Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
1174
гр.Плевен, 20,07,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесети
юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при
секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията Найденова гр.дело №4504 по описа на ПлРС за 2016 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от И.В.П., ЕГН **********,***, против
Я.Л.М., ЕГН **********,*** молбата се твърди, че
около 6 месеца страните живели на семейни начала,
след което се разделили. Сочи
се, че след
раздялата ответникът започнал да тормози
физически и психически молителката, като последният такъв случай бил на
19,06,2016 г. Тогава ответникът
срещнал в кафе „***“ молителката, започнал да я обижда, счупил
очилата й, нанесъл удари с юмруци по цялото тяло
и главата. В заключение моли съда за
незабавна закрила и ограничителна заповед за срок от
една година.
Със заповед за незабавна защита №36 от 21,06,2016 г.
съдът е задължил Я.Л.М., ЕГН **********,*** хотел
„***“, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо И.В.П., ЕГН **********,***,
и е забранил на Я.Л.М., ЕГН **********,***
хотел "***", да приближава И.В.П., ЕГН **********,***, на
по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в гр.***, за срок
до влизане в сила на съдебното
решение по настоящото гражданско дело.
Ответникът
по молбата депозира писмено становище, в което оспорва изложеното в молбата. Сочи
се, че на датата 19,06,2016 г. след случайна среща в кафене „***“ молителката
започнала да го обижда, и дори му ударила шамар. Твърди се, че за да се защити,
ответникът я отблъснал от себе си, при което молителката залитнала и се ударила
в пощенска кутия. В хода на съдебното производство ответникът се явява лично и
заявява, че в действителност молителката е тази, която е упражнила насилие
върху него, а той е искал само да я отблъсне от себе си. Не оспорва, че е живял
на съпружески начала с молителката около две години. Заявява, че се чува по
телефона с молителката от време на време. Изказва съжаление за случилото се.
По допустимостта на
депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН защита по този
закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице,
с което е било във фактическо съпружеско съжителство. Следователно молбата се
явява допустима - подадена в съответствие с изискванията досежно активната и
пасивна процесуална легитимация и при спазване на установения в закона
едномесечен преклузивен срок, поради което следва да
се разгледа по същество.
По основателността на
депозираната молба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е, че страните в настоящото
производство са били във фактическо съпружеско съжителство.
От приложената като доказателство декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, чиято доказателствена стойност не беше оборена от ответника, се
установява, че молителката е била подложена на домашно насилие от ответника.
Въпреки че в декларацията не е посочена конкретна дата, същата се извежда от
съдържанието на подадената молба за защита.
От изисканото служебно свидетелство за съдимост е видно,
че към настоящия момент ответникът по молбата е реабилитиран по право.
От изисканата справка от психиатричната клиника към УМБАЛ
– Плевен се установява, че ответникът по молбата не се води на диспансерен
отчет и не е лекуван в клиниките.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено
спрямо лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство. Не е спорно,
че молителката е съжителствала на съпружески начала с ответника по молбата.
От събраните по делото доказателства се установи, че
спрямо молителката на 19,06,2016 г. е упражнено физическо насилие, изразяващо в
блъскане, като това се признава от ответника както в депозираното по делото
становище, така и в съдебно заседание. Поради горното, съдът намира, че на
ответника следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С
оглед тежестта на извършените действия на насилие, съдът счита, че следва да се
наложи мярката по т.1 и т.3 за минималния предвиден в закона срок от три
месеца, като следва да се отбележи, че според съда издадената заповед за
незабавна защита е оказала целеното действие.
Следва да бъде
указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските
органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят
прокуратурата за това.
При
този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 30,00 лева и глоба в размер на 200,00 лева. Доколкото
молителката не е претендирала разноски, такива не следва да бъдат присъждане.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА
на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Я.Л.М., ЕГН **********,*** хотел „***“, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо И.В.П., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на Я.Л.М., ЕГН **********,*** хотел
"***", да приближава И.В.П.,
ЕГН **********,***, на по-малко
от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в гр.***, за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на
основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2
от ЗЗДН Я.Л.М., ЕГН **********,***
хотел "***", че при неизпълнение
на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще
бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Я.Л.М., ЕГН **********,***
хотел "***", ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 30,00 лева, както и глоба в
размер на 200,00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски районен съд в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: