Р Е Ш Е Н И Е
№ 2576
гр.Варна, 10.06.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Галя Дамянова ,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №19270 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото дело е образувано по иск
с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен от "Г." ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управител и собственик И.А.
Г., чрез адвокат Х.К. и адвокат И. К.,***, тел 056 816747 против Д.К.К., ЕГН **********,***
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати
сумата от 16000лв. обезщетение за
ползването на товарен автомобил, марка "ЗИЛ", модел4331, с ДК № * ВА,
рама № *, двигател *, цвят основен син/сив,от което го е лишил за периода: от
01.09.2017г. до 27.12.2018 г. /или по хиляда лева на месец/, ведно с лихви и
разноски, вкл.адв.хонорар.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Между ищеца и ответника са водени преговори
да закупи камиона /процесната вещ/ собственост
на ищцовото дружество, описан подробно по-долу.
Последният го моли да му предаде МПС с
идея да заплати същото когато има пари и тогава да оформят окончателно
сделката.
През месец август 2017 година предава на ответника
собственият си товарен автомобил, марка "ЗИЛ",
модел4331, с ДК № * ВА, рама № *, двигател *, цвят основен син/сив.
Автомобилът е специализиран за работа в горски
условия, свличане на трупи, провлачване на същите и
транспортирането им до подходящи за извоз места.
За кратко време след предаването на автомобила и след
като провеждат множество телефонни разговори с него, става ясно, че ответникът
няма намерение да закупи автомобила, нито да върне същия.
Въпреки това и при нови обещания за покупка от негова
страна, на 16.11.2017г. ответникът и съпругата му подписват запис на заповед за
задължението си, като ги уверяват, че до 30 март ще изплатят стойността на
автомобила.
В началото на 2018 година вече става окончателно ясно,
че ответникът няма да купи автомобила. Той обаче отказва и да върне същия,
макар да го кани за това многократно.
Междувременно се натъква на обяви от които е видно, че
ответникът Д.К. иска да продаде автомобила. Как е щял да стори това, когато
подобна сделка има своя специфика, вероятно ответникът ще обясни на съда. Тази
обява обаче създава у ищеца основателно притеснение, че финансовите му интереси
могат да бъдат злепоставени.
Представя моментна снимка на кеширано
от Гугъл копие /страницата така, както е показана на
27 юли 2018г. Автомобилът е предложен за продажба от Д. /тел.*/ за сумата от
17900 лв./ В обявата е отразено:"ЗИЛ 4331 - 17900 лева. Двигател и
скоростна кутия оригинални от КАМАЗ. Крана е немски бърз. Желязна каросерия,
хубави гуми, нови акумулатори. В много добро състояние. За контакт с продавача
- Частно лице Д..***, тел.*."
Отново провежда разговори с ответника с цел да получа
обратно собственият на дружеството
автомобил. Получава нови откази от ответника.
През месец септември 2018 г. с нотариална покана иска
от ответника да му предаде автомобила /ключовете, талоните и всички
принадлежности на същия/. Поканата отправя чрез нотариус Светлана Стойчева.
Иска също, ответникът да му заплати дължимото обезщетение, за ползването на
автомобила, тъй като фирма-ищец се е лишила от правото да ползва собствения си
специализиран автомобил.
На 17.09.2018 г. пом.нотариус
К. П. придружена от И. Г. - пълномощник на ищеца, посещават ответника Д.К. ***,
както е отразено в разписката. Пом.нотариусът
намира и разговаря с лицето ответник. Последното след като представя документа
си за самоличност, отказва да получи поканата, като заявява на нотариуса, че
знае за какво става въпрос. Заявява също, че е продал камиона.
Ответникът е поканен на 06.11.2018 г. да предаде
камиона и принадлежностите към него. На тази дата нотариусът съставя
констативен протокол от който е видно, че ответникът К. не се е явил да предаде
вещта.
Съдебната практика сочи, че не е необходимо ищецът да
доказва, че ответникът ефективно е ползвал собственото му превозно средства,
респ. дори и същото да е стояло в двора му в с. Пчелник, ответникът му дължи
обезщетение за времето през което е лишен от ползването на специализирания
автомобил. С оглед на факта обаче, че ответникът е работил с камиона
представя копие от превозен билет №
4771/00184/09112017/135255-QVKCYUA, издаден 09.11.2017 г. в 13.53.04 часа на
територията на Държавно ловно стопанство - Несебър.
Съобразно чл.206 от Закона за горите всеки ползвател
на превозно средство на дървесина е длъжен да постави Джи Пи Ес на автомобила
си с оглед осъществяване на контрол върху транспорта на дървесина и
ограничаване спекулацията с нея. А съобразно чл.14б, ал.1 от НКОГТ /Наредба за
контрола и опазването на горските територии/ всеки ползващ специален автомобил
е длъжен да представи в ГУДГ протокол от монтаж на съответния Джи Пи Ес с
вкл.данни за № на кола, талон на същата и др./ Така, че този превозен билет е
изготвен въз основа на извършена със Джи Пи Ес проверка. Тези налични
съоръжения Джи Пи Ес дават необходимата за контролните служби информация, къде
и кога съответният автомобил е работил в горските масиви.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът ,
чрез процесуалните си представители – адв. И. К. и адв.Х.К. от ВАК , поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване, чрез постановяване на неприсъствено решение.Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, не се
явява в съдебно заседание, не взема становище по спора.
Съдът взе предвид , следното : налице е заявено от ищеца искане за произнасяне на
неприсъствено решение ; няма
подаден писмен отговор , ответника не се явява
в първото заседание по делото при наличие на редовно негово призоваване;
липсва заявено от ответника искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие;
на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание
; предявеният иск предпоставя изграждане на убеждение за вероятната му
основателност с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства - наведените фактически твърдения са логически подредени,
покриват заявените в исковата молба правна квалификация и петитум
и намират формална опора с висока степен на вероятна достоверност на
представените писмени документи,
чиято истинност не е оспорена.
С оглед горното и на
основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК , следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважени.
На основание чл.78,ал.1 на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски, съгласно списък на разноските по делото. Претендираните от ищеца разноски в общ размер от 2040лв.,
от които 640лв. държавна такса и 1 400лв.адв.възнаграждение
са доказани, като реализирани в настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на "Г." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управител и собственик И. А. Г., чрез адвокат Х.К. и адвокат
И.К.,***, сумата от 16000лв.
обезщетение за ползването на товарен автомобил, марка "ЗИЛ",
модел4331, с ДК № * ВА, рама № 017057, двигател 091082, цвят основен син/сив,от
което го е лишил за периода: от 01.09.2017г. до 27.12.2018 г. /или по хиляда
лева на месец/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-28.12.2018год. до окончателното изплащане , на основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "Г." ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управител и
собственик И. А. Г., чрез адвокат Х.К. и адвокат И. К.,***, сумата от 2040лв.,
представляваща сторени по делото разноски,на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на
обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/