Р Е Ш Е Н И Е
№ 1814
гр. В., 03.05.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5424 по описа на ВРС за 2016-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по обективно кумулативно и субективно активно съединени искове с
правно основание:
1/ чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Г.Ж.Г., ЕГН**********, за осъждане на М. Л. С., ЕГН**********, за
сумата 10000лв. – платена на 23.06.2011г.
от ищеца по сметка на ответницата, въз основа на устно сключен на 23.06.2011г.
договор за поръчка за намиране и администриране закупуването на недвижим имот
(парцел с изградена в него къща), която сума съставлява разноски (за депозит и
такси) за сключването и администрирането на договора за покупко – продаба и която сума е дължима на отпаднало основание –
разваляне на договора при условията на чл.87 ЗЗД с нотариална покана от
20.11.2015г., след изтичане на предоставения с нея 7-дневен срок за изпълнение,
ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба – 16.05.2016г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 700.00лв.
– лихва за забава върху главницата от 10000лв. за периода 03.12.2015г. – 16.05.2016г.;
2/ чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на „Ж.0.”
ООД, ЕИК***, за осъждане на М. Л. С.,
ЕГН**********, за сумата 5000лв. –
платена на 29.09.2011г. от ищеца по сметка на ответницата, без наличие
на правно основание за превода, ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба –
16.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 350.00лв. – лихва за забава върху главницата от 5000лв. за периода 03.12.2015г. – 16.05.2016г.
Ищецът Г.Ж.Г.
твърди, че след проведени разговори, на 23.06.2011г. в гр.В., в офиса на
адвокатската кантора на ответницата на ***, сключил с ответницата устен
договор, по силата на който М.С. се задължила да намери на ищеца недвижим
имот за закупуване и да администрира
сключването на сделката, срещу договорено възнаграждение. Уговорено било имотът
за закупуване да бъде парцел с изградена в него къща (за жилищни нужди), а
стойността на същия да бъде до 100 000лв., включващи и хонорара на
довереника (адвоката).
В изпълнение на договора
ищецът превел на 23.06.2011г. по сметка на ответницата процеснта
сума от 10 000лв., която следвало да покрие началните разходи по
закупуването на имота (депозит и такси). В изпълнение на договора ответницата в
края на м.юли 2011г. предложила на ищеца конкретен имот в м.Т., който ищецът
харесал и дал пред довереника си съгласие за закупуване. В следващите месеци
ищецът неколкократно търсил ответницата за да разбере дали са готови
документите за продажбата, но ответницата се криела или давала уклончиви
отговори. Това нейно поведение продължило и занапред, като обяснявала липсата
на сделка със задравословни и служебни проблеми и
обещавала при първа възможност да намери имот или да върне парите.
В крайна сметка от лятото на 2011г. до есента на 2015г.
изпълнение от довереника така и не последвало изобщо, поради което с нотариална
покана, връчена на ответницата на 20.11.2015г. при условията на чл.47 ГПК и
чл.51 ГПК, доверителят направил изявление за разваляне на мандатната сделка,
поради безполезност с оглед 4-годишното неизпълнение и дал възможност за
доброволно връщане на сумата от 10000лв. Връщане така и не последвало и до
днес, с оглед на което моли за присъждане на тази сума и на лихва върху нея,
след изтичане на срока след ПДИ.
Ищецът „Ж.0.” ООД твърди, че във връзка с отношения между
собственика на капитала на дружеството – Г.Г. и отв. М.С., на 29.09.2011г. превело по сметка на ответницата
сумата от 5000лв. Твърди обаче, че между дружеството и С. не е възниквало каквото
и да било правно основание за този превод, поради което същият се счита като
изначално недължимо извършен. Поради това с нотариална покана, връчена на
ответницата на 20.11.2015г. при условията на чл.47 ГПК и чл.51 ГПК, платецът
дал възможност за доброволно връщане на сумата от 5000лв. Връщане така и не
последвало и до днес, с оглед на което моли за присъждане на тази сума и на
лихва върху нея, след изтичане на срока след ПДИ.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва факта на получените
на 26.06.2011г. и на 29.09.2011г. плащания от ищците. Исковете обаче оспорва
изцяло, като неоснователни. В тази връзка категорично оспорва възникването на
каквато и да било мандатна облигационна връзка с Г.Г.
за посредничество и администриране закупуването на недвижим имот. Напротив –
твърди, че сумите от 10000лв. и 5000лв. са получени изцяло като адвокатски
хонорар и съдебни разноски за процесуална защита на Г.Г.
и „Ж.0.” ООД по съдебни производства – по изп.д. №***
на ЧСИ при ВРС Н. Г., изп.д. №*** на ЧСИ при РС-Р. И.
Х., изп. д. №**/**г. на ЧСИ при ВРС Ил.С., изп.д. при ЧСИ Л. Т.; гр.д. №**/***г. на ВОС, гр.д. №***/***г.
на ВАпС, гр.д. №***/***г. на ВКС. По тези дела твърди
да е извършвала активни процесуални действия, като отделно е извършвала и други
адвокатски услуги за ищците, с оглед на които й се следват получените средства.
По същество моли за отхвърляне на исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
представеното на л.6 от делото извлечение от сметка, на 29.09.2011г. „Ж.0.” ООД
е направило банков превод в полза и по сметка на ответницата М.С. на сумата
5000лв. и с вписано в документа основание „такса и хонорар”. Получаването на
сумата не е оспорено.
Видно от
представеното на л.7 (горе) от делото платежно нареждане, на 23.06.2011г. Г.Ж.Г.
е направил банков превод в полза и по сметка на ответницата М.С. на сумата
10000лв. и с вписано в документа основание „покупка на имот”. Получаването на
сумата не е оспорено.
На л.7 (долу) от
делото е ситуиран саморъчно изписан текст, съдържащ
трите имена на ответницата М. Л. С. и добавката „депозит покупка на имот”. Тексът не съдържа подпис и дата, поради което няма белезите
на документ по смисъла на чл.180 ГПК.
С нотариална покана
(л.9-10 от делото), връчена на 20.11.2015г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
чл.51 ГПК, удостоверени от служителя по призоваване при нотариуса, двамата ищци
са поканили ответницата да им върне процесните съответно 10 000лв. и
5000лв. – поради липсата на последващо основание за задържането им. Срокът за
доброволно изпълнение е определен на седем работни дни от датата на получаване.
На л.40-163 от
делото са приложени преписи от документи по множество дела, по които адв.М.С. е
оказвала правна защита и съдействие на някои от ищците, което обстоятелство
само по себе си не се оспорва от ищците.
Конкретно на л.163
от делото е ситуиран договор за правна защита и
съдействие, сключен на 23.06.2010г. (датата на документа не е оспорена по
вярност в срока за това – в първото о.с.з.) между „Ж.0.” ООД и М.С., досежно
защитата на дружеството по гражданско дело, срещу възнаграждение от
10 000лв., платимо по банков път – по сметката, по която е извършен на
същата дата 23.06.2010г. преводът на 10 000лв. с документа на л.7 (горе)
от делото. Подписът за „клиент” в документа е своевременно оспорен за вярност,
във връзка с което е открито производство по чл.193, ал.3 ГПК.
От заключението по
приобщената СГЕ, което съдът кредитира като обективно и обосновано, включително
и с оглед обясненията на експерта в о.с.з. за достоверността на обследването на
подпис и по копие от него, се установява, че за „клиент” в договора от
23.06.2010г. (л.163) е поставен от управителя и представителя на „Ж.0.” ООД –
ищецът Г.Ж.Г..
От заключението по приобщената ССчЕ,
което съдът цени като обективно, се изяснява, че мораторната лихва върху
главниците за исковия период 03.12.2015г. – 16.05.2016г., възлиза на 462.03лв.
(за главницата от 10000лв.) и на 231.02лв. (за главницата от 5000лв.).
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По исковете на Г.Г.: Предпоставките
на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД се свързват с пълно
и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: Възникването на твърдяната валидна облигационна мандатна връзка с ответника; собствената си изправност по нея; заплащането в полза на ответника на исковата сума
от 10 000лв. като начални разходи (депозит и такси) за закупуването на
недвижим имот чрез ответника; надлежно упражненото право по чл.87 ЗЗД за
разваляне на договора; изискуемостта на вземането си; изпадането в забава на
ответника.
В уточняващи молби
от 10.06.2016г. и 08.07.2016г. ищецът наведе ясните и недвусмислени твърдения,
че между него в лично качество и ответницата е бил сключен на 23.06.2011г. в
гр.В., в адвокатската кантора на ответницата на ***, устен неформален договор
за поръчка, по силата на който М.С. се задължила да намери на ищеца недвижим
имот за закупуване и да администрира
сключването на сделката, срещу договорено възнаграждение. Уговорено било имотът
за закупуване да бъде парцел с изградена в него къща (за жилищни нужди), а стойността
на същия да бъде до 100 000лв., включващи и хонорара на довереника
(адвоката). Ето защо доказването на така възникналата (по дата, форма и
съдържание) правна сделка е първата предпоставка на иска за връщане на
платеното по нея на отпаднало основание (развалянето й).
Доказателства в
този смисъл обаче напълно отсъстват по делото – нито са представни,
нито е поискано представянето на такива. Дори въпреки изричните указания на
съда по чл.146, ал.1, т.5 ГПК относно доказателствената тежест. Включително дори
и въпреки указанията на съда по чл.146, ал.2 ГПК – че към момента на
определението по чл.140 ГПК ищецът не сочи доказателства за разглежданото
обстоятелство (л.165 от делото). Представеното платежно (л.7 – горе) само по
себе си е недостатъчно, първо защото съставлява едностранно подписан документ и
второ защото то удостоверява единствено факта на превода, но не и правното
основание на плащането, още по – малко съдържанието на твърдяната двустранна
облигационна сделка. А текстът на л.7 (долу) от делото е на пракитка
без доказателствена стойност за процеса, тъй като в него няма подпис и дата на
издателя, тоест той дори няма характера на „документ” по смисъла на чл.180 ГПК,
още по – малко на разписка.
Всъщност по делото
са налице данни в противния смисъл – на л.163 от делото е ситуиран
договор за правна защита и съдействие, сключен на 23.06.2010г. (датата на
документа не е оспорена по вярност в срока за това – в първото о.с.з.) между „Ж.0.”
ООД (чрез Г.Г. – с автентичен според СГЕ подпис за „клиент”)
и М.С., досежно защитата на дружеството по гражданско дело, срещу
възнаграждение от 10 000лв., платимо по банков път – по сметката, по която
е извършен на същата дата 23.06.2010г. преводът на 10 000лв. с документа
на л.7 (горе) от делото. Макар че договорът формално има други страни,
идентичността на сумата и датата на съставяне би могла да разколебае допълнително
и без това недоказаното мандатно отношение, по което се твърди да са заплатени
спорните 10 000лв.
При тези данни
съдът намира първото условие на иска – валидното договорно правоотношение с
твърдяното съдържание и момент на възникване – за недоказано пълно и главно,
което е достатъчно за отвхръляне на иска, без
разглеждане на останалите му предпоставки.
За пълнота съдът
намира за нужно да отбележи, че съобразно материалите по делото може да се
предположи, че исковата сума от 10 000лв. действително подлежи на връщане,
но не поради отпадане на първоначално възникналото основание, а поради начална
липса на основание. Не такъв иск обаче е предявен.
С оглед изхода по
главния иск и акцесорния му характер, искът за лихва за забава също следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По исковете на „Ж.0.”
ООД: Уважаването на предявения иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД предполага пълно и главно доказване от ищеца на следните
обстоятелства: плащането на 29.09.2011г. на сумата от 5000лв. в полза на
ответника; изискуемостта на вземането си; изпадането в забава на ответника. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже пълно и
главно правното основание за получаването на парите.
Фактът на
извършения от „Ж.0.” ООД в полза на М.С. паричен превод на 5000лв. на
29.09.2011г. не е спорен, а се потвърждава изцяло и от приложеното на л.6 от
делото извлечение от сметка, поради което съдът приема това обстоятелство за
изяснено.
Ответницата обаче
не ангажира доказателства, които да свидетелстват за несъмненото наличие на
правно основание за получаване и задържане на тази парична сума. Дори въпреки
изричните указания на съда по чл.146, ал.1, т.5 ГПК относно доказателствената
тежест. Включително дори и въпреки указанията на съда по чл.146, ал.2 ГПК – че
към момента на определението по чл.140 ГПК ответницата не сочи доказателства за
разглежданото обстоятелство (л.165). Представените с отговора писмени
доказателства свидетелстват за множеството дела, по които М.С. е осъществявала
правна защита на ищцеца, но никое от тях няма данни
да има пряко касателство към платените на 29.09.2011г. парични средства. А
договорът от 23.06.2010г. не е достатъчен в тази връзка, поради значителното
разминаване с датата на превода, разликата в сумите и липсата на доказателства
за функционалната връзка между тях.
Нещо повече –
въпреки некоректното процесуално поведение на ответницата в хода на цялото
производство, включително въпреки непрецизното й искане с молба преди първото
о.с.з., с протоколно определение от 21.01.2017г., с оглед етапа на
производството (първо о.с.з.) и правото на защита на ответницата, съдът уважи
молбата й и предостави възможност в следващо о.с.з. да представи „доказателства
за наличието на правоотношение между нея и „Ж.0.” ООД във връзка с получените
5000лв.”. Видно от материалите обаче ответницата не се възползва дори от тази
възможност, като нито в следващо о.с.з., нито изобщо до края на делото,
представи замолените доказателства (каквито и да са те). А това на осн. чл.161 ГПК потвърждава формирания по – горе извод.
При неустановено
правно основание за получаване и задържане на пари, последните подлежат на
връщане, а изискуемостта на това задължение възниква незабавно след превода.
Ето защо и при липсата на доказателства и твърдения за връщане на получената
парична сума, главният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
В разглежданата
хипотеза неоснователно обогатилият се субект изпада в забава от поканата и
евентуалния срок за доброволно плащане с нея. В случая нотариална покана (л.9-10 от делото), връчена
на 20.11.2015г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК и чл.51 ГПК, удостоверени от
служителя по призоваване при нотариуса, ищовото
дружество е поканило ответницата да му върне процесните 5000лв. в срок от седем
работни дни от датата на получаване. Ето защо и при липсата на доказателства и
твърдения за връщане на получената парична сума, акцесорният
иск по чл.86 ЗЗД следва да се уважи – изцяло за заявения период след изтичане
на срока за плащане, но по размер – съобразно изчисленията на вещото лице, т.е.
до 231.02лв., над който до 350.00лв. да се отхвърли.
По разноските: Предвид изхода по спора по всички предявени искове, на
ищеца се следват разноски, но съразмерно с уважената част от исковете спрямо
общата им цена, а именно – 1277.07лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Въпреки
отхвърлянето на част от исковете разноски на ответника не се следват поради
липсата на искане, а и на доказателства за направени такива.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Г.Ж.Г.,
ЕГН**********, за осъждане на М. Л. С.,
ЕГН**********, за сумата 10000лв. –
платена на 23.06.2011г. от ищеца по сметка на ответницата, въз основа на
сключен на 23.06.2011г. в устна форма договор за поръчка за намиране и
администриране закупуването на недвижим имот (парцел с изградена в него къща),
която сума съставлява разноски (за депозит и такси) за сключването и
администрирането на договора за покупко – продажба и която сума е дължима на отпаднало основание – разваляне на
договора при условията на чл.87 ЗЗД с нотариална покана от 20.11.2015г., след
изтичане на предоставения с нея 7-дневен срок за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба – 16.05.2016г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 700.00лв.
– лихва за забава върху главницата от 10000лв. за периода 03.12.2015г. – 16.05.2016г., на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М. Л. С., ЕГН**********, да заплати на „Ж.0.” ООД, ЕИК***, сумата 5000лв. – платена на 29.09.2011г. от ищеца по сметка на
ответницата, без наличие на правно
основание за превода, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба –
16.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 231.02лв. – лихва за забава върху главницата от 5000лв. за периода 03.12.2015г. – 16.05.2016г., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над 231.02лв. до 350.00лв. за
същия период, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М. Л. С., ЕГН**********, да заплати на „Ж.0.” ООД, ЕИК***, сумата 1277.07лв. – разноски в производството пред ВРС, съразмерно с уважената
част от исковете и спрямо общата им цена, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………