Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  59       Дата 14.02.2020  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение

  Трети  търговски състав

                                       

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  15.01. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №726 / 2019 г. на ПАС

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

        Образувано е по въззивната  жалба на  ищцата  И.  Я.П. ЕГН:**********, представлявана от процесуалния  си  представител адвокат А.Г. *** против  Решение № 106/23.08 2019 г.,постановено от Хасковският  окръжен  съд по  търг. дело № 205/2018 г. по описа на съда.

       Предмет на  въззивно  обжалване  е отхвърлителната  част от иска,който е отхвърлен за разликата над 130 000 лева до  пълня  предявен размер от 180 000 лева, представляваща  обезщетение за  причинените  неимуществени вреди,които ищцата е претърпяла от смъртта на съпруга си Г.А.П.,настъпила в резултат на ПТП на 29.09.2016 г.

        В  тази отхвърлителна част се поддържа  оплакването, че  решението  е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като размерът на присъденото обезщетение е занижен и не съответства на  претърпените от ищцата  болки и страдания.

          Въззивна жалба срещу постановеното решение е подадена и от ответника З.Д.З. „Б.И.“АД ЕИК *****, който обжалва  решението в  осъдителната му  част за разликата над 10 000 лева до 130 000 лева, до  който  размер  иска  по  чл.432 КЗ е  уважен. В тази  обжалвана част се поддържа оплакването, че размера на присъденото обезщетение е завишен и не  съответства на  принципа на  справедливото  обезщетение.

          Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по  същество, по силата на което предявеният иск да се отхвърли за разликата над 10 000 лева, до  който размер се  признава  иска.

          Пловдивския апелативен съд след преценка на изложените във въззивните  жалба  оплаквания и доводи, приема за  установено  следното:

        Предявени са обективно  съединени искове  по чл.432,ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

         Правилно  въз  основа на събраните по делото доказателства  първоинстанционният съд  е приел, че  ищцата е установила  фактическият състав на чл.432,ал.1 КЗ.  На това основание е  ангажирана  имуществената отговорност на  застрахователя „****„АД  за  претърпените от ищцата  неимуществени вреди от смъртта  на  съпруга й   Г.А.П..

          В  отговора на исковата молба   ответника З. „Б.И.“АД оспорва  размера на иска, който счита за завишен и прави  възражение за съпричиняване на вредата. Последното се изразява в това, че пострадалият е управлявал мотоциклета без предпазна каска, която би могла да  изключи напълно или да намали броя и  тежестта на причинените травми.

          Първоинстанционният  съд е  приел възражението за съпричиняване  за неоснователно  като се е аргументирал със заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза.  Най-вече на  обясненията на  вещото лице д-р ****, който подробно е обяснил  в съд.заседание , че предпазната каска не може да предпази  на  100% сто процента шийния отдел на гръбначния  стълб, на който са нанесени  сериозни травматични  увреждания.  Наред с това следва да се отчете, че тежката контузия е довела до  увреждането на половината от белия дроб, което впоследствие е  довело до пневмония. Всичко това наред с мозъчно-черепната травма е довело до  летален изход, който с оглед причинената   съчетана травма е  бил  неизбежен.

         Това са сериозни аргументи, които въззивният съд приема за  убедителни , поради което също счита , че в случая не се  установява  съпричиняване на вредоносния резултат.

         С  този извод очевидно   е бил  съгласен и  жалбоподателят З. „Б.  И.“АД, който във въззивната си  жалба не прави оплакване  за неправилно приложение на чл.51,ал.2  ЗЗД.

       По тази причина и коментара за възражението за   съпричиняване спира до тук.

       Оплакването на жалбоподателя   З.„Б.И.“АД е, че размера на присъденото обезщетение е завишен, като съдът не е използвал критериите,изложени  в ППВС №4/1968 г . При причиняване на  смърт от значение са и възрастта на увредения,общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за причинените  неимуществени вреди.

       Според  жалбоподателя възрастта на пострадалия е близка до средната продължителност на живота в  страната за мъжете.  Пострадалият е доживял възраст, която  според жалбоподателя  е над предела на активната възраст и в период, в който  човек по обективни биологични закони  доизживява живота си“.

         Към момента на  претърпяното ПТП  пострадалият  Г.П.е бил на  67 години,но  изобщо не е „доизживявал „ живота си. Последният  е бил в добро физическо здраве, изключително  работлив и издръжлив. Свидетелят М.М.е установил, че след пенсионирането си  е продължил да работи по специалността си в „З.Х.“. Според  св.М.В.Г.е работил и в  семейното заведение –кафене,като е вършел цялата мъжка работа в къщи. Бил  е много  трудолюбив  и всички познати му се възхищавали , че смогва с всяка работа , с което се заеме.

       Според  жалбоподателя  обезщетението е завишено,тъй като пострадалият не е заемал значимо обществено положение.

     Този критерий е от далечната 1968 г. и напомня   за времето на социализма и еднопартийната система, при която личности със значимо  обществено  положение могат да бъдат само членовете на  единствената управляваща партия.

        Вярно е, че  пострадалият   Г.П.не е бил  със значимо  обществено положение ,но по-важното е, че  е бил добър,трудолюбив и всеотдаен човек,ползвал се  е с авторитет сред съгражданите си.

        Принципно критерият  за обществено положение изобщо не може  да бъде  измерител на болката и страданието при смърт на близък човек.

 

      Много по-точен критерий е връзката между  починалия и неговата съпруга – ищцата по делото. Между  съпрузите е съществувала  дълбока и  силна емоционална връзка на взаимна привързаност и доверие,която  е продължила 40 години. Според св. М.В.имали са хубав семеен живот,за който много хора могат само да мечтаят. Според св..В. И. и сега, три години след смъртта на съпруга си не може  да приеме това, че  той си е отишъл като „ откраднат човек, здрав, весел,всеотдаен човек“. В този смисъл са показанията на св.М., брат на ищцата ,който  е установил, че сестра му се е затворила в себе си, продължава да страда и не може да преодолее   шока от внезапната загуба на съпруга си .

         С оглед на изложеното  ПАС приема, че  присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лева е справедливо определено и съдът не е нарушил чл.52 ЗЗД.

        Жалбата на ищцата И.П. е неоснователна.

         Съдът вече изложи мотивите си поради което приема, че обезщетение в размер на 130 000 лева  съответства на принципа на справедливото обезщетение. Сума над този размер действително би била завишена,поради което въззивната жалба на ищцата  е неоснователна.  По тази причина  не следва да  се присъжда адвокатско възнаграждение в полза адвокат А.Г. за осъщественото от  него ,при условията на  чл.38,ал.2 ЗА процесуално     представителство  пред въззивната инстанция.

         По  тези   съображения  Пловдивският   апелативен съд

 

                   

                               Р      Е    Ш    И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 106/ 23.08.2019   постановено от  Хасковският  окръжен съд по търг.дело № 205/2018 г.

        Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок от връчването му.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.            2.