РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Златоград, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20255420200038 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ф. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. З., п.к. ****, ул. ,,Р.‘‘ №**, общ. З., обл. С., чрез адв. Н. Г. Д., съдебен адрес:
гр. З., бул. ,,Б.‘‘ №***, ет. *, офис * срещу Електронен фиш
№**********/01.03.2022г., издаден от Агенция „П. и.“, за налагане на глоба.
Адв. Н. Д. сочи, че на 04.06.2025г. е връчен електронния фиш на
жалбоподателя по пощата за налагане на глоба за нарушение, което е било
установено от ел. система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Жалбоподателят не е доволен от така издаденият ел. фиш, поради което в
законоустановения срок обжалва същия, като счита същия за
незаконосъобразен и моли да бъде отменен.
Жалбоподателят, чрез адв. Д. оспорва електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата и
наложена санкция, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от
същия закон, с който му е наложена глоба в размер на 300лв. за това, че на
01.03.2022г. в 11:19ч. е установено нарушение, а връчването на електронния
фиш е било на 04.06.2025г. – 3 години и 3 месеца след датата на вмененото
нарушение. Тоест, в случая е настъпила погасителна давност. Адвокат Д.
сочи, че жалбоподателя не е извършил вмененото му административно
нарушение.
Посочва се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като законодателят е
предвидил, че с изтичане на период от време, в който нарушителят е
1
установен, но спрямо него не се извършват действия към подвеждането му
под отговорност, се преклудира правото на държавата да търси отговорност
от това лице за извършеното нарушение. Този период от време е уреден в НК,
а съгласно чл. 11 от ЗАНН за обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилага НК. В чл. 80, ал. 1, т. 5 е предвидено, че този срок е три години и
започва да тече от датата на извършване на нарушението, като в случая това е
01.03.2022г. и изтича на 01.03.2025г. В посоченият тригодишен срок от
страна на наказващия орган не са предприемани никакви действия, с които
той да е прекъсван.
Жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********/01.03.2022г., издаден от Агенция П. и., да бъде отменен, поради
изтекла давност.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв Н. Д., който претендира разноски.
За проведеното открито съдебно заседание Агенция ,,П. и.‘‘ не изпраща
представител. Изпратена е молба, с която, чрез юрк. П. С.-Г., въззиваемия
сочи, че постъпилата жалба от Ф. А. е неоснователна, като моли да бъде
отхвърлена като такава, тъй като електронният фиш е правилен и
законосъобразен. По тази причина, моли да бъде потвърден, като претендира
разноски.
Излага подробни съображения.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С издаденият електронен фиш №********** от АПИ, за допуснато
нарушение на 01.03.2022г. от жалбоподателя Ф. С. А. с ЕГН ********** на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в
размер на 300лв., на осн. чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП.
По делото липсват доказателства за точната дата на издаване на
атакувания фиш, като съдът следва да кредитира посочената дата от
представителя на въззиваемия, а освен това, този факт се установява и от
приложената по делото ,,История на обработка‘‘, от която се установява, в
лявата част, че фишът е обработен на 07.06.2022г. в 11:50ч.
Издаденият електронен фиш е връчен на 04.06.2025г. на жалбоподателя.
По делото са представени два броя снимки, на които се вижда лек
автомобил, марка ,,Ф. Г.‘‘, рег. номер ********. Във фишът е посочено
мястото на извършване на нарушение така, както е констатирано от системата
на АПИ.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден незаконосъобразно и като такъв
следва да бъде отменен.
При издаването на атакувания фиш са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, които водят като последица отмяна на атакувания
фиш.
На първо място, съдът следва да посочи, че споделя виждането за
задължителния характер на решенията на СЕС по отношение на българските
съдилища. В чл. 633 от ГПК и чл. 144а от АПК, е разписано задължение,
решенията на съда да се спазват във всички съдилища и учреждения в
България.
В цитираното решение на СЕС се коментира въпросът за хармонизация
на законодателството на съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установения в законодателството
режим, като държавите членки са компетентни да изберат санкции, които
според тях са подходящи, но тези държави са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на съюза и на неговите общи
принципи.
Сочи се като пример принципът на пропорционалност, като един от
принципите, който трябва да се зачита от националното законодателство на
всяка държава.
СЕС посочва, че санкционните мерки, предвидени в съответното
национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни,
по отношение на преследваните цели. Строгостта на наложената санкция
трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да
санкционира.
СЕС е направил анализ на българското законодателство и е
констатирал, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3 до 3б и чл. 187а ЗДвП, не дават
възможност за преценка на наказващият орган, според тежестта на
нарушението да наложи по-малка или по-голяма санкция. И в крайна сметка
СЕС заключава, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на п. и., независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност,
чрез заплащане на ,,компенсаторна такса‘‘ с фиксиран размер. Т.е.
цитираното определение на ВАС от представителя на въззиваемия е
постановено преди Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., и по
поставения въпрос СЕС е дал разрешение, което се сочи в жалбата.
Директива 1999/62 въвежда именно принципа за пропорционалност.
Настоящият състав на съда намира, че горното неспазване в
законодателството на изискванията, въведени с решението на СЕС е
3
достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш, в какъвто
смисъл е и последната съдебна практика.
Жалбоподателят изрично сочи този аргумент в жалбата си.
В случая обаче са допуснати и други съществени нарушения. На първо
място следва да се посочи, че нарушението е констатирано на 01.03.2022г., а
атакувания фиш е връчен на нарушителя на 04.06.2025г., тоест след 3г. и 3
месеца. С връчване на фиша се ангажира отговорността на жалбоподателя. В
теорията и съдебната практика се приема, че чл. 11 от ЗАНН препраща към
сроковете в НК, с изтичането на които се погасява възможността за
реализиране на наказателна отговорност. По специално в случая, по силата на
чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който
гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на (т. 5) три години за всички останали случаи.
В Тълкувателно решение №1/27.02.2015г. на ВАС се приема, че в чл. 34
от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11
от ЗАНН.
Според ВАС няма логика за по-тежки закононарушения, каквито са
престъпленията, да се прилага абсолютната погасителна давност, а за по-леки
такива, като административните нарушения, тя да е неприложима. В
настоящият случай изтеклата давност от 3г. и 3 месеца не е прекъсвана, както
сочи ст. Юрк. П. Г., защото подписването и издаването на електронния фиш
след датата на установяване на нарушението, не представлява действие,
прекъсващо давността. Това е действие от техническо и организационно
естество и от това забавяне от наказващия орган, същия този орган не следва
да черпи права. Ако се даде такава възможност и се приеме, че с тези
действия се прекъсва давността, то ще се даде възможност на наказващите
органи до безкрайност да протакат изтичането на сроковете за реализиране на
отговорността. Тоест, ще се стигне до злоупотреба.
В този смисъл е Решение №308/05.03.2025г. на Адм.с. С. област по
к.а.н.д. №53/2025г.
Настоящият състав на съда констатира, че сроковете по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН не са спазени и по-точно тримесечния срок от установяване на
нарушението до издаване на фиша- установяването е на 01.03.2022г., а
издаването е на 07.06.2022.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденият ел. фиш
ще следва да бъде отменен.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за
адвокат, които са в размер на 500лв. Те не са прекомерни, тъй като
представителят на жалбоподателя е изготвил и подал жалба, подал е
аргументирано писмено становище вх. №2189/11.07.2025г. и се е явил в две
съдебни заседания. Освен това възнаграждението и близо до минимума,
съгласно Нардеба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската
4
работа.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********/01.03.2022г, издаден от
Агенция ,,П. и.‘‘, с който на Ф. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
З., п.к. ****, ул. ,,Р.‘‘ №**, общ. З., обл. С., за допуснато нарушение на
01.03.2022г. на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 300лв., на осн. чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „П. и.“ да заплати на Ф. С. А. разноски за адвокат в
размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
5