ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
гр.Плевен, 22.01.2020
год.
Административен съд-гр.Плевен, V
–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело №78 по описа на Административен
съд-Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба от Б.В.С. с ЕГН **********
и адрес ***, чрез адв.Г. Й. Г.
от САК с адрес за уведомяване и кореспонденция ***, против Мълчалив отказ на Председателя на
Районен съд-Стара Загора за предоставяне на достъп до обществена информация, по
подадено на 19.12.2019 год. по пощата по заявление за ДОИ.
Жалбата е подадена от С. по
пощата с пощенско клеймо от 7.01.2020 год., видно от плик на л.10 и е заведена
в регистратурата на Районен съд-Стара Загора на 9.01.2020 год. с вх.№615.
Преди да бъде изпратена
административната преписка по подадената жалба в Административен съд-Плевен, на
13.01.2020 год. по пощата С., чрез упълномощен адвокат Г.,
е подал до Районен съд-Стара Загора Молба, заведена с вх.№1304/15.01.2020 год.,
с която е заявил, че на основание чл.155 от АПК оттегля подадената от него
жалба против Мълчалив отказ на Председателя на Районен съд-Стара Загора за
предоставяне на достъп до обществена информация, по подадено на 19.12.2019 год.
по пощата по заявление за ДОИ. На това основание моли да не бъде образувано
съдебно производство по оспорване на отказа.
Предвид, че молбата за оттегляне
на жалбата е подал преди образуване на дело в настоящия съд и преди да бъдат
извършени каквито и да е процесуални действия, претендира да му бъде
възстановена внесената държавна такса в размер на 10 лева, като същата бъде
преведена по изрично посочена от С. банкова сметка.
***, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.155,
ал.1 и ал.3 от АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли
оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Оттеглянето и отказът
от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.
Посочената молба по същество
представлява десезиране на съда от разглеждане на административноправния спор.
Оттеглянето на оспорването е
станало чрез упълномощения от С. адвокат Г., за
който е приложено изрично пълномощно на
л.6, в т.ч. с права да извършва действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото, сред които е и оттеглянето на жалбата, с което е спазено
изискването на чл.34, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Налице са условията на чл.155,
ал.1 и ал.3 и чл. 159, т. 8 от АПК, поради което подадената жалба следва да се
остави без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено.
По претенцията за връщане на
внесената държавна такса, настоящият съдебен състав на съда намира, че същата
не подлежи на възстановяване, тъй като оттеглянето на оспорването не води до
възможност за възстановяване на внесената държавна такса, доколкото не би могла
да се приеме за недължимо внесена държавна такса, заплатена в изпълнение на
изискването по чл.
151, т. 3 от АПК. Съображенията затова са следните:
Съгласно чл.
4б от Закона за държавните такси, недължимо
платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Основанието за
заплащане на държавната такса, в случаите когато е дължима, по аргумент от
разпоредбата на чл.2б, б.“а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, е ПОДАВАНЕТО НА ЖАЛБА против административен
акт. Като в случаите, когато жалбата е подадена от физическо лице, което не е
търговец, какъвто е настоящият случай, дължимата държавна такса е в размер на
10 (десет) лева. Налага се извод, че държавна такса се дължи за ПОДАВАНЕТО НА
ЖАЛБА против административен акт, каквато безспорно е подадена, а не за
образуване и разглеждане на административното дело или за извършване на някакво
каквото и да е съдопроизводствено действие от страна на съда. Аргумент в тази
посока е и разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Закона за държавните такси, съгласно която
таксите се заплащат ПРИ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКАНЕТО за извършване на действието
и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано
в тарифата. В случая подаването на жалбата има характер на предявяване на
искане по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДТ. Посочените законови разпоредби по
недвусмислен начин въвеждат изискването за внасяне на държавна такса при
предявяване на жалба, от което следва, че в процесния случай е било налице
правно основание за заплащане на държавната такса към момента на внасянето й. Плащането
е безусловно, независимо от изхода на спора, както и от евентуално оттегляне,
респ. отказ от оспорването, както и други обстоятелства, водещи до прекратяване
на производството.
Внасянето на държавната такса е
абсолютна процесуална предпоставка за редовност на жалбата - условие, за да
бъде разгледана по съществото от съда.
При неизпълнение, законодателят е предвидил за санкция прекратяване на
съдебното производство /чл.
158, ал. 3 от АПК/. За да се извърши преценка дали
внесената държавна такса е дължимо или недължимо платена, е необходимо да се
прецени съществувало ли е правното основание за заплащане на таксата към
момента на внасянето по смисъла на чл.
3 от ЗДТ. С оглед на изложените горе аргументи, настоящият
състав на съда, че в конкретния случай е съществувало правно основание за заплащане на таксата към
момента на внасянето й (видно от платежно нареждане на л.9 д.т. от 10 лева е внесена на 7.01.2020 год.,
на която дата е изпратена по пощата и жалбата, поставила началото на настоящото
производство, до съда).
В този смисъл държавната такса е
била дължимо внесена и не подлежи на връщане. На връщане подлежат само таксите,
които например са били събрани, макар жалбоподателят е бил освободен от
плащането им, както и надвнесените такси или такива, които са постъпили по
сметка на един орган, а са били предназначени за друг и т.н. Само в тези
хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без
да е налице основание за това по смисъла на чл.
3 от ЗДТ. В останалите случаи, както и в хипотези на прекратяване
на производството поради оттегляне на жалбата, макар и оттеглянето да е станало
преди образуване на съдебното производство, дължимите държавни такси не
подлежат на връщане и възстановяване, доколкото те се дължат за подаване на
жалбата, а не за произнасяне по редовността, допустимостта или основателността
на същата от компетентния съд.
Воден от изложените мотиви и на
основание чл.155, ал.1 и 3 от АПК вр. с чл. 159, т.8 от АПК, Административен съд – Плевен, пети
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
от Б.В.С. с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез адв.Г. Й. Г.
от САК с адрес за уведомяване и кореспонденция ***, против Мълчалив отказ на Председателя на
Районен съд-Стара Загора за предоставяне на достъп до обществена информация, по
подадено на 19.12.2019 год. по пощата по заявление за ДОИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 78 по описа на Административен
съд – Плевен за 2020 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.В.С.
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв.Г. Й. Г.
от САК за възстановяване на заплатената държавна такса в размер на 10 /десет/
лева по настоящото дело.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/