О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 01.02.2023г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Образувано е по възражение с вх.№ 314099/02.12.2022г., подадено с пощенски плик от 30.11.202г., от кредитора „Л.П.“ АД, ЕИК *******, срещу обявения в ТР под № 20221124143042/24.11.2022г. допълнителен списък на неприетите вземания на кредитори на „Х.Е.У.“АД, съставен на основание чл. 688, ал.3 от ТЗ, с който всички вземания на кредитора за лихви общо в размер на 23 364 629,62 лв., предявени с молба от 27.07.2022г. Кредиторът поддържа, че неправилно синдикът е приел, че вземанията не следва да бъдат приети, тъй като вземането за съответната главница е оспорено и предмет на отрицателен установителин иск по т.д.№3330/2017г. Поддържа, че вземанията за главници по съответните договори са приети от синдика и включени в списъка, обявен в ТР на 06.10.2017г., затова не можело да не се приемат вземанията му за лихви. Твърди, че тези вземания имат същото правно положение като главниците, върху които са начислени. Твърди се, че с така съставения списък този кредитор се поставял в неравностойно положение, тъй като вземанията за лихви на друг кредитор „П.-**“ ЕООД били приети. Изтъква, че правния му интерес се състои в това, че в изготвяни по делото списъци на вземанията на кредиторите, лихвите по неговите вземания за главница не били изчислявани и включвани като размер.
Длъжникът „Х.Е.У.“ АД не
изразява становище по възражението.
Синдикът А.Г.К. е
представил подробно писмено становище от 11.01.2023г., в което сочи, че
възражението неоснователно по изложените доводи. Поддържа становището си и в
проведеното съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид възражението, становищата
и извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия,
както и представените доказателства, приема следното:
С молба с вх.№297930/27.07.2022г.
кредиторът „Л.П.“ АД е предявил вземания в общ размер на
23 364 629,62 лв., представляващи мораторна
лихва върху приети вземания за главница в общ размер на 46 833 333,33
лв. на кредитора, включени по т.2 от Списъка на приетите от синдика вземания,
обявен на 06.10.2017г. В молбата е уточнил как формира по пера общата сума и е
приложил справки за изчислените лихви.
По делото е безспорно и се
установява от списъка, който е обявен на 06.10.2017г., че са приети описаните
вземания на кредитора „Л.П.“ АДпо т.2, от които главници
общо 46 833 333,3 лв., подробно описани, приети са изрично лихви по
размер до датата на ОПН и по последната точка от списъка е прието вземане за
законна лихва върху главниците по т.1.1, 1.2, 1.3 и
т.1.4 за периода от 26.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като
е посочено, че това вземане е определяемо по реда на чл. 86, ал.2 от ЗЗД, а към
момента не може да бъде изчислено. Не се спори, че приетите вземания на този
кредитор са оспорени с иск по чл. 694 от ТЗ, предявен от друг кредитор – „КТБ“
АД и по спора е образувано т.д.№3330/2017г. по описа на СГС, 6-9 състав, което
не е приключило към момента с влязъл в С. съдебен акт.
На 30.11.2022г. в ТР е
обявен списък на неприетите вземания на кредитора, като е посочено, че главното
вземане е оспорено и е предмет на отрицателен установителен
иск. В забележка под списъка е отразено, че вземанията се считат неприети, в
случай, че искът предмет на т.д.№3330/2017г. на 6-9 състав бъде уважен, т.е.
бъде установено със СПН, че оспорените вземания не съществуват.
Съдът като обсъди доводите на страните, намира
следното:
Спорният въпрос е следва ли вземанията за изтекли лихви,
които са след датата на откриване на производството по несъстоятелност да бъдат
изрично уточнени и приети по размер в конкретния случай. Следва да се отбележи,
че доводите, че по същия начин били приети вземания от синдика на друг кредитор
– „П.**“ ЕООД не може да бъде релевантен, тъй като на първо място срещу този
списък не е постъпвало възражение и съдът не е преценявал предпоставките по
същия, а и видно от списъка, с една обща молба от този кредитор са предявени
вземания както за главници, така и за лихви, а не се касае за самостоятелно
предявяване само на изтекли допълнително лихви след като вече са били предявени
и приети вземанията за главници. Съдът споделя доводите на възразилия кредитор,
че вземанията за лихви са акцесорни и следват съдбата
на главното вземане. В този смисъл следва да се отчете, че вземанията на
кредитора за главници са приети със списък, обнародван на 06.10.2017г. и са
предмет на иск по чл.694 от ТЗ, който спор е висящ, т.е. все още не са
стабилизирани. Безспорно е, че изходът на спора по това търговско дело ще окаже
влияние върху вземането за мораторни лихви, тъй като
ако бъде установено, че не се дължат вземанията за главница, няма да бъдат
дължими и лихви за забава върху същите главници, които с процесната
молба са предявени като уточнени по размер за периода след първоначалното
предявяване на главниците – 26.08.2021г. до деня на молбата – 26.07.2022г. По
принцип задължение на синдика е да включи служебно законната
лихва върху предявеното вземане, когато това е поискано
с молбата за предявяване, като горното следва да се отрази към момента, в който
е необходимо установяване по размер на вземанията на кредиторите, напр.
Събрание на кредиторите, разпределение на суми чрез изготвяне на сметки. В
случая видно от данните по делото синдикът не е изготвил такъв списък, но и не
е искано провеждане на СК скоро, нито пък е била налице друга хипотеза, в която
синдикът да е бил длъжен да изготви списък, включвайки и законните лихви.
Следва да бъде съобразена и практиката на съдилищата, включително и ВКС, че
самостоятелен иск само за законната лихва не е допустим, а именно да се отчете,
че има принципно произнасяне по въпроса за недопустимостта
на иска по
чл. 694 ТЗ за невъзникнали вземания към момента на
предявяването им, обективирана
в решение № 132 от 11.11.2011 г. по т.д. № 648/2010 г. ВКС, ІІ т.о. и мн.др. Следователно,
макар и да са заявени като вземане още с първоначалната молба при първия
списък, то към онзи момент не са били изтекли тези лихви и не са уточнени по
размер. В този смисъл недопустима би била претенцията за установяване на вземане за обезщетение
в размер на дължимата законна лихва върху главниците
от датата на откриване на
производството по несъстоятелност на ответното дружество до окончателното им плащане. Съображенията
са основани на обвързващата С. на решението по
чл. 694 ТЗ при установяване съществуването на вземането и задължението на синдика да го
включи в списъка на приетите вземания,
като служебно включи и законната лихва от датата
на постановяване на решението, ако
такава е била поискана при предявяване
на вземането. Настоящият състав
намира, че лихвите след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не съставляват самостоятелни вземания и не могат
да бъдат предмет на производството
по чл. 694 ТЗ. Предвид горното
молителят не е следвало да ги предявява самостоятелно, тъй като при
стабилизиране дължимостта на главницата в резултат на
изхода на спора по иска по чл. 694 от ТЗ за главниците, ще се стабилизира и
вземането за законни лихви. Същевременно, обаче, доколкото вече предявяването
им е факт, въпреки че е било ненужно, при евентуално отхвърляне на възражението
и потвърждаване на списъка, в който тези лихви са включени като неприети, ще се
стигне до положение, в което ще има изричен списък за неприемането им, а при
евентуално влизане в С. на решението по чл. 694 от ТЗ в зависимост от изхода на
спора там биха се дължали и синдикът ще е длъжен да включи и законната лихва по
размер,а самостоятелен иск е недопустим, съдът намира, че с цел яснота на
размера на претендираните спорни вземания,
предявените с молбата изтекли лихви след датата на ОПН следва да бъдат считани
за приети под условие вземания, а именно при условие, че искът по
т.д.№3330/2017г. на СГС, 6-9 състав бъде отхвърлен с влязъл в С. съдебен акт.
Ако този иск бъде отхвърлен, то безспорно на кредитора би се дължала и законна
лихва върху приетите главници за периода след предявяването им до окончателното
изплащане, поради което с цял яснота следва вземанията да се включат като
приети под въпросното условие.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражение с вх.№ 314099/02.12.2022г., подадено с пощенски плик от 30.11.2022г., от кредитора „Л.П.“ АД, ЕИК *******, обявения в ТР под № 20221124143042/24.11.2022г. допълнителен списък на неприетите вземания на кредитори на „Х.Е.У.“АД, ЕИК ********, съставен на основание чл. 688, ал.3 от ТЗ, като вземанията за изтекли лихви за период след датата на откриване на производството по несъстоятелност, предявени с молба с вх.№297930/27.07.2022г. от „Л.П.“ АД в общ размер на 23 364 629,62 лв., се считат за приети под условие, че искът по т.д.№3330/2017г. на СГС, 6-9 състав по чл. 694 от ТЗ за оспорване на главниците, бъде отхвърлен с влязъл в С. съдебен акт.
ОДОБРЯВА
списъка, обявен от синдика на „Х.Е.У.“
АД, в Търговския регистър на 30.11.2022г. с горните изменения.
Да се
изпрати препис от определението и на синдика.
Определението не
подлежи на обжалване. Да
се впише в Търговския регистър.
СЪДИЯ: