№ 867
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110203612 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на К. П. И., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 23-0000639 от 21.07.2022 г., издадено от
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за
нарушениe по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), вр. чл.7, ал.1, т.3, б “б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на
въззивника е наложено административно наказание „глоба“, в размер на
1500.00 лв. на осн. чл. 177, ал. 3, т.1, предл. 3 ЗДвП.
В бланкетна жалба въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и постановено при неправилно отразяване на
действителната фактическа обстановка.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, за
него се явява адв. Ц. Б. преупълномощен от адв. С. И. и приет от съда, който
сочи, че нарушението не е било доказано. Пледира за разноски, като в
писмено становище постъпило след съдебно заседание се сочи, че е
допуснато процесуално нарушение, поради връчване на нечетлив препис на
АУАН, а по същество по делото отсъстват доказателства за годността на
актосъставителя за работа с везната, за годността за измерване на самата
везна, както и за това кой е бил компетентният орган за съставяне на НП.
Твърди и че наложената санкция е в завишен размер.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, мл.
експерт В.С. като същата посочва, че счита жалбата за неоснователна, моли
да бъде оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. В писмени бележки моли и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2022 г. около 14:00 ч. въззивникът К. И. управлявал товарен
автомобил марка „Волво“, рег. № А 3060 МР, кат. 3 с прикачено полуремарке
с рег. номер А 2985 ЕМ, кат. О4, собственост на превозвача „Ваня Транспорт“
ЕООД в гр. Варна, по ул. „Девня“ пред складова база „Сухото
пристанище/ДАП2“ в посока ЖП Гара, като извършвал обществен превоз на
27 020 кг. шрот видно от товарителница сер. „М“, по маршрут Полски
Тръмбеш – Варна с пътен лист номер 8114688/25.05.2022г. , когато бил спрян
за проверка от служители на РД „АА“ Варна сред които бил и св.Т. Т..
При извършената служебна проверка на товарния автомобил, чрез
измерване с мобилна ел. везна марка „Dini Argeo“, модел „DFWKR“, сер. №
********** с поставен стикер за годност № 01104, валиден до 10.2022г., било
установено, че въззивникът И. извършвал превоз с полуремарке с рег. №
А2985ЕМ с пневматично окачване и с 3 оси (разС.ието между осите е над 1,3
метра), като сумата от натоварването на осите била 26 615кг., видно от бон №
110/25.05.2022г., което надвишавало нормата от 24 000кг., определена от
Министъра на МРРБ за движение по пътищата отворени за обществено
ползване с общо 2615 кг.
Измерването с везната извършил старши инспектор Т., който
съобразил всички изисквания за правилното определяне на натоварването на
плочите на везната и съответно за констатирането на теглото на пътното
превозно средство. Водачът не е представил разрешително за претоварване от
АПИ.
Въз основа на резултата от измерването и констатираното нарушение
на възз. И. бил издаден АУАН, а впоследствие и НП за извършено от него
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), вр. чл. 7, ал.1, т. 3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни (показанията на актосъставителя) и писмени доказателства по
АНП, както и представените в съдебна зала трудов договор и анекс и снимков
материал, свързан с техническата годност на ел. мобилна везна.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателно постановление № 23-0000639 от 21.07.2022 г., издадено
от Директор на РД „Автомобилна администрация“, гр. Варна е издадено от
компетентен орган, като Директор на РД „АА“, определен със заповед №
185/05.05.2022г. от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.
2
92, ал. 2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл. 47,ал. 2 ЗАНН.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове
свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа
на него НП.
В хода на административонаказателното производство, въпреки
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Възражението, че на въззивника е бил връчен нечетлив препис на
АУАН не опорочава по никакъв начин АНП, тъй като жалбоподателят е
разполагал с всички адекватни възможности за упражняване на своето право
на защита, в това число чрез подаване на настоящата жалба срещу НП изцяло
възприело фактическите и правни констатации направени с акта.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
В АУАН и НП са цитирани както разпоредбите, сочещи дължимото
поведение от водачите на МПС, които въззивникът е нарушил, така и
правното основание, въз основа на което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност. Не е налице и неясно описание на
нарушението в частта досежно изпълнителното деяние на същото.
Действително с оглед приетите от съда фактически положения по
делото безспорно се установи, че на процесната дата – 25.05.2022 г. чрез
измерване с мобилна ел. везна марка "Dini Argeo" било установено, че
въззивника И. извършвал превоз с полуремарке с рег. № А2985ЕМ с
пневматично окачване и с 3 оси (разС.ието между осите е над 1,3 метра), като
сумата от натоварването на осите била 26615кг., видно от бон №
110/25.05.2022г., което надвишавало нормата от 24000кг., определена от
Министъра на МРРБ за движение по пътищата отворени за обществено
ползване с 2615 кг., като превишаване на максимално допустимите норми по
чл.7, не е особено голямо, но ППС се явява по-тежко с 2615 кг.
Движението на извънгабаритни товарни автомобили и "тежки" товарни
автомобили по републиканските пътища е принципно възможно.
То се осъществява обаче с разрешително за движение на тежко пътно
превозно средство или квитанция за платена пътна такса.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата извънгабаритните и/или тежки ППС
могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
общественоползване,издадено от администрацията, управляваща пътя.
След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със
3
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
(МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно
средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.
Съгл. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Жалбоподателят се е движел по републикански
път, с тежък товарен автомобил /"тежко ППС" по смисъла на наредбата/ без
да има разрешително за движение на тежко пътно превозно средство.
Ето защо съдът прие за установено отразеното в АУАН и НП
административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 3 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с „глоба“ от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения
за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
На жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. -
над минималния, предвиден в закона размер на глобата.
АНО не е мотивирал административно наказание над минималния
размер за превишаване на допустимото тегло с 2615кг.
Превишението над допустимия товар е действително опасно, защото
поставя в риск живота и на другите участници в движението, поставя в риск
самия товарен автомобил – неговата техническата изправност и спирачната
система на МПС.
Според съда обаче, при такова превишение на допустимия товар и
реалната липса на други подобни нарушения на жалбоподателя, АНО е
следвало да се насочи към индивидуализация на глобата към минималния
размер от 500 лв.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не намери основания да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН на първо място с оглед разпоредбата
на чл. 29 ЗАНН, и на следващо доколкото същите касаят несъмнено
правилното и безопасно осъществяване на движението, както за водача, така и
за останалите участници в движението.
Ето защо съдът намира, че следва да измени НП, като размерът на
наложеното наказание „глоба“ следва да бъде намален от 1500 лв. – на 500 лв.
Що се касае до възраженията за годността на везната да направи
съответните измервания съдът намира, че тази годност се установи от
представените по делото писмени доказателства, като липсата на представени
доказателства за преминат курс за работа от страна на актосъставителя не
следва да се тълкува в полза на това, че същият няма такива правомощия, тъй
като не са налице основания за съмнение в годността на изследването, а
актосъставителя е оправомощен по нормативен ред да извършва именно
такива измервания.
4
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за основателна,
единствено в частта за намаляване на наложената санкция, като счита че
размерът на наложената санкция надхвърля необходимото за постигане на
целите на АНП, поради липсата на отегчаващи обстоятелства и формалния
характер на нарушението. Съответно НП следва да бъде изменено в частта,
която определя размера на „глоба“, която да бъде наложена в минималния
предвиден от законодателя размер на 500 лв.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото
производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената /отхвърлената част от жалбата.
Предвид изложеното основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на направените по
делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор
за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане на адвокатско
възнаграждение в брой от 350 лева, поради което заплатеното
възнаграждение следва да бъде изменено до пропорционалния размер на
233,33 лв.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.
27 е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 150 /сто и петдесет/ лева. Прилагайки правилото
на чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК, искането за разноски,
представляващо юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено по
съразмерност и на ответната страна да бъдат присъдени разноски в размер на
50.00 /петдесет/ лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО №23-0000639 от 21.07.2022 г., издадено от
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за
нарушениe по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), вр. чл.7,ал.1, т.3, б“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на К.
П. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба, в
размер на 1500.00 лв. на осн. чл. 177, ал. 3, т.1, предл. 3, като НАМАЛЯВА
наложеното наказание до минималния предвиден размер от 500 / петстотин /
лева.
5
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати на Дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, сумата от 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Автомобилна администрация - Варна да заплати
на К. П. И., ЕГН **********, сумата от 233,33 / двеста тридесет и три/ лева
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6