№ 1486
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330204907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4818731, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С.Т.Ч. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски. Моли се
след отмяна на ЕФ, въззиваемата страна да бъде осъдена да възстанови
заплатената глоба.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения
по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният ЕФ е
връчен на дата 15.06.2021г., жалбата е входирана на 25.06.2021г., тоест при
спазване на императивния 14-дневен преклузивен срок за това, очертан в чл.
189, ал.8 ЗДвП.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.05.2021 г. в 22:12 часа на
АМ Тракия, км. 107+500 посока гр. София, при максимална разрешена
скорост за движение 140 км/ч, лек автомобил с рег. № **** , при отчетен
толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движел с установена наказуема
скорост 154 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 14 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Противно на възраженията в жалбата, правилно е определен и
наказаният субект, който е жалбоподателят С.Ч.. Действително от
представената справка за МПС се установява, че регистриран ползвател на
автомобила е *****, а не дружеството посочено в ЕФ –*** ЕООД. При
извършена служебна справка в търговския регистър по партида на двете
дружества към датата на заснемане на нарушението се установява обаче,
че представител и на двете дружества е именно С.Ч., поради което именно
той е наказан с ЕФ за допуснатото нарушение.
От останалите събрани по делото доказателства се установява и
законосъобразното използване на АТСС в процесния случай съобразно
императивните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В този
смисъл са приложените Протокол по чл. 10 от Наредбата за използване на
АТСС, удостоверение за одобрен тип, протокол за последваща проверка на
АТСС.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ
2
При извършен служебен контрол настоящия състав намира, че
издаването на ЕФ противоречи на императивната разпоредба на чл. 39,
ал.4 ЗАНН, според която за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване
на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на
нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл.
186, ал.4 ЗАНН.
При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните
изводи:
-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при
извършването им, за които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при
липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1
ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до размера, предвиден в
съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е сред
лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита
на нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им,
за които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева , при липса на
оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на
място се издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или
указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно
изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол,
поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
3
на обжалване по общия ред.
-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е
до 50 лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят
не оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш,
която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В
случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената
глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което
подлежи на обжалване по общия ред.
-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е
над 50 лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4
ЗАНН са извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с
измененията на чл. 189, ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в
позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае
не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена
законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с
глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да
се налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на
оспорване и по общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от
нарушителя.
Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм.
н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на
чл. 85а ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в
случаи от категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред
4
разпоредбите на ЗДвП.
Така изрично Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 740 /
2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е
съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е
следвало да процедира по реда уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3
ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя
или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по
общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева,
съществува безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице
забрана за издаване на ЕФ, по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и
кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице
процесуалната възможност за това, същият следва да бъде отменен.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
Административен съд- Пловдив- Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД
№ 1418/2021 година
Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно
известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под
необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева,
а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е
изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при
словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид
разкритата по-горе действителна воля на законодателя чрез систематичното
тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН
и чл. 186, ал.4 ЗДвП.
В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4
5
ЗАНН се разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10
лева), а минималния праг на налаганото наказание, над който е
допустимо да се издава ЕФ (тоест 50 лева).
В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в
което този въпрос е нарочно обсъден и е прието, че необжалваемия
минимум, над който могат да се издават ЕФ е именно 50 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
6
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПЛАТЕНАТА
СУМА.
По това искане следва да се укаже на жалбоподателя, че след отмяна на
ЕФ и влизане в сила на решението на съда за отмяна на ЕФ, внесената глоба
се явява недължимо платена в полза на държавата. В този смисъл той има
право да я получи обратно.
Съдът произнасящ се по законосъобразността на ЕФ, обаче не
разполага с възможност в производството по ЗАНН да осъжда наказващия
орган да я възстанови.
Възстановяването на сумата следва да стане като жалбоподателя се
снабди с препис от влязлото в сила решение на съда и го представи пред
наказващия орган за възстановяване на сумата.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4818731, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С.Т.Ч. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7