№ 443
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002529 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на „Пирдопинвест“ ЕООД - гр.
Пирдоп, Софийска област срещу решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т.д. № 2159/ 2017 г. на
Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете с правно основание чл.88, ал.1, изр. 2, вр. с чл. 82 и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, предявени от дружеството срещу Дирекция „Управление на собствеността и
социалните дейности“ при Министерството на вътрешните работи на Република България -
гр. София.
С решение № 39 от 4.01.2019 г. по т.д. № 4441/ 2018 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, 11 състав първоинстанционното решение е потвърдено.
С решение № 91 от 5.11.2020 г. по т.д. № 1040/ 2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о.
въззивното решение е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд с указания за правилното приложение на закона.
В изпълнение на правомощията по чл. 294 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция приема следното.
Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени в жалбата и доразвити в
писмената защита, са основани на твърдението за необоснованост, допуснати съществени
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
1
Изводът, че за ищеца не било възникнало правото да развали договора, тъй като не била
налице безполезност от изпълнението не кореспондирал със събраните по делото
доказателства. От тях се установило, че ако ищецът изпълни договора към настоящия
момент ще реализира загуба в значителен размер - 118 689 лева, без включен ДДС. Липсата
на печалба и реализирането на загуба в такъв голям размер, категорично означавали
безполезност и обосновавали отпадането на интереса на изпълнителя от договора. Въпреки
надлежното оспорване на заключението на счетоводната експертиза, тъй като не отразява
реалния финансов резултат, то било кредитирано от съда.
Съдът многократно наблегнал, че безполезността не следва да съществува само в
субективните представи на ищеца, а да бъде обективна и реална, но не съобразил, че
допълнителните разходи са неизменна част от изпълнението на поръчката и са неминуемо
дължими от изпълнителя, като техният размер е изключително висок процент от общия
разход.
Погрешен и необоснован бил извода, че ответникът не бил изпаднал в забава при
изпълнението на задълженията си по договора. В продължение на една година след
подписването на договора възложителят не отправил покана до изпълнителя за откриване на
строителната площадка, с което да се постави начало на строителните дейности. В
продължение на повече от две години и половина, въпреки многократните покани и
заявяване на готовност да пристъпи към изпълнение от ищеца, възложителят не изпълнил
задължението си да осигури достъп на персонала и механизацията ни до обекта., въпреки, че
му бяха представени общо три списъка с работници, ръководители и механизация.
Необоснован бил извода, че длъжникът изпада в забава едва след като бъде поканен от
кредитора, както и че такава покана е била отправена едва с писмото, връчено на ответника
на 28.04.2017 г. Превратно били тълкувани клаузите на чл.7 и чл.8 от договора, тъй като
задължение на възложителя било да осигури строителна площадка и да покани изпълнителя
за откриването й, а не изпълнителят да отправи покана да бъде поканен за откриване на
строителната площадка. Изпълнителят изчакал разумен срок и проявил повече от нужното
търпение, за да може възложителят да организира стартирането на строителните работи,
което било негово задължение. Възложителят изпаднал в забава на 11.12.2015 г., а не на
28.04.2017 г., както неправилно приел съда.
Необоснован било извода, че ищецът се домогвал да получи възнаграждение, сочено като
„вреди", без да е престирал от своя страна
- 3 -
изпълнение на възложените работи, както и че за да е налице пропусната полза,
увеличаването на имуществото не следвало да се разглежда абстрактно, а трябвало да
съществува достатъчна сигурност за това увеличаване и тази сигурност не се предполагала.
В случая ищецът претърпял както финансови загуби, така и пропуснати ползи, в размер на
2
сумата от 81 492 лева, представяващи вреди по смисъла на чл.82 от ЗЗД и тяхното
обезщетяване се дължало от ответника.
Освен това съдът изобщо не обсъдил множество от останалите аргументи и факти, подробно
развити в исковата молба и допълнителната искова молба, което правело решението
немотивирано.
Молбата към съда е да отмени решението и да постанови съдебен акт, с който да уважи
изцяло исковата претенция.
Ответникът по въззивната жалба Дирекция „Управление на собствеността и социалните
дейности“ при Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София в
писмения отговор я оспорил като неоснователна.
Правилно съдът преценил, че въззивникът не е развалил договора, тъй като нито
съществувала безполезност от изпълнението му, нито била налице забава от страна на
възложителя. В исковата молба се твърдяло, че разходът за труд към 2017 г. е 239 764 лева, а
в жалбата имало оплакване, че вещото лице не е взело предвид всички разходи върху труда,
което било директно признание на неизгоден факт, което следвало да бъде кредитирано от
въззивната инстанция.
Недоказано останало твърдението, че е налице забава от страна на възложителя. Покана от
изпълнителя била получена едва на 28.04.2017 г. и само това било достатъчно да се счита, че
ищецът не е упражнил надлежно правото си на разваляне на договора. Очевидно било, че
безполезност на изпълнението от икономическо естество за остатъчното време до
1.06.2017г., когато било получено уведомлението за разваляне на договора не би могла да
настъпи и да бъде логично обоснована. Възложителят не бил изпаднал в забава, тъй като в
отговор на поканата с писмо, връчено на 18.05.2017 г. поканил ищеца на откриване на
строителната площадка на 22.05.2017 г.
В писмото на ищеца от 9.12.2015 г. не се съдържало волеизявление за откриване на
строителната площадка, нито се представяли конкретни факти, от които да става ясно, че
изпълнителят има готовност за откриване на строителната площадка.
От установените факти и обстоятелства можело да бъде обоснован извод, че ищецът е
изпаднал в забава при изпълнение на своето
задължение да представи списъци с лица и механизация, които да бъдат проверени от
възложителя.
Поканата от 28.04.2017 г. имала характер на такава по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, но липсата на
допълнителен списък с работници към нея означавала, че кредиторът продължава да бъде в
забава и да не оказва дължимото съдействие относно лицата.
Съдът пропуснал да обсъди предизвестието за разваляне на договор от страна на
възложителя от 6.06.2017 г, в което се съдържала и поредна покана за откриване на
3
строителната площадка. Не отговаряло на истината, че възложителят не се е произнесъл по
достъпа на лицата от третия списък, което било поредното доказателство, че с
уведомлението за разваляне от 1.06.2017 г. изпълнителят целял единствено да търси
икономическа изгода чрез злоупотреба с права.
Неоснователно било твърдението, че в отговора на исковата молба е било направено едва ли
не признание на иска. Никъде не било посочено, че при изпълнение на договора към днешна
дата било обективно невъзможно да се реализира печалба, както ищецът избирателно и
неточно твърдял, вадейки изречението от контекста.
Предположението за пропуснатата полза следвало да се основава на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, но в случая той не могъл да докаже, че е
щял да изпълни договора, който неоснователно развалил и да реализира печалба от него.
Правилно била отхвърлена и претенцията за обезщетение за вреди в размер на 402 лева -
разходи по обслужване на банковата гаранция и акредитива.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Пирдопинвест“ ЕООД - гр. Пирдоп, Софийска област твърдял, че
в качеството на изпълнител сключил на 28.11.2014 г. с ответника Дирекция „Управление на
собствеността и социалните дейности“ при Министерството на вътрешните работи на
Република България - гр. София, като възложител, договор с предмет
- 5 -
„Основен ремонт на производствено-складова база на сектор „КСР“ в ЦСБ-МВР“ в гр.
София.
В продължение на една година след подписването на договора възложителят не отправил
покана за откриване на строителна площадка и с писмо от 9.12.2015 г. ищецът запитал защо
това не се случва, в отговор на което ответникът му указал да продължи срока на
гаранцията за добро изпълнение, което било изпълнено. След ново запитване в писмо от
21.06.2016 г., възложителят указал да се представи списък на лицата, автомобилите и
техниката, които ще участват в изпълнението на строителните работи. Ищецът предоставил
4
списък с 21 лица, а на 12.10.2016 г. изпратил втори списък с 47 лица, като от общо 68 лица
бил осигурен достъп на 15 лица, които били крайно недостатъчни за извършване на
работата.
С писмо от 7.04.2017 г. ответникът изпратил проект на допълнително споразумение, с което
обемът на предвидените работи и стойността им да бъде намален с 50 %, което ищецът не
приел и с писмо от 28.04.2017 г. поканил възложителя в 14-дневен срок да извърши
необходимите действия за откриване на строителна площадка, в отговор на което с писмо
от 17.05.2017 г. бил поканен да присъства на откриването на строителна площадка на
22.05.2017 г., която покана ищецът не приел и изпратил трети списък с лица за проверка.
От сравнителния анализ между заложената при сключването на договора печалба и
разходите за труд и материали към момента ищецът установил, че ако изпълни договора ще
понесе загуба от 118 689 лева, без включен ДДС, поради което с уведомление от 1.06.2017 г.
на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД развалил договоря, тъй като вследствие продължилата
повече от две години и половина забава на възложителя изпълнението на договора станало
безполезно и икономически неизгодно за изпълнителя.
За обслужването на банковата гаранция и банковия акредитив направил разходи в размер на
402 лева, които били претърпяна загуба. Заложената в договора печалба за изпълнителя била
81 090 лева, която щял да реализира, ако възложителят бил изпълнил своевременно
задълженията си по договора, която вреда представлявала пропусната полза от ищеца.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на
основание чл. 88, ал. 1, вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 81 492 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
виновното неизпълнение на договора от страна на ответника и са били пердвидими към
момента на сключване на договора.
Ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при
Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София в писмения
отговор оспорил иска като неоснователен.
Изтъкнал, че задължението му да престира възниквало след покана, а такава била получена
едва на 28.04.2017 г., като в нея бил даден 14-дневен срок за предприемане на действия по
откриване на строителната площадка. Ищеца бил поканен на откриването на строителната
площадка на строежа на 22.05.2017 г., но не изпратил свои представители, за което бил
съставен констативен протокол. Възложителят не можел да осигури достъп до обекта и да
открие строителна площадка без изпълнителят да представи списъци на лицата, като с
предизвестие от 6.06.2017 г. на всички лица от третия списък бил осигурен достъп. През
2016 г. страните водили преговори, в резултат на които били подписани два линейни
графика за изпълнение на двата подетапа на работите, като било договорено да се измени
само тяхната вътрешна поредност. За обекта било издадено разрешение за строеж за етапно
изграждане № 671/ 12.12.2016 г. С покана от 28.04.2017 г. изпълнителят отхвърлил
5
изпратеното му на 9.01.2017 г. за съгласуване писмено споразумение, с което допринесъл
съществено за твърдяната от него забава за откриване на строителната площадка.
Ищецът не бил претърпял вреди от неизпълнението на договора. В случай, че било налице
разваляне на договора, то поканата била отправена едва на 28.04.2017 г. и за период от един
месец не можело да има увеличение на труда и строителните материали. Претендираните
вреди не били пряка и непосредствена последица от неизпълнението, а заложените в
договора цени били твърди и не подлежали на промяна. Ищецът имал възможност да
ограничи вредите, но не го сторил, а дори допринесъл за настъпването им като не положил
грижата на добър търговец.
Оспорен бил размера на предявените искове - в офертата на изпълнителя била заложена
печалба от 2% върху стойността на строителните работи, а в исковата молба се твърдяла
печалба от 12 %.
Ответникът заявил възражение за прихващане със сумата 24 326.75 лева, представляваща
подлежащ на връщане аванс, преведен от ответника по фактура № 2713/ 4.12.2014 г.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на
спора.
С договор за възлагане на обществена поръчка peг. № ОП-21Д-72/ 28.11.2014 г., с предмет
„Основен ремонт на производствено складова база на сектор КСР в ЦСБ - МВР“ в гр.
София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул.
- 7 -
„Кукуш“ № 1 Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при
Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София възложила на
„Пирдопинвест“ ЕООД - гр. Пирдоп, Софийска област изпълнението на строително -
монтажни работи, посочени в количествено - стойностните сметки в приложение № 1 към
договора. Общата цена на работите била 810 891.70 лева, с включен ДДС, а срока за
изпълнението им - 16 календарни месеца от деня на подписването на протокол за откриване
на строителната площадка.
От разменената между страните кореспонденция в периода от сключването на договора до
1.06.2017 г. - деня, в който възложителят получил уведомлението, с което изпълнителят
обявил, че разваля договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, се установява следното.
В писмо от 9.12.2015 г., получено на 11.12.2015 г., ищецът поискал да бъде информиран
кога ще бъде поканен на подписването на акт № 2 за откриване на строителна линия и ниво,
каква е причината това да не се случи вече една година и осигурено ли е финансиране за
изпълнението на обекта през 2016 г.
6
С писмо № УРИ 771300-100/ 6.06.2016 г. ищецът бил уведомен, че представената гаранция е
със срок до 30.06.2016 г. и предвид забавянето на строително - монтажните дейности срока
следва да бъде продължен до 30.06.2017 г. На 29.06.2016 г. „Юробанк България“ АД
изпратила на ответника промяна № 01 към банкова гаранция за добро изпълнение
референция 48-6411 от 11.11.2014 г., с която удължава срока на валидност на гаранцията до
30.06.2017 г. включително.
В писмо от 21.06.2016 г., получено на 22.06.2016 г., във връзка с проведен разговор с инж. Л.
- началник на капитално строителство при ответника относно преразглеждане и корекция на
стойността на договора и видовете СМР ищецът заявил, че не е получил отговор а писмото
от 9.12.2015 г. и затова не е запознат с причината за неизпълнението на договора от страна
на възложителя ; заявил готовност да изпълни задълженията си по договора така, както е
подписан, както и че не е запознат с причините, налагащи корекции във видовете СМР и
стойността на договора и преди да ги разгледа не може да се ангажира със становище ;
отново приканил в най- кратък срок да бъде поканен за подписване на акт № 2 за откриване
на строителна площадка.
С писмо № УРИ 771300-115/ 23.06.2016 г. ищецът бил уведомен, че във връзка с
предстоящото стартиране на изпълнението на договора е необходима да бъде представен
актуален списък на лицата, автомобилите и техниката, които ще участват в изпълнението на
СМР, с цел проверка и допускането на същите до обекта.
С писмо от 6.07.2016 г. ищецът изпратил списък с имената и ЕГН на 21 работници и
служители и регистрационните номера на товарен автомобил „Мерцедес“ и универсален
багер „Ню Холанд“.
В писмо № УРИ 771300-134/ 25.08.2016 г. ищецът бил уведомен, че достъпът на 14 лица
(позиции:3,4,5,6,7,10, 11,14,14а, 15,18,19,19а и 20) е отказан и е необходимо да бъде
представен актуализиран списък на лицата, автомобилите и техниката, които ще участват в
изпълнението на СМР, с цел допълнителна проверка и допускането на същите до обекта.
С писмо от 12.10.2016 г. ищецът изпратил допълнителен списък с имената и ЕГН на 47
работници и служители.
В писмо № УРИ 578500 - 6381/ 11.11.2016 г. ищецът бил уведомен, че всички 47 лица са с
отказан достъп до обекта, с изключение на Е. Н. Н., като до момента е осигурен достъп на
15 лица. Възложителят поискал да бъде уведомен писмено дали с лицата, на които е
осигурен достъп, изпълнителят може да изпълни предмета на договора, като при
невъзможност е необходимо да представи актуален списък на лица за изпълнение на
дейностите по договора, който ще бъде окончателен.
С писмо № УРИ 578500-2250/ 7.04.2017 г. възложителят изпратил за запознаване и
съгласуване проект на допълнително споразумение, като помолил в случай на съгласие
подписаното споразумение да бъде изпратено в срок до 13.04.2017 г.
7
В покана с вх.№ УРИ 578500-2797/ 28.04.2017 г. ищецът заявил категорично, че отказва да
подпише допълнителното споразумение, и в частност добавянето на т.9 в чл. 31 на договора,
тъй като то нарушава Закона за обществените поръчки и е лишено от правно основание.
Заявил за пореден път готовност да започне изпълнението на договора, за което била
създадена нужната материална и техническа организация. Изтъкнал, че поради
неизпълнението на договора от възложителя, дружеството търпи сериозни загуби, реализира
сериозни разходи за заплати, осигуровки и по открития банков акредитив. Приканил за
пореден път възложителя да го покани да бъде подписан акт № 2 за откриване на строителна
площадка, като заявил, че ако в 14-дневен срок не бъде уведомен за предприетите действия
по изпълнението на договора, ще бъде принуден да потърси правата си по съдебен ред.
С писмо № УРИ 578500-3224/ 17.05.2017 г., получено на 19.05.2017г., ищецът бил поканен
на 22.05.2017 г. от 10 часа да присъства, в качеството си на изпълнител, на откриването на
строителната площадка - ул. „Кукуш“ № 1, гр. София.
С писмо с вх.№ УРИ 578500-3273/ 19.05.2017 г. ищецът изпратил допълнителен списък с
имената и ЕГН на 9 работници и служители, като заявил, че те не са криминално проявени,
не са осъждани и евентуалното
- 9 -
им недопускане до обекта би било нелогично и би затруднило неоснователно изпълнението
на договора. Посочил, че възложителят не е изпълнил задължението си да осигури достъп на
персонала до обекта, тъй като не одобрил нито един от представените списъци, въпреки че
лицата в тях не били нито обвиняеми, нито били осъждани, като по този начин създал
пречка за съставянето на акт № 2 за откриване на строителна площадка, насрочено на
22.05.2017 г.
В уведомление с вх.№ УРИ 578500-3521/ 1.06.2017 г. ищецът обявил, че на основание чл.
87, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 45 и чл. 120 от ЗОбП (отм.), считано от датата на получаване на
уведомлението, разваля договора, тъй като поради забавата на възложителя, продължила
повече от 2 години, към настоящия момент изпълнението на договора е станало безполезно
и икономически неизгодно за изпълнителя, който ако пристъпел към изпълнение щял да
реализира загуба в размер на 118 689 лева, без включен ДДС.
В писмо № УРИ 578500-3619/ 6.06.2017 г., получено на 8.06.2017 г., възложителят заявил, че
не са налице основания за разваляне на договора, като се позовал на изразената в писмото от
28.04.2017 г. готовност на изпълнителя да бъде открита строителна площадка, и изтъкнал, че
откриването е било осуетено поради неявяването на представител на изпълнителя на обекта.
Изпълнителят бил поканен в срок от 7 календарни дни от получаването на писмото да се яви
за откриването на строителната площадка, като уведоми възложителя за избраната дата три
календарни дни по - рано. В противен случай възложителят щял да счита договора за
8
развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД с всички произтичащи от това последствия.
На основание чл. 148, ал.3, т.4, вр. с § 1а от ДРЗУТ е издадено разрешение за строеж № 671/
12.12.2016 г. етапно изграждане, за строежа „Обособяване на производствено - складова база
и гараж на сектор КСР“ с местонахождение гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, в района на ЦСБ -
МВР, първи етап : 1. Склад № 1 - преустройство на авторемонтна работилница ; 2. Склад №
4 - преустройство на покрит гараж ; 3. Офис сграда - основен ремонт ; 4. Ограда и районно
осветление ; 5. Ремонтна работилница - основен ремонт ; 6. Навеси - основен ремонт.
На основание чл. 148, ал.3, т.4, вр. с § 1а от ДРЗУТ е издадено разрешение за строеж № 686/
17.05.2017 г. за строежа „Обособяване на производствено - складова база и гараж на сектор
„СР - ДУССД“ с местонахождение гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, в района на ЦСБ - МВР :1.
Склад № 1 - преустройство на авторемонтна работилница ; 2. Склад №2- основен ремонт ; 3.
Склад № 3 - основен ремонт ; 4. Склад № 4 - преустройство на покрит гараж ; 5. Офис сграда
- основен ремонт ; 6.Вертикална планировка, ограда, открит склад, районно осветление,
кабелни линии и НН ; 7. Административна сграда - ново строителство ; 8. Ремонтна
работилница - основен ремонт ; 9. Навеси №№ 1 и 2 - основен ремонт.
В протокол № УРИ 5785- 12071/ 22.09.2017 г. е отразено, че в посочените в писмо № УРИ
578500-3224/ 17.05.2017 г. ден и час на обекта не се е явил представител на изпълнителя
„Пирдопинвест“ ЕООД, поради което не е бил съставен акт № 2 за откриване на строителна
площадка.
В първоинстанционното производство е прието заключение на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Р.С.. Според него печалбата, заложена в офертата на изпълнителя
при сключването на договора, била 81 090 лева. В зависимост от началото на изпълнението
на договора размера на реализираната от изпълнителя печалба щял да бъде, както следва :
през 2015 г. - 78 715.19 лева (с 2.93 % по-малка от заложената в договора) ; през 2016 г. -
71 554.17 лева - (с 11.76 % по-малка) ; през 2017 г. - 45 254.57 лева (с 44.19 % по-малка).
Таксите за обслужване на банковата гаранция за добро изпълнение, платени на „Юробанк
България“ АД, били в общ размер 364.10 лева. По обслужването на издадения в полза на
ищеца банков акредитив, на 10.05.2017 г. от разплащателната му сметка била удържана в
полза на „ОББ“ АД сумата 80 лева с основание „рекламация по акредитив“.
На 18.12.2014 г. ответникът превел по сметката на ищеца сумата 24 326.75 лева,
представляваща авансово плащане по договора.
В допълнително заключение експертът изчислил, че при разходи за материали от 405 445
лева, в зависимост от стойността на разходите за труд, размерът на печалбата, включена във
възнаграждението за 2014 г. е щяла да бъде, както следва : 52 099.75 лева - при общ размер
на разходите 218 198.33 лева, включващ всички нормативно определени допълнителни
9
разходи за работодател и добавените от изпълнителя 16.13% ; 81 099.46 лева - при общ
размер на разходите 189 198.62 лева, включващ разходи за основно трудово възнаграждение
(без разходите за работодател) и добавените от изпълнителя 16.13% ; 78 378.70 лева - при
общ размер на разходите 191 919.38 лева, включващ разходи за основно трудово
възнаграждение и разходите за осигурителни вноски за работодател.
Във въззивното производство са приети четири заключения на назначената от съда
счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице Р.С..
- 11 -
В изслушаното в съдебното заседание на 14.04.2021 г. заключение, на поставените служебно
от съда и от въззивника въпроси, са дадени следните отговори.
На въпроса какъв щеше да бъде финансовият резултат, ако договора беше изпълнен през
2014 г., съпоставен със същия, ако договора беше изпълнен през 2017 г., при отчитане на :
а) допълнителни разходи за труд, които възлизат на 16.3 % и включват разходи за :
осигурителни вноски за сметка на работодателя - 15.11% върху брутната работна заплата ; за
платен годишен отпуск ; за осигуряване на работно облекло, лични предпазни средства и
всички съоръжения, които са свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия
за труд ; за наем на квартири и командировки на работниците и служителите ; б)
допълнителни разходи за материали, които са включени в количествено-стойностната
сметка по договора и не са отразени в таблиците на първоначалната експертиза, които
възлизат на 10% и представляват разходи за доставка, транспорт и склад (при изключени
разходи за дизелово гориво и бензин, които не са материали) отговора е : за 2017 г.
разходите за труд биха били в общ размер 291 758.49 лева, а за материали - 374 307.61
лева.
В заложената в договора цена 675 743.08 лева, без включен ДДС, освен разходите за
неговото изпълнение е била включена печалба от 81 089.17 лева. Разходите само за
изпълнението на договора били в общ размер 594 653.91 лева, без включен ДДС.
Разходите за труд и материали през 2017 г. били в общ размер 666 066.10 лева, без включен
ДДС. Разликата била 71 412.19 лева в повече за 2017 г.
При съпоставяне на средните разходи за 2017 г. - 666 066.10 лева, без включен ДДС, с
разходите и печалбата, заложени в договора (към 2014г.) - 675 743.08 лева, без включен
ДДС, разликата от 9 676.98 лева. представлява печалба.
В договора били заложени допълнителни разходи за труд в размер на 16.13 % върху общата
стойност на Фонд работна заплата (162 919.18 лева), с които заложения в договора общ
размер на разходите за труд ставал 189 208 лева.
Според ценовата оферта на изпълнителя общата стойност на материали и труд била
10
675 743.08 лева, без включен ДДС / 810 891.70 лева, с включен ДДС, в която били включени
10 % непредвидени разходи и ДДС. В количествено стойностната сметка (КСС) към
договора върху общата стойност на материалите били заложени допълнителни
непредвидени разходи в размер на 10 % .
В съдебното заседание на 16.10.2021 г. е изслушано допълнително заключение на
експертизата.
Първата задача е била да се преизчислят финансовите резултат за 2014 г. и за 2017 г., като се
вземат предвид заложените в договора действителни допълнителни разходи върху труда,
при еднакво съпоставими компоненти, т.е. с посочените 16.13 %.
Според данните в справочника за цените в строителството за 2017 г., средното увеличение
на цените на материалите през 2017 г. спрямо тези през 2014 г. било 24.13%. При това
увеличение разходът за материали за 2017 г. би бил 503 279.95 лева, без включен ДДС.
При обща стойност на договора към 2014 г. от 675 743.09 лева, без включен ДДС и общ
разход за материали и труд за 2017 г. - 737 977.75 лева, без включен ДДС, финансовият
резултат бил загуба от 62 23.66 лева.
Експертът представил вариант на изчисление, в който било съобразено изменението на
цените само по отношение на посочените в исковата молба групи материали и при разходи
за труд на база 20 дни месечно. При обща стойност на договора към 2014 г. от 675 743.09
лева, без включен ДДС и общ разход за материали и труд за 2017 г. - 609 005.41 лева, без
включен ДДС, финансовият резултат бил печалба от 66 737.68 лева. При пресмятането като
изходни данни били съобразени сумите 374 307.61 лева - разход за материали за 2017 г.
по предходното заключение и 234 697.80 лева - разход за труд при 20 дни месечна база, с
включени допълнителни разходи от 16.13 %, без включване на разходите за осигуровки за
сметка на работодателя.
Втората задача била да се преизчислят финансовите резултати, ако договора беше изпълнен
през 2015 г., през 2016 г. и през 2017 г., като се вземат предвид заложените в договора
допълнителни разходи върху труда, при съобразяване с линейния график и предвидените
там 20 работни дни.
Изменението на средните цени на строителните материали спрямо заложените в КСС към
договора било, както следва : за 2015 г. - 24.31% или 504 009.75 лева, без включен ДДС ; за
2016 г. - 17.07 % или 474 655.47 лева, без включен ДДС ; за 2017 г. - 24.13 % или 503 279.95
лева, без включен ДДС.
Изменението на средните цени на разходите за труд на база 20 дни месечно, според
линейния график, без включване на тези за осигуровки за сметка на работодателя, и с
включени допълнителни разходи от 16.13 % било, както следва : за 2015 г. - 186 402.59 лева ;
за 2016 г. - 211 821.12 лева ; за 2017 г. - 234 697.80 лева.
11
При така изчислен общ разход за материали и труд за всяка една от годините, резултатът от
съпоставката спрямо цената на договора от 2014г.- 675 743.09 лева, без включен ДДС, бил
следния : за 2015 г. - 690 412.33
- 13 -
лева, без включен ДДС - загуба от 14 669.24 лева ; за 2016 г.- 686 476.59 лева, без включен
ДДС - загуба от 10 733.50 лева ; за 2017 г. - 737 977.75 лева, без включен ДДС - загуба от
62 234.66 лева.
Експертът представил вариант на изчисление, в който било съобразено изменението на
цените само по отношение на посочените в исковата молба групи материали и при разходи
за труд на база 20 дни месечно.
При обща стойност на договора към 2014 г. от 675 743.09 лева, без включен ДДС и общ
разход за материали и труд за 2015 г. - 578 387.64 лева, без включен ДДС, финансовият
резултат бил печалба от 97 355.45 лева ; за 2016 г. - при общ разход 583 006.80 лева, без
включен ДДС - печалба от 92 736.29 лева ; за 2017 г. - при общ разход 607 018.72 лева, без
включен ДДС - печалба от 68 724.37 лева.
Експертът представил и вариант, при който били включени цените на всички материали,
при разход за труд по 22 дни месечно, както било заложено в договора.
Според него при общ разход за материали и труд за 2015 г. - 709 052.59 лева, без включен
ДДС, финансовият резултат бил загуба от 333309.50 лева ; за 2016 г. - при общ разход
707 658.70лева, без включен ДДС - загуба от 31 915.61 лева ; за 2017 г. - при общ разход
761 447.53 лева, без включен ДДС - загуба от 85 704.44 лева.
В съдебното заседание на 15.12.2021 г. е изслушано второ допълнително заключение на
експертизата.
Според него за 2014 г. разходите за труд с включени 16 % допълнителни разходи, при 20
работни дни месечно, бил 171 998.75 лева, а за 2017 г. - 234 697.80 лева. Темпът на
нарастване на разходите за труд бил 36.45 %.
Експертът представил и вариант, в който изчисленията били извършени по отношение на
средната цена на само тези от материалите, посочени в количествено стойностната сметка,
за които имало посочена цена и в справочника за цените на строителните материали.
Средната цена за материали към м.октомври 2015 г. била 82 030.87 лева, а с допълнителните
разходи от 10 % - 90 233.96 лева, към м.октомври 2016 г. тези стойности били, съответно
76 843.05 лева и 84 527.36 лева, и към м. април 2017 г. - 88 444.80 лева и 97 289.28 лева.
Темпът на нарастване на разходите за труд с включени 16% допълнителни разходи при база
20 работни дни в месеца, спрямо разходите за труд за 2014 г. бил, както следва : за 2015 г. -
12
8.37 % ; за 2016г. - 23.15 % ; за 2017 г. - 36.45 %.
За 2014 г. стойността на разходите за материали, без включен ДДС, ведно с 10 %
непредвидени разходи, за които се намерили съвпадения, била 108 846.71 лева. ; за 2015 г. -
90 233.96 лева ;за 2016 г. - 84 527.36 лева ; за 2017 г. - 97 289.28 лева.
Според експерта на база изменението на средните цени само на намерените съвпадения на
материали в КСС и по справочника на СЕК, ако е бил изпълнен договора изпълнителят е
щял да реазлизира печалба, както следва : за 2015 г. - 19.92 % или 134 583.56 лева за 2016 г. -
18.92 % или 127 875.28 лева ; за 2017 г. - 8.16 % или 55 173.41 лева.
Според варианта на изчисление, при който изменението на цените само по посочените в
исковата молба групи материали спрямо 2014 г. и разходи за труд на база 20 дни месечно
общият разход за материали и труд за 2015 г. бил 578 387.64 лева, без включен ДДС, а
финансовия резултат - печалба в размер на 97 355.45 лева ; за 2016 г. тези стойности били
съответно 583 006.80 лева, без включен ДДС и печалба от 92 736.29 лева ; за 2017 г. общия
разход било 607 018.72 лева, без включен ДДС и печалба от 68 724.37 лева.
В съдебното заседание на 23.02.2022 г. е изслушано трето допълнително заключение на
експертизата.
Експертът представил два варианта на отговор на поставената задача, която била да
преизчисли стойностите на разходите, като съобрази приложимия към онзи момент
Счетоводен стандарт № 11 - „Договори за строителство“- разходи за : труд, за
осигуровки за сметка на работодателя и допълнителни разходи върху труда : при линеен
график от 20 работни дни и при линеен график от 22 работни дни месечно.
От предоставената от дружеството информация експертът установил за изследвания период
осчетоводени разходи, попадащи в обхвата на Счетоводен стандарт 11, на стойност (без
включен ДДС), както следва : за 2014 г. - 5 476.32 лева ; за 2015 г. - 20 572.87 лева ; за 2016 г.
- 9 504.79 лева ; за 2017 г.- 8 549.40 лева.
Според първия вариант (при линеен график от 20 работни дни), разходите за труд на база
минимална часова ставка за съответната година с включени разходи за сметка на
работодателя били : за 2014 г. : общо за Фонд работна заплата - 148 108.80 лева ;
допълнителни разходи от 16.3 % - 23 889.95 лева ; разходи за осигуряване за сметка на
работодателя - 22 379.24 лева ; общ размер на разходите - 194 377.99 лева ; за 2015 г. тези
стойности били съответно : 160 512 лева ; 25 890.59 лева ; 24 253.36 лева ; 210 655.95 лева ;
за 2016 г. били : 182 400 лева ; 29 421.12 лева ; 27 560.64 лева ; 239 381.76 лева ; за 2017 г.
били : 202 099.20 лева ; 32 598.60 лева ; 30 537.19 лева ; 265 234.99 лева.
Според втория вариант (при линеен график от 22 работни дни), разходите за труд на база
минимална часова ставка за съответната година с
13
- 15 -
включени разходи за сметка на работодателя били : за 2014 г. : общо за Фонд работна
заплата - 162 919.68 лева ; допълнителни разходи от 16.3 % - 26 278.94 лева ; разходи за
осигуряване за сметка на работодателя - 24 617.16 лева ; общ размер на разходите -
213 815.79 лева ; за 2015 г. тези стойности били съответно : 176 563.20 лева ; 28 479.64 лева ;
26 678.70 лева ; 231 721.54 лева ; за 2016 г. били : 200 640 лева ; 32 363.23 лева ; 30 316.70
лева ; 263 319.94 лева ; за 2017 г. били : 222 309.12 лева ; 35 858.46 лева ; 33 590.91 лева ;
291 758.49 лева.
Стойността на разходите за материали, с включени непредвидени разходи от 10 % (без
включен ДДС), за които се намерили съвпадения в справочника за цените на строителните
материали за съответната година, била : за 2014 г. - 108 846.71 лева ; за 2015 г. - 90 233.96
лева ; за 2016 г. - 84 527.36 лева ; за 2017 г. - 97 289.28 лева.
Експертът посочил, че тъй като строителните обекти са извън гр. София и достъпът до тях е
ограничен, бил възможен допълнителен разход за командировъчни и превоз на служителите
до обектите и връщането им до определена точка. Предвид нереализирането на договора
допускал, че тези евентуални разходи биха се покрили от допълнителните разходи върху
труда от 16.13 %. При липсата на ясни параметри и критерии за изчисление, експертът
приел като среден разход за транспорт до обектите цената на един билет за автобус от
градския транспорт (без включен ДДС)- 1.33 лева, при условие, че автобусът ще изчаква
приключването на работния ден. При тази база за изчисление средният годишен разход при
20 работни дни месечно бил 12 129.60 лева, без включен ДДС, а при 22 работни дни месечно
- 13 342.56 лева, без включен ДДС.
В заключение финансовият резултат бил : 1) според първия вариант (при 20 работни дни
месечно) : за 2015 г. - печалба от 15 180.89 лева, за 2016 г.- печалба от 18 768.52 лева,
за 2017 г. - загуба от 53 557.58 лева ; 2) според втория вариант (при 22 работни дни месечно)
: за 2015 г. - загуба от 7 097.67 лева, за 2016 г.- загуба от 6 382.62 лева, за 2017 г. - загуба от
81 294.03 лева.
При тази фактическа обстановка на спора правните изводи са следните.
Исковата претенция е заявена на основание чл. 87, ал.2, пр. 2 от ЗЗД. Нейната основателност
е обусловена от установяването от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на
наличието на елементите на фактическия състав на правната норма - валидна договорна
връзка между страните, забава на възложителя, поради която изпълнението на договора е
станало безполезно за кредитора и достигнало до длъжника изявление за развалянето й.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че са били обвързани в
14
правоотношение, произтичащо от валидно сключен при условията на чл. 41 от ЗОбП (отм.)
договор за изработка. При липсата на спор и относно факта, че изпълнителят не е извършил
дължимата по договора престация, същината на спора е съсредоточена върху отговора на
въпроса дали неизпълнението е било предпоставено от забава на възложителя, вследствие на
която изпълнението е станало безполезно за изпълнителя.
Според последователната практика на касационната инстанция правното действие на
отправеното от изправната страна волеизявление за разваляне на договора може да настъпи
само в случаите на виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил
изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата
престация. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в
резултат на виновната забава на длъжника, като кредиторът следва да установи по безспорен
начин отпадането на неговия интерес от изпълнението, настъпило именно в резултат на
забавата на длъжника. (Решение № 203 от 30.01.2012г., по т.д. № 116/ 2011 г., на ВКС, ІІ
т.о.)
По отношение на забавата съдът приема следното.
Според уговорките в раздел ІV на договора началният момент на негово изпълнение, от
което започват да текат предвидените в графика за строителство срокове, е денят на
съставянето на протокол, образец № 2 за откриване на строителната площадка и определяне
на строителната линия и ниво на строежа.
Съставянето на този протокол е поставено в зависимост от изпълнението на задълженията
на възложителя по чл. 8 - да „осигури всички съгласувания и разрешения, необходими за
откриване на строителната площадка“, и по чл. 7, ал.2 - да „осигури достъп до обекта на
персонала на изпълнителя при спазване на изискванията, установени за работа и достъп в
обекти в системата на Министерството на вътрешните работи“, като в договора няма
уговорка, която да установява срок, в който тези задължения е трябвало да бъдат изпълнени.
Несъмнено първото от изброените задължения ще следва да се приеме за изпълнено в деня, в
който е издадено разрешението за строеж, тъй като без него всякакви други съгласувания и
разрешения не могат да проявят своето действие.
- 17 -
С оглед дефинирания в чл. 1, ал. 1 предмет на договора, разрешение за строеж № 671/
12.12.2016 г. за етапно изграждане не удовлетворява изискването за съставяне на протокол,
образец № 2 за откриване на строителната площадка. От съвкупната преценка на
доказателствата може да се направи извод, че то е било издадено в резултат на положените
15
от възложителя усилия за последващо изменение на условията на договора. Такова
намерение недвусмислено личи от съдържанието на адресираното до директора на
Дирекция УССД - МВР становище на началника на сектор ПНО с изх. № УРИ- 578р- 10840/
15.06.2016 г., изготвено в изпълнение на резолюцията в докладна записка УРИ 7713р- 530/
16.05.2016 г. (т.І, л.28). От текста става ясно, че в записката е било предложено да се
извърши основен ремонт само на четири конкретно посочени подобекта, вместо на всичките
девет, включени в предмета на договора, „с цел икономия на средства и с оглед на
ограничения финансов ресурс, делегиран с бюджета за капиталови разходи на ДУССД за
2016 г.“.
Това се потвърждава и от съвпадащите показания на служителите на ответника Б. Л. и Р. Д.,
разпитани като свидетели в първоинстанционното производство, според които във връзка с
изпълнението на договора, през 2016 г. са били проведени преговори с представител на
ищцовото дружество за разделяне на договора на два етапа, като се запази финансовата
цялост на обществената поръчка, и изпълнителят предоставил графици, актуализирани за
изпълнение на договора на два етапа, като възложителят подготвил и допълнително
споразумение, което не било подписано от изпълнителя. Последният факт не се оспорва от
ищеца, а и приложения към исковата молба документ (т.І, л.33) неопровержимо го
потвърждава.
Същественото е, че при така установените факти и обстоятелства евентуалното изменение
на договора по желания от възложителя начин би противоречало на императивните
разпоредби на чл. 116 от действащия след 15.04.2016 г. Закон за обществените поръчки,
както правилно е било отбелязано и във въпросното становище. Следователно страните е
следвало да изпълняват задълженията си така, както са били уговорени в договора,
включително и относно неговия предмет, който е включвал изпълнението на изброените в
рекапитулацията към договора (т.І, л.60) строителни работи по ремонт и изграждане на
девет самостоятелни обекта в производствено - складовата база и гараж в района на ЦСБ -
МВР, ул. „Кукуш“ № 1. Затова и снабдяването със строително разрешение, което се отнася
за етапното изграждане само на една част от изброените обекти, не следва да се възприема
като изпълнение на задължението на възложителя по чл. 8 от договора.
В контекста на изложеното трябва да се приеме, че релевантния за спора факт се е
осъществил в един по - късен момент - с издаването на разрешение за строеж № 686/
17.05.2017 г. за изграждането на всички подобекти, включени в предмета на договора.
Възложителят не е изтъкнал никаква уважителна причина за допуснатата забава от близо две
и половина години. Друг е въпроса, че такава причина не би могла и да се намери, предвид
естеството на сделката, която е сключена при условията на чл. 41 от ЗОбП (отм.), поради
което толкова продължителна забава очевидно осуетява изцяло изпълнението на очертаната
в чл. 1 от закона цел - осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните
средства, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.
16
Не е без значение и факта, че по своята правна същност въпросното разрешение е
вътрешноведомствен административен акт, тъй като е издадено по реда на чл. 148, ал.3, т.4
от ЗУТ, вр. с § 1а от ДРЗУТ, и във възможностите на възложителя е било процедурата да
бъде проведена в ускорени срокове и то преди сключването на договора, тъй като не се е
изисквала намесата на административни органи извън системата на ведомството.
От съвкупната преценка на доказателствата не се установява виновно неизпълнение от
страна на възложителя на другото негово задължение - да осигури достъп до обекта на
персонала на изпълнителя. По необходимост изпълнението на това задължение е изисквало
съдействие от страна на изпълнителя, произтичащо от изричната уговорка, ангажираща и
двете страни да спазват „изискванията, установени за работа и достъп в обекти в
системата на Министерството на вътрешните работи“. За конкретния случай то е било
свързано със съблюдаване на разпоредбите на действалата към деня на подписването на
договора Инструкция № 1з-1625 от 19.10.2007 г. за организацията на охраната и
пропускателния режим в обектите на МВР, отменена впоследствие с Инструкция № 8121з-
1415 от 20.11.2015 г. за реда и организацията за осъществяване дейността по охрана на
обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 93 от 1.12.2015 г.), която е била в сила по
време на действието на договора.
Според чл. 7, т. 3, вр. с чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкция № 1з-1625 от 19.10.2007 г.
пропускането на работници и специалисти по ремонт и поддръжка от външни организации е
следвало да става само с придружител, по списъци, изготвени по мотивирано предложение
на искащата посещение страна и утвърдени от ръководителите на структури, след проверка
в АИС - МВР.
- 19 -
Изпълнителят е бил наясно с тези правила, за което свидетелства изявлението на
последната страница от представения с офертата за участие в процедурата за обществена
поръчка мрежов линеен времеви график за изпълнение и етапното изпълнение на
строителството, дейностите, услугите до завършване в определения срок - Приложение № 2,
което съгласно чл. 35, т. 2 от договора е неразделна част от него (т.І, л. 156) : „при
изпълнението на обекта избрания изпълнител ще съблюдава Инструкция за организацията
на охраната и пропускателния режим в обекти на МВР - рег. № 1з-1625 от 19.10.2007 г.“.
Въпреки че е знаел, че възложителят не е бил в състояние да осигури достъп до обекта
без неговото съдействие, изпълнителят изпратил за одобряване списък с имената и ЕГН на
работници и служители и регистрационните номера на механизирана техника едва след
изричната покана, получена на 23.06.2016 г. Не отговорил веднага на поставените от
възложителя в писмото от 11.11.2016 г. въпроси относно възможността му да изпълни
17
предмета на договора с 15 - те лица, на които е бил осигурен достъп и едва с изявлението в
поканата от 28.04.2017 г. изразил готовност да започне изпълнението на договора, като
посочил, че е била създадена нужната материална и техническа организация за това. Така с
тези свои действия и бездействия изпълнителят е способствал за неосъществяването на
релевантния за спора факт, като предпоставка за подписването на протокол за откриване на
строителна площадка.
В контекста на изложеното е важно да се изтъкне, че възложителят не е имал задължение
„да одобри списъка на работниците, ръководителите и механизацията, които ще вземат
участие в СМР“, както въззивникът твърди на стр. 7 от жалбата. Той е бил длъжен
единствено да провери в информационната система на ведомството дали предложените от
изпълнителя работници отговарят на изискванията за пропускане в обекта с оглед
„недопускане на нерегламентирана намеса в дейността на обектите на МВР и контрол на
достъпа до тях“ - чл. 2, ал. 1 от Инструкцията.
От друга страна изпълнителят е търговец, който извършва по занятие строителна
дейност, което предполага притежаването на необходимия за това опит и професионализъм.
След частичните откази на възложителя да одобри представените му списъци, грижата на
добрия търговец е предполагала тъкмо изпълнителят да прояви нужната активност и да
положи усилия за обезпечаване на предприетото на собствения му риск изпълнение на
възложената работа, като осигури необходимия персонален състав, в съответствие с
предвидения в мрежовия линеен времеви график за изпълнение брой заети работници по
дни, което той не е сторил, без да е изтъкнал уважителна причина за това.
Съобразно приетото в цитираното по - горе решение на ВКС, в случаите, при които
кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника,
след като последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата
е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗЗД длъжникът се
освобождава от последиците на собствената си забава.
В обобщение на казаното до тук, с оглед изразената в поканата от 28.04.2017 г. готовност
на ищеца да започне изпълнението на строителството с одобрените до момента 15
работници, издаването на 17.05.2017 г. на разрешение за строеж на обекта, както и
отправената на същата дата от възложителя покана, настоящият състав приема, че към
17.05.2017 г., са били налице двете предпоставки за съставянето на протокол, образец № 2 за
откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на
строежа.
Съгласно възприетото в последователната практика на касационната инстанция, в
хипотезата на чл. 87, ал.2, пр. 2 от ЗЗД в тежест на кредитора е да докаже безполезността на
изпълнението, като продължителността на забавата сама по себе си не е факт, достатъчен за
обосноваване на безполезност. Само субективната представа на длъжника за безполезност
18
на изпълнението също не е достатъчна за разваляне на договора. Отпадналият интерес от
изпълнението следва да бъде обоснован с наличието на конкретна обективна причина,
настъпила в периода на забавата на длъжника, като се изхожда от целта на договора и какъв
материален интерес на кредитора той удовлетворява. (Решение № 82 от 31.07.2015 г., по т.д.
№ 1611/ 2013 г., на ВКС, І т.о.)
В конкретния случай обективния факт, който ищецът сочи като предпоставящ отпадналия
интерес от изпълнението, е поскъпването към деня на изявлението за разваляне на договора
- 1.06.2017 г., на труда с 26.72 % и на материалите с 18.39 %, в резултат на което заложената
към датата на сключването на договора печалба от 12 % не само e нямало да бъде
реализирана, но e щяла да бъде инкасирана загуба от 118 689 лева, без включен ДДС.
Ноторен факт е, че крайната цел на всяка търговска сделка, сключвана от търговец в това му
качество, е да бъде реализирана печалба. Според заключението на експертизата в офертата
на изпълнителя е била калкулирана печалба от 81 090 лева, която отнесена към общата
стойност на строителството - 675 743.08 лева, без включен ДДС, представлява 12 % от
цената на договора. Следователно изпълнителят би имал интерес от изпълнението в случай,
че след приключването на строителните работи в уговорения в договора срок, ще реализира
печалба в посочения или по - нисък размер.
- 21 -
Нормалното развитие на отношенията между страните в хипотеза на изпълнение в срок на
задълженията им (без забава на което и да било от тях) би означавало предаването на обекта
да стане през месец април 2016г., когато изтича срока по чл. 14, ал. 1 от договора, затова от
съществено значение за спора е да се установи какъв би бил финансовия резултат към
крайния срок на изпълнението на договора.
В приетите в настоящата инстанция заключения на експертизата са представени няколко
варианта на изчисляване на предполагаемия финансов резултат за всяка една от годините в
периода до 2017 г., съпоставен с този в годината на сключването на договора.
В приетото в с.з. на 14.04.2021 г. заключение въпроса за финансовия резултат през 2016 г. не
е бил изследван, тъй като не е бил включен в задачата на вещото лице, и затова не е нужно
да бъде коментирано.
Вариантите на заключенията, в които разходите за труд са изчислени на база 22 работни дни
месечно, не следва изобщо да бъдат обсъждани, тъй като според условията на договора и
приложения към него мрежови линеен времеви график за изпълнение, работните дни са 20.
Вариантите, в които е съобразено изменението на цените само по отношение на посочените
в исковата молба групи материали, както и тези, в които е съобразена средната цена на само
тези от материалите, посочени в количествено стойностната сметка, за които е имало
посочена цена и в справочника за цените на строителните материали, също не следва да
19
бъдат кредитирани. Избирателното посочване на отделен вид строителни материали и
изключването на други видове такива не дават вярна представа за действителната стойност
на общата цена на строителните материали, която според експерта съставлява 60 % от
общата цена на договора.
Вариантът на преизчисление на стойностите на разходите при съобразяване с приложимия
към онзи момент Счетоводен стандарт № 11 - „Договори за строителство“ не следва да бъде
обсъждан, доколкото резултатите от изчисленията в преобладаващата си част са
хипотетични и се основават повече на предположения отколкото на позоваването на
обективни данни, извлечени от доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да вземе предвид отговорите на втората
задача в допълнителното заключение на експертизата, прието в с.з. на 16.10.2021г.
Съображенията в подкрепа на тяхната меродавност за случая се основават на това, че
изчисленията са извършени на базата на наличните обективни данни и при отчитане на
заложените в офертата на изпълнителя параметри на цени на строителните материали с
включено увеличение от 10 % и цена на труда с включени
допълнителни разходи от 16.13 %. Експертът е основал своите констатации на : посочените
в количествено стойностните сметки към договора цени на строителните материали ;
процентът на увеличение на средните цени на строителните материали към 2016 г. спрямо
тези през 2014 г. ; заложените в офертата на изпълнителя допълнителни разходи за труд от
16.13 % ; съобразяване с приложения към договора линеен график, в който са били
предвидени 20 работни дни.
Според варианта на заключението, което съдът кредитира, при увеличение на средните
цени за 2016 г., както следва : на строителните материали със 17.07% (474 655.47 лева, без
включен ДДС) и на разходите за труд, с включени допълнителни разходи от 16.13 % , с
211 821.12 лева, общият разход за материали и труд за 2016 г. е 686 476.59 лева, без включен
ДДС. Съпоставен с цената на договора към 2014 г. - 675 743.09 лева, без включен ДДС,
разликата от 10 733.50 лева представлява загуба за изпълнителя.
Тази констатация обуславя извода, че цените на строителните материали и на труда в
предложената от ищеца оферта, са били обективно занижени спрямо действителната им
стойност, което е предпоставяло изначално невъзможността при така заложените параметри
да бъде постигната печалба от извършването на строителните работи. Затова не забавата
на възложителя, а икономическата необоснованост на предложението и неправилната
преценка на риска от страна на изпълнителя, са причината изпълнението да е било
безполезно за него още към деня на сключването на договора.
При този извод и поради несъстоятелността на оплакванията на въззивника обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
20
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция въззивникът следва да бъде осъден
да заплати разноските, направени от ответника по жалбата, които според списъка по чл. 80
от ГПК (л. 148) са в общ размер 782.50 лева - депозити за назначените експертизи, както и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева. На основание
чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивникът следва да заплати и сумата 300 лева юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за процесуално представителство пред Върховния
касационен съд.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т.д. № 2159/ 2017 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав.
ОСЪЖДА „Пирдопинвест“ ЕООД - гр. Пирдоп, Софийска област ул. „Славци“ № 11, с
ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социалните
дейности“ при Министерството на вътрешните работи на Република България - гр.
София ул. „Княз Борис I“ № 124, БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата 1 082.50 (хиляда осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, представляваща
разноски, направени при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция, както
и на основание чл. 294, ал.2 от ГПК сумата 300 (триста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за процесуално представителство
пред Върховния касационен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21