Р Е Ш Е Н И Е
№ 1262
гр. Пловдив, 29 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в открито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия РУСЕВ адм. дело № 701 по описа за 2022 г.,
намира за установено следното:
Производство по
реда на чл.197 ДОПК, във връзка чл.92, ал.11 ЗДДС.
Образувано е по
жалба на „Техно Био Експорт“ ЕООД срещу Решение № 61 от 25.02.2022 г. на Директора
на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане или
възстановяване по чл.92, ал.11 ЗДДС № Р-16001621007395-171-001 от 03.02.2022
г., издаден от Т.А.Т., главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Според
дружеството-жалбоподател оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано,
поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноските по делото,
съгласно представен списък.
Ответникът –
Директор на ТД на НАП – Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. п.
моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира,
че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право на жалба,
чиито права пряко и неблагоприятно се засягат от оспорения акт, в преклузивния
7-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на
приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване
по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:
На дружеството
е възложена ревизия със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621007395-020-001
от 22.12.2021 г. за определяне на задължения по ЗДДС за периода 01.06.2021 г. –
30.06.2021 г. и 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., връчена на 04.01.2022 г. Заповедта
е изменена със заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001621007395-020-002
от 24.01.2022 г., като е разширен обхватът на ревизирания период с включването
и на периода 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г., връчена на 07.02.2022 г. В хода на
ревизионното производство е извършена проверка по прихващане или възстановяване
на основание чл.92, ал.11 ЗДДС, обхващаща периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021
г., приключила с издаването на процесния акт за прихващане или възстановяване. Проверката
е инициирана по повод подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 16004893636
от 13.12.2021 г. с резултат – данък за възстановяване в размер на 65 478,10
лева по доставки, извършени от „Солар Ридж“ ЕООД, „Техно Био Импорт“ ЕООД,
„Шулев 68“ ЕООД и „Цанев 15“ ЕООД. По фактурите, издадени от посочените
доставчици, е извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП.
В резултат на
проверката, по отношение доставките, извършени от „Солар Ридж“ ЕООД е
установено следното: в хода на извършваната на дружеството-жалбоподател ревизия
са предприети действия по извършване на насрещна проверка на доставчика, като
за целта е изготвено ИПДПОЗЛ, с което от проверяваното лице са изискани
документи и информация. Искането е връчено по електронен път на 31.01.2022 г.,
като към момента на издаване на процесния АПВ – 03.02.2022 г. е констатирано,
че от проверяваното лице не е постъпил отговор. След извършена проверка в ИМ на
НАП е установено, че „Солар Ридж“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 21.08.2007 г.
и дерегистрирано при установени обстоятелства по чл.176 ЗДДС на 11.10.2021 г.,
лицето е рисково в БДРС от 01.09.2019 г. до момента на извършване на проверката.
При извършена проверка на заявената информация в Дневник продажби е
констатирано, че „Солар Ридж“ ЕООД е декларирало множество доставки към „Техно
Био Експорт“ ЕООД с предмет „услуга“ и „продажба“, като за периода м.11.2021 г.
не е подало информация в отчетни регистри по реда на ЗДДС, тъй като е
дерегистрирано, считано от 11.10.2021 г. От своя страна „Техно Био Експорт“
ЕООД е декларирало в Дневник покупки за м.11.2021 г. част от декларираните от
„Солар Ридж“ ЕООД фактури, в т.ч. заявени в дневниците за продажби за м.09.2021
г. и м.10.2021 г. на „Солар Ридж“ ЕООД. Констатирано е, че във връзка с
декларираните доставки не са съставяни коригиращи документи или статии, в т.ч.
не са издавани кредитни известия или други сторнировъчни действия от страна на
контрагента. При извършена проверка в ИМ на НАП – ПП СУП относно трудовата и
кадрова обезпеченост на доставчика е констатирано, че през проверявания период
в дружеството са работили три лица по трудови правоотношения, в т.ч. едно лице
на длъжностна позиция „Общ работник строителство на сгради“ и две лица –
„Работник строителство“. Установено е, че трудовите правоотношения са
прекратени на 01.11.2021 г. Към момента на извършване на проверката, в „Солар
Ридж“ ЕООД няма назначени лица по трудови или приравнени към тях
правоотношения. При извършена проверка в АВ към ТР е установено, че дружеството
е посочило следния предмет на дейност: „Покупка, строеж и обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба; лизинг, покупко-продажба на стоки или други
вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажба
на стоки от собствено производство; търговско представителство и
посредничество; комисионни, спедиционни, превозни, складови и лицензионни
сделки; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни,
импресарски и други услуги, както и всяка друга дейност, незабранена от
закона“. Група по НКИД: 7012, Клас по НКИД: Покупка и продажба на собствени
недвижими имоти. С подадена ГДД по реда на чл.92 ЗКПО за отчетната 2020 г.
дружеството е декларирало пред НАП основен предмет на дейност с код 4799
„Търговия на дребно извън търговски обекти, некласифицирана другаде“. От страна
на „Солар Ридж“ ЕООД не са обявени актове пред Агенцията по вписванията, в т.ч.
ГФО за периоди след 2017 г. Констатирано е, че дружеството притежава един
недвижим имот, не са установени други движими или недвижими имоти, в т.ч. МПС,
търговски, складови, производствени и др., свързани със стопанската му дейност,
няма информация и за наети такива, в т.ч. и през проверявания период, не са
констатирани данни дружеството да притежава активи от обхвата на сч. сметки от
група 20 и група 30, в т.ч. стоки, материали, машини, инвентар, оборудване и
др. От представена в хода на предходно производство оборотна ведомост за 2020
г. е установено, че дружеството няма заведени ДМА. При извършена проверка в ИМ
на НАП – ПП СУП „Справка за общите задължения“ е констатирано, че към момента
на изготвяне на протокола от извършваната насрещна проверка, задълженото лице
има задължения към фиска в особено големи размери, които произтичат от
декларации по ЗДДС, декларации обр. 6, ГДД по ЗКПО и ревизионни актове.
В хода на
извършваната ревизия и в отговор на отправено ИПДПОЗЛ, дружеството-жалбоподател
е представило първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период, в
т.ч. всички фактури, по които е претендирано право на данъчен кредит, ведно с
касови бонове и ПКО, искания за материали, както и доказателства за извършени
последващи продажби към „Чолакови – МХ“ ООД и ВОД към DASTERI SISTEMS A.E.
Констатирано е,
че в хода на извършваната проверка на основния контрагент /доставчик/ на
проверяваното дружество - „Солар Ридж“ ЕООД е установено, че за доставките,
заявени през ревизирания период като такива с право на пълен данъчен кредит, не
са налице категорични доказателства, документи и информация за реалност на
осъществените доставки. Мотивирано е, че съгласно решение на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив № 545/19.10.2021 г. по отношение на „Солар Ридж“ ЕООД е констатирано,
че в дружеството са били назначени по трудови правоотношения три лица,
несъотносими като длъжностни към предмета на доставките – нискоквалифицирани
работници в строителството /общи работници/, дружеството не е разполагало с
материално техническа база за осъществяване на заявените доставки. Към момента
на издаване на процесния АПВ не са представени документи и информация относно
наличие и движение на стоково материални запаси, движение на стоковите и
парични потоци, касаещи доставките по процесните фактури. С оглед на това,
органите по приходите са приели, че „Солар Ридж“ ЕООД е в обективна
невъзможност да извърши фактурираните дейности, по които ревизираното дружество
претендира данъчен кредит, предвид факта, че дружеството не разполага с
материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните
доставки. Това от своя страна е довело до извода, че не са събрани достатъчно
доказателства за доказване реалността на доставките и правомерното ползване на
данъчен кредит от ревизираното дружество за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021
г., т.е. не е налице основание по чл.92, ал.11 ЗДДС във връзка с чл.92, ал.3 ЗДДС
декларираният ДДС за възстановяване в размер на 65 478,10 лв. за данъчен
период м.11.2021 г. да бъде възстановен изцяло или частично на дружеството.
Отчетено е обстоятелството, че при направена проверка в ИМ на НАП е
установено, че „Техно Био Експорт“ ЕООД няма образувани изпълнителни дела.
В
производството по обжалване на акта по административен ред с Решение № 61 от
25.02.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство – Директорът на ТД
на НАП – Пловдив е потвърдил процесния акт за прихващане или възстановяване
като законосъобразен. Според директора ревизиращият екип е формирал обосновано
предположение, че към датата на издаването на АПВ не е налице данък за
възстановяване, представляващ разлика между размера на данъците, които
обосновано се очаква да бъдат установени за м.11.2021 г. и претендирания
данъчен кредит. Посочено е в тази връзка, че очакваният размер на данъка, който
ще бъде вменен на ревизираното лице съвпада с претендирания данъчен кредит за
м.11.2021 г.
В хода на
съдебното производство не са ангажирани нови доказателства. Страните нямат спор
по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.
При така
установените факти съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон.
Логическото
тълкуване на нормата на чл.92, ал.11 ЗДДС налага извод, че този институт е
форма на предварително обезпечаване на бъдещи публични вземания, които предстои
да се установят с ревизионен акт, като самата норма предполага налично
ревизионно производство, а от друга страна, урежда ред за оспорване, идентичен
с този, предвиден за института на останалите обезпечителни мерки по ДОПК.
Следователно, в този акт следва да се посочи какъв е размерът на очакваните да
бъдат установени с ревизионен акт данъци и/или други публични вземания, който
размер на практика ще се обезпечи чрез прихващане с вземане на провереното
лице. Не е предвидена възможност за отказ да се прихване надвнесен данък, а
само възможност да се откаже пълно или частичното му възстановяване.
Предвидената
обвързана компетентност, произтичаща от нормата, дава възможност на приходния
орган при обосновано очаквано установяване на публични вземания, надхвърлящи
надвнесен и подлежащ на възстановяване ДДС, да прихване изцяло тази подлежаща
на възстановяване сума от очаквания по-голям размер на бъдещите публични
вземания или да възстанови частично надвнесения данък до по-малкия размер на
очакваните да бъдат установени чрез ревизионен акт публични вземания, като във
втория случай техният размер ще е по-малък от дължимата за възстановяване сума.
В акта следва да се посочи какви данъци се очаква да бъдат установени в
ревизията, какъв ще бъде техният размер и кога е настъпила изискуемостта им,
като се мотивира дали се отказва пълно или частично възстановяване на надвнесен
данък или се прихваща този надвнесен косвен данък с тези изискуеми публични
вземания, които ще бъдат установени.
Видно от
съдържанието на процесния АПВ, а и на потвърждаващото го решение, такава
проверка и мотиви не се съдържат. Доказателствата, които са били събрани и
обсъдени при проверката, не водят до извод, че са налице „обосновани очаквания“
на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, не са доказани основания за
обезпечаването на такива задължения. При липсата на императивно определените в
чл.92, ал.11 ЗДДС условия, за органите по приходите не са били налице основания
за отказ за възстановяване на декларирания данък за данъчен период м.11.2021 г.
Органите по
приходите са се ограничили само до изброяване на извършените от тях действия по
събиране на доказателства. Посочили са, че дружеството е представило изисканите
му документи и писмени обяснения, в т.ч. фактури за покупки и продажби с данни
за извършено плащане, искания за материали, стокови разписки,
приемо-предавателни протоколи, договори, ЧМР и др., но след извършена насрещна
проверка на основния му доставчик „Солар Ридж“ ЕООД е установено, че последният
е в обективна невъзможност да извърши фактурираните дейности, по които
ревизираното дружество претендира данъчен кредит, предвид факта, че не
разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост. Този факт, обаче,
също остана недоказан в настоящото производство. Достатъчно в тази връзка е да
се посочи, че според решение на СЕС от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и
С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика
и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите
на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик
или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство
или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство
и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да
обосноват отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни
данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае,
че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански
субект по веригата, каквито констатации в случая липсват. Все в тази насока
следва да бъде съобразено и че в т.47 от решение на СЕС по дело С-18/13 се
сочи, че „… евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на някои
счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с
което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС,
когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация
по член 226 от Директива 2006/112…“, а спор, че процесните фактури съдържат
цялата изискуема информация по чл.226 от Директива 2006/112, не се формира
между страните.
С оглед
съдебната практика на СЕС и ВАС и на база събраните по делото доказателства
съдът намира, че събраните в рамките на проверката по прихващане или
възстановяване доказателства не обуславят извод за наличие на „обосновани
очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, респективно не са
доказани основания за обезпечаването на такива задължения. При липсата на
императивно определените в нормата на
чл.92, ал.11 ЗДДС условия, за органите по приходите не са били налице
основания да откажат възстановяване на декларирания ДДС за данъчен период м.11.2021
г.
Следователно
оспореното решение, с което е потвърден АПВ по чл.92, ал.11 ЗДДС № Р-16001621007395-171-001
от 03.02.2022 г., издаден от Т.А.Т., главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– Пловдив, за отказан данъчен кредит в размер на 65 478,10 лева
противоречи на чл.92, ал.11 ЗДДС и подлежи на отмяна. Съобразно чл.160, ал.3 ДОПК следва делото да се изпрати като преписка на издателя на АПВ, който да
издаде нов акт за прихващане и възстановяване, като съобрази дадените в
мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, в това число
да съобрази нормата на чл.92, ал.11, във връзка с ал.3 ЗДДС, събраните до
датата на издаване на новия акт факти и в случай на отказ за възстановяване да
се изложат ясни, точни и конкретни мотиви относно изследваните факти и
обстоятелства.
С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски, същото като основателно и доказано в размер на 2 550
лева разноски (50 лева за държавна такса и 2 500 лева за адвокатско
възнаграждение) следва да бъде уважено и да бъде осъдена НАП да заплати тази
сума.
Затова и на
основание чл.197, ал.3 и 4 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, XVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Техно
Био Експорт“ ЕООД Решение № 61 от 25.02.2022 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив,
с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.11 ЗДДС №
Р-16001621007395-171-001 от 03.02.2022 г., издаден от Т.А.Т., главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – Пловдив.
ИЗПРАЩА
административната преписката на компетентния орган по приходите в ТД на НАП -
Пловдив за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националната
агенция по приходите да заплати на „Техно Био Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Христо Смирненски“, ул.
„Ручей“ № 15, бл. 23, ет. 5, ап. 95, представлявано от управителя Г.П.К.,
сумата в размер на 2 550 (две хиляди петстотин и петдесет) лева, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/