Решение по дело №138/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 137
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Диана Тонева Петкова
Дело: 20197280700138
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 137/14.6.2019г.                                   гр.Ямбол

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ , ВТОРИ АДМИНИСТРАТИВЕН

на двадесет и първи май 2019 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДИАНА ПЕТКОВА

                                                                                                                                                                         

Секретар  Ст.Гюмлиева

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

анд.дело № 138    по описа на 2019 г.

      За да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.186 ал.4 ЗДДС във вр. с чл.145 и сл АПК.

     Образувано е по жалба от „ТЕКО 1-Иван Иванов“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, представлявано от управителя Иван Иванов против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №Ф-73-0343287/2.04.2019 год. издадена от Д.Т.В.-Началник отдел “Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция “Оперативни дейности“, ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

      Жалбоподателят иска административния акт да бъде отменен, като твърди че същия е постановен при съществени нарушения на процесуалните норми и при неправилно приложение на материалния закон.Претендира присъждане на съдебни разноски.

    В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло жалбата.Не оспорва фактическите констатации  на контролните органи отразени в представените протоколи и оспорения административен акт.

    Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на жалбата.Сочи, че при издаването на  заповедта на ответника не са допуснати нарушения както на процесуалните, така и на материалноправните разпоредби.

    Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, съобразно закона и вътрешното си убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

     На 28.03.2019 год., в 10.38 ч.  е била извършена проверка в стационарен търговски обект-магазин“плод и зеленчук“,находящ се в гр.Ямбол, ул.“Д-Р Кръстев“, търговски комплекс“Вилтон“, стопанисван от „ТЕКО 1-Иван Иванов“.За констатациите от проверката е съставен на осн.чл.110 ал.4 във вр. с чл.50 ал.1 ДОПК Протокол  сер.АА№0343287/28.03.2019 год., в който е отразено че  търговецът в качеството си на  лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/Наредба №Н-18/, не съхранява в обекта книга за дневните  финансови отчети на ФУ.Протокола е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен на същата дата.

    Въз основа на така съставения протокол, Д.Вълканов, в качеството си на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на осн.чл.186 ал.4 т.1,чл.186 ал.1 т.1 б“д“ и чл.186 ал.3 ЗДДС, за извършено нарушение на чл.42 ал.1 т.4 от Наредба №Н-18 във вр. с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-73-0343287/2.04.2019 год. налага на дружеството ПАМ “запечатване на търговски обект“-магазин за Плод и зеленчук, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Д-Р Кръстев“, търговски комплекс “Вилтон“, стопанисван от „ТЕКО І -Иван Иванов“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 3.04.2019 год.

    По делото са представени и приети като доказателства Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от лице работещо на трудово правоотношение, Дневен отчет, Справка за регистрираните данни, свидетелство за регистрация на  фискално устройство  ДТ 530210 от 17.02.2015 год. и Свидетелство за регистрация на ФУ ДТ765870 от 14.03.2019 год. Дневен финансов отчет за дати 02.01.2019 год.,15.03.2019 год. от ФУ №ДТ530210 и Дневен финансов отчет от 16.03.2019 год. и 27.03.2019 год. от ФУ №ДТ765870.

     По делото са представени и Заповед № 2106/30.03.2018 год. за назначаването на Д.Вълканов на длъжност „Началник на отдел“ и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 за определяне на  длъжностните лица компетентни да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“, по чл.186 ЗДДС, включително и да отнемат в полза на Държавата на ползваното ФУ и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл.186 ал.2 ЗДДС.

      От изложеното,съдът прави следните правни изводи:

      Жалбата е допустима ,като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена ПАМ,в законоустановения по чл.149 ал.1 АПК срок.

     Разгледана по същество същата е неоснователна.

     Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС  и правомощията предоставени с горепосочените заповеди.

     При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити-наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат , разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок и ред за обжалване и подпис на издателя.Издадения акт съдържа описание на фактическите основания, обуславящи издаването му, доколкото се касае до несъхраняване в обекта на книга за дневните финансови отчети от ползваното ФУ.Изложени са подробни мотиви досежно определяне продължителността на мярката.

    Заповедта е издадена и при правилно приложение на закона.

    Правното основание за постановеното запечатване на обекта е чл.186 ал.1 т.1 б“д“ ЗДДС.Според посочената правна норма запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага за лице което не спази реда или начина за съхраняване на документи издавани от/във връзка с фискалното устройство или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

    Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 от Наредба №Н-18 лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл.11 ал.3 и чл.14 ал.3.

   От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,че обекта стопанисван от жалбоподателя е търговския обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС, дружеството-жалбоподател отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18.Същото е регистрирано като търговско дружество с регистрация по ДДС.При това положение следва да регистрира извършваните от него продажби с ФУ,както и да съхранява книга за дневни финансови отчети.Безспорно установено е при проверката, че в обекта не се съхранява книга за дневни финансови отчети от ФУ  № ДТ 765870, а дневните отчети се скрепят към книгата на регистрираното преди това ФУ №ДТ530210.Съгласно чл.39 ал.5 от наредба №Н-18,лицето по чл.3 съхранява отчетите по ал.1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден.Тази разпоредба има императивен характер, като е предвидено изключение само при продажбата на стоки и услуги от автомати на самообслужване, какъвто не е настоящия случай.Липсата на книга за дневните финансови отчети от използваното  към момента на проверката ФУ не се оспорва от жалбоподателя.Формалното наличие на процесното нарушение, а именно че в обекта не се съхранява книга за дневните финансови отчети за ФУ №ДТ765870 обуславя приложението на разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б“д“ ЗДДС. Издаването на заповедта на това основание се извършва при условията на обвързана компетентност.Т.е. при установеното административно нарушение, административния орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ.С оглед на това че се касае до формално нарушение,то възражението на жалбоподателя че дневните отчети,след въвеждането на новото ФУ се подреждат в съществуващата от преди това книга за дневни финансови отчети е ирелевантно за преценката за наличието на нарушението.

      Като неоснователно настоящата инстанция намира възражението на жалбоподателя,че оспорената заповед е издадена без да е съставен АУАН и издадено НП.Такава материалноправна предпоставка разпоредбата на чл.186 ал.1 ЗДДС не предвижда.Нещо повече тя изисква както се посочи по-горе налагане на ПАМ,когато са налице доказателства за осъществени хипотези по чл.186 ал.1 ЗДДС.

      На следващо място съдът констатира ,че определения срок на ПАМ не ограничава правата на жалбоподателя в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел,като е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни дадености.В конкретния случай срокът за запечатване на обекта е определен на 5 дни ,т.е. същия е в размер под средния.От административния орган са взети пред вид тежестта на извършеното нарушение и неговите последици,вида и характера на търговската дейност.Неизпълнението на законовото задължение,безспорно засяга държавни интереси,свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъци върху действително реализираните обороти.

     По изложените съображения съдът намира че оспорената заповед на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас е законосъобразна,поради което жалбата на търговеца следва да се отхвърли.

     При този изход на делото,в полза на НАП-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл.24 от наредбата за заплащане на правната помощ..В процесния случай пред вид характера и сложността на делото съдът приема ,че следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв.

     Водим от горното,съдът

 

 

                                            Р    Е    Ш    И

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕКО 1-ИВАН ИВАНОВ“ ЕООД, представлявано от управителя И.Г.И. със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, съд.адрес *** кант.12, адв.П.П. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-73-0343287/2.04.2019 год., издадена от Д.Вълканов-Началник отдел “Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

    ОСЪЖДА „ТЕКО 1- ИВАН ИВАНОВ“ ЕООД, ЕИК:********* представлявано от управителя И.Г.И. да заплати на НАП сумата от 100/сто/ лева съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.

 

 

                                      АЯДМ.СЪДИЯ:/п/не се чете