Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Д.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 13 783 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 от КЗ/отм./ вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ/отм./за
сумата от 180 000 лв.
В исковата молба на А.Ж.Р. се твърди,
че на 23.10.2014 г., около 16,18 ч., в гр. Стара Загора, водачът на лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ******– Ж.Н.М. *** като при достигане кръстовището с ул.
„Генерал Столетов“ спряла на светофарната уредба
при червен сигнал. След превключване на
зелен сигнал, същата предприела маневра завой наляво. По същото време
пешеходката Г.С.Р., при зелен сигнал на светофарната уредба, предприела
пресичане на платното за движение по пешеходната пътека и при изминати два-три
метра била блъсната от завиващия лек автомобил. В резултат на удара Г.р.
получила счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, счупване на главичката на дясната малкопищялна кост, сътресение на мозъка. Твърди се в
исковата молба, че след изписване от болничното заведение, на 30.10.2014 г.,
настъпила смъртта на Г.Р., причинена от масивна белодробна тромбоемболия
като усложнение от получените при пътния инцидент увреждания. Твърди се, че
същият е причинен от водача на лекия автомобил поради нарушение на правилата за
движение, установени в ЗДвП, за което срещу същия било образувано досъдебно
производство. Изложени са твърдения, че ищцата е дъщеря на починалата като
смъртта й причинила неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания
и психически дискомфорт. Твърди се, че починала
приживе подкрепяла дъщеря си морално, обграждала я с рижи и внимание, възпитала
у нея духовни ценности и добродетели. Двете били силно привързани, а майката
била най-близкия й човек.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф.да й заплати сумата от 180 000 лв.– обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2019 г. Претендират се разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани
в същия възражения. Прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
По делото е конституирана като трето лице помагач на страната на ответника
– Ж.Н.М., оспорва иска.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Ж..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Я..
Възраженията на третото лице –помагач
се поддържат от адв. М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
313/31.10.2014 г. на ОД на МВР – Стара Загора, от който се установява, че на
23.10.2014 г., около 16.15 ч в гр. Стара Загора, на кръстовището между ул. „Цар
Иван Шишман“ и ул. „Ген. Столетов“ е осъществено ПТП
между лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ******,
управляван от Ж.Н. М.и пешеходката Г.С.Р., която била с диагноза – фрактура на колянна става на левия крак. В протокола е посочено, че по
отношение на лекия автомобил няма сключена застраховка по риска „ГО“.
Представено по делото е уведомително писмо до Г.Ф.за изплащане на
обезщетение на А.Ж. Р., въз основа на което е образувана щета
19210031/11.01.2019 г., видно от приложеното по делото писмо изх. №
24-01-33/28.03.2019 г. на ГФ.
Представено е и удостоверение за наследници изх. № 6444/28.11.2018 г. на
Община – Стара Загора, което се установява, че Г.С.Р. е починала на 30.10.2014
г. и за свои наследници по закон е оставила Ж.Г.Р./преживял съпруг/ и А.Ж.Р.
/дъщеря/.
По делото е допусната и изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението си
вещото лице е посочило, че травматичните увреждания, получени от Г.С.Р. се
изразяват в счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, счупване на главичката на дясна малкопищялна кост, сътресение на мозъка по типа на
зашеметяване, дълбоко кръвонасядане по гърба, кръвонасядане по горните и долните крайници, както и последващо усложнение, изразяващо се в масивна белодробна тромбемболия, която се е явила усложнение от счупването на
лявата голямопищялна кост и наложилото се обездвижване на ляв долен
крайник като терапевтична процедура, довели до летален изход.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че ПТП-то е осъществено в северната лента на ул. „Ген. Столетов“, на около три метра западно от пешеходната
пътека. Вещото лице е посочило, че скоростта на движение на автомобила към
момента на удара е била 23, 44 км/ч като няма данни за задействане на
спирачната уредба от водача преди настъпване на произшествието. Вещото лице е
обосновало извод, че опасната зона за спиране е 7, 33 метра и произшествието е
настъпило в светлата част от денонощието като водачът е имал техническата възможност
да възприеме пешеходеца към момента на навлизане на пешеходеца в района на
пътното платно. Вещото лице е посочило, че водачът е имал техническата
възможност при своевременна реакция за маневра за аварийно спиране да спре
преди мястото на удара. Обоснован е извод за липса на данни за технически
причини за настъпване на произшествието. Посочено в експертизата е, че водачът
на автомобила е имал техническата възможност да възприеме пешеходката към
момента на навлизането и в района на платното за движение и при предприемане на
маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на удара. Обоснован е и извод
за техническа възможност у пешеходеца да предприеме пресичане на пътното платно
в района на обозначена пешеходна пътека. Вещото лице е посочило, че пешеходецът
не е попадал в разстоянието на опасната зона за спиране на автомобила, което е
по-малко от разстоянието, на което се е намирал автомобила към момента на
възникване на опасността за водача.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Ж.Г.Р., баща на ищцата, в съдебно заседание
на 05.10.2020 г., на свидетелите В.Р.В. и Д.Д.Д. в
съдебно заседание на 12.04.2021 г., както и на свидетелката В.М.И. в съдебно
заседание на 25.10.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б. „а”от КЗ/отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите. Потестативната възможност
лицата да
предявят претенцията си пред съда
е поставена в зависимост от условието, претенцията
за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред Г.Ф.. В настоящия
случай по делото са налични доказателства,
установяващи отказа на ответника да изплати обезщетение по претенция, предявена
пред него, с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288
ал.11 от КЗ /отм./.
Страните не са формирали спор, че на 23.10.2014 г. е реализирано ПТП с
участници третото лице – помагач на страната на ответника, водач на лек
автомобил, и пешеходка, възходяща от първа степен на ищцата.
Не е част от спорния предмет по делото, че при пътния инцидент пешеходката
е получила травматични увреди, изразяващи се в счупване на външния кондил на лявата голямопищялна
кост, счупване на главичката на дясна малкопищялна
кост, сътресение на мозъка и кръвонасядания по
различни части на тялото, а това се установява и от изслушаната по делото СМЕ.
Страните са формирали спор
относно субективния елемент от фактическия състав, а именно вината. Ищцата
поддържа, че виновна за пътния инцидент е водачката на лекия автомобил, трето
лице помагач на ответника в производството. Ответникът и третото лице помагач
на негова страна при проведено насрещно доказване заявяват твърдения, че вината
за ПТП на пешеходеца, навлязъл внезапно на пътното платно.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП вменява
задължение на водачите на превозни средства при избор на скоростта
на движение да съблюдават атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното
средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост,
за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Характер на законово установено
задължение е да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 28/28.11.1984 г. по н.д. 10/84
г. на ОС на ВС, това задължение за намаляване на скоростта респ. спиране на
превозното средство е в зависимост от момента на възникване
на препятствието за движението като началото на възникване на опасността
следва да се прецени с
оглед конкретната фактическа обстановка.
Задължението за намаляване на скоростта на движението възниква, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното появяване.
В конкретната установена по
делото фактическа обстановка, пътния инцидент е възникнал извън очертанията на
пешеходна пътека, противно на заявените в исковата молба твърдения. Това
обстоятелство се установява и от изслушаната САТЕ и от показанията на свидетеля
– очевидец В.В.. Местопроизшествието е в населено
място, на кръстовище с интензивен трафик, мокро време, отново съгласно
показанията на свидетеля очевидец. Водачът на лекия автомобил е предприел
маневра „завой наляво“ на зелен сигнал на светофарната уредба с
равноускорително движение като скоростта на движение към момента на удара е
достигнала до 23, 44 км/ч, съгласно САТЕ, при липса на спирачен път. Сочената
скорост е значително по-ниска от установената пределна скорост за движение в
населени места, предвидена в ЗДвП, а с оглед особеностите на пътната обстановка
е и съобразена с тези условия на пътя. По данни на свидетеля – очевидец, който
се е движил непосредствено след лекия автомобил на третото лице помагач на
ответника и чийто показания настоящият съдебен състав възприема като логични и
преки впечатления, пешеходката е навлязла внезапно на пътното платно като е изскочила
измежду две дървета, след което се е разколебала и тръгнала да се връща назад.
Вещото лице по САТЕ е посочило в заключението си, че от момента на навлизане на
пътното платно на пешеходеца, разстоянието между него и лекия автомобил „Нисан“ е била 11, 81 метра. Обоснованият извод в
заключението на вещото лице за налична техническа възможност на водача да
възприеме пешеходеца от момента на навлизането му на пътното платно е формиран
на база снимков материал, съобразно отразеното в заключението, и противоречи на
свидетелските показания на очевидеца за налични дървета в непосредствена
близост до платното за движение, между които е изскочила на пътя пешеходката,
поради което в тази част експертизата на САТЕ не може да бъде кредитирана от
настоящия съдебен състав. Съдът в решаващия му състав не кредитира и
експертизата, в частта в която е обоснован извод за техническа предотвратимост на удара. Този извод е обоснован при
възприета от вещото лице скорост на движение от 15, 59 км/ ч и противоречи на
другия обективиран извод за равноускорително движение
до 23,44 км/ч, при която скорост опасната зона за спиране значително би се
отличавала от посочената от вещото лице 7, 33 метра. На следващо място, за да
не кредитира този извод на вещото лице, настоящият съдебен състав съобрази и
установеното поведение на самата пешеходка, която освен, че внезапно е навлязла
на пътното платно, без да държи сметка на приближаващи се в непосредствена
близост до нея пътни превозни средства, е спряла на платното за движение и е
тръгнала да се връща обратно към тротоара. Времето за престояване на
пешеходката на пътното платно, обосновано от вещото лице, е при начин на
движение „бърз ход“, което не отговаря на установените по делото данни за поведение
на пешеходеца - спиране и връщане назад.
При тези данни по делото и в
обобщение на горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че ударът е настъпил
на прав пътен
участък /булевард/, след пешеходна пътека, на която
са липсвали пешеходци, непосредствено след завой за пътните превозни средства
като скоростта на лекия автомобил е била от порядъка на 23 км/ч т.е. съобразена
с пътните условия и водачът на този лек автомобил не би могъл да предположи за
внезапно навлизане на платното за движение на
пешеходеца измежду
дървета и в нарушение
на правилото на чл. 113 ал.1 от ЗДвП. Съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение, когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение
досежно скоростта, но не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди
и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва
да носи отговорност, поради което настоящият съдебен
състав намира, че е разрушена презумптивната сила на
разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно вината на
сочения извършител, поради което искът като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
Дори, изцяло хипотетично, да се
приеме, че вината за пътния инцидент е за водачката на лекия автомобил,
настоящият съдебен състав намира, че по делото, при доказателствена
тежест на ищеца не е установено, че леталният изход за пешеходката е в пряка
причинно следствена връзка с увредите, получени от ПТП. Непосредствена причина
за настъпилата смърт на пешеходката, съгласно заключението на СМЕ, е масивна
белодробна тромбемболия, усложнение на счупването на
лявата голямопищялна кост и наложилото се
обездвижване на крайника. Какъв е източникът на това усложнение по делото,
отново при доказателствена тежест на ищеца, за да се обективира извод за наличие на пряка причинно следствена
връзка между ПТП и последвалото усложнение, не е установен. Възможните причини
за усложнение могат да бъдат от различен характер – неправилно проведено
болнично лечение или усложнение, възникнало при смяната на гипсовата лонгета с ортеза, каквото е било
извършено, съгласно изявлението на вещото лице по СМЕ в съдебно заседание на
05.10.2020 г., или неправилно проведено лечение в домашно-амбулаторни условия с
антикуагулантна терапия, с оглед отново изявлението
на вещото лице за липса на следи от проведена противосъсирваща
профилактика, въпреки предписанието за нейното провеждане, или пътния инцидент.
Травматичната увреда на голямопищялна
кост на долен крайник по медико-биологичния си признак представлява средна
телесна повреда и по естеството си не води закономерно и обичайно до летален
изход, за да се презюмира по принцип за наличието на
пряка причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пешеходката.
При тези съображения заявеният
иск, според настоящия съдебен състав, подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на
750 лв., съгласно депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
заявения от А.Ж.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
офис 7 – адв. Е.Ж. иск срещу Г.Ф., с адрес: *** с правно основание 288 ал.11 от КЗ/отм./ вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ/отм./за заплащане на сумата
от 180 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на
23.10.2014 г. в гр. Стара Загора, изразяващи се в смъртта на Г.С.Р. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Ж.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 7 – адв. Е.Ж. да заплате на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: ***
сумата от 750 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника – Ж.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв.
Н.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:
ОСЪЖДА Г.Ф.на основание 288 ал.11 от КЗ/отм./ вр. 288
ал.1 т.2 б. „а” от КЗ/отм./ да заплати на Г.К.Т.и А.Й.А.сумата от по 15 000 /петнадесет/ лв. за
всеки един от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.06.2009 г. на главен път гр.
Пловдив – гр. Карлово, изразяващо се в смъртта на К.Г.Т., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.08.2013 год. до окончателното им изплащане,
като отхвърля исковете до пълните предявени размери от по 30 000 лв.
поради уважено възражение за съпричиняване, както и
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 600
/шестстотин/ лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.К.Т.и А.Й.А.да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф.от 1 325 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати по сметка на СГС сумата от 1200 лв. – такса и разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника – А.Д.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.