Р Е Ш Е Н И Е
№……/.….04.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Г. ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1399 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от М.Ф.В. и М.П.М., и двете от
с.Константиново, обл.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, с която са предявени обективно
и субективно съединени искове, както следва:
- искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД
да заплати на М.Ф.В. сумата от 200000лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сестра й Г. Ф. П. , починала
на 24.10.2014г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Б. Е.
Х., при управление на МПС – л. а. марка „Порше Кайен” с ДК № В **** НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на ПТП – 24.10.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
- искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД
да заплати на М.П.М. сумата от
200000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на внучката й Г. Ф. П., починала
на 24.10.2014г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Б. Е.
Х., при управление на МПС – л. а. марка „Порше Кайен” с ДК № В **** НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на ПТП – 24.10.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че на 24.10.2014г. в гр.Варна е настъпило ПТП, при което водачът Б. Е. Х.,
управлявайки л.а. „Порше Кайен” с ДК № В **** НК, движейки се с превишена и
несъобразена скорост е нарушил правилата за движение по пътищата и е ударил
извършващия маневра завой наляво л.а.Рено Клио с рег.№В **** КС, управляван от И.
С. Я., вследствие на което е настъпила смъртта на Г. Ф.
П.. Излага, че с влязла в сила присъда по НОХД № 1455/15г. на ВОС Б. Е. Х.
е признат за виновен в причиняване по непредпазливост на смъртта на повече от
едно лице. Сочи, че към момента на ПТП л.а. „Порше Кайен” с ДК № В **** НК е
имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица №**************/06.08.14г.
със срок на действие от 06.08.14г.-06.08.15г. Твърди се, че ищцата М.В. е
сестра, а ищ.М.М. – баба на починалата Г.П., като до момента на смъртта й
същите поддържали изключително близки отношения, като към момента все още не
можели да приемат загубата й. В допълн.искова молба оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Счита исковата молба за недопустима предвид липсата на
отправена до застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
застр.обезщетение. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата,
доколкото е била без обезопасителен колан. Оспорва твърдението за претърпени
неимущ.вреди, както и за съществували отношения на привързаност. Оспорва
размера на претендираното обезщетение, като счита същото за завишено, и на
лихвите, като прави възражение за изтекла погас.давност спрямо последните за
периода 24.10.14г.-13.09.15г. С допълнителния отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената по делото присъда № 60/30.05.16г.
по НОХД №1455/15г. на ВОС, изменена с решение №267/12.12.16г. по ВНОХД №336/16г. на ВАС,
потвърдено с решение №70/28.04.17г. по н.д.№195/17г. на ВКС, влязла в
законна сила на 28.04.17г.,
Б. Е. Х. е признат за виновен в това, че на 24.10.14г.
в гр.Варна , на ул.Девня, в района на кръстовището с
ул.З.С., при управление на МПС –л.а. Порше Кайен с рег.№В**** НК, нарушил
правилата за движение по пътищата чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила с 80,6 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице -
на И. С. Я. и Г. Ф. П., като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на осн. чл.343а, ал.1,
б.Г, вр. с чл.343, ал.3, пр.4, б.Б вр. с чл.343, ал.1, б.В от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено по реда на чл.66 НК.
Съгласно
приложените по делото удостоверения
за родствени връзки от 06.07.18г. на с.Константиново,
общ.Варна, се
установява, че ищ.
М.Ф.В. е сестра, а ищ. М.П.М. е баба на Г. Ф. П., поч. 24.10.14г.
По
делото е представена и справка от Гаранционен
фонд, от която е видно, че л.а. Порше Кайен с рег.№В****
НК
е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, за периода от 06.08.2014г. до 06.08.2015г.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.С. Ф. и св.Я. Д., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно
заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се
установява, че при ПТП пострадалата е получила черепно-мозъчна травма,
лицева травма, гръдна и коремна травма, травма на крайници, като локализацията
на получените травми и мястото на повредите по лекия автомобил дават основание
да се приеме, че най-вероятно същата е била с поставен предпазен колан. Вещото
лице сочи още, че в случая поради дясно страничното получаване на удара
предпазния колан не е изиграл никаква роля за намаляване степента на получените
травми, като поставянето му не е дало и минимален шанс на пострадалата да се
измести в посока на ляво непосредствено преди удара и да намали до известна
степен тежестта на получените травми.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект
на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
В
настоящия случай безспорно по делото се установява, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица №**************, валидна за периода
06.08.2014г. до 06.08.2015г. за л.а. Порше Кайен с рег.№В**** НК, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД и собственика на автомобила, което обуславя
пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно
по делото се установява, че с влязла в сила присъда № 60/30.05.16г.
по НОХД №1455/15г. на ВОС,
Б. Е. Х. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343а, ал.1, б.Г, вр. с чл.343, ал.3, пр.4, б.Б вр. с
чл.343, ал.1, б.В от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с
влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността
и вината за извършеното от дееца престъпление на 24.10.2014г.,
при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно
установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на
валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на претърпените от ищците вреди от деликта.
Ищците
М.Ф.В.
и М.П.М. безспорно се явяват
сестра, съотв.баба на починалото при ПТП лице Г. Ф. П..
С ТР
№1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на ОСГНТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Прието е още, че с оглед традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съотв.
бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг,
но за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В конкретния случай за установяване на
вредите, претърпени от ищците, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни доказателства –
показанията на св.С. Ф. и св.Я. Д.. От показанията на св.Ф. се установява,
че ищцата М. е била в моного близки отношения със сестра си, винаги си споделяли
и се подкрепяли, виждали се ежедневно, тъй като живеели близо една до друга.
Сочи ,че след смъртта на сестра си била съкрушена, сънувала кошмари, била по-мрачна и тъжна, като поела и изцяло
грижите за дъщерята на починалата. От своя страна св.Д. свидетелства, че
починалата и нейната баба живеели в едно домакинство и били много близки, като
ищ.М. й помагала за отглеждането на правнуците. Сочи се, че ищ.М. понесла тежко
загубата, била по-затворена, по-мълчалива, като заявявала многократно „Защо аз
не си заминах, а Г. да бъде пощадена“. Съдът
кредитира тези свидетелски показания, тъй като са основани на непосредствени
възприятия относно фактите, до които се отнасят, като не са представени основания за съмнение в тяхната достоверност. Въз основа на така събраните гласни доказателства съдът прави извода, че
между ищците и починалата тяхна сестра и внучка е съществувала силна и
хармонична връзка , като те са били привързани един към друг, и отношенията им се
основавали на разбирателство и
взаимопомощ. С ищ.М. пострадалия е съжителствал в общо
домакинство, а с ищ.В. е поддържал редовни контакти, като са
разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа. Наред с това се установява и търпени
от ищците значителни по интензитет и продължителност
морални болки и страдания от внезапната загуба на техния родственик, която се е отразила негативно върху тяхното емоционално
състояние. При така установената трайна и дълбока
емоционална връзка и тежестта на претърпените вреди, се налага извод, че
са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от разширения
семеен кръг и следва да се направи изключение от ограничението на Постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС като се
присъди обезщетение в полза на ищците по реда на чл.52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за
справедливост,
като съобрази както настъпилата вреда, така и
влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Доколкото застрах.правоотношение е възникнало на
основание договор от 06.08.2014г., поради което и при липса на друга
договореност между страните, на основание § 22 от ПЗР на Кодекса за
застраховането (Обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г) отношенията между страните следва да се уредят по правилата на част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, която не предвижда лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в §27, ал.1 от ПЗР на КЗ (отм.). В този
смисъл и разпоредбата на §96 от ПЗР на ЗИД на действащия КЗ съдът намира за
неприложима в случая, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането,
обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.
Отделно от това следва да се има предвид, че с Решение от 24.10.13г. по дело С-277/12
СЕС се е произнесъл, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи
1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Това
тълкуване на СЕС, макар и постановено по отменената Втора
директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година / чл.29 от
Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември
2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка / настоящият състав намира,
че следва да бъде съобразено при определянето на обезщетението за претърпени вреди при
пътнотранспортно произшествие, поради което и като противоречаща на правото на
ЕС разпоредбата на §96 от ПЗР на ЗИД на действащия КЗ не следва и на това
основание да се прилага в разглежданата хипотеза.
С оглед
на така изложеното съдът намира, че претърпените от ищците неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от по 50 000 лева за всеки от тях, който
размер съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
В
писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване
на вредоносният резултат като
твърди, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан. Съобразно практиката на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Т.е. за да се формира извод за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента на това съпричиняване, то следва да се отчете не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали тези нарушенията са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му принос. От
събраната по делото СМАТЕ безспорно се установява, че с оглед локализацията на
получените травми и място на повредите постр.П. най-вероятно е била с поставен
предпазен колан, като в случая поради дясно страничното получаване на удара
последният не е изиграл никаква роля за намаляване степента на получените
травми. Предвид така установеното , отчитайки и неефективното приложение в случая на предпазния колан с оглед
избягване на вредоносния резултат, съдът
намира, че релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия се явява недоказано, а оттам и неоснователно.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм/ се
явяват основателни до размер от по 50000лв за всяка от ищците, до който размер исковете следва да бъдат уважени, като
за разликата до претендираните размери от по 200000лв. исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което
обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл.
84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде начислявана именно
от датата на увреждането. Във
връзка с претенцията за заплащане на законната лихва от отв.страна с отговора е
въведено правопогасяващото възражение за давност, което следва да бъде
разгледано от съда. Вземането за лихви при упражнено право на
трети лица срещу застрахователя по гражданската отговорност на деликвента, се
погасява с кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото
ПТП, откогато е изискуемо вземането за
непозволено увреждане / в този см. са Решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по
т. д. № 323/2010 г. и Решение № 96 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 610/2010
г. /. По делото няма данни, нито са наведени твърдения да е налице спиране или
прекъсване на давността. С оглед на така установеното съдът намира, че вземането за законна лихва върху обезщетението за периода от датата на
непозволеното увреждане – 24.10.14г. до 13.09.2015г. вкл. е погасено по
давност, поради което и в тази им част исковете следва да бъдат отхвърлени,
като законната лихва следва да бъде присъдена за периода от
14.09.15г. до окончателното изплащане на главницата.
Във
връзка с направеното искане за присъждане на разноски на ищцовата страна за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно
чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 ЗАдв. съдът съобрази следното: В представеният по
делото договор за правна помощ изрично е отразено предоставянето на безплатна
помощ от адвоката предвид материалното затруднение на ищците. Настоящият
състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и съобразно уважената част от исковете, а именно в
размер на по 1382,50лева за осъществено процесуално представителство за всеки
от ищците.
От
страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради
което и съдът не дължи произнасяне за такива.
На основание
чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 4000лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ф.В., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50000лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
загубата на сестра й Г. Ф. П. , починала на 24.10.2014г., в резултат на
настъпило ПТП на същата дата, причинено от Б. Е. Х., при управление на МПС – л.
а. марка „Порше Кайен” с ДК № В **** НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г.
до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД , като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 50000лв до пълния му размер от 200000лв
като неоснователен, както и иска за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане –
24.10.2014г. до 13.09.2015г. вкл. като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50000лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
загубата на внучката й Г. Ф. П., починала на 24.10.2014г., в резултат на
настъпило ПТП на същата дата, причинено от Б. Е. Х., при управление на МПС – л.
а. марка „Порше Кайен” с ДК № В **** НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г.
до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД , като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 50000лв до пълния му размер от 200000лв
като неоснователен, както и иска за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане –
24.10.2014г. до 13.09.2015г. вкл. като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд СУМАТА от 4000лв / четири хиляди
лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.Й.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 2765лева /две
хиляди седемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: