№ 45980
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110120287 по описа за 2022 година
Повод за произнасяне на съда е констатацията, че длъжникът няма обичайно
местопребиваване на територията на Република България, ето защо, налице е хипотезата на
чл.411,ал.2,т.5 ГПК и заявлението следва да се отхвърли, поради следното.
Видно от изготвената справка от достъпния регистър от НБДН, в графа
„постоянен адрес“ на длъжника е вписано София, а в „настоящ“ – Австрия от 1999г.
Изложеното е послужило за индиция затова обстоятелство, като съдът е изискал подробна
справка по Наредба № 14/2009г., от която се установява, че до 1999г., длъжникът е с
регистриран постоянен адрес в СО, район Надежда. В масивите е вписано освобождаване от
българско гражданство. Съдът изиска справка от СО, район Надежда и от копието на
приложения личен регистрационен картон на длъжника се установява, че длъжникът е
освободен с указ на Президента от 2000г., от българско гражданство.
По преценка на настоящия съдебен състав, именно когато лицето е освободено от
българско гражданство, декларирало е пред българските власти, включително служба
„ГРАО“ постоянното си пребиваване в друга държава, като в достъпните регистри не е
вписан нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на страната, е налице хипотезата
на чл.411,ал.2,т.5 ГПК. Този извод следва от систематическото тълкуване на цитираната
разпоредба, ведно с разпоредбата на чл.423,ал.1,т.2 ГПК /при която хипотеза е имало данни
за адрес в България, но длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на нейна
територия/. Това е така, защото към датата на издаване на заповедта, с оглед императивната
разпоредба на чл.411,ал.1,изр.1 ГПК, сезираният заповеден съд извършва проверка дали
заявлението му е подсъдно, включително и с оглед адреса на длъжника.
Преди издаването на заповедта, единственият начин първоинстанционният съд да
научи, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на страната е от
декларираните пред служба „ГРАО“ от самия длъжник обстоятелства.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице тази хипотеза и заявлението да се
1
отхвърли изцяло.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 75325/14.4.2022г.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС.. Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2