала го е под наем през годините, с което е
препятствала възможността на трето лице да свои имота. Не оспорва твърдението
на ищеца, че партидите за ток и вода за спорния имот са на негово име. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ищецът оспорва
твърденията за наличие на сключен договор за наем , оспорва съдържанието на
предсавеното извлечение от общия регистър.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното : По силата
на постигната спогодба по гр.д. 106/2000г по описа на АРС( в сила от
05.02.2003г) в дял на С.С.Т. *** поставено самостоятелно мансардно жилище № В 1(заснето
в КК на гр Асеновград като СОС с КИ 00702.515.308.1.16), състоящо се от дневна, кухненски бокс,
спалня, коридор, сервизно помещение и две тераси, с обща застроена площ от
52,60 кв. м., ведно с 1,86 % ид. ч. от общите части и от правото на строеж на парцела, при
граници: на север - стълбищна клетка и самостоятелно мансардно жилище Г 2 на съпрузите Цветка и Иван Динкови, на запад
и на юг – двор на кооперацията, на изток - самостоятелно мансардно жилище № В
2 на Щерионка Сотирова Велинова, а в дял на А.Н.Х. е
поставен апартамент № В 1, находящ се в
южната част на първи жилищен етаж, състоящ се от дневна, трапезария, две
спални, коридор, сервизни помещенея и три тераси, с обща ЗП от 102,33 кв. м.,
стопанско помещение № В 1 находящо се в
приземния етаж, ведно с окридор и сервизно помещенеие с обща ЗП от 43,74 кв м ,
гараж № В 1 находящ се под приземния
етаж на жилищната сграда състоящ се от 16,96 кв. м. ЗП, изба № В 1 със ЗП от 13,79 кв. м. , ведно с припадащите
се ид. ч. от общите части на жилищната сграда. С.С.Т. е предявила иск
против Мартин Атанасов Х., чрез законния
му представител Милена Константинова
Христова с правно основание чл. 108 ЗС с твърдения да е придобила собствеността
върху СОС с КИ 00702.515.308.1.16 по КК на гр. Асеновград на основание покупко-продажба(вписана
в СВ АВ АСеновград на 05.07.2016г). На 27.12.2005г С. Стянова Т. е прехвърлила
на сина си Никола Атанасов Х. СОС с КИ 00702.515.308.1.16 по КК на гр. Асеновград, с адрес на имота гр.
Асеновград ул. „Цар Симеон“ 12 етаж 4,
който обект попада в сграда № 1 в ПИ
00702.515.308 с предназначение:, жилище апартамент, при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж - 015,013, под
обекта - 011,012, над обекта – няма, с площ по документ 52,60 кв. м. , с
неразделна част от обекта 1,86% ид. ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа
прехвърлителката до края на живота й, като й осигурява жилище, храна,
отопление, която сделка е оформена с НА 167 том ІХ н. д. 1767/2005г на нотариус
Кожухарова. На 22.02.2006г Никола
Атанасов Х. е продал на С.С.Т. полученият по силата на сделката имот за сумата от 3634 лв, която покупко-продажба
е оформена с НА 127 том І 127/2006г на нотариус Кожухарова. До Мартин
Атанасов Христев, чрез законния му представител Милена Константинова Христова е
изпратена нотариална покана(получена от адресата чрез законния му представител А.Н.Х.
на 16.03.2016г), с която Мартин Х. е
поканен в срок от 15 дни да
освободи жилището заснето в КК като СОС
00702.515.308.1.16 и да бъдат предоставени ключове от имота. Представят се от
ответницата квитанции за платени данъци за имота за периода 2006г-2011г,2013г-2016г. Представеният
и приложен по делото на л. 62 протокол от с. з. по гр. д. 1026/2016г е непълен и не се
коментира. На 25.07.2017г е извършен въвод във владение на С.Т. в
СОС 00702.515.308.1.16 по КК на гр. Асенвоград въз основа ИЛ, издаден по
гр. д. 774/2017г на ПОС. Никола Атанасов Х. е починал на 20.11.2008г и негови наследници съгласно
представеното у-ние за наследници изх. № 3675/08.07.2016г са С.С.Т. - майка и А.Н. Х. - баща. Съгласно представеното и приложено
по делото в заверен препис удостоверение
за смърт № 438 от 21.11.2008г, Никола
Атанасов Х. е починал вследстиве остро отравяне с наркотици. Видно от извлечение
от общия регистър на нотариус Кожухарова
на 21.12.2007г под № 10358 е вписан договор за наем за 10 дни на ап. в гр. Асенвоград, ул. „Цар Симеон“ № 12 ет. 3 за една година с наемодател С.Т. и наемател Никола Ташев Х..
Представената и приета по делото жалба на ищеца до РП Асеновград не се
коментира при липса на връзка с настоящото производство. Представя се справа от „В и К“ ЕООД гр. Пловдив за абонати
на адрес „Цар Симеон“ 12, както и справка за
клиенти ЕВН Електроснабдяване ЕАД(л.135,146,147), в
които ответницата не фигурира. С решение
374/12.12.2016г по гр. д. 1026/2016г по описа на АРС( в сила от
25.04.2018г) е признато за установено по отношение на Мартин Атанасов Х., със
законни представители Милена Константинова Христова и А.Н.Х., че С.С.Т. е собственик на СОС с КИ
00702.515.308.1.16 по КК на гр Асеновград
с административен адрес гр. Асеновград ул. „Цар Симеон“ и ЗП от 52,60 кв
м , и е осъден Мартин Атанасов Х., със законни представители Милена
Константинова Христова и А.Н.Х. да освободи владението върху имота .
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св. Никола
Ташев Х. (баща на ищеца), взел участие в стоителството още от началото дао
завършване, твърди че когато сградата се
е строяла ответницата и ищецът вече били разделени, ответницата никога не е
идвала не е вземала участие. Твърди , че 1999г е освободил апартамента си,
а в него се населил ищецът, като свидетелят се установил в първия етаж от
сградата, над който има два жилищни и тавански. По отношение тавана заявява да
го е изградил сам, живял там от края на 1999г до края на 2005г, през 2005г
зимните месеци се изместил долу защото има здравословни проблеми и не е можел
да се качва толкова нависоко. Твръди, че ищецът винаги е плащал данъците за
имота, и като отишъл да плати данъка върху имота на сина си разбрал, че помещението
е прехвърлено. След като свидетелят се изместил долу, ищецът взел ключовете и
то се превърнало в склад, където донасяли лятното обзавеждане от заведението на
сина му, от март 2006г само ищецът е имал ключ от това помещение, а ответницата
никога не е имала ключ нито от тавана, нито от входната врата. Заявява, че
всички ремонти от кооперацията са правени от ищеца - когато коминът е паднал,
стълбището на кооперацията е било довършено по инициатива на ищеца заедно с
тримата собственици, направена е мозайка
на стълбището, а ответницата не е взела никакво участие. Заявява, че от
него ответницата не е искала ключ. Според свидетеля ищецът 2015г е правил
ремонт на тавана включващ изкъртване, изчистване, боядисване и обзавеждане за
да стане годен за живеене. Свидетелят твърди , че договор за наем не е
подписвал, а помещението е ползвано от внука му Никола, като до 2005г внукът му
е идвал на гости при баба си и дядо си
на тавана. След ремонта на тавана 2015г другият син на ищеца - Мартин там
посреща гости и се събира с приятели, а живее долу при баща си. Свидетелят
не е водил разговори с ответницата по повод на спорния имот. Св Цветка Динкова
, познава ищеца, живее на втория етаж на същата кооперация,
заявява че са я строили с ищеца, Георги и още едно семейство. Познава ответницата, но
не я е виждала от 30 години и от толкова време ответницата не е идвала в
кооперацията. Твърди, че е имало случаи да правят ремонти общо всички собственици
и при тези случаи е присъствал ищецът – за електрическите табла, за стълбището,
за слагане на мозайка, ремонтите са обсъждани от четиримата, ответницата не й се
е обаждала. Твърди , че на таванския етаж са живеели родителите на ищеца, след което се
преместили в приземния етаж, а ищецът започнал да складира възглавници от
заведението, не знае друг да е живял на таванския етаж, а родителите на ищеца са живели там до
2005-2006г. За Никола Атанасов - сина на ищеца - твърди, че не е живял на таванския етаж не го
е виждала там. Познава Мартин - другия син на ищеца, твърди че се е качвал
горе, но какво е правил там не може да каже, свидетелят живее на последния етаж
преди таванския, не е чувала тропане и музика.Свидетелят живее в кооперацията
от 2004г. Св Георги Велев (собственик на първия жилищен етаж в същата
кооперация, не живее постоянно там) твърди , че докато са строили е ходил по
често в периода 1989-92г, а таванът е бил покрит 1995-96г като към този момент
страните са били женени. Според свидетеля на таванското помешение със западно изложение собственик е
ищецът по силата на подялба при строежа
между съсобствениците. В това таванско помещение първоначално живеели родителите на ищеца , било пригодено
за живеене и живели там до 2008-2009г. Познава сина на страните Никола - той е
живеел на етажа при ищеца известно време, след това починал. В деня на погребението на Никола
свидетелят видял бащата и брата на ищеца на вратата на таванското помещение ,
след смъртта на Никола родителите
на ищеца не са живели в спорния имот, същата пролет се преместили
долу в приземието. Познава Мартин - другия син на ищеца, Мартин е живеел при
баща си , виждал го е да слиза няколко пъти от таванската стая, но е имал стая
в жилището на баща си и там е живеел, Никола преди смъртта си също е живеел при
баща си, там е имал стая. Според
свидетеля мансадният етаж на ищеца е от две жилищни стаи, оборудван за живеене,
познава ответницата, не я е виждал да идва по време на строежа и да участва
нито тя, нито родителите й. Св Живко Дянков
( колега на оветницата), познава
и ищеца знае че е бивш съпруг на ответницата. Твърди, че в началото на 2016г – февруари
- е посещавал жилището на таванския етаж, когато е бил помолен от ответницата а
дойде, тъй като имала информация че жилището й се ползва от други хора. Тогава
дошли с ответницата, вратата отворил бащата на ищеца , качили се горе и
почукали на вратата, от вътре се чул момчешки глас, след което дошъл ищецът
започнал да вика защо е дошъл свидетелят и да се държи непристойно, а по-късно свидетелят и ответницата подали
жалба. След този случай в рамките на един месец, ответницата го помолила да
дойде с нея в заведението на ищеца - „Виконт“, а от разговора между страните
свидетелят разбрал, че ищецът иска това жилище да се ползва от сина му Мартин,
който е ученик за да му създаде самостоятелност, тогава ищецът молел
ответницата да му разреши да сключат договор за наем, но ответницата му отговорила
че трябва да помисли. Малко по-късно същата година имало
срещу между ищеца и ответницата в присъствието на свидетеля - до бар Анкара в
гр Асеновград, на срещата присъствала и племеничка на ответницата Мими
Атанасова, казали че ще отидат до нотариус да сключат договор за наем, отишли
при нотариус Когухарова, но не се е стигнало до подписан договор за наем. Св.
Мими Станчева(племенница на ответницата ) познава ищеца, била е в много близки отношения с Никола, заявява че Никола е живеел в мансардното помещение на кооперацията на ул. „Цар Симеон“
№ 12 , до момента на смъртта му живеел в гр.Асеновград , но е работел в
Пловдив. Твърди да е била свидетел на срещи между ищеца и ответницата по повод
сключване договор за наем на спорния имот, при първата среща са били цялата
фирма по работа, като от ответницата разбрала
че срещата е по инициатива на ищеца, срещата е била в неговото заведение 2016г
била във връзка с подписването на договор за наем между ответницата и ищеца със
срок за около две три години, но не се е стигнало до съгласие. Според свидетеля
на друга среща пак се е коментирал този договор. Проведена е била и трета среща
във връзка с подписването на договора за наем, месец и половина след първата
среща, но до подписване на договор не е се
стигнало, тъй като ищецът при
споменаване на наемната цена от 200-250лв се е отказал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК, 79 ЗС - за признаване
за установено, че ищецът е собственик на СОС 00702.515.308.1.16 по КК на гр АСеновград
на основание давностно владение от построяването на жилищната сграда до
предявяване на иска. С оглед твърденията за осъществен въвод на ответницата във
владение в имота, за ищеца е налице
интерес от воденето на иска.
Разгледан по същество. Не се спори по делото, че страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по
гр. Д. 106/2000г по описа на АРС,
както и че по силата на постигната спогодба в същото производство, спорният
имот е поставен в дял на ответницата, а и това се установява от ангажираните и
неоспорени писмени доказателства. Не се спори и относно обстоятелството и се установява от неоспорените по делото
писмени доказателства, че ответницата е прехвърлила на сина на страните Никола Атанасов Х.
собствеността върху имота, в замяна на поето от последния задължение да се
грижи за прехвърлителката до края на живота й,
както и че февруари 2006г ответницата е закупила от Никола Атанасов Х. процесния
имот. Твърди се от ищеца да е упражнявал
непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота от построяване на сградата и
след прекратяване брака между страните, поради което и е придобил имота на
основание давностно владение. В показанията си разпитаните по делото свидетели
на ищеца заявяват, че от 2006г само ищецът има ключ от имота(св. Х.), както и
че само той е участвал във всички извършени ремонти на общите части на
сградата, а ответницата не е виждана в имота 30 години. Дори и да се приеме за установено по
делото, че само и единствено ищецът от 2006г има ключ за имота и го използва за
складово помещение, то това не се достатъчно за да установи намерението на
ищеца да свои имота. Недоказани останаха твърденията за заплащани данъци за имота(доказателства
за заплащани данъци се представиха от ответницата), а обстоятелството че ищецът
е участвал в ремонтите на общите части на сградата не доказва намерението му да
свои имота, с оглед безспорното по делото обстоятелство, че ищецът е собственик
на жилище в кооперацията и като такъв следва да участва в ремонтите на общите
части. Обстоятелството, че партидите за ел енергия и вода на имота са на
името на ищеца също не е достатъчно за доказване намерението му да свои имота.
От друга страна от представените от ответника писмени доказателства се
установява твърдението й за сключен договор за наем за спорния имот(оспорването
от ищеца на представеното извлечение от регистър на нотариус Кожухарова остана
недоказано, а от ангажираните от ответника гласни доказателства се установи че
ищецът е водил разговори с ответника за сключването на договор за наем ). На
25.07.2017г е извършен въвод в имота по изп.д. 430/2017г на ЧСИ Петя Николова в
присъствието на ищеца в настоящото производство. Няма твърдения от страна на
ищеца, нито доказателства същият да е заявил правата си върху имота в
качеството на трето неучастващо в изпълнителното производство лице. Ето защо съдът намира за недоказано
твърдението на ищеца да е упражнявал необезпокоявано владение върху имота от
прекратяване на брака - 2003г, с
намерение да го свои, поради което искът като неоснователен ще следва да се
отхвърли.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по производството (съобразно
представените доказателства за направени такива) в размер на 601,70лв.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Х. ЕГН **********, с адрес ***
иск за признаване за установено по отношение на С.С.Т. ЕГН ********** ***, че е собственик на
основание давностно владение на ПИ с идентификатор 00702.515.308.1.16(нула нула
седем нула две точка пет едно пет точка три нула осем точка едно точка едно
шест) с административен адрес на обекта
гр. Асеновград, ул. „Цар Симеон“ № 12(дванадесет) ет.4(четвърти) с предназначение
на обекта: жилище апартамент, брой нива на обекта – едно, със застроена площ
52,60(петдесет и две цяло и шестдесет стотни) кв. м., който обект се намира в
сграда № 1(едно) разположена в ПИ с
кадастрален идентификатор 00702.515.308(нула нула седем нула две точка пет едно
пет точка три нула осем) при съседни СОС на същия етаж - 00702.515.308.1.15,
00702.515.308.1.13, под обекта - 00702.515.308.1.12, над обекта - няма.
ОСЪЖДА
А.Н.Х. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
С.С.Т. ЕГН ********** *** разноски
по производството в размер на 601,70(шестотин
и един лв и седемдесет ст)лв
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: