Решение по дело №18998/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………/30.09.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                                    

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18998 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище *** за приемане за установено по отношение на В.Х.В. ЕГН ********** *** за установява съществуването на вземания за сумите както следва: сумата  486.71 лева – главница по Договор за кредит № 24812660/25.10.2017 г.;сумата 19.20 лева договорна лихва от 10.04.2018 г. до 15.06.2018 г. и сумата от 75,00 лева, представляваща заемни такси, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9489/2018г. на ВРС, 41- ви състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, а в условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати горните суми, на осн.чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор  от 25.10 2017 . за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица на ответника е предоставена в заем сумата от 500 лева за срок от три години. Договорено е в рамките на срока на договора обслужването да се осъществява чрез заплащането на минимална сума за револвиране в рамките на определен гратисен период след договорената месечна падежна дата. /26, ал. 2 от ОУ/. В случая гратисния период за заплащане на минимална за револвиране е 15 дни. Страните са уговорили променлива възнаградителна лихва в размер на 21, 35 % годишно, формиран от стойността на шестмесечен SOFIBOR за карти 0,268% и фиксирана надбавка от 21,682%. Съгл. чл. 31.1 от ОУ ако за четири поредни месеца клиентът не револвира кредита си, кредитният лимит се прекратява, а вземането на банката става изискуемо и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и надбавка от 5 п.п.

Ищецът се позовава, че е изпълнил ангажиментите си по договора. От друга страна ответникът е допускал системно неизпълнение на задълженията си. Ето защо, банката е упражнила правото си да обяви целия дълг за предсрочно изискуем, за което е изпратила нарочно уведомление до ответника от 09.05.2018г. Уточнява се, че претендираната сума от 500 лева  представлява сбор от дължими 5 броя месечни такси  от 15 лева съгл. т.II от ОУ като такса за невнесена минимална месечна сума и представлява разход по кредита. Ищецът се позовава още, че при учредяване договорната връзка е предоставил на заемателя цялата необходима преддоговорна информация. Предвид изложеното се настоява за уважаване на предявения иск с пр.осн чл. 422, ал.1 от ГПК. Поддържа се, в случай на отрицателна преценка за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга, вземанията да се присъдят на осн.чл. 432, ал. 1 от ТЗ. В тази връзка намира, че исковата молба служи за покана за изпълнение, като считано от получаването й ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

 В съдебно заседание страните, ищецът „Б.ДСК” ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа иска.

Ответникът В.Х.В. се явява лично в съдебно заседание и прави изявление за признание на исковата претенция.

Процесуалният представител на ищеца с оглед направеното признание прави искане за постановяване на решение при признание на иска, като настоява за присъждане на разноските по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Ответникът в съдебно заседание категорично заявява, че признава иска, като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави.

С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло съобразно направеното искане.

Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, предявеният осъдителен иск не следва  да се разглежда.

По разноските:

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса и юк.възнаграждение На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на исковете, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. В заключение разноските за исковото производство следва да се определят на 245 лева. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 75,00 лева.

Водим от горното и на осн.чл.237 от ГПК, съдът

 

Р  Е Ш И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Х.В. ЕГН ********** *** дължи на „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.71 лева – главница по Договор за кредит № 24812660/25.10.2017 г.;сумата 19.20 лева договорна лихва от 10.04.2018 г. до 15.06.2018 г. и сумата от 75,00 лева, представляваща заемни такси, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9489/2018г. на ВРС, 41- ви състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, при признание на иска, на осн.чл. 237, ал.3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА     В.Х.В. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 245 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 75,00  лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

 

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.                

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: