РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 598
гр. Пловдив, 22.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2859 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба предявена от Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против
Решение № Ц2153-15-190/06.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив,
потвърждаващо Разпореждане №
РП-2-15-00796267/14.08.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е
разпоредено прихващане от изискуемо вземане на С. от държавното обществено осигуряване
(ДОО), представляващо парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54б КСО за
периода 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. в размер на 443,90 лв. главница.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен
акт.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни
съображения са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. С Разпореждане №
РП-2-15-00796267/14.08.2020 г., Ръководителят на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ - гр. Пловдив е разпоредил прихващане от изискуемо вземане на С.
от държавното обществено осигуряване (ДОО), представляващо парично обезщетение
за безработица /ПОБ/ по чл. 54б КСО за периода 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. в
размер на 443,90 лв. главница
Посочено е, че вземането е дължимо въз
основа на Разпореждане № 151-00-10251-6/05.05.2020 г., издадено на основание
чл. 114, ал. З от КСО, съгласно което С. следва да възстанови сума, представляваща
парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО в размер на 833,20 лв., от
които 818,16 лв. главница и 15,04 лв. лихва, начислена към 05.05.2020 г. (датата на издаване
на цитираното разпореждане).
Към 14.08.2020 г. задължението на С. възлиза
на 856,16 лв., от които 818,16 лв. главница и 38 лв. лихва (начислена към
14.08.2020 г. – датата на издаване на процесното разпореждане).
6. Така
издаденото Разпореждане
№ РП-2-15-00796267/14.08.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ - гр. Пловдив е
обжалвано пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение
№ Ц2153-15-190/06.10.2020 г. го е потвърдил. За да постанови този резултата Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел
следното от фактическа и правна страна:
Д.С. *** заявление с рег. №
151-00-10860/04.05.2020 г. за отпускане на ПОБ поради прекратено трудово правоотношение,
считано от 02.12.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда
(КТ) с „И.М.2“ ЕООД. Към заявлението е приложено копне на заповед за
прекратяване на трудово правоотношение.
Въз основа на така подаденото заявление
и извършена проверка, с Разпореждане № 151-00-10860-1/21.05.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, издадено
на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.
3 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато ПОБ за период от 04.05.2020 г. до
31.01.2021 г. и в размер от 19.30 лв. на работен ден.
При проверка в информационната система
на НОИ и справка по партидата на Д.С.С. е констатирано че към 14.08.2020 г.
същият има непогасено задължение към фондовете на ДОО, установено по основание
и размер с Разпореждане № 151 -00-10251-6/05.05.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, възлизащо на 856,16 лв.,
от които 818,16 лв. главница и 38 лв. начислена лихва до 14.08.2020 г.
Установено е също, че С. има изискуемо вземане в размер от 443,90 лв. от ДОО, представляващо
парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.
Във връзка с горното на основание чл.
114. ал. 5 от КСО е издадено процесното разпореждане (№ РП-2-15-00796267/14.08.2020 г.) за прихващане от изискуемо
вземане на Д.С.С. от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица за
периода 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. в размер на 443.90 лв.
След като е цитирал чл. 114, ал. 1, ал.
3 и ал. 5 от КСО, Директорът а ТП на НОИ – Пловдив е посочил, че цитираните от
жалбоподателя разпореждания (разпореждания №
151-00-10251-4/05.05.2020 г, № 151-00-10251-5/05.05.2020 г. и №
151-00-10251-6/05.05.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив, които С. е оспорил по административен ред и които към
датата на издаване на оспореното разпореждане все още не са влезли в сила)
са постановени във връзка с предходно негово заявление с вх. №
151-00-10251/17.12.2019 г. за отпускане на ПОБ. Разпореждане №
151-00-10251-6/05.05.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив, с което е установено задължението е връчено на лицето
по надлежния ред. Същото не е изпълнено доброволно от С. в указания му
14-дневен срок от връчването.
В тази връзка ответният административен
орган е констатирал, че Разпореждане № 151-00-10251-6/05.05.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е оспорено
по административен ред, но независимо, че същото не е влязло в сила, съобразно
разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването не спира изпълнението му.
Освен това, искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на обсъжданото разпореждане не е направено от жалбоподателя.
При това положение е прието, че съгласно
чл. 114. ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в 14-дневния срок (предвиден в чл. 114,
ал. З от КСО) подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.
110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Следователно, прихващането може да се прилага за
събиране на непогасени в предвидения 14-дневен срок за доброволно изпълнение
публични държавни вземания на ДОО, какъвто е настоящия случай.
С оглед изложеното е прието, че по
отношение на С. и в съответствие с чл. 117а, ал. 1 от КСО, към датата на
извършване на прихващането по реда на КСО, чрез постановяване на Разпореждане №
РП-2-15-00796267/14.08.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Пловдив, са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 114,
ал. 5 от КСО. С Разпореждане № 151-0010251-6/05.05.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е установено вземане на
ДОО, което не е погасено доброволно в 14-дневен срок от връчването му. Също
така е налице вземане на Д.С.С. от ДОО, представляващо парично обезщетение за
безработица за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. Според решаващия орган
има еднородност на двете задължения и изискуемост на насрещните вземания -
определени по основание и размер.
С тези съображения е обоснована
законосъобразността на Разпореждане № РП-2-15-00796267/14.08.2020 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив.
ІV. За
правото:
7. Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения
в посочената разпоредба административен акт от компетентен орган - длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
8. Разрешаването на настоящия
административноправен спор, налага да се съобрази следното:
В
разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО е предвидено, че дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат
на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от
изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането,
според същата разпоредба, се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението.
По
своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на
принудително изпълнение, тъй като без съгласието на лицето се осъществява
прихващане между дължими от него суми към ДОО със суми, които същото това лице
има да получава от НОИ. Вземането на държавата за неправилно извършени
осигурителни разходи, каквото е установеното вземане на ДОО към С.,
представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК.
Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания
следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на
физическото лице от ДОО за ПОБ, представлява частно вземане и по общо правила
за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите.
Тук
разбира се, следва да бъде съобразена и нормата на чл. 114а, ал. 1 КСО, според
която върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не
могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен
за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за
издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5.
9.
Предвидената в чл. 114, ал. 5 и чл. 114а, ал. 1 КСО възможност за прихващане на
тези вземания (паричните обезщетения
и помощите, изплащани по този кодекс, сред които е и процесното ПОБ) обаче, не е безусловна. Тук
възможността за извършване на прихващане следва да се обвърже с изискванията на
специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане,
включително и тези, уреждащи несеквестируемостта на имуществото на длъжника. В
тази насока е необходимо да се съобрази следното:
В
националното ни законодателство безработицата е уредена като осигурен социален
риск, при настъпването на който работоспособно лице остава без работа, поради
прекратяване на трудовото правоотношение или друго правоотношение, свързано с
трудова дейност, по което е предвидено задължение за осигуряване за
безработица. Настъпването на социалния риск "безработица" се свързва
с възникване на неблагоприятни последици за едно осигурено лице, породени от
прекратяване на трудовата му дейност и с излизането му от кръга на осигурените
лица. Тези последици се изразяват в оставане без трудови доходи, влошаване на
социалния му статус и възникване на материални затруднения за семейството му.
Именно в тази връзка законодателят е уредил правото на парично обезщетение за
безработица, което може да бъде упражнено от всяко лице, отговарящо на
предвидените в закона условия.
Обезщетението за безработица следва да
бъде приравнено на трудово възнаграждение с оглед неговите (на ПОБ) правни
последици. Последните, включително и според ответната администрация, се свеждат
до следното: 1. Дава се възможност на безработните лица, спазвайки законовите
срокове, да упражнят правото си на ПОБ, заместващо загубения им доход от
трудово възнаграждение при настъпване на риска безработица; 2. Времето, през което лицето получава
парично обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж на основание
чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО.
След като ПОБ замества трудовото
възнаграждение на безработното лице, то по аргумент от чл. 213, ал.
1, т. 5 ДОПК недопустимо е чрез прихващане това лице да бъде лишено изцяло от въпросното обезщетение, заради
задължения които същото има към ДОО (които
в случая дори не са установени окончателно с влязъл в сила административен или
съдебен акт). Впрочем, не това е и смисъла на
чл. 114а, ал. 1 КСО. Смисълът на тази разпоредба е да изключи
абсолютната забрана за принудително изпълнение върху паричните обезщетения и
помощи изплащани по КСО (доколкото
в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК изрично, е предвидено, че не се допуска
принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване,
включително за безработица) по отношение на задълженията към ДОО,
както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Във връзка с изложеното следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 213 от ДОПК регламентира несеквестируемото
имущество, което е изключено по силата на закона от предмета на принудителното
изпълнение. Част от това несеквестируемо имущество е и трудовото възнаграждение,
обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд,
пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно съгласно
чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
10. Още веднъж следва да се подчертае, че
не случайно паричните обезщетения за безработица са изключени от имуществото,
подлежащо на принудително изпълнение по ДОПК (чл. 213, ал. 2, т. 1), тъй като се предполага, че лицата
получаващи такова обезщетение не получават никакви други доходи. Ето защо и
допуснатото по силата на чл. 114а, ал. 1 КСО изключение от общото правило не е
неограничено, т.е. не допуска удържане на цялото полагаемо се ПОБ без оглед на
неговия размер (такава
възможност не е предвидена в закона).
Последният (размерът) без всякакво съмнение следва да бъде
съобразен с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Изложеното
до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да са приеме, че в
настоящия случай, тъй като отпуснатото ПОБ (в размер на 443,90 лв.) на жалбоподателя е под размера на
минималната работна заплата за страната, която за 2020 г. е 610 лв.,
извършеното прихващане се явява изцяло незаконосъобразно.
След
като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се
приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката
дали може да се извърши прихващане, следва да се държи сметка дали може да се
извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО и до какъв
размер. Същевременно следва да се съобрази и предвидената в чл. 105 ЗЗД
забрана за прихващане без съгласие на кредитора на вземания, върху които не се
допуска принудително изпълнение.
11. Изложените
до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане. Те ще следва
да бъдат отменени.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-190/06.10.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
РП-2-15-00796267/14.08.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е
разпоредено прихващане от изискуемо вземане на Д.С.С., с ЕГН ********** от
държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за
безработица по чл. 54б КСО за периода 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. в размер
на 443,90 лв. главница.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: