№ 14809
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110144472 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен осъдителен иск от "Ф"ЕООД
срещу ЗАД Ф"АД с правно основание чл. 405 КЗ , относно
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 553,06
лева/ след направено изменение на иска в открито с.з. , продведено на
07.05.24г./ , представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ на л.а. „*** , ведно със законната
лихва за периода от 08.08.2023г. (датата на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество се легитимира като носител на вземането
по силата на договор за цесия , сключен на 19.07.23г. с К.И.К. с
ЕГН**********, с който му е прехвърлено вземането ,
представляващо застрахователно обезщетение по щета № ***. Сочи,
че на 06.07.22г. между К.К. и ЗАД "Ф"АД е сключен застрахователен
договор съгласно застрахователна полица №*** за автомобилна
застраховка "Каско" на л.а. „*** . Поддържа, че в застрахователния
договор било посочено, че при възникване на щета начинът за
обезщетяване е по експертна оценка на застрахователя или
възстановяване в доверен сервиз или фактура от друг сервиз.
Застрахователното покритие било от 06.07.22г. до 05.07.23г.
Поддържа, че на 18.03.23г. около 20.00ч. К.К. управлявал л.а. "***" с
рег. № ** , като при навлизане в кръгово кръстовище в гр. Б на бул.
"С.С. загубил контрол над управляваното от него МПС и реализирал
самостоятелно ПТП , като излязъл отдясно на пътното платно и
1
блъснал 4 броя бордюрни блокчета. В резултат на описаното ПТП по
дясната част на автомобила на водача били нанесени множество щети
. Поддържа още, че по време на ПТП настилката на пътя била влажна.
След ПТП К уведомил ответника-застраховател, като му били дадени
указания да уведоми КАТ и да организира репатриране на автомобила,
да бъдат възстановени щетите в сервиз, след което щели да бъдат
възстановени от застрахователя. Съставен бил протокол за ПТП от
служители на КАТ , като автомобилът бил репатриран, за което
водачът заплатил сума от 200лв. по фактура №***г. На 20.03.23г. К
завел щета при ответника , като било изготвено опис-заключение по
щетата с описание на повредите по автомобила. Поддържа, че на
31.03.23г. К.К. закупил 2 броя автомобилни джанти на стойност
1250лв. с ДДС , а на 18.05.23г. част от щетите били отстранени за
сумата от 13 374,86лв. по проформа фактура № *** , заплатена от
водача К. На 19.05.23г. съгласно проформа фактура №
**********/19.05.23г. били отстранени и ожстаналите щети, за които
К заплатил сумата от 2350лв. На 15.05.23г. застрахователят постановил
отказ с изх. № Л-3169/15.05.23г. за заплащане на застраховатиелно
обезщетение на К , като се позовал на т.10.11 от ОУ към
застрахователния договор , раздел 6 - умишлени или с груба
небрежност действия или бездействия на водача.
Ищецът счита отказът на застрахователя за заплащане на
обезщетение за неоснователен , доколкото не се базира на доказана
проява на груба небрежност на водача. Поддържа, че настъпилото
застрахователно събитие представлява покрит риск , за който
застрахователят е длъжен да изплати дължимото се обезщетение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба
от ЗАД "Ф" , с който оспорва предявения иск при твърдението, че
настъпилото събитие не представлява покрит риск по застраховка
"Каско" на МПС .Поддържа се, че е реализиран риск, изрично
изключен от застрахователно покритие по т. 10.11 от ОУ., доколкото
счита, че щетите са причинени поради груба небрежност на водача на
МПС, който с действията си е предизвикал застрахователното
събитие - движейки се със значително по-висока от максимално
разрешената за съответния пътен участък скорост от 40кв.км./ на
кръстовище/, както и не се е съобразил с конкретната пътна
обстановка. В условията на евентуалност твърди, че обезщетението
следва да е в намален размер , доколкото е налице нарушение на
задължения на застрахования по т76.1, т.76.2 и т. 76.14 от ОУ да пази
и ползва застрахованото МПС с грижа на добър стопанин и да го
2
поддържа със същата грижа в добро техническо състояние , да
предприема всички разумни предохранителни действия и мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди , като не допуска
поведение, което води до повишаване на риска , както и стриктно да
спазва правилата за движение. Оспорва претенцията и по размер.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и
отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на
страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С доклада на делото съдът обяви за безспорно в отношенията
между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса, наличието
на застрахователно правоотношение между тях по сключена
застраховка „Каско“ по силата на застрахователна полица № ***. Не е
спорно и настъпилото на 18.03.2023г. застрахователно събитие – ПТП
, при което са причинени щети, и е заведена щета под № *** при
ответника, както и обстоятелството, че ответното дружество е
направило отказ за изплащане по щетата.
Видно от застрахователната полица за автомобилна застраховка
„КАСКО “, срокът на покритието й е бил от 06.07.2022г. до
05.07.2023г., а застрахователната сума 61 500 лв. В Раздел XVI т.107
от ОУ е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение ,
което е равно на стойността на действително претърпените от
застрахования вреди към деня на настъпване на събитието , но не
повече от посочената в застрахователната полица застрахователна
сума за МПС.
От показанията на свидетеля К.К. -водач на МПС , които съдът
кредитира , защото не противоречат на останалите представени
доказателства, се установи, че на 18.03.23г. , вечерта, при мокро време
и при навлизане в кръгово движение, движейки се в крайна дясна
лента автомобилът му се завърта, и колата се блъска в бетонни
блокчета.Същият се движил с колата със скорост около 30-40км.
Заявява, че при поднасяне на гумите натиснал спирачен педал, при
което се отворила дясна завеса на ербег, две гуми били пукнати,
имало щети по предна част на автомобила.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета
съдебно-техническа експертиза се установява описания с исковата
3
молба и от свидетеля механизъм на произшествие, като според
заключението щетите са по предна дясна гума и джанта и по задна
дясна гума и джанта, като щетите, отразени в протокола за ПТП се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
Стойността, необходима за отстраняване на щетите по автомобила,
изчислена на база средни парзарни цени, вещото лице е определило
на сумата от 17 553,06лв. На поставени от ответната страна въпроси
към експертизата вещото лице е отговорило, че непосредствено преди
процесното кръстовище от страна на водача на л.а. "***" се
наблюдават поставени пътни знациБ1-"Пропусни движещите се по
пътя с предимство" и Г12-"Кръгово движение", като в района на ПТП
не се наблюдават поставени пътни знаци, ограничаващи скоростта на
движение , както и пътен знак, указващ наличието на участък с
концентрация на ПТП. В графа "Забележка" е посочено, че на
предходното кръстовище- между бул. "Н. Петков" и бул. "Струга" се
забелязват поставени пътни знаци А40-"Внимание участък с
концентрация на ПТП ", В26-"Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената" и Т2-"Дължина на участъка 200метра".
Относно атмосферните, условия, видимостта и състоянието на
пътната настилка в района на произшествието вещото лице се е
позовало на приложения по делото протокол за ПТП , като е приело,
че в момента на процесното произшествие е валял дъжд, а пътната
настилка е била мокра. Посочва още в заключението, че в района на
процесното кръстовище не се наблюдават поставени знаци,
ограничаващи скоростта на движение , като максимално допустимата
скорост на движение в населено място е 50км/ч. Вещото лице посочва
още, че предвид механизма на настъпване на процесното ПТП и
уврежданията, получени по автомобила, може да се направи извод, че
в момента на удара се е движел с около 40км/ч., както и че по делото
няма данни за действията на водача преди настъпване на удара и дали
същия е задействал спирачната система на автомобила , за да се
определи скоростта му на движение преди настъпване на
произшествието. Посочено е , че от техническа гледна точка водачът
на автомобила е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП , ако не е загубил контрол върху автомобила и не е излизал от
платното за движение. Изслушано в съдебното заседание, вещото
лице посочва , че изображенията, които е приложило за пътната
маркировка в района на ПТП, са от приложение "Гугъл", като за
отговор на задачите е използвал и снимков материал, предоставен от
ответното дружество , направен преди самото кръгово движение.
4
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
В чл.386, ал.2 КЗ е посочено, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Съгласночл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок., а според чл. 407 КЗ при частично
погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до
изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на
разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното
застрахователно обезщетение, освен ако в застрахователния договор е
уговорено друго. Застрахователната сума не се намалява по реда на
изречение първо, когато застрахованият е предоставил всички
необходими доказателства за осъществяването на правото на регрес
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" и тези доказателства са приети
от застрахователя по имуществената застраховка като достатъчни. В
чл.408 КЗ е посочено, че застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само:при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице;при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон.
В конкретния случай застрахователят е отказал да заплати
застрахователно обезщетение на К.К., приемайки че настъпилите
вреди са в следствие на проявена "груба небрежност" от страна на
водача-собственик на автомобила. Съгласно т.3.14, раздел IV от ОУ
"грубата небрежност" е форма на виновно поведение на водача,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа/ грижа, която би
полагал и най-небрежния водач/ за предпазване на застрахованото
МПС от вреди , като неизчерпателно са посочени примери за проява
5
на груба небрежност, касаещи нарушения , различни и по-тежки от
несъобразяване на скоростта с атмосферните условия . Правото на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
поради наличие на изключен риск предвижда безспорно установяване
на фактите, към които следва да се приложи конкретния текст на
общите условия, на който застрахователят- ответник се позовава.
Грубата небрежност се различава от обикновената по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност-неполагане на
грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия . В конкретния случай, за да се приеме, че е налице груба
небрежност при управление на МПС следва да се установи, че
скоростта на движение значително надвишава разрешената за
конкретния пътен участък и да са налице и други нарушения на
правилата за движение по пътищата в конкретната пътна обстановка,
или извършените от водача на застрахования л.а. нарушения в тяхната
съвкупност да повишават значително риска от настъпване на
произшествието , каквито хипотези в настоящото производство не се
установяват. Предвид изложеното съдът намира, че откоазът на
застрахователя не се базира на доказана проява на груба небрежност
от страна на водача на МПС, като несъобразяването с атмосферните
условия само по себе си не може да се квалифицира като груба
небрежност.
Неоснователни и недоказани в процеса останаха и останалите
правоизключващи възражения, релевирани с отговора, доколкото не
се установява водачът на МПС да се е движил със скорост по-висока,
или несъобразена с пъптните условия , за да се намали размера на
търсеното обезщетение , нито се установи поведение, което да е в
разрез с предвидените предписания в чл. 76.2 , 76.3 и 76.4 на ОУ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че настъпилото
застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск,
за който застрахователят е длъжен да изплати дължимото се
застрахователно обезщетение.
С оглед на горните мотиви и съображения , съдът намира, че
ответното дружество дължи на ищеца в качеството му на носител на
спорното вземане по силата на договор а цесия / който не се оспорва
от страна на ответника/ застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди, изчислени като разходи необходими за ремонта
на автомобила по средни пазарни цени към 18.03.23г. , които
съобразно заключението на вещото лице възлизат на сумата от
17553,06лева.
6
Или предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер
общо на 3402,12лева съобразно представен по делото списък на
разноски по чл. 80 ГПК / за заплатени държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице/.За неоснователно съдът
намира релевираното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е близко до минимума , предвиден в чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
като с оглед на фактическата сложност на делото съдът не намира
основание за допълнителното му намаляване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д. Ф" АД с ЕИК **** да заплати на
"Ф"ЕООД с ЕИК *** сумата от 17 553,06 лева, представляваща
неизплатено обезщетение, за причинени имуществени вреди,
настъпили в следствие на увреждането на МПС марка „**** модел
250TD, с рег. № ** в резултат на ПТП настъпило на 18.03.2023г. в гр.
Бургас , за което е заведена щета № *** ,ведно със законната лихва за
периода от 08.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Ф" АД с ЕИК **** да заплати на
"Ф"ЕООД с ЕИК *** сумата от 3402,12 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7