Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 50 / 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 3108/2018г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът М.К.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Я.Н., БАК, със съдебен адрес *** е оспорил решение № 16/15.08.2018г.
по АНД № 66/2017г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което е потвърдено
наказателно постановление № 2924/2016г./30.05.2017г., издадено от началник на
Митница Бургас (понастоящем Териториална дирекция Южна морска). С наказателното
постановление за нарушение и на основание чл.18, ал.1 от Валутния закон, във
връзка с чл.11а, ал.1 от същия закон на касатора е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лева. На основание чл.20, ал.1 от Валутния закон, като предмет
на нарушението са отнети в полза на държавата 13 250 евро, 24 800
турски лири и 650 щатски долара, равняващи се общо на 20 762,72 евро или
40 608,35 лева, при курс за митнически цели към 04.12.2016г. – за 1 EUR –
1,95583 лева, за 1 турска лира – 0,544133 лева и 1 USD – 1,84477 лева.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а съдът да постанови ново по съществото на спора, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуални представители адвокат
Т. Д. и чрез адвокат С.Ш., иска спиране на делото на основание чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК във връзка с чл.228, във връзка с чл.144 от АПК поради заведено пред
Съда на Европейския съюз преюдициално дело № С-652/18. Иска се отмяна на
обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление, в условията на евентуалност
иска отмяна на решението и наказателното постановление в частта с която на
основание чл.20, ал.1 от Валутния закон като предмет на нарушението са отнети в
полза на държавата 13 250 евро, 24 800 турски лири и 650 щатски
долара, равняващи се общо на 20 762,72 евро.
Ответникът по касация ТД Южна Морска в Агенция Митници (бивша
Митница Бургас), чрез представител по пълномощие юрисконсулт Т., счита жалбата
за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а в
условията на евентуалност, ако съдът се съобрази с определението на СЕС по дело
С-652 от 2018г. – изрично да се произнесе дали задържаната валута подлежи на
връщане.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор А.Ч.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е частично
основателна.
М.К.А. е наказан за това, че на 04.12.2016г. на МП „Малко
Търново“ не е декларирал пренасяната валута в размер на 13 250 евро,
24 800 турски лири и 650 щатски долара, съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, във връзка с чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012г. Административнонаказващият
орган е приел, че е осъществен състава на чл.18, ал.1 от Валутния закон, във
връзка с чл.11а, ал.1 от същия закон.
Съгласно чл.18, ал.1 от Валутния закон който извърши или
допусне извършване на нарушение по чл.11, ал.2 и 3, чл.11а, ал.1, 2 и 3, чл.14,
ал.2 и 3, чл.14а, ал.1 и чл.16, ал.6, както и на нормативните актове по тяхното
прилагане, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
Съгласно чл.11а, ал.1 от Валутния закон пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи.
Съгласно чл.20, ал.1 от Валутния закон предметът на
нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се
отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин и е потвърдил изцяло наказателното постановление.
Обжалваното
решение е правилно в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление
№ 2924/2016г./30.05.2017г. на началник Митница Бургас (понастоящем ТД „Южна
морска”), с което на М.К.А. е наложена глоба в размер на 1 000 лева на
основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон.
Обжалваното решение е неправилно, в частта, с която е
потвърдено отнемането в полза на държавата на предметът на нарушението.
Административнонаказващият
орган е събрал достатъчно доказателства, които еднозначно водят до извода, че
касаторът е внесъл в Република България 13 250 евро, 24 800 турски
лири и 650 щатски долара без да ги декларира, каквото е изискването на чл.2,
ал.1 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. Възражението, че
органът не е установил чия е чантата, в която са намерени 60 000 турски
лири е неоснователно. Самите лица, между които и касаторът, които са пътували в
колата, в която е била намерена тази чанта са заявили, че парите в чантата са
на тримата, т.е. всеки има по 20 000 турски лири от сумата. Отделно от
това само в касатора (при личен преглед) са намерени още 13 250 евро,
4 800 турски лири и 650 щ.долара. Следва да се отбележи, че дори само тези
средста са достатъчни за осъществяване на административнонаказателния състав на
чл.18, ал.1 във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон.
В
касационната жалба се твърди, че наказателното постановление в частта относно отнемането
в полза на държавата на предметите на нарушението противоречи на принципа за
съразмерност и е постановено в нарушение на чл.9 §1 от Регламент на ЕО №
1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола
на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Във връзка с това в производството пред районния съд, жалбоподателят,
чрез процесуалните си представители се е позовал на практика на Съда на
Европейския съюз относно съблюдаване на принципа на пропорционалността, където
СЕС е посочил, че отнемането на недекларираната сума в полза на държавата, наред
с наказанието на дееца е непропорционална мярка и като такава противоречи на
принципа за съразмерност, регламентиран в чл.9 от Регламента.
В
хода на производството пред Административен съд Бургас ответникът представи
определение от 03.10.2019г., постановено по дело С-652/2018г. на СЕС по
преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от
Административен съд Хасково в рамките на съдебно производство през този съд, в
което се разглежда спор между SZ
и Митница Бургас по повод санкциите, които митницата е наложила на това лице за
това, че не е декларирал сумата от 17 425 евро, която е пренасял при
влизането си на територията на Европейския съюз. Преюдициалното запитване се
отнася до тълкуването на чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността. Според това определение, при положение, че SZ е наказан с глоба, в размер
на 1 000 лева и са му отнети паричните средства, в размер на 17 425
евро е възможно да се направи извод, че отнемането в полза на държавата на
недекларираните парични средства, наложено наред с наказанието „глоба” за
неизпълнение на задължението за декларирането им, не е в съответствие с
принципа на чл.49, §3 от Хартата за съразмерност на наказанието спрямо
наказуемото деяние, който държавите-членки са задължени да съблюдават при
въвеждането на санкциите по чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г.
Според
чл.3, §1 от Регламент № 1889/2005 всяко физическо лице, което влизали или
излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече е
задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка,
през която влиза или излиза от Съюза. СЕС е отбелязал в определението си, че на
основание чл.4, §2 от същия регламент парите в брой, които не са били
декларирани, могат да бъдат задържани с цел да се позволи на компетентните
органи да извършат необходимия контрол и провертки във връзка с техния
произход, предназначение и местоназначение. СЕС изрично е заявил в
определението си, че всяка държава-членка има право да въвежда такива санкции,
приложими в случай на неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 от
Регламент № 1889/2005г., които трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Същевременно,
наред с правото на държавите-членки да избират санкции, които според тях са
подходящи, те трябва да упражняват компетентността си при спазване правото на Eвропейския съюз и на
неговите общи принципи, между които и принципа на пропорционалност. По тази
причина според СЕС предвидените в националното законодателство административни
и санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за
постигане на легитимно преследваните цели. Строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и съразмерно се съблюдава общият принцип на
пропорционалност.
СЕС
изрично е посочил, че предвидената в българския закон възможност за отнемане в
полза на държавата на недекларираната сума не може да се разглежда като мярка
за задържане на тези средства по смисъла на чл.4, §2 от Регламент №
1889/2005г., тъй като посочената норма от Регламента предоставя най-вече
процесуални средства за събиране на информация относно движението на пари в
брой, за да се провери дали то не се извършва с незаконна цел. Докато мярката
по българския закон се отнася за всяка недекларирана сума, независимо от нейния
произход и няма за цел събиране на информация относно движението на пари в
брой. По тези съображения СЕС приема, че отнемането в полза на държавата,
регламентирано в чл.20 от Валутния закон, представлява санкция по смисъла на
чл.9 от Регламента. Съдът се позовава на своя практика (решение от 16 юли 2015
г. Chmielewski. С-255/14. EU:C:2015:475, т.30 и т.31), където е приел, че
глоба, която е в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой, когато тази
сума е по-голяма от 50 000 евро и която глоба е наложена за неизпълнение
на задължението за деклариране, не се явява съразмерна предвид естеството на
нарушението. Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите на необходимото,
за да гарантира изпълнението на посоченото задължение и да се осъществят
преследваните от закона цели. Това е така, защото санкцията по чл.9 от
Регламента има за цел да санкционира не евентуални измами и противозаконни
действия, а само неизпълнение на задължението за деклариране. За това СЕС е
постановил, че дори и неизпълнението на задължението за деклариране да се
наказва само с отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума без
каквито и да е други наказания, сама по себе си тази мярка би надхвърлила
границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на това задължение за
деклариране. Оттук в посоченото по-горе определение СЕС е напарвил извода, че
чл.9,§1 от Регламента не допуска отнемане на цялата недекларирана сума в полза на
държавата, независимо дали заедно с това се налага и административно наказание
– глоба. Затова съдът е приел, че чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г.
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в главното производство (чл.20 от Валутния закон), която като
санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за
деклариране, освен налагане на административно наказание – глоба, предвижда и
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая следва да се цитира и решение от 15.11.2018г.
на ЕСПЧ по дело Т.срещу България, според което трябва да се установи дали е
постигнат справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и
защитата на основните права на индивида. По това дело жалбоподателят е бил
санкциониран в рамките на административнонаказателно производство за това, че
не е декларирал пред българската митница сумата от 199 400 евро, която е
пренасял. Съдът е отбелязал в решението си, че няма съмнение относно законния
произход на тези средства, а започналото наказателно производство за това
деяние е било прекратено, т.е. лицето не е заподозряно от българските власти в
извършване на незаконна дейност, чийто предмет са пренасяните средства. Затова
ЕСПЧ в посоченото решение приел, че тежестта на наказанието трябва да
съответства на естеството на нарушението, което се изразява само в неизпълнение
на задължението за деклариране. Наказанието не може да съответства на тежестта
на предполагаемо и недоказано престъпление, като например пране на пари или
данъчна измама. Жалбоподателят в това производство е бил наказан с голба, в
размер на 3 000 лева, който е максималният предвиден по Валутния закон, но
освен това, както и в процесния случай, му е била отнета цялата недекларирана
сума. За ЕСПЧ това отнемане има изключително и само наказателна цел, тъй като с
него не се цели компенсиране на загуба, която държавата е понесла. Затова съдът
е заключил, че конфискуването на 100% от недекларираната сума, наложено на
жалбоподателя заради неизпълнение на задължението да декларира пренасяните
пари, е непропорционално и му налага прекомерна тежест. По това дело съдът е
осъдил Република България да плати на жалбоподателя обезщетение равно на пълния
размер на конфискуваната сума под формата на имуществени вреди.
В
допълнение към цитираната практика на СЕС и ЕСПЧ съдът намира за нужно да
посочи, че еквивалентната на чл.20 от Валутния закон норма от Наказателния
кодекс – чл.251, ал.2 от НК, е отменена с мотиви, които съдът изложи по-горе,
извлечени от практиката на СЕС.
Правото на ЕС е с примат пред националното и
решенията на СЕС за задължителни за всички съдилища, правоприлагащи и
административни органи, във връзка с тълкуването на Общностното право. Несъобразяването
с правото на ЕС и с практиката на СЕС води до започване на наказателна
процедура от страна на Европейската комисия против дьржавата-нарушител и е
основание за търсене на отговорност за вреди.
По
повод конкретния случай, разглеждан в това административно-наказателно
производство следва да се отбележи, че никъде не се съдържат данни дори за
съмнения у административнонаказващия орган, че пренасяната от касатора сума,
която той не е декларирал, е предмет на престъпление. Затова и в този случай
следва да се приеме, че касаторът е наказан единствено за недекларирането на
сумата. За това нарушение налагането едновременно на наказание „глоба”, в
случая определено в размер на 1 000 лева и отнемане в полза на държавата
на цялата недекларирана сума, въпреки че няма никакви основания да се счита, че
тази сума е предмет на престъпление, е в пълно противоречие с принципа на
съразмерност, визиран в чл.9, §1 от Регламент №1889/2005г. В българското
законодателство съществуват норми, които регламентират налагане на санкции за
недеклариране, например чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ – до 500 лв., а ал.2 – до 1000
лв., чл.261 от ЗКПО – от 500 до 3000 лв., чл.179 от ЗДДС – от 500 до 10000 лв.,
които предвиждат санкциониране на дееца в случаите на недеклариране на суми,
които подлежат на деклариране пред данъчния орган. В тези случаи предвидената
глоба, респ. имуществена санкция, е в различни размери, но преобладаващо около
500 лв. до към 3000 лв. Очевидно, че недекларирането на данъчни задължения е
санкционирано по-леко от недекларирането на пари в размер на 10 000 евро и
над тази сума, за които няма обосновани съмнения, че са предмет на престъпление
или друго нарушение извън недекларирането. Затова настоящият съдебен състав
приема, че касационната жалба е основателна относно отмяна на решението на
Районен съд Малко Търново, в частта относно потвърденото наказателно
постановление за отнемане в полза на държавата на недекларираната сума.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника, в хода на устните
състезания, поиска съдът изрично да се произнесе по въпроса за връщане на
сумата, която е била отнета в полза на държавата, в случай, че приеме съобразно
определението на СЕС по дело С-652/2018г., че е нарушен принципът за
пропорционалност и отмени обжалваното решение в тази част. В административно-наказателното
производство въпросът не е уреден. В общия закон – ЗАНН има празнота въобще във
връзка с връщането на веществените доказателства, каквото представляват
иззетите пари, съобразно посоченото в АУАН основание на чл.41 от ЗАНН. В НПК
въпросът е разрешен с разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК, където е
нормирано, че при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава и въпроса,
свързан с това какво ще стане с веществените доказателства. В условията на
административнонаказателното производство наказанието не се налага от съда, а
от административнонаказващия орган, затова той е този, който следва да се
произнесе изрично по въпроса за веществените доказателства. В конкретния
случай, след като съдът е отменил постановеното от органа наказателно
постановление в частта относно разпореденото с него отнемане в полза на
държавата на предмета на нарушението, който в конкретния случай е 13 250
евро, 24 800 турски лири и 650 щатски долара, то за
административнонаказващият орган не остава никаква друга възможност на правно
основание да държи тези пари, за това той следва да постанови тяхното връщане
на лицето, от което ги е иззел. Както беше казано в цитираната по-горе практика
на СЕС, след като няма образувано наказателно производство за пране на пари или
за данъчна измама, единствената възможност парите да бъдат задържани е на
основание чл.4, §2 от Регламент № 1889/2005г., който обаче визира случаите на
задържане на паричните средства, за да се даде възможност на компетентните
органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка с техния произход,
предназначение и местоназначение. В процесния случай, обаче отсъстват всякакви
доказателства за инициирането на такава проверка. Парите са били задържани на
04.12.2016г. и до този момент относно техния произход няма данни за образувано
досъдебно производство. По тази причина настоящият съдебен състав счита, че в
случая не съществува никаква друга възможност освен иззетите на основание чл.20
от Валутния закон парични средства в размер на 13 250 евро, 24 800 и 650
щатски долара да бъдат върнати на М.К.А..
Относно
това дали настоящият съдебен състав може да се произнесе по връщане на
паричните средства, съдът счита, че следва да се позове на определение №
15615/13.12.2018г., постановено по адм.дело №14292/2018г. на ВАС, според което
отмяната на наказателното постановление в частта относно отнемането на
паричните средства няма за последица автоматично връщане на тези веществени
доказателства, затова съдът на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН следва служебно да се произнесе по този въпрос. В случая съдът не
би допуснал съществено процесуално нарушение, ако се произнесе изрично по
въпроса за връщането на отнетите парични средства, тъй като отмяната на НП в
тази част изисква връщането на недекларираните суми, за които не ще има
основание за административнонаказващият орган да ги държи.
Мотивиран
от изложеното съдът счита, че обжалваното решение е неправилно в частта, в
която е потвърдено наказателно постановление №2924/2016г./30.05.2017г. на началника
на Митница Бургас относно постановеното с него отнемане в полза на държавата на
основание чл.20, ал.1 от Валутния закон като предмет на нарушението на 13 250
евро, 24 800 турски лири и на 650 щатски долара и следва да се отмени в
тази част, а по съществото на спора съдът следва да постанови отмяна на
наказателното постановлеине в частта, относно отнемането в полза на държавата
на паричните средства, които не са декларирани, както и да постанови връщането
на тези средства на физическото лице, от което са били отнети.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 16
от 15.08.2018г. постановено по АНД № 66/2017г. на Районен съд – Малко Търново,
в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 2924/2016г./30.05.2017г.,
издадено от началник Митница Бургас (понастоящем ТД Южна морска), с което на
основание чл.20, ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата като
предмет на нарушението 13 250 евро, 24 800 турски лири и 4000 щатски
долара. Вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 2924/2016г./30.05.2017г., издадено от началник Митница Бургас
(понастоящем ТД Южна морска), в частта с която на основание чл.20, ал.1 от
Валутния закон са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението 13 250
евро, 24 800 турски лири и 650 щатски долара.
ВРЪЩА на М.К.А., ЕГН ********** иззетите с разписка № 0090167 от
04.12.2016г. към протокол за извършена митническа проверка № 5227/04.12.2016г.
13 250 евро, 24 800 турски лири и 650 щатски долара.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението № 16 от 15.08.2018г. постановено по АНД № 66/2017г. на Районен съд –
Малко Търново в останалата му част.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: